|
Да, определено съм в добро настроение. Отново се извинявам (става ми навик ). Групата, за която се говори е действителна, а имената - на "действащи" лица. Всичко ще бъде коригирано в най-скоро и кратко време. (Прекалено много повторения и развален начин за смесица с чуждестранните правила за писане )Enjoy!!!
Първа част
Всичко започна през един горещ летен ден, когато групата ААА реши да излезе в малка почивка преди да пуснат на пазара новия си диск. Всеки член пое в различна посока. Но нещо задържаше Шинджиро назад.
В кафене в центъра на Токио Шинджиро пиеше кафе сам, като мислеше колко много иска да се върне с приятелите си обратно и да пее отново, въпреки че щяха да си починат съвсем малко, той го възприемаше като завинаги.
„Ах! Толкова е горещо, влагата наистина се превръща в проблем в днешни дни,” каза Шинджиро на себе си.
Докато гледаше гимназисти да се смеят, учат и да разговарят един с друг, накараха Шинджиро да почувства носталгия по приятелите си, защото откакто беше с приятелите си в групата ААА, не беше излязъл с никого от тях, откакто започна трескавата им кариера.
Шинджиро погледна към кафето си и кроасан, но една сълза почти се подаде в лявото му око. Той бързо затвори очите си, докато сълзата изчезна.
„Имаш нещо в окото ли?” попита го един глас.
Шинджиро не можеше да види човека, защото си беше затворил очите, но гласът звучеше познат и в същото време леко различен, не знаеше кой е, но знаеше, че гласът звучеше секси, отвори очи и погледна нагоре. Беше изненадан да види един от приятелите си пред него, особено защото си беше помислил, че всички са заминали в различни части на Япония, като се опитваха да избягат от забързания живот в Токио.
„Наоя-сан!!!” извика Шинджиро с радост и смущение.
„Хей, момче, какво правиш съвсем сам на място като това? Това е място, където се идва с компания или с любимия (Наоя мигна). В банята ли е?”
Шинджиро заекна, „Не, не,хммм... тук съм сам, хехе,” и погледна надолу, не знаеше защо не можеше да гледа Наоя в очите.
„Не се тревожи, момче, тук съм, така че поне ще имаш компания,” каза той, като го гледаше и му се усмихваше.
„Хехехе, да, това е добре, чувствах се малко станно, след като излязохме в официална почивка, мислех, че искам малко свободно време, но грешах, не мога да изчакам да се върна и да започна да пея отново!” каза Шинджиро.
Наоя се изсмя високо, а той се изчерви малко и погледна надясно.
„Не ми се смей, Наоя-сан, няма нищо смешно в чувствата ми,” каза Шинджиро със забавна муцунка на лицето.
Наоя го погледна и не можа да спре да се смее, после спря и отговори,”Не се смея, защото се подигравам на чувствата ти, Шинджиро-чан, хехе, смея се, защото мислех за същото нещо, хахаха, но се радвам, че намерих някого, когото познавам в този голям град, забавно е, може и да познаваш много хора, но когато ги потърсиш, никога не се появяват, хахаха.”
Шинджиро му се усмихна с разбираща и приятна усмивка и си помисли, „Уау, въпреки че сме толкова различни, си мислехме за едн ои също нещо, радвам се, че Наоя-сан е тук.”
Наоя стана от мястото си, погледна Шинджиро и каза: „Е, да вървим, вече съм тук, така че няма причина да висиш в това луксозно кафене, да отидем да се позабавляваме, какво ще кажеш?” Шинджиро му хвърли поглед, който можеше да бъде описан с идването на любимия да те спаси и отведе на вълшебно място. Наоя протегна ръка към него и той я грабна с топлота и разбиране.
