имах предвид, че авторката на фика не е пускала нова глава от една година, а този , който го превежда

Еми то и да пусне, първия фик не се превежда.

Тaка ...проблемът е че бях за един месец по ангажименти извън града....някъде без възможност за преводи. Сега като имам няколко дена пълен релакс, ще виждаме по често гореспоменатите. И тъй като ми дотегна малко от Наруто, ще започна Блийч(ест. след това :]) - един фик на една приятелка от Америка, която има висше по литература xD Гарант за качество.

E, adios от мен за няколко часа. Пак се извинявам :]

Който иска имената на фиковете - ЛС :] Без проблеми, давам и допълнителни препоръки :>



Flamy~~

Edit:Btw...мерси crow :] Абсолютно вярно :>

Иеееее, Блейч, обичкам тееееееееееее!!!

Висше по литература не е гарант за качество, а за евентуална липса на грешки в оригинала, което ти можеш да поправиш със сигурност... Но пък дай да ги видиме.... (грешката е умишлена)

*Currently translating teh Naruto FFic*

*Pokes head into the thread*

xD

Bleach Fic, chapter one Preview...of the beginning xD

Chapter 1: What Remains

It was like a living nightmare. A strong thunder rolled overhead as rain poured down onto a swarm of umbrellas. A trickle of blood tainted the water as it scurried across the road and into the nearest grate. Everyone was talking, trying to peer past the barrier of yellow tape the police erected. On the other side lingered the authorities: a young man shaking his head and taking notes as he spoke to the quivering driver of the silver car. Two others examined the bloody dent in the front bumper and the crimson smear across the cracked windshield. Further back, standing near the point of impact, were two paramedics. Even though they were used to seeing such gruesome things, they grimaced as they glanced from the blood-stained pavement to the cart whose occupant lay motionless beneath a white sheet. A slender left hand hung over its side, entwined by a web of red rivulets.

She could still hear the last murmurs of the deceased as the blood dripped onto the pavement above the wailing sirens, the piteous murmurs of the crowd, and the snarl of thunder overhead. Sitting beneath a nearby awning with her arms wrapped around her legs, she studied the scene with placid eyes. Her eyes were just visible over her knees, separated from the scene only by a pair of thin-rimmed glasses. The flashing light of the police cars bounced off of them as they pivoted about, shooting their accusing gazes over the crowd and towards her. Other than the occasional jolt at the unexpected boom of thunder or the doleful sigh at her own memories of the incident, she, too, remained motionless.

The police didn’t bother asking her questions, even if she was a key witness. They would have bombarded her had they been able to see her. She wished she could tell them, tell them it wasn’t the driver’s fault, that the girl laying under that sheet had simply been frozen by an intense terror for a moment by the sound of a name, that she hadn’t intended for the results… but all of that was nothing more than a worthless afterthought.

Съжалявам за double-поста. Надявам се не е проблем >.>...

Та...ето я новата глава. Щях да преведа и малко от следващата, но е 01:22 а.m. и мнооого ми се спи. Проверих го два пъти, но в сегашното ми състояние всичко може да се очаква xD Ако някой забележи грешка, моля да я посочи. За вас го правя все пак xD

Надявам се да ви харесва, нямам търпение да се заема с леко "тежкото" романче, което предстои след време 8]~~~~

Животът Продължава

Глава 4

Събуждайки се в леглото на Неджи, истрезняла и изпълнена със съжаления, на Сакура и идваше да се самоубие. Какво беше направила? Била е готова да отдаде себе си на Неджи, на практика го е молила да я из...ъх! Беше унизително. На ставане от леглото тя отново плачеше. Ако някъде изобщо е съществувал шанс с него да бъдат повече от приятели, тя го беше унищожила.

Уверявайки се, че Неджи не е наоколо, тя се измъкна от стаята. С одеялото все още увито около нея, Сакура отиде до стаята на Хината. Тя самата беше съвсем будна и ...определено шокирана да види приятелката си в къщата толкова рано. "Сакура-чан! Какво...какво по дяволите правиш тук?"

"А-аз дойдох с-с Неджи вчера." задавено промълви момичето.

Хината видимо пребледня."Ти...и Неджи-ниисан..."

