Реших да ви покажа няколко стихотворения, който написах преди време за героите в "Наруто".....Дано ви хареасат:)
това е за Йондаиме,говори се от името на Джирая или Кaкаши,абе от някого за когото Йондаиме е бил много скъп човек:

Звездите ще плачат без тебе, помни.
И целият свят, знай, че ще страда.
Ветровете ще веят, във мен ще боли.
Земята от болка ще търси пощада.
За тебе ще страдат всички слънца.
За тебе ще пеят тъжни луни.
Ще плачат полета, цветя и зрънца.
И светът в своята болка ще спи.
За теб ще текат всички реки.
И всички планети за тебе ще светят.
Щастието морето в тебе откри,
ще плаче със мен горчиво небето.
За теб ще се пее най-тъжната песен.
Като моята обич - безкрайина, красива.
За тебе ще бъдат лятото, топлата есен.
Ще плаче светът, защото ти днес си отиде...

Ето още едно за Йондаиме:

Угасна пламъка в очите ти,
пламъкът, който те държеше жив.
Останаха несбъднати мечтите ти,
а ти беше млад и толкова красив.

Смъртта вратата си отвори,
а ти прекрачи жестокия и праг.
И след теб се тя затвори,
оставяйки те сам във тишина и мрак.

А може би сега блестиш в небето,
със ярката сила на една звезда.
Не знам... но винаги в сърцето
ще пазя спомена, че ти живя!
---------------------------------------------------------------------
Eдно за Ирука,говори се от името на Наруто:
Твоето малко момче

Ирука-сенсей,
благодаря ти за грижите,който си положил,
за тревогите и мислите,обзели твоят ден.
За обичта и чувствата,които ти си вложил,
за нежноста,за всеки миг прекаран с мен.

Благоадря ти за всяка утеха и прегрътка
за всяка топла дума......
Благодаря,сенсей,обсипал живота ми
с надежда,вяра и бащина любов.

И ето днес,година изнизва се от календара,
пораснало е вече твоето малко момче.
Казват времето било като запалена цигара,
вчера бях момче,а днес превръщам се в мъж.


На своят празник,ще празнувам аз,
напук на годините оставащи след нас следа.
И нищо,че пораснах и вече съм голям-
за теб ще си остана твоето малко момче.

А ето това е за Наруто от името на Ирука

Животът е объркан и понякога безмилостено жесток.
Така живееш, мразиш и обичаш,
така научил си се клетви да изричаш.
Да бъдеш себе си и някой друг.
Да можеш да живееш - някъде и тук.
Да си мислиш, че животът е чудесен
и да разбереш, че всъщност не е лесен.
Да кажеш: "Аз съм друг, не съм какъвто бях".
Да можеш дни самотни да прекарваш.
Да знаеш на кого и как да вярваш.
Да вярваш и в това, което знаеш, че не съществува.
Да можеш да посрещаш топло и да се сбогуваш.
Да търсиш сам във себе си опората,
да мислиш и да можеш да познаваш хората.
Да бъдеш мил, добър и щедър.
Да плачеш, но да можеш да си ведър.
Животи никога да не разбиваш,
да можеш да забравяш и откриваш.
Да бъдеш състрадателен, да не нараняваш.
Да можеш да обичаш, вярваш и прощаваш.
Да правиш разлика между година, месец, век.
Да бъдеш себе си - тогава си човек!!!
-------------------------------------------------------------
Ето едно за Йондаиме и Наруто:
Задрямал на мекият фотьойл,
в съня ми си дошъл с прегръдка мила.
Говорил си хубави неща
и знам, че си бил щастлив.

На рамото ми нежно си оставил
една целувка пролетна, добра.
С нежен поглед си ме наблюдавал,
както преди на тази земя.

Прозореца ми леко си открехнал,
за да влезе мирис от цветя.
С топлото одеало мен наметнал,
доближил глава до мойта глава.

После за последно си целунал
очите, които взех от теб.
С тихи стъпки си си тръгнал
и си избягал от мен...
....................................
Но влезе вятър от прозореца,
врата с трясък изпищя.
Събудих се от тази шумотевица
и видях, че съм сам.

И от ужасен страх обзет,
веднага, татко, се сетих за теб.
И търсих, търсих подкрепа
от твоя единствен портрет.

А ти само ме гледаше,
с онези красиви сини очи.
Сълзи по лицето се стекоха,
болка душата ми сви.

И на фотьойла отново облегнат,
бавничко заспивах до теб.
Ти пак ме галеше нежно,
пак бях с най-добрия човек.

