Предлог
Това е една от онези истории със замъци и страшни случки (Каква изненада, нали?), но е писана от мен, което прави разказът доста по-различен от другите. Не, нямам предвид че вампира (замък и страшна история = > няма как да се разминем без него) е гей и подземието в което се намира ковчега му всъщност е зала за сексуални изтезания с окачени по стените камшици. Сега сигурно сте си помислили, че ще ви пробутам старата история за вампира вегетарианец и ще се мисля за оригинален. Дори и аз не съм чак толкова жалък, е може и да съм, но важното ,е че няма да ви пробутам тази история. Сега, след като провокирах вашето любопитство, ще започна моя разказ.
[/u]

Бележка: Писано е от мен и един приятел

Част 1

Беше слънчев и ясен ден( типичните за тази история облаци и лошо време са на почивка в момента и провалят отпуска на някой.Затова ще трябва да се задоволим с хубавия ден.Господине веднага оставете календара намира!За Бога, та на него дори няма голи момичета.) Вятърът размазваше образа на отразилото се небе по повърхността на езерото. Поляната, която го бе оградила, беше огряна и лъчезарна и би била чест и достойнство за всеки горд и съвестен градинар. Всичко беше спокойно.Да, дори и онзи подпаления човек, който тичаше и крещеше истерично, го правеше някак спокойно сякаш казваше "спокойно всичко е под контрол". Оставяйки огнена диря по тревата той направи няколко кръгчета и след това се скри на сянка пред главната порта. Дишаше тежко, докато повеят разпиляваше пепелта от дрехите му. По кожата му нямаше видими рани от изгаряния. Единственото, което подсказваше за горещото му преживяване, беше лекия кафеникав загар. Синк може би беше единствения вампир във вселената със тен. След като нормализира дишането си, почука на портата и зачака (противно на общоприетото вярване, не всички врати на замъци се отварят сами със страшен скрибуцащ звук ). Портата се отвори, а на рамката й стоеше възрастен мустакат иконом в черен костюм ( И името му по никакъв начин не беше Игор. Нито пък имше роднини с това име.В интерес на истината по документи името му бе Вайсън Бенсънт. )
-Как беше спринта, сър?-попита прислужникът и подаде хавлия, с която Синк да покрие голото си тяло.
-Доста освежаващо бих казал. Вече се чувствам доста по-добре от преди и това е благодарение на здравословните слънчевите бани, ако мога да добавя.
Икономът измънка тихо нещо за здравословното или по точно психическото състояние на господин Синк и със жест го покани вътре. След като влезе, двамата закрачиха заедно по коридора, който трябваше да ги отведе в хола.
Замъкът беше чист и подържан и по него нямаше никакви, ама никакви паяжини (е може в някой ъгъл в мазето да има малко, но много малко) . Навсякъде беше постлано с кралско червен килим. Двете брони, стоящи от двете страни на главното стълбище, бяха лъснати до блясък и човек можеше да се огледа в тях. Прозорците бяха чисти и слънцето весело се усмихваше през тях като снайперист готов да застреля някой президент. По пода тук-там се забелязваха детски играчи. Накратко жилището беше уютно и удобно с прекрасен стил и архитектура и ако участва в предаването "образцов дом" стопроцентово би спечелило първо място.
Двамата пристигнаха в просторната зала и Синк почна да се облича.
-Какви ангажименти имам записани за днес, Вайсън? Имам странното чувство, че забравям нещо много важно и обезпокоително.-Попита той докато скачаше в панталона си.
-Добре тогава.Може би говорите за посещението на майка си?-каза икономът и подаде бялата му риза.
-Тя…. Трябва да избягам докато навън е светло и е ден. Знаех си, че някой ден тези тренировки ще спасят живота ми, така де, смъртта ми, същност … абе да се оправя някой философ с тоя въпрос, не е за мене тая работа.
Синк се облече и се изтупа набързо. Взе едно шише с кръв от хладилника и се забърза към портата, където разбра, че не му бяха останали обувки, защото ги беше изгорил всичките в бесните си спринтове. Взе един черен чадър и излезе бос на зелената поляната, след което се затича , но една лапа или по точно ръката на огромна фигура в костюм го хвана за рамото и го спря. Беше закъснял. Майка му вече беше пратила подчинените си да го пазят да не избяга или пък да не се самозапали в опита си. С унила глава се прибра в къщата. В мига, в който затвори врата след себе си, се усмихна и се затича."Не може да знаят всички изходи на този замък, все пак е доста голям". Спря пробега си до една стената и почна да брой педи разстояние на нея."Едно, две, три, четири и сега надолу едно, две." Натисна тухла, която съвсем леко се вдлъбна ,и до него се отвори процеп в стената водещ към типичната за този стил разкази тайна стая с бюро, свещи и черна котка(един бог знае как оцеляват всички тези котки затворени в тайници).
-"НЕ,СЪЩНОСТ НЕ ЗНАМ."
(Извинете за безпокойството!)
-"НЯМАМ ПРОБЛЕМ, ПИЧ.
Входът към малкия тесен тунел, който водеше извън замъка, беше прясно зазидан а във средата на зида имаше залепена бележка. Тя гласеше : " Непозна, миличък. Няма смисъл да опитваш с тунела зад камината, нито пък с този който се отваря с бутона до картината на чичо ти и съвсем съвестно те съветвам да не припарваш до онзи който започва от тоалетната защото стана лек хъмм … пробив в него." Излезе от помещението тичешком и го остави отворено. Мислите в главата му играеха на "прескочи кобила" и се преплитаха във съзнанието му както змии, който са прекалили със виаграта. Зави по тесен коридор и продължи по стълбището нагоре. "Трябва да знам някой проход ,който тя да не знае. "Прекарах цялото си детство в това да изучавам замъка и знам, ако не всички, то почти всичките му тайни. Само трябва да избера правилния изход и съм свободен" Тази оптимистична мисъл го зареди с нова енергия и той увеличи темпото си. "Трябва да е пропуснала да се сети за асансьора под голямата ваза в лявото крило" Насочи се натам като за малко не се преби докато тичаше по червения килим. По пътя си бутана голям часовник с махало който падна с глух трясък на земята."Мама ще ме убие ако разбере! Това беше любимия й часовник" Инстинкта за самосъхранение достигна върховата си точна и премина в безумен страх който сковаваше мускулите и обвиваше главата му в ледена мъгла. Крайниците му изтръпнаха и станаха безчувствени все едно му бяха били упойка затова стъпките му станаха тежки и шумни. Спря също толкова шумно( същност се блъсна в още "любими предмети" и ги счупи на парчета, но аз не съм клюкар и затова по никакъв начин не съм ви казал нищо). Захвана бездънната ваза и я вдигна за да може да се намести на платформата на земята която трябваше да го свали надолу. Но на едноместния асансьор вече имаше някой. Младото момиче го погледна със светлокафявите си очи и му се усмихна.

