Друга моя слабост освен Драконите е Египетската митология. Затова реших да направя темичка за това. Разгледах целия раздел, използвах търсачката и не открих друга такава тема. Затова да за започваме! ^-^

~~~~~~~~~~~~

Египет

Митология





Египетската митология започнала да се формира още през 6-то - 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според които небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.




Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н. Озирис, заедно с други богове осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала "психостазия" т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо. Друга характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни - въплъщения на божества са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис.




С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение. С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис. Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н. Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето. Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска девятка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове. В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (16-14 в.пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове". Тясно свързани с митовете за сътворението на света Битката на Ра с Апофисса митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.




Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис. Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис.



История





Ранни следи от земеделска дейност в Египет са установени около VII-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през IV-то хилядолетие пр. Хр. обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация. През втората половина на IV-то хилядолетие пр. Хр., отделните общности - "номи", образували се около иригационните системи, се обединили в Горно Египетско и Долно Египетско царства. Новосъздадената единна египетска държава се управлявала от един цар (фараон). За основател на първата египетска династия и обединител на Египет, се счита легендарният цар Менес (2950 г. пр. Хр.). Той издигнал белостенния град Мемфис, който станал по-късно столица на Египет. Едно от названията на Мемфис - "Хет-ка-Птах", се произнасяло на гръцки "Айгиптос", което дало съвременното наименование на страната.


Общоприето е следното деление на древноегипетската история:

- Древен период (IV-то - III-то хилядолетие пр. Хр.);
- Среден период (до XVI в. пр. Хр.);
- Ново царство (до края на XI в. пр.Хр.).


Грандиозното строителство на пирамиди започнало при управлението на III - IV династии. За първа се счита пирамидата на фараона Джосер (около 2620 г. пр. Хр.), която била проектирана и построена от Имхотеп. Освен достиженията в строителството, настъпил подем и в науката и изкуствата. А използването на папируса дало възможност на египтяните да съхраняват разнообразни научни и сведения.




След фараона Пепи II (2246—2152 г. пр. Хр.), по време на управлението на VII-VIII династии, започнали граждански войни и разпад на държавата. Едва при фараоните Ментухотеп I и Ментухотеп II започнало повторно обединение на Египет. Културно-политически център станал Тива, покровителствуван от върховния бог Амон. Фараонът Сесострис I покорил Нубия, а неговите наследници завладяли Сирия, Куш (Етиопия), Палестина и редица други територии. С възкачването на престола на Яхмос (1580—1558 г. пр. Хр.) започнал най-блестящия период в египетската история, наречен Ново царство (XVIII—XX династии). Това е времето на великите фараони, носещи имената Аменхотеп, Тутмос, царицата Хатшепсут, Ехнатон и Рамзес. По това време били построени храмовете в Карнак, Луксор, Абидос, Абу-Симбел и пирамидите в Долината на фараоните в Тива.




През 1085 г. пр. Хр., след смъртта на Рамзес XI, започнала гражданска война, която в 1070 г. пр. Хр. сложила край на династията Рамзес. На практика властта преминала от фараоните в жреците на бог Амон. С това започнал Късният период (XXI-XXX династии), изпъстрен с падения и възходи, военни походи и поражения и през 343 г. пр. Хр. Артаксеркс III установил пълен контрол над Египет. Нахлуването на Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. било възприето от египтяните като избавление от персийското владичество. Обаче след смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., империята му се разпаднала и Египет попаднал във властта на един от пълководците му - Птолемей Лага, който основал династията на Птолемеите. Декоративно пано в египетска гробницаПървоначално те провеждали мъдра и гъвкава политика. Така започнал елинистичния период, просъществувал от IV до I в. пр. Хр. По това време бил построен Александрийския фар - едно от седемте чудеса на света, Александрия станала столица на Египет, тук била построена и знаменитата библиотека. Възходът продължил до възкачването на Птолемей IV Филопатор (221—205 г. пр. Хр.), който, за да вземе властта, убил майка си, сестра си и брат си. В средата на I в. пр. Хр. на трона седнал 10-годишният Птолемей XIII, който бил женен за 17-годишната си сестра Клеопатра VII. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар покорил Египет, а самият той бил покорен от образованата и красива царица. През 30 г. пр. Хр. Октавиан Август завладял отново Египет и заповядал да убият сина на Клеопатра - Цезарион, с което поставил край на XXXIII-та династия и Египет станал провинция на Римската империя.



Сътворение





Между двете планински вериги, простиращи се покрай нилските брегове, под благите лъчи на слънцето, лежи страната Та-Камет - "Черната земя", както я наричали древните египтяни. Наричали я така, защото земята била "черна" - жива, плодородна. "Червената земя" простирала жарките си пясъци от другата страна на планинските хребети. Там била пустинята, царството на злия бог Сет. Там властвала смъртта. А тук, в зелените долини на "черната" земя властвал животът. Добрият речен бог Хапи, господарят на Нил и повелител на наводненията, заставял реката да се разлива всяка година. Когато водите се прибирали, оставяли след себе си дебел слой плодородна тиня. Това правело земята на Та-Камет черна и жива. Богатите жители на Та-Камет издигнали на земите си белокаменни градове, разкошни дворци и величествени храмове. Навсякъде кипял живот. Хамбарите били препълнени със зърно, стадата били охранени, а плодовете превивали клоните на дърветата. Благодарните египтяни славели щедрия бог Хапи, пеели хвалебствени химни и принасяли жертви.