И чак на сутринта се събудих...
Вън имаше гъста мъгла.
Портрета ти до себе си гушнах
и извиках в стаята "ТАТКО!!!"
---------------------------------------
Това е за Ино и Сакура и за истинските им взаимоотношения,такива каквито ги виждам аз,а не такива каквито са на пръв поглеd.Говори се от името на Сакура:

Пак съм ранена,а ти пак бършеш моите сълзи,
пак ти,приятелко любима ,не ме оставяш,както правили са много други преди.
Защо седиш на колене до мен и се опитваш да ме успокоиш,
защо не седнеш,и с истината в очите не ме кориш.
Колко години вече разбирам,че като тебе друга нямам,
друга би отминала,ако се спъна и падна,
но ти на колене пак си до мен,протегнала ръка за да с тебе да се изправя.
Знаеш,че и този път не съм права,че пак сгреших,
но ти се усмихваш сякаш грешката направена е от малко дете,
бледа и невинна,която ще отмине след секунда.
Но как да си простя,приятелко, кажи,като знам твоята болка двойно повече тежи,
страдаш веднъж ти,а после и с мене текат ти сълзи.
Нима приятелството може така да ни крепи.
След всяка рана да не оставаме сами,защото имаме аз и ти.
След всяка загуба,след всяка раздяла да разбираме колко скъпи сме си.
Нима някой ден ще мога да ти се отплатя,
че си била до мен винаги когато съм имала нужда,
и когато съм те молела да съм сама си оставала колкото и да ти е коствало това.
Как да ти благодаря приятелко,че днес пак съм силна,и няма стара рана която да личи,
как да ти благодаря,че днес съм достойна жена,и за това си виновна ти.
Ръката си в огъня ще сложа и живота си дори ще дам,
и това за мене няма да е жертва,а начин да ти кажа “благодаря”.
Знай, приятелко, до теб ще съм винаги,ще ти помагам и в най-тежките ти дни,
ще се боря с всеки,които иска да те нарани или реши,че двете ни може да раздели.

Ето това е пак от Наруто за Минато(ако историята беше друга и Минато по някакъв начин бе останал жив):
Един весел, русоляв мъж:
такъв те запомних и вечно ще помня.
Ръцете ми стиснал до топлата гръд
в десница грижовна.

Аз тичах, а ти леко
отпусна ръката ми детска:
аз тичах ли тичах,
а ти си се плашел за мен.

Аз мислех, че мога небето да стигна
и питах те как се нарича всяка звезда
а ти си измисляше с детска невинност
сякаш бе толкова важно това...

Сега сме далече: ръчицата детска
порасна: и вече не тичам по детски.
Сменихме си ролите,
ти питаш ме как се нарича
онази звезда.
А аз си измислям.
И всичко на тебе наричам...

-------------
А това е за Какаши от името на Сакура и Наруто,а можеби и от Саске:

Ти мълчешком ни даде онова,
което пазим още във сърцата,
А тази днешна твоя самота,
за всички нас сега е непозната.


От твоя огън носим по света,
за него няма бури и забрава!
Понякога го вятърът гаси,
но въгленът след огъня остава.

Напомнят ни, учителю, за теб
смехът, урокът, дните отлетели...
Съзнаваме го късно, чак сега,
че като теб, учителю, сме смели.

Не стой самотен, пак ела при нас.
Нали ни учеше да бъдем ято...
Сокола страшен овъглих го аз,
за да не пречи той на нашто лято.

Учителю, ти вярваше във нас,
а днес във тебе се кълнеме!
И спомена от оня весел час
не може никой, никой да ни вземе!

мене пък ме кефат особено тва за Какаши и тва за Йондаиме второто. брао

Браво ~ Харесват ми

Почти толкова идейно, колкото и " Монолози на вагината ".

^ *nod*

Ами ... като идея не ми харесват , а като изпълнение куцат ^^ И си оправи заглавието.

Това

Ето още едно за Йондаиме:

Угасна пламъка в очите ти,
пламъкът, който те държеше жив.
Останаха несбъднати мечтите ти,
а ти беше млад и толкова красив.

Смъртта вратата си отвори,
а ти прекрачи жестокия и праг.
И след теб се тя затвори,
оставяйки те сам във тишина и мрак.

А може би сега блестиш в небето,
със ярката сила на една звезда.
Не знам... но винаги в сърцето
ще пазя спомена, че ти живя!


ми хареса много! И онова със "ТАТКО" също е добро, но има какво още да се оправи.

Браво .

Много са хубави .

Защо пък трябва да са от Наруто и така са много добри