Предлагам ви кратък предговор към историята под ДЕФФФФ НОУУУТ от девет части, която започнах вчера. Заради предговора - 0/9, а него написах, само за да дам старт на темата. Утре - първа част, историята се развива няколко години след това, с различни персонажи. Също както при мангата.




Да четеш дневника на сестра си е в пъти по-забавно от преследването на спортни коли на компютъра или гледането на телевизия и Джо с несекващ ентусиазъм го повтаряше пред приятелите си.


-Пише и за момчета – обясняваше веднъж, докато крачеше с хлапето на съседите в парка. – Всъщност, предимно за момчета. Описва своя “избранник” като лошите момчета от филмите! И освен това облепя страниците с тъпи стикери. Пише всяка вечер. Аз нарочно се правя на заспал, за да наблюдавам изражението й. И всеки път го крие на едно и също място, каквато е тъпа!


-Еех... – въздъхна съседското хлапе – колко ми се ще и аз да имам сестра.


Джо се усмихна самодоволно и мислено си отбеляза да записва по-интересните пасажи, за да ги показва на децата в училище.


Една събота, извършил обичайната операция, след излизането на сестра му, единайсетгодишният хлапак откри две тетрадки под матрака на Ема, вместо една. Първата бе познатото розово тефтерче със закопчалка, но втората с нищо не подсказваше, че принадлежи на тинейджърка, която е открила безопасен начин да се предаде на бушуващите в тялото й хормони. Цветът й бе черен, а броят на страниците не надвишаваше четиридесет.


-Тетрадка... на смъртта? – сбърчи вежди Джо, прокарвайки пръст по изписаното с причудлив старинен шрифт заглавие, което се мъдреше по средата на находката му.


Отвори я. Прочете какво пише от вътрешната страна на корицата. И прихна да се смее.


-Дааа, добре – проточи момчето, след като вълната от смях отмина. – И сeга какво?


Усмихна се, извади молива, пъхнат между розовия тефтер и закопчалката и без много да му мисли, надраска името на сестра си в тетрадката. Сетне пак се засмя. Да бе, ще почине след четиридесет секунди...


-Здрасти, приятел...


Огризката от ябълка се търкулна по пода.

Това ми хареса . Със сигурност ми хареса . Искам ощееееееее.

Съкс. Ако това е предговора, не ща да чета останалото.

симпатично ми е някакво... пусни нататък, пък ще видим...

X2

Продължавай продължавай!

I love смърт!

Не е най-хубавото нещо което съм чел , но ства - очаквам следващата част

Хах , опити на мандра да се завърне...

Нека позная ? Поредният разказ , който няма да бъде завършен ? Чудя се защо ли изобщо си направих труда да го прочета. Отново пишеш само за норматива... Мда , и всички обичаме attention whores

ъ? май ме бъркаш с някого... ПАК пиша за норматива?? та аз пиша в тоя форум за първи път!

Извинявам се за закъснението. Надявам се да се хареса и да промени мнението на далите отрицателен коментар. Ако имате критики, бих се радвал да ги чуя. Очаквайте втора част до два дена, най-много три.

Първа част

Чисти ръце


1


Ким тръшна вратата на “лишения от грижи” дамски кенеф на ресторанта, отметна назад кичурите, падащи върху челото й, и клекна пред тоалетната чиния.

-Майка му стара – изруга момичето, усещайки как венците й вибрират, а главата й се замайва от шума в другото помещение. – Майка му... стара!

Очите й се изцъклиха от силния напън, тялото й се разтресе, а от гърлото й бликна съмнителна кафява течност, единственият естествен ароматизатор, познат на окаяната чиния. Ким дръпна парче тоалетна хартия, избърса устата си и го хвърли на пода, отдъхвайки си след невиждания героизъм. “Бирено мезе”... Откъде го намериха тоя деликатес, да им се чуди човек! Бирено мезе и парче пожълтяло сирене... Никога вече.

-Никога вече! – мрачно промърмори Ким и с мъка се изправи от пода.

“Какво ще прави красавица като теб на такова място! Нямаш работа там!” – би казала майка й, и в подобни моменти тя често си припомняше думите й, склонна да й повярва. Само че майка й бе мъртва от три години, а на други, по елитни места, “хубавица като нея” изобщо не се вписваше. Ким бе свикнала с тази мисъл още преди да навърши четиринайсет.

-Майка му стара!

Три за късмет. А и се връзваше с текущите й размисли. Плисна лицето си със студена вода и излезе от занемареното помещение.


