Най-сетне се реших да си пусна разказчето. Според мен не е кой знае какво, но надявам се поне малко да ви хареса.





В поредния дъждовен ден по безлюдните улици вървеше младо момче с не много добър външен вид. Той влезе в близкия магазин и след около две минути излезе с малка торбичка в ръка. После продължи по павираната улица. Беше останал без дом и семейство при един пожар и от тогава се беше превърнал в безобидна обвивка, ходеща по улиците безмълвна и неадекватна. За прехраната му отговаряха продавачките в няколко магазина. Даваха му бракувани продукти – с изтекъл срок на годност, или просто повредели се при разтоварването, а през студените зимни вечери, една добра старица на края на квартала му позволяваше да спи в мазето.

Сега той се беше запътил към близкия мост. Като отиде той се вгледа в едрите падащи капки, които шумно се разбиваха в бързата вода. Това беше единственото място което помнеше от миналото. Помнеше, че някога, тука е имал радостни мигове, но за жалост не можеше да се сети какви. След като половин час стоя и гледа дъжда той реши, че е време да „напусне” обществото и да отиде в изоставената част на парка. Там се чувстваше най-добре, защото откакто се бяха случили жестоките убийства, две тийнейджърки решили да се разходят посред нощ и налетели на банда перверзни алкохолици, които се опитали да ги изнасилят, но в следствие на тяхната съпротива, биле жестоко пребити и никой повече не посмя да посети тази част на парка, макар и най-красивата. След като приключи с вечерята, половинка мухлясал хляб и малко натрошени бисквити, той заспа под дъжда и необичайно за него - сънуваше...

Рано сутринта след интензивния дъжд две деца бяха излезли да се разходят. Те отдавна бяха решили да проверят какво има в изоставената част на парка, макар родителите да им бяха забранили да идват тук. Често ги бяха питали, защо не ги пускат, но и така не им бяха казали цялата истина. Като навлязоха не им се стори толкова страшно, дори се учудиха какво толкова е ставало, че никой не идва. Друго което им направи впечатление беше природата. Родителите им бяха разказали, за идеално правите алеи, подравнени храсти, пейките около реката, но това което те виждаха сега по-скоро приличаше на гора. Високи треви бяха обрасли местността. Дърветата не бяха подравнени, а напълно обратното, дълги и обрасли клони, някой от които стига почети до земята, се преплитаха. Само пейките, макар и обрасли с бръшлян и други увивни растения издаваха, че някога хората са навлизали в тази територия. Изведнъж някакъв шум ги стресна. Приличаше на нещо средно между леки викове и мърморене. Първоначално не посмяха да се продължат нататък, дали това беше тайната която не им беше казана и заради която никой не идваше тука... В крайна сметка любопитството им надделя и те се насочиха право към шума. Той идваше от една не много далечна полянка, близо до реката. Когато бяха на достатъчно близко разстояние успяха да различат познатото им тяло. Това беше момчето, но какво ли правеше толкова далече. Децата веднага побързаха да се доближат, знаеха че е безобиден, а и не изглеждаше добре. Когато най-сетне бяха до него, тялото му спря да трепери, усещаше се съвсем бавно дишане. Най-сетне се уплашиха и побягнаха към града. Двайсетина минути по-късно се върнаха с охраната на парка, но от момчето нямаше и следа. Беше им направена сериозна забележка, че не трябва да лъжат, особено за такива сериозни неща. Въпреки, че не им повярва на историята. Никой не можеше да каже, дали това беше някаква магия или друго паранормално явление, а може би просто не се бяха сетил да проверят по-добре свлачището край реката и гниещия труп в него, но момчето повече не беше забелязано.

...”Тъмнина! Мракът го беше заобиколил. Някъде в далечината се чуваше капене, но не обикновено. Капките бяха едри и след тях оставаше ехо. За момент си помисли, че се намира в някоя пещера, но се чувстваше в безтегловност. Колкото и странно да изглеждаше, той наистина повярва, че е в безтегловност. Всичко изглеждаше добре, но тогава силна болка прониза дробовете му. Пулса му зачести. Болката ставаше все по-голяма. Тогава светлина огря цялото помещение. „Ти, страда достатъчно, време е за едно ново начало!”, гласът беше плътен, но спокоен.”

Болката още не бе отминала и той зарева, зарева с цялото си гърло.

Чудесно... ^^ обичам истории с не-щастлив край ^^ ... поздравления за погледа на наблюдаващия... както и за смяната на гледните точки... по мое мнение... трябва да продължиш... с нещо по голямо ^^

Лол, не бях се замислял, за това. Попринцип разказчето съм го писал ей така и после като се получи що годе добре, му лепнах набързо някакво заглавие.

това с 'момчето' и 'той' наистина прави впечатление ^^'
ето това~

трябва да е едно изречение ^^" май....

Не разбрах защо предпоследния абзац е в кавички мисъл, може би, ама на кой? o.O

иначе е добре ^^'

Попринцип това е сънят на момчето.

И кое е момчето?

хубаво е хареса ми

Момчето е тоя в най-ляво.

Не си го представях така

О_О...прочетох фенфикшън в този форум.... ( а... забравих онзи конкурс)

ми, всъщност не е нищо особено

за момчето, освен че е безпризорно няма нищо, че емоционално да ме ангажира смъртта му, която не е и нищо особено, докато подробно описваш обрасъл парк... различните неща, които описваш нямат връзка

описанието на отиването на духа ...или сън...каквото е... пак не е нещо оригинално


а пък не мисля, че можеш наистина художествено да пишеш, че да направиш от тази безмислена история нещо красиво или интересно

няма никаква атмосфера

интересно ми е защо си го написал или какво си мислил

примерно защо реши да описваш парка?

Значи, първо искам да кажа една дума относно предишният пост - комплекси.

А, опитай се ти да напишеш нещо, с ясно обособен контраст, високо ниво на изразяване, добре изградени персонажи, нестандартни похвати, и смисъл. Не, че в текста на автора на темата ги имаше всичките тия елементи, но ти гарантирам, че да прокараш идея в който и да било сюжет, изобщо не е лесна работа. Всички хора, които познавам, дето се занимават професионално или просто за забавление със създаване на сюжети, са започнали с безсмислени неща, колкото да изхабят малко мастило. Относно другото - е, аз пък мога да кажа, че атмосферата в крайна сметка е пресъздадена. Друг е въпроса, че има нужда от малка редакция на изразните средства. А, бтв - имаше един много изтъкнат български съвременен автор (не споменавам имена), които в стремежа си да комбинира високо ниво на изразяване с художествен талант беше написал : "Той неумолимо стовари безапелативната мощ на безпощадният си поглед, изпепелявайки себестойността на събеседника си." :lol

аз не мога да пиша и нямам претенции в тази насока

Не бе, и аз нищо лично, просто да си кажа мнението.

Личните обяснения на ЛС!

Бтв, не ми хареса. Утре ще се обоснова , че сега ми се спи и две не виждам.

честно казано не ми хареса - липсваше ми смисъл в случките. и атмосферата не ми въздейства особено. можеше и по-добре.