Блиййчч, там сме. Много ясно, че ще имаме търпение до края. Готин е фика.

Супер е!!! Обичкам те Неджи

Фика е супер както венаги...Сакура постъпва много тъпо. ....да нарани Неджи...няаа и го простя никога.. ..чак ме хваща срам от ника ми ...ще го сменя ....ама как .....

Чакам нова глава

Такааа....*nervous cough*

Мноого ми се спи, затова коментарите и бележките ги оставям за утре =____=.............

...надявам се все още някой да следи историята.

Този фик е писан доста отдавна, затова образите на всички герои са такива, каквито си ги е представяла авторката без да е гледала Шипуден. Само изяснявам защо някои неща са каквито са ^^

Животът продължава

Глава 6

Беше студено. Пръстите на ръцете и краката и вече бяха вкочанени, а от студения въздух я болеше при всяко вдишване. Но Сакура продължи да върви. Стъпка по стъпка тя се бореше със снега. За момента имаше късмет, защото вятърът идваше отзад, блъскайки снега само по гърба и.

Беше загубила преценка за времето, но със сигурност знаеше че скоро ще дойде залезът. Тя трябваше да побърза ако искаше да стигне целта си преди края на деня. В тъмнината никога не би намерила пътеката.

Сакура нададе вик от болка, когато се препъна в нещо и падна по лице твърдия сняг. Пръстите и се заровиха надълбоко и студът проряза болезнено кожата и. Тя се изправи решително и загърна палтото около зъзнещото си тяло... нямаше намерение да позволи на снега и студа да я забавят. Това беше единственият и шанс да намери Саске.

И тя щеше да издържи каквото и да е за да го намери. Каквото и да е. Сакура знаеше че ще замръзне до смърт ако скоро не намери място, в което да остане за през нощта. Но това не я интересуваше. Вече нищо нямаше значение за нея. Нищо освен Саске. Болката, която я беше измъчвала до краен предел през последните три години.

***

Неджи гледаше с интерес писмото, което беше намерил на входната врата. По принцип никой не би го открил чак до сутринта, но Неджи беше помагал с екипа си на хората, чиито домове имаха нужда от укрепление, чак до сега. Нямаше подател, но на задната страна беше написано До Хината. Той имаше странно чувство за това. Неджи се беше научил да се доверява на инстинктите си, затова се качи гора да даде писмото на братовчедка си.

Хината отвори писмото, нищо неподозираща за подателя. Но тя видимо пребледня докато го четеше и ахна, когато свърши. "Неджи-ниисан!" прошепна тяи му го подаде с трепереща ръка.

Той пое писмото от нея и го прочете нетърпеливо.

Скъпа Хината,

Ти си една от моите най-близки и скъпи приятели. Искаше ми се да остана, но днес дочух един разговор в офиса на Хокагето. Един мъж с Шаринган е бил забелязан в близко селище. Може да звучи като лудост, но аз трябва да хвана този шанс. Може би ще намеря Саске, и ако това стане, ще отида с него. Не се тревожи за мен, ще успея да се оправя. Просто исках да кажа довиждане и да се извиня, че те оставям така.

Сакура.

Притеснен, Неджи свали писмото от очите си. "Това е безумие" изръмжа тихо той. "Тя не би оживяла в тази снежна буря. А дори и да успее, никой не знае какво би станало, ако срещне Саске или дори Итачи. Това момиче е лудо."

"Трябва да информираме Хокагето!" извика Хината. "Сакура рискува живота си, някой трябва да я намери!"

"Тсунаде няма да позволи на никого да напусне селото в този момент. Да излезеш навън в това време е като чисто самоубийство." Неджи присви юмруци. Сакура беше навън в студа, сам сама. Не му се искаше да си признае, но беше притеснен. Ами ако нещо се случеше с нея? Никога не би си го простил. "Хината-сама. Аз ще говоря с Тсунаде. Ще намерим Сакура."

Хината, която вече плачеше, кимна бавно.

Неджи изхвърча от стаята. Трябваше да побърза, имаше вероятност Сакура да е излязла преди много часове.

***

Сакура започваше да се отчайва. Къде беше проклетото село? Тя занаеше че трябва да накъде наблизо. В един летен ден, не би и отнело повече от час да го стигне, ала сега тя беше навън повече от 2 часа без да забележи абсолютно нищо. Движението напред в такива условия беше болезнено бавно, но тя трябваше вече да е стигнала. Освен ако не се бе изгубила. Може би беше последвала грешната пътека...

Небето ставаше все по-тъмно. А вятърът - толкова по-силен.... Тя не беше сигурна колко още ходене би издържала през снега. Чувстваше се слаба. Струваше и толкова много сили да продължи. Но тя имаше цел и само това я крепеше да не се предаде.