2


Пиеха, крещяха, оригваха се, някои дори си налитаха. Но най-много от всичко воняха. Пивна “Взор” се намираше на около триста метра от малката фабрика на “Марково белю Клауд”, почти излизаше на магистралата и вечерта приемаше половината работници на фабриката. Това бе отговорът на въпроса на Ким “К’ва е тая воня?”, даден й от учтиво хлапе, заело се с благородното дело да измие пода на кръчмата. Сега, същото това хлапе се скътаваше в отдалечения край на бара и тайно надигаше бутилка “Стела Артоа”. Ким му смигна, щом погледите им се срещнаха и със задоволство отбеляза руменината, избила по бузите му, преди да се присъедини към компанията си. Ама пък и едно място бяха избрали...

Момичето тресна задник на очуканата дървена пейка и се скри зад едно забравено меню, за да избегне подигравателните физиономии на момчетата.

-Е, к’во стана ? – подхвана Хари.

-Кикотиш се като женичка – сряза го Ким, прелиствайки разсеяно тънката книжка.

-Пхах... аз ти казах да залагаш на сигурно, ама ти...

-Моля?! – Менюто бе треснато със сила в масата, при което грижливо пъхнатите листовки за червено вино се пръснаха наоколо. – Вижте, това място е изключително неподходящо за среща с момиче като м...

Замълча, усещайки каква глупост бе на път да изрече. Момчетата вече едва сподавяха смеха си.

-Пит, отчаяна съм от вкуса ти! – каза накрая, като предпочете да изрази недоволството си чрез замислено дъвчене на нокътя на средния си пръст.

-М? Какъв вкус, бе, миличка?

-Просто не можеш да избираш кръчми!

-Въсщност, – Пит изля в гърлото си каквото бе останало в халбата и отегчено я остави върху картонената подложка – мога, слънчице. Всеки може. Друг е въпросът каква кръчма е избрал.

-Колко си остроумен! – озъби му се Ким.

-Не, бе... – разкикоти се Хари. – Просто... чакай, как да се изразя по-деликатно... липсва му приятелка.

-Забавен си.

-Ъхъ. Добре, ще пием ли по още една бира?


3


Лекото клатушкане, което момчетата демонстрираха, бе оправдано от бездънния портфейл на Хари, който не разреши да си тръгнат, преди да са изхарчили и последния цент. Не пожела да обясни откъде се бе взела неочакваната му щедрост, нито как се бе сдобил с парите, пък и подобни въпроси рядко вълнуваха почерпенитe, тъй че другарчетата му кротко изчакаха той да се накани да тръгне. Това се случи около петнайсет минути след един, сутринта. Тримата стигнаха до импровизирания паркинг зад пивницата и Пит отключи старото си пежо.

-Хааай’е, банда! – свирна той и се пльосна на задната седалка. – Миличка, би ли шофирала?

Ким пое ключа от ръката му.


-Благодаря ти.

-Няма защо.

Двигателят изрева (след третия опит), момичето обърна и подкара колата край кръчмата. Спря за момент, огледа се и излезе на пътя.


4


На сутринта я блъсна неочакван махмурлук. На пода, в кухнята на малкия й апартамент.

-Майка ти е*ах, бе, к’во толко’ съм пила!.. – промърмори Ким и запълзя към ниската масичка, на която се хранеше.

Сети се за биреното мезе. И за бирата. И за ужасната воня, която се носеше из кръчмата.

Сети се и за тънката черна тетрадка, която Пит измъкна от контейнера. Единствено върху този спомен се застоя по-дълго. “Кой го ‘фърлил туй, бе, може да потрябва!” Тетрадката бе тикната в ръцете й, заради кратките полицейски разкази, които драскаше напоследък.

Ким разтърка очи, изправяйки се на крака с помощта на масичката. Чувстваше се толкова отпаднала... Сетне съзря тетрадката. Търкаляше се на пода, под мивката.

Наведе се и я вдигна.

-Death Note…

И се изсмя.



5


В милиони домове в щата Мейн, телевизорите бумтят. Новините никак не са добри.

“Стачката на служителите на реда продължава вече трета седмица, в следствие на което престъпността се усилва. Ще уважи ли президентът искането на униформените, или ще остави гражданите сами да се борят срещу хилядите заплахи, които ги очакват нощем из улиците, денем по пазарите и дори в собствените им домове? Нашата репортерка, Нора Глейс, ще ни обясни какво е положението в град Денвил, западен Мейн. Нора?”

