-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-


Звън, звън.

Тя не може да кънти.

Стоманата е лека, стоманата е тънка, стоманата звъни.

Ако имаше слънце, щеше и да блести. Слънце няма.

Дъжд, обаче, да. Ромоли. Тихо – не. И силно – не. Защото звънът се чува, но сърцата им – не.

И стоманата звъни. Острие о острие, прегръщат се, мокри, отръсват се от капките, и пак са мокри.

Дрехи – пропити, не с влага, не с кръв. С пот. Потта се лее, изтласква и кръв, и вода, от нишките. И остава само пот. А дъждът мие само голата кожа.

Очите им – прилепнали. Те не виждат. Те не се поглеждат. Те просто въртят стомана – стомана, наточена, за да убива.

И в този танц, в този звън, в този шепот на дъжда, тя, ръцете й изпънати, жилите й опнати, тя, загубила своето сияние за миг, се плъзва, фатално, пагубно, по нишка светлина, пропукала небето и спуснала се към земята.

Кръв. Кръвта първом изскача, като жива, изблъсква грубо капките дъжд, блясва, с остриетата, под слънцето, и след това пада...

Пада...

- Боли.-рече, отворила най-сетне очи, захвърлила стоманата настрана, обърнала лице към небето. Нишката светлина, виновницата за разреза в гърдите й, я гали.

- Ако не боли, не си е струвало.

- Нима винаги боли?-трепет, звънът е спрял. Няма вече ромон – дъждът също. Но стоманата грее. Грее и кръвта по неговата.

- Не. Няма вече да боли.

И нарекоха мястото Плясък Без Песен.






ПП: Не знам, нещо ме удари, може би много работа днес. Както и да е, ето ви малко разнообразие, един по-особен стил, ако пишех поезия, можеше да е в мерена реч... за ваш късмет не пиша.

Знам, че е кратко, но пък... никой не е казал, че прозата е нещо дълго, освен бездарните поети.

Дали ще има продължение? Сами си отговорете.

nice~ =)
стилът ми допада
историята много ми хареса ^^

Реших да го компилирам в една страничка, за да се чете... по-лесно. И по-истински. И добавих малка картинка за разкош.





ПП: Сега установих, че се чете отвратно:V.



Вариант 2 (качих го и горе):

OMG Много е красиво,нямам думи,наистина...

I JUST LOVE IT

x2 , (:

Страшно много ми напомня на стила на един мой преподавател, което само по себе си е страхотно.

И творението е много добро.

И червеното е по-хубаво.

Картинката ми е адски, ама адски позната...

Хубаво е. Но за съжеление не е първото което чета в подобен стил. Може би е третото или четвъртото за този форум.

Ами няма за какво да си кривя душата... Изящно е!

Можеш ли да ми покажеш другите?

Намери си ги сам? Едва ли ще ти е трудно. Ако поне си се интересувал от творчеството на другите или само се разписваш, за да кажеш, че не си заслужава да се чете?

Еха, това е яко.
А иначе драконе, може да ти е познато, защото е често използван похват. Но тук има малко повече мелодичност, освен ако не говориш за друго писание от форума, от онова което аз си мисля де.
Ау, а иначе като се замисля, при трети прочит, леко напомня на песните на един народ в "Колелото на времето".

Айде бе, не можа ли по-грациозна лична нападка да измислиш? Не чета всичко, което пишат, чета само всичко, което ругая. И честно казано, поразтърсих се, но не видях нищо подобно, мързи ме да ровя много назад. Дай поне един пример.


А ако визираш краткостта, безглаголието, абстрактността - това не е личен стил, това е литературна форма. А особеностите на моят личен стил мога да ти гарантирам, че едва ли някой ги има.

А че някой друг е писал в такава литературна форма - ех, щях да се учудя, ако не е. Няма да повярваш, но около 80% от всички съвременни автори пишат романи... баси мързеливите копелета:V.


Ронин, за кой точно говориш? Не се сещам, явно съм позабравил нещо от Колелото след толковата чакане на 12-тата, мир на праха му на РД.

За тия пустините. Ама не съм съвсем сигурен. То и аз я четох преди... две години книгата и сега раздавам книги, да не правят грешка хората да си ги купуват всичките.

А, то тук имало и талантливи. Палци горе.