***

"Какво искате да кажете - не можете да и помогнете?" изсъска Неджи.

Тсунаде поклати глава. "Не мога да изпратя мъжете си, би било самоубийство!" обясни тя. "Прекалено е опасно, дори за опитен джоунин. Да изпратя воини там означава да ги изпратя срещу двама врагове. Бурята и един Учиха. Може би Итачи. Никой от нашите не може да се бие с него."

"Аз мога да намеря екип и да тръгнем след нея!" каза Неджи "Наруто ще дойде, знам го. И..."

"Не! Няма да позволя това! Сакура занаеше какво прави. Ще изпратя екип след нея веднага щом бурята притихне, но не и по рано. До тогава никой няма да напуска Коноха. Ясно ли ти е?"

Разгневен, Неджи кимна. Тази упорита стара чанта! Той ще тръгне след Сакура, със или без позволението на Хокагето. Той се завъртя и напусна офиса и. Тсунаде беше достатъчно глупава да спомене селото, към което се е била отправила Сакура. Той се върна вкъщи и опакова нещата си. Хината влезе в стаята му да попита за резултата от разговора му с Тсунаде. "Тази глупава жена не иска да изпрати екип след нея." процеди той. "Ще отида да я потърся сам. Обещавам ти, че ще я върна обратно."

Той сложи най-топлото си палто и грабна чантата си. Той знаеше, че е точно толкова глупав, колкото и Сакура. Ала въпреки, че го беше отрязала, той не можеше да стои на едно място с мисълта, че тя е в опасност.

***

Сакура спря. Тя можеше да почуства някой наблизо. Някой много силен. Обикновено тя не можеше да усети някой само по чакрата му, но този човек трябваше да е нереално силен, защото усещането за тази чакра я караше да потряпери цялата. Дали Саске или Итачи - някой беше близо. Сакура прехапа устни. Не можеше да повярва на късмета си. Беше го намерила, без дори да стигне до селото. Или той беше намерил нея. Но това нямаше значение.

Беше толкова студено, че вече не чувстваше пръстите си. Нещото, което я караше да продължи, беше сигурността, че скоро ще открие тъй желания отговор. Може би това вече не опираше до Саске, а до истината, до знанието какво се е случило с него.

Силен вятър я блъсна право в лицето и тя загуби равновесие. Падайки назад в снега, тя разхлаби и шала около врата си. Преди да успее да го грабне, той отлетя, танцувайки на вятъра преди да изчезне в настъпващата все повече тъмнина. "По дяволите" изруга тя....Дългата и розова коса вече се вееше свободно на вятъра, навлажнена от падащия сняг.

Сакура се опита да се изправи на крака, но те отказаха да работят. Бяха вкочанени от студа. Но тя отказа да се предаде все още. Трябваше да има начин да продължи. Не можеше да умре тук, не и когато можеше да почувства, че този мъж е наблизо. Тя започна да пълзи, борейки се за всеки метър. Твърдият сняг прорязваше дрехите и плътта и, оставяйки кървящи резки. Ала ия почти не ги усещаше, кожата и вече беше изгубила чувствеността си.

Минутите се точеха, докато тя се бореше да си проправи път през снега, отчаяно и устремено.

И тогава го видя. Черните му дрехи контрастираха със снега, който покриваше всичко останало. Чакра се носеше около него като втора кожа, държейки снега настрана от дрехите или бледата му кожа. Той я погледна с кървавочервените си очи. Сакура ахна. Шаринган. За част от секундата, тя си помисли, че това е Саске. Но не беше той. С дрезгав глас тя прошепна :"Итачи!"

~~~~

Бум! Итачи! Фика продължава просто страхотно. Нямам търпение за следващата глава. Страхотен превод, Flame

Радвам се, че ти харесва новата глава xD

...превеждала съм я по малките часове =_=

дано пуснеш по-скоро продължението...става доста интересно този фик е супер

Бум

~~

радвам се ;]

Дано обаче всички да са разбрали причината Сакура да тръгне натам - работа е че тя малко по малко започва да осъзнава, че търси повече истината, която да и даде мира, а не толкова самият Саске.

дано не звуча като даскалка по литература D:

~~~

От цялата глава точно това разбрах ...и заради това очаквам по-скоро продължението

Страхотни глави, благодаря за превода.

Нова глава кога до очакваме ???.... :} :} :}

Не знам, честно

Прокълнати входни тестове ~_~....

аха..ем аз все още не знам какво е .... мен даскалото за сега ме пропуска...ми хубаво ще чакаме...

Ще може ли линк към оригиналния фик?

О, не става просто така. Не е честно спрямо другите ;D

Намери го сама :]