Но не винаги било така. Отдавна, много отдавна - преди милиони години, на мястото на цветущата земя царствал Хаосът - безкрайният и бездънен океан, наречен Нун. Мрачно зрелище бил този океан. Студените води на Нун били неподвижни. Нямало въздух, нямало топлина, нито светлина - всичко било обгърнато от мрак и царяла тишина. Минавали хилядолетия, а Нун оставал неподвижен. Но веднаж станало чудо. Изведнаж водата се раздвижила, разплискала се и на повърхността се появил великият бог Атум. "Аз съществувам!" - възкликнал той и Вселената потръпнала от гърмовния му глас, възвестяващ началото на живота. "Ще създам света! Ще го направя, защото могъществото ми е толкова голямо, че съумях да създам себе си от водите на океана. Аз нямам баща и майка, аз съм първият бог във Всемира и ще създам други богове!" С неимоверни усилия Атум се откъснал от опитващите се да го погълнат води на Нун, възвисил се над бездната и издигайки ръце, произнесъл вълшебно заклинание. В този миг се чул оглушителен грохот и от дълбините, всред гигантски водовъртеж и белоснежна пяна израстнал хълмът Бен-Бен. Атум стъпил на него и потънал в дълбок размисъл. Не след много време сътворил първата божествена двойка - бога на вятъра Шу и богинята Тефнут - жена с глава на свирепа лъвица. Но ето, че се случило нещастие. В непрогледния мрак на Хаоса, Атум изгубил децата си. Колкото и да викал, колкото и да ги търсил, навсякъде срещал безмълвие. В отчаянието си Атум извадил окото си и го изпратил да ги търси. Окото се отправило към океана, а Атум седнал на върха на хълма Бен-Бен и започнал да чака. Бавно минавало времето - минали столетия и накрая богът възкликнал: "О, мъка! Какво да правя? Не стига, че изгубих сина си Шу и дъщеря си Тефнут, но се лиших и от око!" Тогава той създал ново око и го сложил на мястото на изгубеното. Веднага след това обаче, чул шум, в който различил гласовете на изгубените си деца. Щастливият баща заплакал от радост, а сълзите му рукнали като дъжд над земята. Хвърлил се Атум да прегърне децата си, но разгневеното му око го спряло с думите: "Нали по твоя воля се отправих в океана Нун и върнах децата ти. Служех ти вярно, а ти за благодарност си създал ново око и си го сложил там, където е моето място!" Атум му отвърнал: "Не се гневи! Ще те поставя на челото си и от Богът на слънцето Ратам ще се любуваш на света, който ще създам, съзерцавайки красотата му." Но оскърбеното око не искало да слуша оправдания и желаейки да отмъсти на бога се превърнало в змия - кобра. Със страховито съскане тя раздула шията си, оголила страшните си зъбите и се хвърлила към Атум. Но богът спокойно взел змията и я поставил на челото си. От тогава тя украсява короните на боговете и фараоните. Щастливият Атум не можел да се нарадва на децата си. В това време от водите на океана Нун разцъфнал бял лотос. От него излетял богът-слънце Ра, увенчан със златен диск. Разпръснал се вечният мрак. Светът се изпълнил с живителна светлина. Виждайки Атум и неговите деца, Ра се разплакал от радост. Сълзите му паднали на земята и се превърнали в хора. Шу се оженил за Тефнут и скоро се родила втората божествена двойка - богът на земята Геб и богинята на небето Нут. Те се обичали толкова много, че се появили здраво прегърнати. Затова в началото небето и земята били едно цяло. Но веднаж Нут и Геб се скарали. Геб Боговете Шу и Тефнутупреквал Нут, че всяка сутрин изяждала децата си - звездите. Тогава слънчевият бог Ра заповядал на Шу: "Отиди да ги разделиш! Щом не могат да живеят заедно, нека бъдат разделени." Богът на вятъра трябвало да изпълни заповедта на Ра. Той размахал ръце и произнесъл заклинание. В миг по цялата Вселена се извил страшен ураган. Колкото и да се съпротивлявали, вятърът разкъсал прегръдката на Нут и Геб. Небето се отделило от земята, а в океана се появили острови и континенти. Издигнали се високи планини. От тях потекли буйни реки и хората, родени от сълзите на Ра, напуснали хълма Бен-Бен и се разпръснали из зелените долини. На хълма Бен-Бен израстнал градът Иуну, а в него издигнали храм-светилище на бога Ра. Настъпил Златният век - време, през което хора и богове живеели заедно на земята. Древните гърци нарекли града Иуну Хелиополис, което означава Град на Слънцето. Там се покланяли на слънцето и той станал главен култов център на слънчевите богове Ра и Атум.



