Ииииии четвърта глава.



It’s not the monsters under your bed
It is the Man next door
That makes you fear, makes you cry


Глава четвърта:
Разходка през спомените ти



Сакура стоеше пред отражението си, роклята която носеше бе зашеметяваща. Цвят на слонова кост, със мъниста и дантелен корсаж без презрамки и заоблени ръбове. Долната част представляваше обемиста пола със цвета на пяната върху горещия шоколад и с бели перли върху нея.

“Красива е,” каза майка й от стола близо до вратата на съблекалнята. Тя стана, отиде зад дъщеря си, и започна да си играе със шлейфа на роклята.

”Не изглежда ли чудесно?” обърна се тя към Хината и Ино.

Роклята беше тясна, стегната така, че върховете на гърдите й да изпъкват. Корсета притискаше ребрата й, правейки дишането й трудно, беше прекалено стегната и тя го каза. Шивачката дойде при нея и започна да разпаря корсета за да го свали.

Един месец... един месец откакто Учиха Сасуке й бе казал, че я обича, един месец откакто го видя, знаеше само едно нещо за него, той живееше на далечния край на селото и то под охрана. Освен това, тя не желаеше да си припомня, ако Наруто или някой друг го вкараше в разговора, тя веднага сменяше темата.

Ино застана с лице пред нея докато шивачката оправяше корсета. Протегна ръката си и завъртя нейната така, че пръстена да проблесне в червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и виолетово. Сакура поклати глава и притисна с двете си ръце предната част на корсета.

“Още не мога да повярвам, че се омъжваш преди мен.”

Сакура се усмихна и отново погледна отражението си в огледалото. Роклята беше толкова красива и елегантна, изведнъж се почувства богата, сякаш Неджи и Хюга Клана се състезаваха за нея.

Тя изпусна дъха си когато корсета се отпусна.

“Вдигни ръце,” инструктира жената, докато го притискаше около нея.

Сакура вдигна ръце, а тя се зае със пристягането на корсета.

”Така по-добре ли е?”

Сакура отпусна гръдния си кош и кимна.

“Да. Благодаря ви.” Сакура се изви в роклята за да тества здравината й. Майка и я хвана за раменете. Сакура я погледна неразбиращо.

“Току що я оправи; не се опитваш да я развалиш, нали?”

Тя кимна и влезе в съблекалнята.

“Може ли някой да ме разкопчае?”

Хината скочи от стола си и побърза да разкопчае перлените копчета.

“Вие двете харесвате роклите си, нали? Имам предвид, може да променим нещо преди бащата ти да плати.”

“Добре са Сакура, аз изглеждам прекрасно в бебешко синьо, Хината също.”

“Наистина харесвам роклята, Сакура чан.” Изрече Хината с мекия си глас, пръстите й бързаха да откопчаят всяко копче на гърба на роклята, докато голият гръб на Сакура не се показа. Тя изчезна от съблекалнята и остави приятелката си да се оправи.

Сакура смъкна роклята внимателно, за да не я намачка, и тогава махна булото. Сложи отново сутиена си, закопча го, после облече тениската, бикините и полата си и си обу обувките. Прекара ръка през косата си и после върна роклята в защитното покритие и излезе с нея, преметната на едната й ръка. Тя я подаде на майка си и кимна.

“Ще ви видя довечера, Хината, гледай Наруто да не напие годеника ми.”

“Щ-Ще говоря с него.” Каза Хината с усмивка докато Сакура и майка й напускаха магазина. Двете вървяха в тишина докато не стигнаха къщата, където Сакура бе живяла през по-голямата част от живота си. Спомените бяха много, някои приятни, някои не, но повето бяха приятни.

Баща й стоеше в стола си, четейки новия вестник със очилата за четене поставени на носа му.

“Здравей, татко” тя отиде до него, прегърна го и го целуна бързо по бузата. Той я погледна със лешниковите си очи, които се изпъстриха със златно и зелено, когато светлината ги срещна.

“Ето я моята Сакура-химе.”

“Искаш ли да видиш роклята ми, татко?”

“Не, няма проблем. Ще я видя в деня, когато предам ръката ти на това уважавано Хюга-момче.” отговори той със тъга и стенание в гласа сякаш беше разтревожен. ”Знай, Сакура-химе, че ако не се получи с това момче, винаги можеш да се върнеш да живееш при мен и
самотната си майка.”