"Не," започна да мърмори Сакура, "ние не..боже, изкарах се такава глупачка..." И с това тя напълно се пречупи. Ридаейки, момичето падна на колене и разказа на разтревожената Хината за събитията от предната нощ. Хината остана тиха докато Сакура се поуспокои малко. В края на краищата тя избърса леко лицето си и промърмори:"Бях извън всякакъв контрол...господи, какво ли си мисли сега за мен? Държах се като някоя евтина уличница..."

"Сакура-чан! Той никога не би си помислил такова нешо за теб, знам това." Хината каза внимателно. "Неджи-ниисан те харесва...и то много. Ако не те харесваше нямаше да те спре. Ти не си била в състояние да вземеш решение, затова той го е направил вместо теб. Той знае че ти си била просто пияна."

Бавно и мъчително, Сакура кимна. Да, Хината беше права. Неджи се беше държал като истински джентълмен. Можеше да я използва, но не го направи."По дяволите...Беше толкова мил...Сега го харесвам дори повече от преди."

***

Два дни по-късно, Сакура беше изпратена на мисия. Тя нямаше време да поговори с Неджи и затова напусна селото, обезпокоителните мисли, засягащи мнението му за нея, все така в главата и. Мисията я отведе много надалеч от вкъщи и по време на самотните нощи, прекарани на напълно непознати места, тя се закле, че ще разреши нещата между тях веднага щом се завърне.

Но когато се прибра след почти седмица откри, че нещата отново са се обърнали в неочаквана посока. Неджи го нямаше и Хината и каза, че баща и се бил завърнал. Както Неджи беше предположил, Хиаши беше сериозно ядосан на племенника си за "нескопосаната" защита и го беше наказал. Наказанието беше просто, но жестоко...той беше заключил Неджи в отделна стая със забраната да я напуска за цели три дни.

Когато Сакура чу това, тя буквално измоли на колене Хината да и помогне да го посети. И Хината го направи. Тя стоеше на пост, подсигурявайки, че никой няма да се появи изневиделица докато Сакура се промъква до най-високото ниво на сградата, където беше затворен Неджи.

'Затворът' не беше точно такъв, какъвто си го беше представяла тя. Беше малка стая, само с един матрак на пода и отделно помещение - най-вероятно банята. Нямаше нито един прозорец, но една от стените беше направена изцяло от дървени решетки, позволявайки на който и да е посетител да види какво се случва вътре. Неджи стоеше върху матрака, с кръстосани крака и затворени очи.

"Неджи-кун." Сакура коленичи пред заключената врата и хвана дървените решетки.

Бавно, очите му се отвориха. Ако беше изненадан да я види го скри добре. "Защо си тук?"

Тя му се усмихна тъжно. "Съжалявам, че трябва да преминеш през всичко това."

"Гледам на това като на тренировка." отговори той. "Нямам нищо проти този вид 'наказания' "

Може би наистина не го интересуваше. Но сакура не можеше да издържи да го гледа по този начин. "Не е ли самотно?"

"Самотно..."повтори той."Винаги съм бил самотен"

"Не." прошепна тя. "Не си.Липсваше ми.Много."

Изражението му се смекчи и той се изправи за да отиде до нея. " Ако те хванат тук ще ме вкараш в още по голям проблем."

"Искаш ли да си тръгна?"

"Не."

Усмихната, тя подаде ръка в стаята и Неджи я взе в своята. "Съжалявам, че съм такова бреме Неджи-кун. Начинът по който се държах след партито..."

"Беше пияна. Не му придавай никакво значение."

"Не. Не искам да си мислиш, че съм типът момиче, което спи с който и да е." Тя повече не можеше да издържи погледа му. "Да, бях пияна. Но ти позволих да отидеш толкова далеч, цамо защото беше ти. Никой друг не би стигнал толкова далеч."

"Защо аз?"

Тя се беше запитвала това толкова много пъти. Искрено, тя отвърна: "Ти стана много важен за мен човек Ако не бше...Саске, щях да съм се влюбила в теб."

Той рязко пусна ръката и. "Все още си мислиш, че на теб и Саске ви е било писано, нали?"

"К-какво?"

"Сакура, аз не деля. Не деля дори и с някой, който е изчезнал преди повече от три години. Ако все още искаш да си с него не трябва да идваш повече при мен. Трябва да вземеш решение ако имаш някакъв интерес да си тук."

"Неджи-кун, аз..."