Озирис и Изида





Една ранна утрин, когато над бреговете на Нил още се стелела мъгла, в покоите на Изида се втурнал запъхтян слуга. Изтривайки, обляното си в сълзи лице, той извикал: "Събуди се велика богиньо! Голяма мъка ни сполетя. Твоят съпруг, любимият ни цар Озирис, го няма!" Предчувствайки най-лошото, богинята попитала какво се е случило. "Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обграден от злодеи. Той уби Озирис, иска да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се!" В това време, вратите се разтворили с трясък и в залата нахлули заговорниците, начело със Сет. Те се стъписали изумени, виждайки гордо изправената богиня. "Но как? Ти си още тук?" възкликнал изуменият Сет. "Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой." Но Изида отвърнала с ненавист: "Ще дойде ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи ми къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми съпруг?" Но Сет се изсмял злобно: "Никога няма да узнаеш. Не желая да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го забравят." Изида изгледала с омраза заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Излизайки навън, тя дала воля на чувствата си и се разридала. В знак на великата си скръб отрязала косите си, облякла траурни дрехи и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, много села и градове обиколила, но не научила нищо. Накрая, пред стените на един храм, Богинята-майка Изудаиграещи деца й казали, че преди време видяли по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. С помощта на вълшебство, зарадваната Изида разбрала къде се намира съндъка. Той бил завлечен на финикийското крайбрежие, в околностите на град Гебал, попадайки в могъщия ствол на гигантско дърво. След много, много време и много препятствия, най-после Изида намерила съндъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки заедно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести. Нефтис, която била жена на Сет, след като разбрала за злодейството му, избягала и се скрила на малък остров всред блатата. Там тя живеела със сина си - бог Анубис. В същата нощ Сет излязъл на лов и търсейки подходящо място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Той извадил меча си, с един замах прерязал ремъците с които бил завързан съндъка и отворил капака. Не вярвайки на очите си, дълго се взирал в тялото на брат си. Накрая възкликнал злобно: "О, любими мой братко! Както виждам, все още не си погребан, Е, добре - аз ще се погрижа за това." Извадил повторно меча си, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет части и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет. Когато изгряло слънцето, Изида се върнала заедно с Нефтис и Анубис. От пръв поглед разпознали следите на Сет и се хвърлили към сандъка и с ужас видяли, че е празен. Изида видяла кървавите следи по тревата и веднага разбрала какво се е случило. Съвсем отчаяна, тя промълвила тихо: "Скоро ще родя син и той ще отмъсти за смъртта на баща си!" Тогава Анубис възкликнал: "Дано този ден настъпи по-скоро!" След това Боговете Изида, Нефтис, Озирис и Рарешили да намерят и съберат разпилените части на тялото. Анубис познавал целебните треви и обещал да съедина тялото с балсами, получени от тях. Те решили да поставят надгробна плоча на всяко място, където намерят късче от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкова по-трудно щяло да бъде на Сет да открие истинския гроб. Освен това, плочите щяли да напомнят на хората, какъв добър бог е управлявал страната преди царуването на злия бог. Така, Анубис обходил пустинята, Нефтис - планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички останки от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, за да го съхрани. Ето как била създадена първата мумия и най-после Озирис бил погребан с почести, а душата му намерила покй в отвъдния свят. Скоро след това Изида родила своя син Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна битка го победил. След победата, Хор възкресил баща си, но Озирис не пожелал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и върховен съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и продължил да управлява мъдро страната, както я управлявал преди това баща му.

Египетските Богове





Амон - покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.

Анубис - покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)
Апис - символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.

Атон - бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

Баст (Бастет) - богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.

Бес - бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.

Геб - бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.

Изида - богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.

Ма'ат - богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата - символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.

Нут - богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.

Озирис - бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.

Птах - бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.

Ра - бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.

Секмет - богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.

Сет - бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.

Тот - бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.

Хатхор - богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.



Генеалогия на боговете





Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.


Озирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му. Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.


Друг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът "анкх" бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната. Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.


Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон Злият бог Сетбил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана "Невидима", тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят. Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.


Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.

Е супер си! .Мислех в скоро време аз да пусна такава тема(тъй като и аз съм по драконите и Египет -трябва да се запознаем),но ти ме изпревари.Нищо,пак мерси че си направила .

Добра тема Винаги Египетската митология ще ме радва най-много защото всичко ми е интересно

П.П.:А за окото на Хорус можеш ли да намериш нещо на БГ ? ( знам английски и си чета но мой познати немогат )

Браво Много добра тема

Радвам се, че харесвате темичката! Ще продължавам да я поддържам и допълвам!

CrazyBastard, незнам дали това търсеше, но ето какво намерих:


През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края й Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат "богът с едно око"). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено "Уджат", представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други - кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците.

Ето и още нещо:




Окото на Хорус

Известен и като "Окото на Ра", означавал в Древен Египет сила и закрила, мъжество и разум, имал изцелителна сила и се носел като амулет. Бил знак на царската власт, защото се свързвал със слънцето и неговият Бог Ра. Египтяните вярвали също, че е символ на неразрушимостта на Вселената и помага при прераждането на душата. Това било дясното око на бога-сокол Хорус, а обърнат огледално (т.е. лявото око) символизирал Луната (женското начало). Заедно двата символа представляват единството на Вселената.

