|
Кинг ми въздейства зле и в резултат на това хващам да си изливам душата в кратки истории по нощите, част от които бих искал да покажа тук. Първият текст е кратък и непретенциозен, просто нещо, което надрасках снощи, от 23.20, докъм 00.10.
To Me
Това, което накара мъжа да забележи пейката, бе викът на подранилия гларус. Той спря, извърна глава и присви очи, за да я огледа по-добре в тъмнината. Излеждаше запазена, вероятно една от новите, трийсетте нови, които кметът бе поръчал да се поставят по бреговата линия – градчето бе малко и пвсяка новина, свързана с неговото благоустройство стигаше до ушите на местните жители. Мъжът сведе поглед от пейката, бръкна в джоба си, извади харитиена кърпа за нос, в която шумно се изсекна, сетне свали сандалите си, хвана ги в ръка и закрачи по влажния пясък. Стигна до пейката и седна в единия й край, като постави сандалите до себе си. Извади тънка цигара от кутията в джоба на ризата си и щракна запалката. Връхчето пламна, димът се разнесе във въздуха. Минута спокойствие, преди пълчищата туристи отново да завладеят улиците.
-Къде е моят Господ сега? – запита мъжът, загледан в луната, която ке подаваше иззад малкият, ненадейно препречил пътя й облак. – Къде е, за да ме накаже?
Отвори широко устата си и остави дима да излезе навън, после смачка цигарата между пръстите си и хвърли фаса в пясъка.
-Къде е моят Господ сега? – повтори мъжът. – Хайде, три деца паднаха в краката ми, чакам своето наказание!
Скръсти ръце, спусна клепачи и сведе глава, сякаш бе задрямал. Горе на небето луната бе поела пълно господство, а всички облаци се рееха ниско “в краката й”.
-Не познавам своя Господ, къде е той сега и защо не ме наказва?! – Това вече не бе тихият, уморен глас на съзерцаващ морето млад мъж, а гневният вик на умопобъркан.
След секунди, градчето се сдоби с първите си будни жители.
....
Петнайсет минути по-късно патрулката спря пред входа на плажа, в тясната павирана уличка и двамата униформени слязоха на паважа. Старата дама им помаха от отсрещния тротоар и тръгна към тях, сочейки мъжа на пейката. “Ето го там”. Признанието за трите убийства, многократно повторено след светването на лампата в дома на старицата бе заинтригувало петимата, намиращи се в местното полицейско управление, а точните показания на мъжа за местонахождението на малките детски трупове потресоха целия град, докато бавно си проправяше път към медиите. По време на разпита младият господин бе съвсем на себе си и спокойно отговораряше на въпросите.
Но не бе намерил своя Господ.
_________________
|