Всъщност ако вампира беше гей щеше да е по-добре...И Дабъл постовете са забранени...

Не са забранени за писатели, hide in your hide, little boy.

Андроид, ако не почнеш да слагаш параграфи, аз няма да почна да ти чета писанията.

Мда.


Апропо, Шикаку, още не си заслужил да имаш ника ми в подписа си.

Пука ми на мене. И без това ти се дразня

ами засега не мога да кажа, че ми е харесало. продължи го и ще видим. и се казва 'в същност'

Мда, но съм уверен, че има и доста други, които ще ти подминат отвратителното форматиране, без да прочетат и дума.

nem13 > you and 20 more like you D:

Това мнение можеше да си го запазиш. Като се има предвид, че е прочетено от доста хора. Щом четат наруто фикове, защо и на това не му хвърлят едно око, а?
Иначе към автора мога само да отбележа, че добре се е справил, само дето прави малки отклонения и някои сравнения куцат.

Що пък да си го запазя? Да се обзаложим ли, че следващото, което пусне, ако е форматирано добре, ще бъде прочетено от два до три пъти повече хора?

Принципно не чета фикове, но нали е история със замъци - реших да видя за какво иде реч, но като видях, че текстът не е особено оформен, се отказах. Оформлението е важно, особено ако текстът е дълъг ( и най-вече е на комп ).

Да ви имам претенците. Ако имахте желание да четете каквото и да било, щяхте и да намирате начин. Текста не е толкова дълъг, като наруто фикове, които са далеч по-неоформени от това. Най-малкото причината, поне според мен е, че е директно писано във форума. Ако ли не, трябва найстина да се научи да оформя текста. И въпреки това ако искахте да го прочетете, нямаше да ви е проблем да го копнете в уорд и да си го прочетете, след едно бързо оформяне. Ама за какво да си правим труда, нали?

Ми да, що да си правим труда? Това е работа на автора. Всеки ден ми минават хиляди страници текст пред очите, ако си правя труда да чета и нещо, което някой не се е постарал да направи четаемо, диоптрите ми ще скочат до небето...