И още нещо интересно:




Това е снимка от сателита на обединената НАСА/Европейска космическа агенция - SOHO която показва нещо изглеждащо като око което се е отправило към кометата NEAT на 18 февруари 2003г. Дали това е Окото на Хор хванaто от камера и дали показва нечовешки интелект опитващ се да комуникира с нас ?

Дано съм била полезна! ^-^

Мерси Точно за това говорех защото неможех да го намеря преведено а историята е интересна
П.П.: А пък ме мързи да превеждам

Радвам се, че съм помогнала! ^^ Ето и още една статийка, за да не ми е офф поста... ^^"



Среднощно пътуване на Ра из Долния свят


Всяка вечер Ра като грохнал старец се качва в нощната си ладия, за да измине своя подземен път от голямата западна врата до източната, и в зори, възроден, се прехвърля в дневната си ладия. На носа на ладията стои на стража Сет и със страшното си оръжие пропъжда далеч враговете на бога-слънце. През 12-те часа на нощта пътят на Ра води през 12 станции, а по неговия път го съпровождат най-великите богове и богини.

В първия час Ра преминава през портата на западния хоризонт, качва се в нощната си ладия и плава под земята, докато стигне до седалището на боговете на мъртвите. Тук той се качва в нова ладия. Корабът му се съпровожда от четири богато украсени ладии. В третия час стига до границата на една тайнствена империя. На това място започва царството на Озирис. В петия и шестия час богът-слънце навлиза в тъмна местност. В пещерата на запад, където дори Ра не вижда, го упътват само гласове. В песъчливото корито на черните води живеят ужасни змии. Ладията може да се придвижи напред само ако се превърне в змия.

В седмия час слънцето пристига в опасна зона: в империята на змията страшилище Апофис. Змията непрекъснато напада ладията на Ра, но страшната сила на Сет и неговият харпун едно след друго отблъскват нападенията й. Империята на Апофис свършва в безводно, пресъхнало корито. През него Ра може да премине само благодарение на вълшебната сила на Изис.

Сега ладията стига до една огромна пещера. Тук седи на трон Озирис, царят на долната земя, пред нозете му, вързани или обезглавени, лежат неговите врагове. След това Ра плава покрай гъсти пясъчни дюни, това са гробовете на боговете. Тук почиват творците – Шу, Тефнут и сам Ра в своите три образа.

В осмия час всяка душа се провиква подир Ра. Сводът кънти също като че ли мяукат сто хиляди ранени котки, но гласът прилича понякога и на човешки плач.

В следващия час пътниците на ладията слизат от нея, за да си починат. Тогава започва преобразяването на Ра, наречено хепер, в края на което като млад бог той се издига отново на небето.

В десетия час се спуска долу един огромен бръмбар, за да изтегли ладията на слънцето през тъмното гърло на една змия, дълга 1300 мили. Когато накрая Ра отново се подава, той сам се е преобразил на скарабей, той е Хепер. Началото, бог на утринното слънце. А изоставеното му тяло почива в долния свят.

В следващите часове богът Шу взема на скута си свещения бръмбар и излиза с него на горния свят през източната порта на долния свят. Слънчевите маймуни заобикалят Хепер и всяка заран с танци и весели песни честват младата светлина.

според легендите накрая на Войната н Ужаса в крайна сметка се събира енеадатаи решава всеки бог да управлява по една епоха. и така започва да се въри управлението на великата деветка.. само че се появява един проблем.. нулевата година от нашата ера е началото на нуправлението на Хор.. поредното. след това около хилядната година идва сет( което между другото е прякор.. цялото име е Сат-Анну или иначе казано "Този , който се противопоставя на небесата"). от към 2000дната година на власт трябваше да дойде Тот, ерата на водолея или управлението ан архангел Габриел.. както си искате го наричайте..

а това което се вижда... наистина прилича на око.. което може да е Хор, Тот или Озирис...

Ами ся я видях тая тема и на мен тва са ми слабостите бтв Митология Египпетска Грудска И На Викингите А драконите са ми лубимите мистични животни ако можете да дадете линк кам темата ако има де Ако не да се фанемд а напраим с автора на тази (до ся рисувах 1 стана добре ) Инрересувам се още от магия , варколаци , Динозаври и др.

Мм ето една интересна статийка на която попаднах...



Гробница ли е Хеопсовата пирамида?






До този момент официалното становище на египтолозите е, че Хеопсовата пирамида е построена като гробница на фараона Хеопс - владетел от IV-та династия (около 2 500 г. пр. н. е.). Кой знае защо, те упорито пренебрегват съдържащите се в древни херметични, гръцки и арабски летописи сведения, че паметниците в Гиза са грандиозен мемориал на много напреднала цивилизация отпреди Потопа. Легендите разказват, че някъде там - под Сфинкса или в самата Голяма пирамида е скрита “Зала на летописите”, в която са запазени знанията и мъдростта на наследниците на изчезналата цивилизация на Атлантида. В редица древноегипетски надписи и папируси също са открити сведения за скрити камери. А в коптски легенди се споменава, че “Съществува подземна камера под Сфинкса, от която има входове към трите пирамиди. Всеки вход се пази от статуя с удивителни способности”. Тези идеи и днес се поддържат от доктрините на масонството и учението на езотеричните школи на Розенкройцерите (Калифорния) и Теософското дружество (Лондон и Мадрас).