"Не. Не го казвай все още. Наказанието ми ще свърши след три дни. Използвай времето си за да помислиш. И след това ми кажи дали искаш да си смен или не. Аз ще приема решението ти, каквото и ще да е то. Защото, " той се протегна през решетката и хвана рамото и, придърпвайки я към себе си за една лека целувка по устните, "значиш много за мен."

Когато той я пусна, Сакура беше като втрещена. Защо? Защо я насилваше да вземе решение? Защо сега, защо?! Почуства, че не можеше да издържи и миг повече. Тя се отдръпна и буквално излетя от помещението.

****[/b]

*yawn*

радвам се.....

нали ще има още...и дано да е по скоро

както винаги главата беше на ниво.... надявам се сега главите да се появяват по-често чакам следващата глава с ОГРОМНО нетърпение

Такам...Ето я и пета глава на втория фик ^_^



Поздрав със Sia - Brathe me xD...

Животът продължава

Глава 5

"Сакура, сигурна ли си, че искаш да го направиш?" загрижено попита Хината. Сакура кимна смело. След една семица размисъл върху думите на Неджи, тя най-накрая направи своето решение. Трябваше да говори с него. Сега. Хината постави ръка на рамото и. "Не искаш ли да го обмислиш отново? Сигурна съм, че Неджи-ниисан ще разбере, ако ти трябва още малко време да..."

"Не," прекъсна я Сакура, "Независимо колко пъти го обмислям отново, решението ми няма да се промени. Не е честно да го карам да чака. Хината, благодаря ти за подкрепата, но трябва да говоря с братовчед ти насаме."

"Добре, Сакура. Надявам се да направиш правилното нещо."

Тя наклони глава и тайно си помисли, Аз също се надявам. Хината си тръгна и сакура почука на вратата на Неджи. Нямаше моментален отговор, но след малко той я покани вътре. Тя влезе колебливо.

Неджи стоеше на леглото си, облечен само в къси черни панталони. В момента той намотаваше бели бинтове около ръката си. Сакура реши, че може би е трябвало да дойде по-късно - беше неделя сутрин. Беше си помислила, че някой като него става рано дори в неделните сутрини, но очевидно грешеше. И можеше да види, че е станал неотдавна.

Когато я видя, той махна недовършения бинт и стана. "Сакура."

Тя беше решила да направи това колкото се може по-бързо, защото иначе никога не би намерила куража. Сакура затвори вратата и отиде до него. "Неджи-кун. Ти...ти искаше отговор. Съжалявам че се забавих толкова. Тя си пое дълбоко въздух. Болеше повече, от колкото бе очаквала. "Не мога да забравя Саске-кун. От..отговорът е не."

За пръв път тя можеше ясно да види какво чувства Неджи, дори само от погледа в очите му. Той беше наранен. Тъжен. Ядосан. Ръцете му се свиха в юмруци и за един болезнен момент той просто я гледаше с тези сребристи очи. И след това каза:"Много добре. Предполагам, че това е всичко." Той и обърна гръб. "По-добре си върви."

"Неджи, аз..." Сакура осъзна, че няма какво повече каже. Възпирайки сълзите си, тя тихо напусна стаята - оставяйки Неджи сам.

Той отиде до прозореца и я наблюдаваше докато тя тичаше през градината, надалеч от имението Хиюга. Веждите му се присвиха и той промърмори: "Значи загубих от теб, Учиха Саске."

***

Дните минаваха и Неджи и Сакура прекарваха времето си в мрачни размисли над това, което се беше случило. Нямаше никакви настоящи мисии, защото просължаваше да вали. Коноха вече беше покрита от дебело снежно одеяло, стигащо до коленете на хората. Очакваше се голяма буря, която, според слуховете, била унищожила почти напълно едно близко селище. Нинджите от Коноха си стояха вкъщи, работейки със цивилните за да могат къщите им да бъдат обезопасени и готови да посрещнат изпитанието.

Въпреки че знаеше, че е заседнала в Коноха, Сакура всеки ден посещаваше Тсунаде с молба за мисия, която би я извела навън от селото. От време на време тя виждаше и Неджи, който беше зает да помага на хората заедно с екипа си. Болеше я да го вижда. Той винаги я поздравяваше с учтиво кимване, но нищо повече. Всякаква емоция беше изчезнала от очите му. Отново, тя беше просто "Приятелката на Хината" за него; някого, когото познава, но не и някой, за когото го беше грижа.