Втора част
Слънцето залезе. Беше вече седем вечерта, Наоя и Шинджиро бяха почти целия ден заедно. След кафенето бяха отишли в закусвалня за бърза храна, защото Наоя беше гладен, след което отидоха до местната зоологическа градина и гледаха американски филм в кинотетъра наблизо. Беше отнело повече, отколкото си мислеха, защото момичета ги молеха за автографи и снимки навсякъде където отидеха, освен в киното, защото беше тъмно. След като филма свърши Наоя трябваше задължително да отиде до обществената тоалетна, беше изпил две големи бутилки кока-кола и трябваше да се изпикае.
{звук от промиване на тръби} /Наоя закопчава панталона си/ Шинджиро се гласеше пред огледалото , но не знаеше защо полага толкова старание да изглежда добре, защото беше виждал Наоя заедно с другите членове от ААА всеки ден през последната година, бяха като семейство.
Шинджиро се беше съсредоточил върху косата си, когато Наоя дойде изотзад и го прегърна.
„Наоя-сан??? Какво правиш?!?” извика Шинджиро неудобно.
Наоя се усмихна като го гледаше през огледалото и отвърна, „Просто съм мил, забавлявахме се чудесно днес, нали?”
„Д-да,” заекна Шинджиро.
Наоя погали врата на Шинджиро с носа си, като го притесни още повече.
„Наоя-сан!! Държиш се странно! Какво има?”
„Нищо, днес се забавлявахме, опитах се да те зарадвам, знаех, че обичаш да ходиш зоологическата градина и знаех, че обичаш американски филми, така че реших да те изведа и да си прекараме добре, грешно ли е?” като този път го галеше с устни по врата.
„Не това имах предвид, какво правиш сега? Действаш като разгонено псе,” каза Шинджиро, като се изчерви.
Наоя напъха лявата си ръка в панталона му, а Шинджиро започна да се дърпа, но не можеше да каже нищо, когато дългите пръсти на Наоя загалиха върха на пениса му, беше безмълвен, дори не можеше да помръдне, дори чувството беше приятно, помисли си той.
Наоя целуваше врата и ухото му. Шинджиро стенеше подсъзнателно, като по този начин показа на Наоя, че му харесва, какво правеше. Тогава той спря, обърна го със здравите си ръце да застане с лице към него, Шинджиро все още безмълвен, нервен и треперещ, знаеше, че това, което прави Наоя, е грешно, но не искаше той да спира.
Наоя го погледна в очите, почти изяждащ го отвътре с погледа си, Шинджиро искаше да каже нещо, но преди да успее Наоя го целуна, като напъха езика си. Шинджиро мислеше, че той целува много грубо, почти като животно. Очакваше Наоя да е не само хетеро, но и да не си пада по романтиката. Наоя го правеше нарочно, не искаше Шинджиро да говори; той засили целувката си, като искаше да го притисне до стената. Тялото му го буташе до стената.
Внезапно Наоя спря, погледна Шинджиро сериозно, а той се усмихна, за да смекчи ситуацията от отвратителна да бъде по-малко отвратителна. Наоя не отговори, просто галеше устните м ус върха на пръстите си.
„Да вървим,” каза Наоя, като грабна ръката на Шинджиро.
„ЧАКАЙ, Наоя-сан!!” извика той, а Наоя спря и го погледна. „кажи ми, защо правиш това? Не си ли хетеро? Това е лудост, осъзнай какво правиш.”
Наоя се усмихна и отвърна, „Аз съм би и, да, знам какво правя, няма нищо лудо в това да заведеш някого, когото харесваш мнго, в апартамента си, нали?”
„Не, но харесваш ли ме? Ако е така, защо да правим секс толкова скоро?” Наоя го погледна сконфузено и отвърна, „Толкова скоро? Познаваме се почти от две години. Ако смяташ, че е скоро, не мога да си представя колко дълго ще е за теб, хехе.”
„Какво ще си помислят приятелите ни от ААА?” се замисли Шинджиро, но преди да го обмисли втори път Наоя хвана ръката му , усмихна му се и каза: „Мисля, че е време да заведа този, когото харесвам, в апартамента си.”