Фондация “Кейси”, създадена от наследниците на знаменития ясновидец Едгар Кейси, изхождайки от неговите твърдения, че под дясната лапа на Сфинкса се намира Тайна камера, финансира проучването на района. С помощта на скъпо струващи сеизмични и други изследвания действително се локализира такава кухина, точно на посоченото от Спящия пророк място. Но точно тогава египетските власти, под различни предлози, забраняват по-нататъшните проучвания.

В Голямата пирамида, която и до ден днешен все още се смята за гробница, не са открити никакви следи от погребения. Липсва мумия, както и така характерните за погребалните фараонски камери надписи, украси или рисунки. Вътрешното й разположение е много сложно, със заплетена система от проходи, спускащи и издигащи се все под наклон от 26 градуса и три главни камери. Едната от тях е разположена под земната повърхност. Другите две са наречени Камерата на царицата и Камерата на фараона. Последната е намерена съвсем празна - без мумия, съкровища, надписи или рисунки. В центъра й е разположен голям каменен саркофаг - също празен. Действителното й съдържание обаче е оценено при обстойното й измерване и проучване. Защото в нейните размери се съдържат числото 3,14, Златното число и други математически и астрономически данни за Земята. Огромната тежест на каменните блокове, от които е изградена пирамидата над тази камера, е компенсирана по гениален начин, (което би затруднило дори съвременните строители), посредством няколко “облекчителни” камери, които поемат голяма част от тази тежест.

Има обаче още една необичайна особеност на Хеопсовата пирамида, която е уникална в древноегипетската архитектура. Това са четири тесни наклонени шахти (20 х 20 см), по две за всяка камера, които излизат от северната и южната им страна. Изградени са едновременно със строежа на пирамидата (т. е. не са пробити по-късно през каменните блокове), и свидетелстват за използването на много сложни инженерни и нивелационни техники. Когато са били открити, първоначално се смятало, че са вентилационни шахти. Да, но двете от тях - тези, които водят началото си от Камерата на царицата, не достигат до външните стени. А началото им в самата камера е било грижливо замаскирано.

След тяхното откриване изследователите правят многократни опити - кой от кой по изобретателен, да проникнат в тясната им вътрешност и да ги проучат. С помощта на малка видеокамера успяват да заснемат загадъчните проходи и в единия от тях с удивление откриват... парче дървесина, което въпреки многократните си опити не успяват да измъкнат от там. Учените хранят надежда, че ако тази находка бъде извадена, ще може да се подложи на анализ с радиоактивен въглерод - този метод на датиране е най-прецизният до този момент, но е приложим само спрямо органична материя. Ако това стане, най-после ще се сложи край на споровете, свързани с определяне времето на построяване на Хеопсовата пирамида.

През 1993 г. немският инженер Рудолф Гантенбринк създава миниатюрна камера-робот за изследване на наклонените шахти, и в края на южната шахта в Камерата на царицата, насочена към Сириус, открива... малка падаща вратичка с медни дръжки. След това откритие, за пореден път, египетските власти забраняват по-нататъшното проучване.

Време е за ъпдейт на темата... ^^



Мистериите на Египет






Никоя страна на земята не притежава толкова чудеса, както Египет. Чудеса, скрити от много време, но разбулени понякога от жаждата за злато или от древните предания.

Нашата история започва със смърт, смъртта на необикновено момче. Познат като син на Ра, богът-слънце, той е бил фараон на Египет преди три хиляди години. За смъртта му се знае само, че е била неочаквана и мистериозна. Тялото му е било мумифицирано като на другите фараони и жреците са подготвили саркофага му за последното му пътуване - това в света на мъртвите.

Ритуалът е трябвало да приключи преди баща му, слънцето, да потъне в тъмнината. Този млад фараон е бил затворен в гробницата си, обграден от кралски съкровища и неговият герб е бил отпечатан на входа. Оттогава, това място е трябвало да бъде място на покой, скрито и недосегаемо във вечността. Името на този млад крал било Тутанкамон.

В продължение на три хиляди години, крал Тутанкамон и гробницата му, в Долината на Кралете, останали скрити между пясъците. Други гробници били разкрити и напълно ограбени, но не и неговата. Вярващ, че може да я намери, един англичанин, Хауърд Картър, предприел пет трудни експедиции, но те не сполучили. През 1922г. той се върнал в Египет за шести опит. Тогава, той носел прекрасно канарче, за да умилостиви духовете. Работниците го нарекли "Златната птица" и казали на Картър, че ще му донесе късмет. Но когато работата започнала, успехът изглеждал почти безнадежден и времето изтичало. Благодетелят на Картър, лорд Карнарвън, бил английски граф, запленен от Египет, но дори и той загубил вяра и заплашил, че ще спре парите. Но Картър упорствал, защото знаел, че ако я намери непокътната, гробницата ще бъде пълна с невероятни скъпоценности, които ще ни позволят да проникнем отвъд сенките на времето, да надзърнем в света на отдавна загубеното човешко величие, да зърнем нашето начало.



