тука искам да говорим за това обичате ли да си планирате живота, какво да правите утре и какво да правите след години, как искате да се развиете и тн.
колко дълго за напред си го планирате и колко процента от живота сте ги решили вече

какви проблеми виждате в това да си планирате живота или да не си го планирате?

и всичко каквото ви доиде на ум по темата

има хора които изобщо не мислят кво ще стане с тях просто не виждат по-далече от носа си, а има хора които целият им живот е предрешен като книга - вече се знае точно какво има на края

Съвсем се отказах от планирането, защото страшно много неща се объркват всеки път, когато си направя някакъв план. Всеки път, когато примерно се уговарям с някой да изляза някъде, ВСЕЕЕКИ път се случва нещо, което ще ми попречи. Сега се възползвам от всяка минутка, която ми се освободи (не, че аз имам много заети де)....а и по принцип плановете имат гания навик да ми обсебват деня - примерно знам, че трябва да ходя някъде и през целия ден само тая мисъл ме занимава, като тръгна да правя нещо странично и се самозабравям....сега точно това се опитвам да предотвратя, като стана сутрин и си викам "Днес ПОКРАЙ ДРУГИТЕ РАБОТИ, които БИХ могла да свърша (пак си оставям вратичка, за всеки случай XD) трябва и да отида до...бабите (примерно).
И все пак някой хора ми казват, че спонтанността е хубаво нещо - мисля, че съм съгласна

Мда, често правя планове за деня, седмицата, предстоящо събитие, дори и за по-напред, но от толкова време вече повечето ми планове просто отиват по дяволите и вече съм свикнал просто да осмисля възможностите и да не му мисля толкова, а да се придържам към потока.

Доста за казване има, наистина, но и на мен нещо не ми се пише сега

По принцип често си планирам една голяма част от предстоящия ден/седмица (рядко по-дълго) , но тъй като 60% от плановете ми не включват мен, а се осланят на "общата ми преценка за бъдещи събития" и за тва почти винаги фейлвам... за тва гледам по-малко да си планирам нещата или поне да е много общ и гъвкав план



*оу чи колку пофторениа

От опит знам че дългосрочното планиране е безсмислено. Както се казва, човек предполага, Господ разполага.

Живота ми би бил скучен ако знаех всеки ден точно какво ще стане и какво ще правя Плановете са хубаво нещо но някои хора прекаляват с тях

планирам само че вяинаги се намира нещо което да прецака всички планове
но поне седмица напред знам какво ще правя като работа/учене и подобни неща
виж за излизания и т.н.т. е ден за ден

Планирам си ~ какво ще правя следващия ден , за училището и така ...

аз пък планирам най-много 1 ден напред ... примерно утре какво ще правя и толкова не е интересно да се движиш по някав точно определен план , ест и аз си имам някав план как да си подредя живота в следващите 5 години ... но то е по-скоро като малка мечта от колкото някав замислен от 100000 години план :о така че за мен лично е безсмислено да си планираш ежедневието повече от 1 ден занапред

Много обичам да си правя планове направо обожавам.Ама има един недостак -до сега нито един от тех не е станал реалност но 100 %-зощо ли ?Еми защото колкото и добре да се планира дори и да имаш 4 резервни плана нема на4ин да успееш. Живота е невероятен низ от слу4ки и сабития които са толкова непредсказуеми, че сигорно техните варяции достигат милярди. Та сега питам каква е вероятността дори с пет резервни плана да да направиш нещо -5 на милярд
Но все пак някои планове оспяват -незнам касмет ,или умения ,но някак се получава ,така че не спираите да планирате
И знаите че живота е интересен защото е непредсказуем

Планове за живота винаги съм съставял, но в крайна сметка все нешу не става както трябва. И все пак мога да се запиша под графата на късметлийте, защото винаги това, на което се надявам потъва някъде в дълбините, а аз получавам някиакъв по-джиджан резултат на тези очаквания.

... никога не знаеш от кой храсталак ще излезне пустия му заек. И даммм аз никога не клеча пред правилния храст, а шибания заек вместо да бяга ме връхлита изотзадзе (малкото пухено леке да му... xD)

Или накратко, имал съм много планове за нещо яко в бъдещето и поне за близкото бъдеще е ставало така, но не както си го мисля ...