“Защо? Защо мислиш, че няма да се получи?”

“Помниш ли онова Учиха момче?”

О, просто страхотно, сега и родителите й го споменаваха, тя се извърна и погледна към майка си, която окачваше роклята в гардероба.

“Сигурен съм, че да.” каза баща й, след което махна очилата си и ги остави настрана заедно със вестника. ”Когато се прибираше от мисии винаги беше Сасуке-кун направи това, Сасуке-кун каза онова.”

“Достатъчно! Това беше преди седем години. Няма да говоря за това. Между мен и Неджи сан ще се получи, сега ако нямате нищо против, отивам да се видя с Хината и Ино! Чао, майко, татко. Тя тръгна към вратата.

“Сакура-химе, съжалявам.” извика баща й след нея, но тя само повдигна рамене.

“Знаеш ли, направих много грешки, много от които не мога да поправя, но тази се опитвам да забравя най-много и дори след като се върна всички не спират да го споменават. Свърших с него и ще се омъжа за Неджи сан. Ще ви видя утре. Тя затвори вратата зад гърба и изненаданите погледи на родителите си.

Колкото и да опитваше, винаги откриваше себе си как мисли за Сасуке, и понякога той бе там, дори никой да не го бе споменал. По-късно беше в нейните сънища; не се сещаше кога за последен път го бе сънувала, може би преди да започне да се среща с Неджи.

Сега намери себе си стояща в ноща, докато Неджи спеше. Понякога сънуваше миналото, неща, които отказваха да я оставят. Неговото заминаване веднъж, второ, когато с Наруто замалко да се убият един друг на покрива, ако Какаши не беше там, със сигурност щяха сериозно да се наранят.

Обичаше ги и двамата. Те бяха нейното второ семейство. Наруто беше брат; Сасуке бе мъжа за когото би могла да се омъжи някой ден. Беше се надявала, макар и напразно, че той също може да ги приеме като семейството, което бе загубил, хора които го обичат и се грижат за него.

Тя просто искаше Сасуке да разбере любовта й, да разбере, че е истинска. Това беше всичко, за което се молеше, Бог сигурно е имал други по-важни мисли, той я игнорираше и Сакура се научи да отвръща на студенината. Бог сигурно много се е посмял; връщайки Сасуке обратно и карайки го да каже, че я обича.

В сънищата си беше с Неджи, усмихваха се един на друг и тогава той се навеждаше да я целуне, тя затваряше очи и се наслаждаваше на сладката целувка. Когато той се отдръпваше, тя стоеше още няколко секунди със затворени очи и отвореше ли ги, се намираше взряна в тъмните очи на Учиха, гледайки надолу към нея със самодоволна усмивка.

“Липсваш ми,” казваше й Сасуке от съня. “Аз не ти ли липсвам?”

“Не.” Промълвяваше тя и тогава се будеше със сълзи в ъгълчетата на очите и бързаше да ги избърше преди Неджи да се събуди. Мразеше този сън, но го сънуваше три поредни дни преди да реши, че няма да спи колкото се може по-дълго.

Скоро разбра, че ако бе затрупана с работа в болницата, това я успокояваше. Когато бе заета с работата, нямаше време да мисли за нищо друго. Операции и всякакви други сложни задачи, работеше в отделението за детски болести или правеше проучване за Тсунаде, а понякога и за други медик нинджи.

Не всички обаче искаха тя да работи толкова здраво. Неджи щеше да каже, че му липсва, така че да си вземе няколко почивни дни, Ино искаше да излизат повече, защото приятелката й скоро щеше да е омъжена жена и нямаше да има много време за такива неща, което не беше преувеличено.

Сакура трябваше да се срещне със Ино и Хината, за да правят женски неща, след около час, но все още имаше няколко минути за губене и свърши при портата, пейката. Тя отиде до нея и докосна студеният камък. Седна и внезапно усети болка зад врата.

Толкова много спомени, не беше сигурна как щеше да ги изтрие. Искаше го, толкова силно искаше да забрави Сасуке и всеки болезнен белег, който той остави в сърцето й, чувстваше го сякаш ще прокърви отново ако той я нарани, но го отбягваше от месец.