“Добър вечер. При мен е Питър Норис, който се съгласи да ни разкаже за бедите, сполетяли семейството му през последните три седмици. Господин Норис, как приехте новината за стачката на полицейските служители?”

“Наистина не го бях очаквал. Смятам, че заплатите им са напълно нормални, моята например е по-малка, и че този цирк, който разиграват в момента, е напълно излишен.”

“Преди малко вие споменахте, че дъщеря ви е била обрана преди няколко дена от свои съученици. Бихте ли ни разказали малко повече?”

“Няма какво да разказвам, просто момчетата решили, че ще им се размине, ако...”

“Господи, господин Норис, добре ли сте? Божичко... Ед, повикай линейка, бързо!”

Зрителите изумено наблюдават случващото се. А някъде, на около двеста и петдесет километра от Денвил, някой е смразен от ужас пред екрана.

А това не предвещава нищо добро.

Еммм става - по-добро е от предлога , но е все така суховато. Разчупи малко следващтата глава ~ обикновена , изсмукана случка , случайно намиране на Дет Ноута , смъртта на някой рандом , край ... Еми и предлогът ти имаше абсолютно същата структура... Защо да речем Ким не намери тетрадката в началото ?

Не съм напълно съгласен за структурата, но добре, приемам. Все пак пролога не е част от историята, един вид, сега започвам наново. Така че, ако погледнеш двете като отделни истории, тази "една и съща структура" отпада. Благодаря ти за коментара

Много ми хареса : )

Ъъъ... скука.

Втора част е готова. Моля да бъда извинен, че е толкова къса, но беше нужна, за да продължи историята по замисления в началото начин. Утре вечерта ще пусна трета.



Част 2


Заекът


Декоративните зайчета са приятни малки създания, напълно пригoдени аз отглеждане в домашни условия.

-Гробър, къде си, миличък?

Харесват се на малките момичета.

-Гроби!

Но не и на майките им.

-Недей да се криеш... Гробър, ела веднага тук!

Имат склонноста да изчезват, дори жилището да е малко, а всички обитатели са сигурни, че не са оставяли входната врата отворена. В подобни моменти, единственият, загрижен за любимеца, се оказва момиченцето. Майката се включва в издирването, загрижена за дъщеря си, а бащата – по принуда и така, докато на бащата му писне, майката направи скандал, а малката се разплаче; или заекът случайно изскочи отнякъде.

В този случай разследването бе поето само от момичето, което не си спомняше дали е оставило вратата отворена, или не. Мама не й бе оставило ключ за входната врата, как щеше да излезе навън, за да потърси Гроби?

Нямаше как. Страхът не й позволяваше да се спусне по улука от третия етаж. А друг начин нямаше.

Застанала на ръба на отчаянието, Джени се втурна към телефона в кухнята, пренебрегвайки заръката на майка си да не я търси в службата, освен ако не е наистина спешно. “Спешно е мамо, спешно е”.... – мислено убеждаваше себе си, натискайки гумените бутони... осем, седем, три, пет, седем.

-Мелъни Степ на телефона – чу се след малко от другата страна.

-Мамо? Не мога да открия Гробър и...

-Охх... скъпа, връщам се след час, можеш ли да изчакаш дотогава?

-Но мамо...

-Хайде, ще го потърсим заедно. След малко си тръгвам от службата.

Сестрата


Синди Степ, помощник шериф на град Денвил, щата Мейн, се излежаваше на дългия диван в жилището си и гледаше криминален филм от осемдесетте години, препоръчан й от пълна жена във видеотеката. Президентът , уплашил се от неразбориите в Мейн, реагира по-бързо от очакването, и сега седмичната й заплата бе точно сто осемдесет и девет долара. От утре започваше работа. Работа, Синди, работа. Работа. Работа.

Работа, работа, работа, работа, работа...

В този момент телефонът иззвъня, прекъсвайки унеса й.

-Да?

-Добър вечер. Синди Степ, предполагам.

-Аз съм, кой се обажда?

-Казвам се Джон Келърман, личен лекар на сестра ви. Мисля, че се налага да дойдете в апартамента й. Добре ще е да да побързате.


Мелъни Степ, 14ти август, 17.30 – 16.10 часа. Пътува от работното си място до апартамента си, пристига в 16.01. Изписва “[ ?! ]” върху глезена си с черен тънкописец в 16.03. Открива заекът на дъщеря си на стълбищната площадка след втори етаж в 16.04, изписва същия знак върху опашката му. Влиза в апартамента в 16.05. Влиза в банята в 16.07. Изсипва кутия с приспивателни в устата си в 16.09.