еми ето ви още това е скорошно,hope u like it

Чувствал ли си се някога така, сякаш в теб има балон, но не такъв от обикновените, а пълен с гняв и злоба, събрани от всяка лоша дума, изречена за теб, от всяка неприятна ситуация, която се опитваш да забравиш, макар и да знаеш, че се е запечатала в мислите ти...? Искало ли ти се е да избягаш от всичко и от всички, за да можеш да осанеш необезпокоен в мислите си? Чудил ли си се защо – защо те ядосват, защо ги мразиш, защо не чуваш приятелски глас, а само воя на вълк единак в пълнолунна нощ; какъв е смисълът да продължаваш да „бъдеш”, след като сам не осмисляш действията си...Не очакваш никой да те разбере, нали? Знаеш, че си сам на себе си приятел. Но онези чувства напират и балонът ще се спука. Ще дайде момент, в който да кажеш „Чашата преля! ” и тогава ще пожелаеш да си отмъстиш за агонизиращите минути. Но пред кого си способен да изкараш яда си, пред кого можеш да имаш дързостта да изкрещиш неща, които при нормални обстоятелства не би казал...? В карайна сметка оставаш сам...
ps:като ги напечатам и редактирам все кратички излизат

хареса ми, отдава ти се този стил на писане.

ако беше по- дълго, щеше да е по- хубаво.... ^^"
но и така не е зле...

Кратко и банално,натинг моар ту сей.

По-скоро не ми хареса. Но аз принципно не съм почитател на подобни произведения, така че не съм особен показател. До голяма степен се съгласявам с CemeteryGates

Хъх , това да по скоро някакви размисли Прекалено е кратичко и доста непретенциозно сякаш за да дам някаква оценка.

Незнам предните постоВе какВо искат :х писанието ти изобщо не е кратко, напротиВ Верно 4е са само няколко изре4ения,ама са пропити с толкоВа гор4иВа болка 4еееееее........... .Мене ме кефи ,.,.....,,.,,.ВаздеистВащо е
забелешка -имам, ама няма да я кажа