“Иска ми се...” затвори тя очи и си пое дълбоко въздух. “Иска ми се никога да не бях те срещала.” Тя се засмя леко и наклони глава, косата падна пред очите й и тя се взря в краката си, мърдайки пръсти. Докосна пръстена на пръста си, завъртя го и го измъкна.

Какво ако-

Не беше мислила какво ще е, върна пръстена обратно и погледна към слънцето.Усмихна се. ”Хюга Сакура”... каза тихо сама на себе си. Харесваше го. Беше хубаво. Имаше роклята, но и още много неща за вършене. Да репетира вечерята, да изпрати поканите, и още много други задачи.

Да си годеница на някого определено беше трудна работа, ако зависеше от нея, вече щяха да са женени. Предполагаше, че вече трябва да тръгва, Ино мразеше да чака и въпреки че Сакура можеше да поспори с нея, не беше в такова настроение.

Времето беше прекалено хубаво за спорове относно миналото, но не можеше да спре да мисли за устата му. Как можеше да казва такива глупави неща? Защо не можеше да забрави това, което каза? Тя спря когато видя Наруто.

Приближи се до него и той й се усмихна в отговор.

“Наруто, не трябва ли да си със Неджи и другите?”

Наруто сви рамене и тя му се намръщи.

“Да, но той няма сериозна нужда от мен там. Лий е най-добрият му приятел, аз съм твоя и на Сасуке, но след като ти имаш планове със Ино и Хината, аз ще отидя да видя Сасуке. Той си няма никого.”

“Той няма нужда от никой. Не те разбирам. Той се опита да те убие не един, а три пъти. Не ние го отблъскваме, а той нас.”

“Имаш право, но аз не разбирам теб. Сасуке беше твоята първа любов и ти ме караше да го върна обратно, защитаваше го, а после просто се отказа.”

“Няма да си губя времето със предател, осъден да умре накрая на месеца.”

Той я погледна със широко отворени очи, а тя просто поклати глава и го подмина, но той сграбчи рамото й, и я обърна. Сакура го отблъсна и го погледна в очите.


“Обявили са дата?” отвори уста той и я затвори отново. “Да не би Тсунаде-баа-чан да ти е казала нещо, което Сасуке не знае?”

“Наруто, успокой се!” скара му се тя, грабвайки го за раменете. “Не знам нищо за него, не искам и да знам, ако някой го спомене аз сменям темата или си тръгвам. Отбягвам всичко това, ако искаш да знаеш повече иди и питай Хокагето.”

“Сакура-чан…”

“Закъснявам; Ще говоря с теб по-късно.”

…
Сасуке беше бесен. Тсунаде и старейшините само го размотаваха с това наказание. Той предполагаше, че ако нямаше Шаринган, щяха да го убият без никакво колебание, но така нямаше да е забавно. Единственият човек, който не беше мислил, че ще види, го отбягваше от месец и все още продължаваше.

Наруто беше идвал вчера да го пита за смъртното му наказание, но Сасуке дори сам не знаеше. Той обаче спомена името на Сакура и това привлече вниманието му за няколксо секунди, защото когато Наруто споменеше нейното име, той веднага се замисляше за нея.

Седна и прокара пръсти през косата си. Не беше щастлив от резултата на изборите на Сакура. Сасуке се изсмя. Преди месец й бе казал, че я обича, но не беше сигурен, че любов е правилната дума.

Сасуке не знаеше нищо за любов, знаеше за нея толкова, колкото Наруто за операция на мозъка. Знаеше, че я бе имал едно време, но просто я отблъсна от себе си, разкъса я на парчета така че после не можеше да събере разпокъсаните парчета на живота си.

Помнеше годежния пръстен, по-точно скъпия пръстен, очевидно изработен от умел металург бижутер. Той искаше да махне пръстена от пръста й и да го захвърли колкото се можеше по-далеч, така че да не може да го намери никога отново. Когато разбра, че е от Хюга, нещо в него се счупи.

Не можеше да я споделя с никой друг. Откакто се помнеше, тя винаги бе негова, със всичките й досадни навици. Беше негова, винаги негова, завинаги негова. Колко сънища бе имал с нея? Тя го подлудяваше, чистата й като крем от роза кожа, неестествена със своята безупречност.