Река Нил


Нил - това е най-дългата река на земята, най-великата река в Африка, пресичаща почти целия континент. Тя се ражда от две реки: Бели Нил, който извира близо до езерото Виктория и тече на север от Уганда, и Сини Нил, който слиза от планинските области на Етиопия. Те се срещат в пустинята на Судан, като образуват главната артерия на Нил. Докато се влее в Средиземно море, водите на реката изминават повече от шест хиляди и петстотин километра. За останалия свят, изворът на великата река е била неразгадаема мистерия, но за древните египтяни, изворът е бил ясен: Нил извирал от царството на боговете.

Как е свързан Нил с историите за проклятия и мумии?

Нямаше да има древен Египет, дори изобщо Египет без него. Без Нил, Египет би бил пустиня, подходящ за камили и скорпиони, но не и за велика цивилизация. Само тук, по продължение на Нил, пустинната жега е поносима и сухият пясък е превърнат в плодородни земи. Хранен и напояван от Нил, Египет става най-голямата от всички велики древни цивилизации.

В древни времена, огромно количество вода е слизало в долините на централна Африка, така че Нил е излизал от коритото си през някои сезони. Богата на минерали утайка, се е носела към египетската пустиня от земите нагоре по течението, където животът е разцъфтявал. Богатите земи позволяват развитието на много земеделски култури и на стабилна цивилизация, успяла да еволюира от оцеляването към умствената работа.



Древен Египет

Наука, математика, инженерство и астрономия



Те изучавали небето и сезоните, дали ни двайсет и четири-часовия ден и триста шейсет и пет-дневната година. В едно древно предание се казва, че Египет е дар от Нил. Но египтяните вярвали, че има нещо по-могъщо от Нил, слънцето, богът, който наричали Ра, богът, който създал всичко. Всяка сутрин, с изгрева си, богът слънце се раждал. Всяка нощ, със залеза, той умирал. Но на следващата сутрин, той пак изгрявал. Бил вечен. Когато умирал крал, се вярвало, че той става едно с Ра. Синът му, новият Фараон, ставал Хорус, сокол, живият бог на земята. И така, египтяните давали на владетелите си абсолютна власт, която те използвали за изграждането на изключителна империя. Империя на толкова големи постройки и толкова изящни произведения на изкуството, че все още се опитваме да разберем, как са създадени такива чудеса, как камъни от пустинята са били превърнати във вечни паметници. Някои от най-старите постройки на земята са тук, запазени от пустинния въздух и уменията на създателите си. Някои са толкова стари, че вече са съществували хиляди години, когато Тутанкамон се е родил. Огромните обелиски на Карнак са били направени от по един гранитен блок и пренесени с кораб хиляди километри, придвижвани на трупи и изправени с огромни подпори. Гигантските статуи на великия Рамзес, издълбани в Абу Симбел, все още са най-големите фигури, издълбани някога от камък. Не се знае как са ги направили, но се знае защо са ги направили, за да почитат фараоните в живота и след смъртта.

Да вземем например Тутанкамон. Когато младият крал умрял, жреците се опитали да създадат ново, магическо тяло за него. Цели седемдесет дни, те се трудили да изсушават и запазват тялото със соли и мазила, след това го увили в стотици метри ленено платно, отрупали го с предпазващи скъпоценни камъни, амулети и талисмани. И най-накрая сложили на главата на мумията изящна златна маска на смъртта. Тутанкамон бил готов за задгробния живот. Ако момчето е живяло и умряло хиляди години преди това, то е щяло да бъде погребано като фараоните, живели преди него, в паметници с колосални размери, направени от хора каменни планини, наречени пирамиди.

Вероятно древните са видели във формата на пирамидата мистична връзка между земята и небето, която да понесе душата на фараона като стълба към небето. От приказните Седем Чудеса на древния свят, само пирамидите в Гиза са направени преди повече от четири хиляди години. С височина около сто и педесет метра, в тях са вградени едни от най-големите каменни блокове, някога местени от хора, тежки по педесет тона и повече. Те дори са били направени без скрипци, дори без ръчни инструменти. Как са ги направили без модерни машини? Определено боговете не са ги построили. Използвали са умовете си. Познанието е изградило тези велики постройки. Висшето познание.

Всички пирамиди в Гиза са били построени в идеална права линия с някои звезди. Това говори за познания по астрономия. В основите на пирамидите са спазени перфектни мерки и ъгли, точно изчислени за височината, която са искали да достигнат. Това говори за познания по геометрия и математика. И най-накрая, трябва да качиш тези огромни камъни горе и трябва да ги сложиш да паснат идеално. Това говори за познания, невероятни познания в инженерството и организацията.

Животът сигурно е бил еднообразен всеки ден, земеделие, животновъдство, риболов във водите на Нил. Тогава, един ден, ти си избран за пътуване с кораб по Нил. Сега си част от велик проект, изграждането на фараонска гробница. Но си нямаш представа каква гробница. И тогава виждаш... паметник за слънцето, за вечния живот.