А сега до последните ми теории xD

>Заминавам за чужбина > Завършвам си психологията > женя се за рандом жи'на > не се разбираме много много >психично сринат съм
от работата си > стреса ме кара да пия >жена ми естествено защото е "random" не ме разбира >развеждаме се > тя взима децата > изкарвам достатъчно пари въпреки всичко > плащам и издръжката на нея, децата и на безработния и приятел > започвам с приспивателни >минавам на леки > издръжката ми излиза прекалено скъпо, за да си позволя кокаин > минавам на хероин > купувам си пушка > застрелвам жената > застрелвам приятеля и > стрелям пак по неподвижният му труп > ритам го няколко пъти > (естествено не за това, че ми е взел жената а за това че му плащам и на него издръжка xDDDD ) > Застрелвам себе си някъде другаде > децата отиват при кръстниците си (които слава богу са по моя линия) > the end

>Заминавам за чужбина > Завършвам > намирам си работа > създавам семейство >развеждам се >гледам децата си сам > работя > пътувам с дечурлигата като пораснат малко >развивам се в работата си > може д аимам и втора жена бали го > децата ми като станат студенти ще съм щастлив 45 годишен чичка, който ще кара втора младост и ще си джитка с мотора налево надесно и ще пътува > към 50 сигурно ще стана дядо (поне едното от двете ми деца ще е семейно до тогава) > сигурно ще гледам внуцуте си > като остарея още ще дам всичко, което ми е останало на децата ми и ще си купя някоя готина колиба в някое планинско село в Швейцария > умирам от студ някоя зима > the end

>Фейлвам образование > ставам мотокрос състезател > започвам обещаваща кариера > около себе си имам доволно количество aрни мацки, щото съм дупе > умирам в катастрофа на 24 годишна възраст. the end.

> Решавам да специализирам психология на икономиката > намирам си работа в някой концерн > изкарвам масата кинти и влизам след много време (2-3 развода време някъде) в борда на директорите >плешив съм > ама аз и плешив съм готин > пуша прекалено много > хващам рак на белите дробове > децата ми (от 3 различни брака) ме дебнат като чакали да ми разграбят имуществото > завещавам всичко на дъщерята от българския ми брак > казвам и да не се връща в БГ > Умирам > повечето духат > във фирмата остава възпоменателно плакетче на входа xD

Айде с ташаците до тука... ся малко по по същество xD

Плановете ми за бъдещето са свързани главно с това да завърша образование в Германия и да успея да си намеря работа като практикант по специалността ми още докато следвам. Искам да гоня кариера и да го докарам до някъде, готов съм на всякакви лишения и саможертви, определено няма да си поплювам като става въпрос за бъдещето ми. Не ме ебе какво е смислено и безмислено, ще се оженя млад, сигурно като завършвам или малко преди това, ще си имам семейство. През кура ми е ако се разведа... веднъж, два пъти или повече. Естествено искам да осъществя собствените си мечти, но за момента те не са толкова много. А именно > да имам 1600+ кубиков мотор, да пътувам и да видя доста места (това и след 45 мога да го правя, когато децата следват) да имам семейство (което и д аме понася и да не ме понася пак няма значение), да имам 2 деца и ако бог даде добра съпруга, с която да сме щастливи (и ако не сме щастливи пак ми остават децата така че се в гъз ). Нямам намерение да живея до далечна старост, даже напротив, когато децата ми стъпят на собствените си крака и видя внуците си спокойно мога да умра. Нямам мания да живея дълго. Живота е игра, която я играеш до едно време и тогава ставаш просто обзървър ... ем мен не ме устройва да бъда обзървър ще си умра като пич в катастрофа, от рак, някакъв друг инцидент или просто ще се надрусам с хапчета. Не знам до каква степен ще напредна с кариерата си, но се надявам на колкото се може повече, за да мога минимум да усигуря спокоен живот за себе си и семейството си. Ще обръщам много внимание на децата си, на съпругата си, както и на работата си (знам че ще бъде малко трудно, но ще се справя все някакси)

Животът е импровиэация.

QFT


Оправяш се с наличното и те така.

По принцип е планиран, тва че правя съвсем различни неща е друг въпрос... интересното е че в крайна сметка свършвам точно така както съм го планирала... само пътя е разлчен и много по-доволен от този по план

Хмм..... .. ..... да кажем "да". Планирам. Нооо да речем, за една седмица, аз ще планирам 2 или 3 дни от нея макс. Другите "планове" са ми ден за утре или ден за ден... което не е много планиране. Примерно планирам екскурзийка нещо такова, което е с месеци напред нали, ноооо е само 2 дни, от целия този период.

НО все пак, това, което планирам, е доста стабилно. Стабилно пак е малко относително, защото обикновенно плановете са повече от 1 и винаги се налага импровизиране и решение на място за промените в плана...
НО повечето ми планове са бетон. Тоест дори тези промени също са планирани... Ако примерно трябва да ходя някъде, където преди не съм бил, ама иЧ- дори успявам да си представя мястото и обстановката, dunt know, най-вероятно изкривявам пространството според плановете си(фен на квантовата теория).
НО ако нещо се обърка....

НО повтарям, че говоря само за дните, които планирам. А това, че мога да планирам импровизирайки и да импровизирам планирайки, не ме прави календар предполагам,
НО .... :Р