Тона на гласа й, мек и чудесен, смесица от здрач и мед, нейната грация, свенливите погледи на очите й, тъмни смарагди под тежко сенчести мигли. Нейният смях... искаше му се да го чуе още веднъж, той никога не беше казвал нещо смешно, но нещо винаги я караше да се смее.

Не можеше да я накара да се смее до припадък, но не смях, всичко което той я накара бе да плаче и да се притеснява за него, той се върна обратно в живота и в неискрената й любов. Как не можеше да го почака? Не беше минал дори ден след тяхната съдбоносна среща, без да мисли за нея.

Когато беше достатъчно възрастен да разбере природата на мъжете и жените, тя беше първата жена към която имаше неприлични намерения. Беше се опитвал да си представи усещането от целувките й, допира й, мирисът на топлината й.

Там, разбира се, имаше и други жени, кунойчита от Отогакуре. Но никоя от тях не ухаеше красиво, никоя от тях не беше нежна и не можеше да се сравнява с нейните извивки, нейните крака, нейната красота. По тази причина ги използваше само за забавление. Никоя от тях не можеше да го накара да се чувства така както Сакура. Какво чувстваше?

Какво можеше да направи под стриктен домашен арест? Бяха определили граница, която се отнасяше само за него, особено за него. Искаше му се да излезе на разходка, да изчисти мислите си, да види Сакура.

Още помнеше как излезе толкова бързо от болничната стая, той само искаше тя да разбере сериозността на неговите чувства- това, което дори не можеше директно да нарече любов- той наистина го чувстваше към нея. ”Какво по дяволите!”

Не можеше да накара Наруто да я доведе неволно в разкошния му затвор просто за да я види. Той искаше да говори с нея, не знаеше какво ще каже, но част от него искаше да я откаже от намерението й да се омъжи за Хюга.

Хвърляйки завивката настрани, той намери панталоните си и ги сложи, после и тениската си, поне щеше да тренира. Да бъде сам със мислите си го побъркваше. Когато Наруто беше пред очите му, идиота беше спасение, но Наруто имаше мисия, c’est la vie.
________________________________________

ощеее...много ми харесва

х2 надявам се в следващата глава да има малко повече действие, че така заспивам...

Оооо, ще има.

ужас.

Хубаво е че превеждате...поне за тези които четат о.о

Този съм го срещала преди много време на английски...как избрахте най 18+ - ия фик от всички все още ми убягва

Успех

Егати перверзника се извъди тоя Саске

Така и така днес съм тук... та си викам що не поразпитам ко стаа с готините фикове...И така направо на въпроса- ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ГЛАВА...нали разбирам даскало, кафета ала бала ма дайте някакъв срок все пак....айде пиите една водка или някакво сокче за моя сметка и се кефете на живота...... :} :} :}

Фикът е просто стрaхотен. Жал ми е за Саске, Неджи не заслужава Сакура да го остави, но тя трябва да изясни сама на себе си какво иска, а не да убеждава сърцето си, че Неджи е правилният избор. Той също така не заслужава тя да го лъже и вярвам, че ако наистина я обича ще уважи избора й.

Р.S. Сори за малката лекция ^^

Абе кравай, фика вече е почнат от друг. Плюс това, не е коректно да праснеш линка към него направо в темата.

Кхъ-кхъъм, "Ако някой иска ето линка..." <- това "Ако" не ти ли говори нещо... Ти като не искаш, не го чети...

О боже. Колко странни хора има на света! Единственото което исках да кажа в предното мнение, бе, че е супер да не казвам мега нахално, да праснеш линк към фика, когато някой се е трепал досега да ви преведе няколко глави от него, и на който няма да му е много хубаво, ако дадат линк към фика, защото работата му досега се обезмисля! Освен това, всеки който е прочел фика на английски ими поне малко уважение и си мълчи за да не развали кефа на другите.

Не мога... свършиха

^Naruto-Fenka^ браво за старанието,хубаво фикче си ни превела.А за линка няколко мнение по-нагоре,ами момичето го е предложила пък вие си решавате дали да го четете на английски.Преводача е споменал още в началото откъде е взаимстван,така че на никой не му се разваля кефа,ако само не реши да отвори линка и да прочете историята и на английски.

Ще има ли продължение..?