Трета част
Наоя и Шинджиро излязоха от кинотеатъра, взеха такси за апартамента на Наоя. Когато пристигнаха, Шинджиро погледна наоколо и си помисли, че това е много добро и луксозно място; не беше изненада, при положение че и двамата бяха известни певци.
Апартамента на Наоя беше на последния етаж на една доста скъпа жилищна постройка, което му позволяваше да има градина и всичко. Имаше различни видове цветя и растения, всичките ухаещи ароматно. Шинджиро не можеше да повярва, че това е апартамента на Наоя, изглеждаше че успокоява и serine в сравнение с мъжа, който пее с него в групата.
„Апартаментът изобщо не отговаря на характера ти, Наоя-сан.”
„Защо?” попита той и се засмя.
„Защо? Ами в ААА си най-силният и мачо тип от всички членове, и аз си помислих, че апартаментът ти ще прилича на характера ти.”
„ХАХАХА,” започна да се смее Наоя без да спира. „Хайде, Шинджиро-чан, просто се държа сериозно в ААА, не казвам, че не съм точно такъв, но се опитвам да кажа, че хората не са само черни и бели, никой не е толкова прост, Шин-чан, всеки си има комплекс от черти, предполагам и ти.”
„Може би моята личност не е толкова силна като теб,” каза той и се усмихна.
Наоя се усмихна и погледна към стаята си. „Искаш ли да влезеш? Искам да ти покажа леглото си.” Шинджиро се изчерви. „Наоя-сан явно няма намерение да обикаля около храста, преминава директно в действие,” помисли си той.
Наоя се приближи до лицето му, „Не се притеснявай, Шин-чан, няма да те нараня.”
Целуна го по челото и влязоха заедно в спалнята му.
Беше огромна стая, леглото беше в средата и завивките бяха толкова големи, че покриваха пода около леглото, имаха цвят шампанско и бяха от сатен, нищо неочаквано от Наоя. Таванът беше покрит с огледала и дори имаше видео камера в ъгъла на стаята, което накара Шинджиро бързо да спре да влиза в стаята и да попита Наоя:
„Какво е това, Наоя-сан?”
Наоя погледна смутено и каза, „Какво?”
„Ами, за какво са ти огледалата на тавана и видео камерата, Наоя-сан, подобна стая можеш да видиш в порно филм!”
Наоя погледна Шинджиро и не можа да спре да се смее и го бутна на леглото си.
„Наоя-сан!” извика Шинджиро.
Наоя събу толкова бързо панталона му, че дори не можа да го разбере, след което разкопча ризата му и я хвърли на пода.
„Имаш невероятно тяло, Шин-чан, такова тяло би накарало всеки да се възбуди за секунди.”
Шинджиро се изчерви толкова, че скри лице в завивките. „Не се притеснявай, Шин-чан, това е комплимент все пак,” каза Наоя, докато сваляше бельото му.
„Наоя-сан, не знам дали мога да направя това,” каза Шинджиро.
„ЗАЩО?”
„Ами, не искам просто да правя секс с теб, Наоя-сан, би било неудобно, ако просто го направим и после да трябва да се върнем в ААА като колеги, а не като нещо повече, не бих го понесъл,” каза той, докато погледна нагоре, за да се види в тавана. Наоя го прегърна и го натисна надолу, като беше върху му.
„Не възнамерявам просто да те и*****м и да забравя за теб утре, искам да бъдем заедно. Откакто се видяхме за пръв път, те харесах, но щом постоянно работехме, запазих чувствата си в тайна, защото не исках да те притесня, а и не исках да загубим доверието в един на друг, заради химията в ААА.”
„Да, какво ще кажем на другите?” попита Шинджиро и се усмихна.
Наоя постави глава на рамото му, „Какво можем да им кажем освен истината. Знам, че те ще бъдат повече от щастливи за нас и ще бъде доста добра реклама за нас, ако си помислиш.