Ала един ден Сакура дочу разговор между Тсунаде и един информатор. Тя отново беше отишла до офиса за мисия. Вратата беше полу-отворена и тя понече да влезе, когато чу една дума, която я накара да замръзне на място.....Шаринган.

Тя отчаяно се долепи до стената и замаскира присъствието си, подслушвайки Тсунаде и информатора.

Гласът на Хокагето беше разтревожен. "Сигурен ли си? Ако си прав значи ситуацията е сериозна."

"Няма никаква грешка" отговори мъжът. "Видях го със собствените си очи. Висок мъж с тъмна коса. Чакра се въртеше около него като аура. А очите му...сякаш можеха да надникнат право в душата ми. Те бяха Шаринган. Виждал съм такива очи веднъж - няма никакво съмнение. Той беше Учиха."

Сакура трябваше да се принуди да диша. Най-накрая, след всички тези месеци в отчаяно очакване, имаше знак за живот.

"Това е лошо. Особено след като сме накарали всички шиноби да подготвят селото за бурята. Точно сега едно излизане ще бъде прекалено опасно." Хокагето въздъхна. "Знам, че много от хората в Коноха очакват завръщането на Саске. Но не мога да рискувам човешки животи просто за един шанс да го намерим. Опасността е твъде голяма, особено при време като това. И още повече - този човек като нищо може и да е Учиха Итачи. Той е заплаха дори и за най-силните ни мъже. Не, не мога да поема този риск. Къде точно го видя? Ще направя така, че никой от нинджите ми да не го срещне."

Сакура слушаше решително, докато информаторът обясняваше точно къде е видял Учиха. Когато свърши, Тсунаде каза: "Добре. Ще се заема с този въпрос колкото се може по-скоро. До тогава си мълчи за това."

"Да, Тсунаде-сама."

Сакура чу всичко, от което имаше нужда. Когато избърза навън от сградата, подсигурявайки никой да не я види, мислите и бяха бъркотия. Но тя знаеше едно нещо: трябваше да отиде и да намери този човек, този Учиха. Според информатора най-вероятно това не е бил Саске, а по-големият му брат Итачи, но това не променяше нищо. Дори и да беше Итачи, Саке би бил някъде близо до него. Освен ако Итачи не го беше убил. Сакура се страхуваше, че ще узнае това, но единственото по-лошо от знанието за смъртта на Саске, беше несигурността за абсолютно нищо.

Затова тя трябваше да отиде. Против всички заповеди, против основанието и здравия разум. Тя трябваше да знае.

Тя бързо се прибра и опакова нещата си. След това написа две писма до най-добрите си приятелки - Ино и Хината. Ако срещнеше Итачи, съществуваше голям шанс да бъде убита. А ако срещнеше Саске...тогава щеше да го последва, независимо от мнението му по въпроса. Каквото и да станеше обаче, тя най-вероятно нямаше да се върне вкъщи. Когато беше свършила с писмата тя се помъчи да напише още едно. До Неджи. Но тя не можа да завърже дори едно изречение. Нямаше думи. Неджи никога нямаше да и прости, че е избрала Саске пред него. И без това едва ли го интересуваше съдбата и.


По пътя си тя достави писмата, подсигурявайки се, че нито Ино, нито Хината ще ги прочетат твърде скоро. Хвърляйки един последен поглед на родното си място, тя му обърна гръб и последва сърцето си.


~~~~

Главата е супер както винаги. Ама тази Сакура няма да се оправи, ей! Забрави го този каун Саске, бееее. Защо не си стои при Неджи....!?

Чакам новата глава с нетърпение!

Сакура си остава глупачка .... можеше да е щастлива с Неджи, но не - тя мисли отново за онзи пуяк Саске....дано все някога се промени, но ми намирисва, че в този фик ще има хепи енд за СасуСаку....простотия

Виждам конспирация :]....

Фикът ще завърши по начин който ...ще ви хвърли в тъча...всичките xD
Аз пиша НеджиСаку отгоре, ам кой да гледа ......

Надявам се да имате търпение до края. После за награда ще има Блийч на големи порции xD

лека нощ :3.....

Не и мен. Аз от нищо не се изненадвам.
П.п. За новата глава... Сакура е луда, нищо ново.