Как са придвижвали толкова големи камъни на такава голяма височина? Има много теории, но вероятно са дърпали камъните по хлъзгава рампа. Рампата е била издигана успоредно с пирамидата, а после зидарите са поставяли камъните с такава прецизност, че и картичка не може да мине между тях.

За да се построи великата пирамида на Куфу е отнело двайсет години, повече от два милиона каменни блока и около двайсет хиляди души, които може и да са били роби, но по-вероятно е да са били най-вече селяни земеделци, наети да работят тук през определен период на годината. С тяхна помощ, ранните фараони са построили повече от сто пирамиди, осемдесет от които са оцелели и до днес.

Тутанкамон не е бил погребан в пирамида. Спрели са строежите поради сериозна причина. Имало е крадци, които са се интересували повече от златото, отколкото от вечния живот. За тези разбойници, пирамидите са били като огромен плакат, на който пише: "Тук сме погребали кралете и всичките им съкровища".

По тази причина било решено друго. Петстотин години, след като била построена последната пирамида, новите крале решили, че вместо да строят гробници, които всеки може да види, защо да не построят такива, които никой не може да види? На петстотин километра южно от великите пирамиди, отвъд Нил, до модерния град Луксор, се намира пустинния лабиринт от долини, засенчени от естествена пирамида.

Тук никой крадец не би могъл да намери кралските гробници. Тук владетелите на Египет са щели да останат безсмъртни, поне така са си мислели. Но алчността стимулира изобретателността. Умно прикривайки подлите си начинания, крадците претършували Долината на Кралете. С времето, всяка гробница била открита, било проникнато в нея и била напълно ограбена. С изключение на една. С изключение на гробницата на Тутанкамон. Така поне вярвал Хауърд Картър и ако бил прав, това щяло да бъде най-голямата археологическа находка на модерните времена.





След пет години, той все още не я бил открил и положението ставало отчайващо. Тогава, сутринта на ноември, 1922 година, момчето с водата се опитало да застопори делвата си и попаднало на странен камък. Картър изпратил телеграма на лорд Карнарвън да дойде бързо и отишъл до Кайро да се срещне с благодетеля си, но докато го нямало, се случило нещо много странно. Златната птица, която му донесла късмет, била убита от кобра. Кобрата била пазителят на фараона, а канарчето представлявало тези, които са проникнали в гробницата.

Работниците смятали, че това е проклятието. Смъртта на златната птица била лоша поличба. Означавало, че някой от проекта ще умре за по-малко от година. Слуховете за проклятие интересували слабо Картър. Той се надявал, че разкопките ще открият гробница като тази, гробницата на фараона Рамзес VI, който е управлявал много след Тутанкамон. Картър се надявал да намери съкровище, ако не, поне нещо ценно.

Стенописи, йероглифи, които биха ни позволили да узнаем как са живели древните и в какво са вярвали. Тези изображения са от египетската Книга на мъртвите, пропуск за вечността, която била погребана с мумията. За да помогнат на мъртвия владетел да достигне задгробния живот, те давали отговори на въпроси, които той би задал, заклинания да отблъсква опасностите по пътя. Но подготовката за задгробния живот започва много преди смъртта. В огромни храмове, крепени от такива колони, в най-големите параклиси, строени някога, живите фараони предлагали услугите си и общували с боговете и хората отвъд смъртта, и се мъчели да спечелят благоразположението им.





Огромни и живописни, храмовете като великия Мадина Хабу, са били арената на величествени ритуали, които са показвали не само могъществото и богатството на фараоните, но и предаността им към боговете, към които един ден са щели да се присъединят, чрез пътуване през вечността. Били са много заети с живота след смъртта. Да, вероятно защото съвременните хора се наслаждават на живота повече, отколкото те са го правели. Има изобразени истории на изобретения и приключения, на игри, постановки, музика и танци, на акробати и механични играчки, на привързаността между съпруг и съпруга и семейното единство и любов.

Това е била най-напредналата цивилизация на своето време и така е било за три хиляди години. Но империята привлякла нашественици. Сред историите на стените в храмовете, са отбелязани битки против нашественици, които са се опитали да покорят владението на фараоните. Но империите нашественици станали по-силни, по-решителни. И постепенно, неизбежно, египетската империя започнала да се разпада.

Как може толкова силна империя като Египет, просто да се срине?

Всъщност, случили се много неща. Но най-вече това било отслабването на фараонската власт, заради граждански вълнения, което направило Египет уязвим за нашественици. Малко по малко, повечето от великата империя на фараоните, заедно с тайните си, била погълната от пустинята. Но дори и много от египетските паметници да са разрушени, историите са преоткрити от съвременните археолози, които разгадават далечното минало. Учени и творци са запазили великия Сфинкс за цялото човечеството. Изследването на пирамидите в Гиза показало брилянтните умения на древните архитекти, чиито сложни проекти са защитили от срутване вътрешните стаи и коридори. ДНК анализът помага да се определят семейните връзки на мумиите и ни дава представа за това, как са живели и умрели. Новите разкопки разкриват приспособленията и съоръженията на работниците, които са построили пирамидите. На тези нови открития и още много други, дължим в голяма част на едно откритие, не толкова ново, на гробницата на младия фараон. На 26.11.1922г. Хауърд Картър достигнал стената на главната зала в гробницата на Тутанкамон.