Шинджиро се засмя и прегърна Наоя. „Наоя-сан, обичам те,” като го гледаше право в очите.
„И аз също те обичам,” каза той докато се навеждаше да го целуне.
Четвърта част
Шинджиро затвори очи и усети езика на Наоя да масажира горната част от п****а му. Стенеше като момиче и Наоя започна да смуче един от т*******е му, при което той се почувства толкова добре, цялото му лице беше червено. Когато погледна надолу, го видя да смуче п****а му и се усмихна със задоволство, а Наоя погледна нагоре и видя Шинджиро да се взира в него. Той мигна и продължи. Шинджиро се чувстваше странно, защото никога не му беше духано така, чувстваше, че може да експлодира всеки миг, усещаше езика на Наоя като тази сръчна машина, изработена да задоволи п****а му. Усети топла вълна да го облива и хвана Наоя за главата, а той знаеше какво значи това, знаеше, че Шинджиро е на крачка да се изпразни, ето защо засмука по-твърдо и по-бързо, като го накара да стене както никога досега. Наоя вкуси тази течност, която беше сладка и малко солена, знаеше, че това беше с******а на Шинджиро, продължи да смуче и да я поглъща. Шинджиро затвори очи и отпусна тялото си малко. Наоя спря да духа и започна да го целува.
„Какво правиш, Наоя-сан?” попита той.
„Искам да опиташ собствената си с****а, отвори устата си, Шин-чан,” каза Наоя и без да го обмисля втори път Шинджиро я отвори и позволи на езика му да влезе. Езикът му беше топъл от тежката работа по духането, така че чувството беше приятно, помисли си Шинджиро. Наоя държеше главата му, за да може да движи езика си по-свободно в устата му.
Шинджиро го погледна и пъхна средния си пръст в а***а му, което Наоя веднага усети и хвана на свой ред бедрата на любовника си и го облада. Шинджиро заби ноктите си в гърба му, беше прекалено за него да издържи щом удоволствието и болката се сляха и започна да стене по-тежко и по-високо, почти викаше. Наоя не спря, въпреки че първоначално беше трудно, защото з*****а на Шинджиро беше тесен, той пъхаше и вадеше по-трудно от всякога, но малко по малко мускулите на партньора му се отпуснаха и му позволиха да влезе. И двамата стенеха. Шинджиро го хвана за раменете за повече опора, а той продължи, когато Наоя прошушна в ухото му, „Добре, бебчо, искам да го стегнеш, сякаш го правиш за втори път, защото когато е тесен, ще чувстваш п****а ми по-добре и ще те накара да забравиш всичко.” Шинджиро кимна без да каже нещо, стегна мускулите си и затвори очи. Наоя се подготви, а Шинджиро усети пениса му, сякаш целият беше вътре в него, не можеше да спре да стене, не можеше да спре да се поти, погледна нагоре в огледалото и като видя Наоя да го обладава, се концентрира върху това. „Гърбът му изглежда перфектен,” помисли си той. Имаше точните мускулни пропорции, а потта го караше да свети.
В следващите моменти Наоя се изпразни навсякъде около з*****а му. Имаше толкова много с****а по завивките, задните му части и по п****а и стомаха на Наоя. Шинджиро вкуси малко с пръст и каза, „Превъзходно.” Наоя се усмихна и се строполи отгоре му. Любовника му го целуна по челото и го погали зад главата, а той го целуна по бузата.
„Шин-чан, искам те завинаги, всеки ден искам да се събуждам до теб. Моят ден не би бил пълноценен без теб.”
Шинджиро го погледна право в очите. „Забавно е, защото и двамата си мислехме за едно и също нещо, Наоя-сан. Не искам да правя любов с никой друг, освен с теб.
И двамата притиснаха другия в ръцете си и заспаха.
END
|
Бати отрицателната личност.
