BlossomStar написа:
за момчето, освен че е безпризорно няма нищо, че емоционално да ме ангажира смъртта му, която не е и нищо особено, докато подробно описваш обрасъл парк... различните неща, които описваш нямат връзка
а пък не мисля, че можеш наистина художествено да пишеш, че да направиш от тази безмислена история нещо красиво или интересно
интересно ми е защо си го написал или какво си мислил
примерно защо реши да описваш парка?
Дам, аз и като характер съм по неемоционален.
Знам, винаги съм бил скаран с епитетите, помня колко много забележки ми правеха от 1-ви до 4-ти клас, че не съм използвал достатъчно и, че прекалено къси разкъзчета и преразкъзчета съм правил, за разлика от момичетата.
Ооо това немога да ти кажа, ще се обоснова по надолу.
Как създадох този разказ:
Попринцип всичко започна така - с една позната решихме да напишем разказ по скайп. Мен ми дойде идеята за нещастното момче, съняти смъртта му. Попринцип момичето да е имало роля в няколко изречения само, и то бяха някакви насочващи, от сорта: "И после той." Имаше само едно по дълго, което беше за едни птички които чуроликали, а аз не харесвам такива неща. Та след като си го написахме на скайп 95% мои простотии, реших да го редактирам набързо, премахнах епитетите на момичето и един голям абзац, за една случка относно моста. Нея я махнах понеже беше твърде глупава. После разказа си бееше останал на латиница, с много неясни изказвания (не че сега е много по добре), и покрай едно друго форумче, реших да го редактирам. Седнах пак в различно настроение да се чудя как да го пооправя. Немога да се сетя защо точно описах гората толкова много, просто тогава така бях настроен. Другото което е преди финала свършваше просто с изпаряване в нищото, но в последния момент реших да променя съня и финала. Просто според мен беше по-добр еда се прероди отколкото ей така да се изпари. Просто аз съм адски разсеян, а и за да седна да пиша трябва да съм в точно определено състояние. Някой път са ми идвали идеи и за други разкази, но все когато немога да седна да пиша - примерно прибирам се към нас и докато се въра съм забравил мисълта си и си мисля за сякви други работи. Или тамън си лягам и почвам да заспивам, а имам навика да си мисля разни неща докато заспя (зависи колко изморен съм), и ми дойде нещо на акъла, но ме мързи да стана. Попринцип имам и един друг разказ, който е по как да се изразя, по изпростял в смисъл, не е няква депресантска история с момче което се гътва, а са по безсмислени неща (пак идея хрумнала ми по скайп преди 2 години, правейки се на слуга на Луцифер). Ако се реша някой ден може и нея да я сложа, пак да си поизям лошата критика.
Иначе относно това зарева - доколкото съм чувал болката която се изпитва при първото вдишване била най-голямата която човек можел да изпита, затова е по-подходящо зарева (поне според мен).