Заради открития като на Хауърд Картър и на съвременните археолози, руините на древния Египет добиват някакво значение за нас. Каменните творби, които все още се показват от пустинята, са ново доказателство за човешкия стремеж напред на ловци и земеделци, на строители на величествени постройки, на мечтатели с велики мечти. Тези каменни чудеса са израз на началото ни, символи на нашия стремеж да станем мислители, творци, поети, строители. Тези велики паметници също ни карат да сме скромни. Все пак те са успели да оцелеят почти пет хиляди години. Колко време съществува нашата модерна цивилизация за сравнение?

Лорд Карнарвън умрял от заразно ухапване на комар, пет месеца след като гробницата на Тутанкамон била отворена. Лорд Карнарвън може и да е умрял ненавременно, но Хауърд Картър е живял до шейсет и пет години. А малкото момче, което е носило водата и което е било едно от първите в гробницата, заради размерите си, доживяло до дълбоки старини, както и повечето от работниците. Явно не е имало смъртно проклятие. Но отвъд всичко това, има проклятие, което е всичко, в което вярват египтяните. Това бил животът.

За тях смъртта не е била край. Била е началото на велико пътуване през вечността, където техните богове и крале, плуват на утринния кораб по езеро от пламъци в небесата и се възраждат за нов живот, заедно със слънцето.

Е тука ме олучи Тва ми е една от любимите теми за обсъждане
Мерси за подробната информация

Смъртта на Озирис и странстванията на Изида






Eдна ранна утрин, когато над бреговете на Нил още се стелела мъгла, в покоите на Изида се втурнал запъхтян слуга. Изтривайки обляното си в сълзи лице, той извикал: "Събуди се велика богиньо! Голяма мъка ни сполетя. Твоят съпруг, любимият ни цар Озирис, го няма!" Предчувствайки най-лошото, богинята попитала какво се е случило. "Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обграден от злодеи. Той уби Озирис, иска да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се!" В това време, вратите се разтворили с трясък и в залата нахлули заговорниците, начело със Сет. Те се стъписали изумени, виждайки гордо изправената богиня. "Но как? Ти си още тук?" възкликнал изуменият Сет. "Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой." Но Изида отвърнала с ненавист: "Ще дойде ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи ми къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми съпруг?" Но Сет се изсмял злобно: "Никога няма да узнаеш. Не желая да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го забравят." Изида изгледала с омраза заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Излизайки навън, тя дала воля на чувствата си и се разридала. В знак на великата си скръб отрязала косите си, облякла траурни дрехи и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, много села и градове обиколила, но не научила нищо. Накрая, пред стените на един храм, Богинята-майка Изида попитала играещи деца, те й казали, че преди време видяли по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. С помощта на вълшебство, зарадваната Изида разбрала къде се намира съндъка. Той бил завлечен на финикийското крайбрежие, в околностите на град Гебал, попадайки в могъщия ствол на гигантско дърво. След много, много време и много препятствия, най-после Изида намерила съндъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки заедно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести. Нефтис, която била жена на Сет, след като разбрала за злодейството му, избягала и се скрила на малък остров всред блатата. Там тя живеела със сина си - бог Анубис. В същата нощ Сет излязъл на лов и търсейки подходящо място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Той извадил меча си, с един замах прерязал ремъците с които бил завързан съндъка и отворил капака. Не вярвайки на очите си, дълго се взирал в тялото на брат си. Накрая възкликнал злобно: "О, любими мой братко! Както виждам, все още не си погребан, Е, добре - аз ще се погрижа за това." Извадил повторно меча си, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет части и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет. Когато изгряло слънцето, Изида се върнала заедно с Нефтис и Анубис. От пръв поглед разпознали следите на Сет и се хвърлили към сандъка и с ужас видяли, че е празен. Изида видяла кървавите следи по тревата и веднага разбрала какво се е случило. Съвсем отчаяна, тя промълвила тихо: "Скоро ще родя син и той ще отмъсти за смъртта на баща си!" Тогава Анубис възкликнал: "Дано този ден настъпи по-скоро!" След това Боговете Изида, Нефтис и Анубис решили да намерят и съберат разпилените части на тялото. Анубис познавал целебните треви и обещал да съедина тялото с балсами, получени от тях. Те решили да поставят надгробна плоча на всяко място, където намерят късче от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкова по-трудно щяло да бъде на Сет да открие истинския гроб. Освен това, плочите щяли да напомнят на хората, какъв добър бог е управлявал страната преди царуването на злия бог. Така, Анубис обходил пустинята, Нефтис - планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички останки от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, за да го съхрани. Ето как била създадена първата мумия и най-после Озирис бил погребан с почести, а душата му намерила покой в отвъдния свят. Скоро след това Изида родила своя син Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна битка го победил. След победата, Хор възкресил баща си, но Озирис не пожелал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и върховен съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и продължил да управлява мъдро страната, както я управлявал преди това баща му.

О,браво за темата една от любимите ми за обсъждане е и винаги ми е било интересно да научавам нови неща!