ми седни ти преведи по-добре като разбираш толко от български...като даваш толко съвети помогни да се преведе качествено....айде почнахте много да си отваряте устата по тоя въпрос..като знаето толко много седнете вие и превеждайте...не стига че някои хора са си седнали на гъза да напишат/превеждат нещо и вие веднага почвате...айде сиктер и byez

Добре. Щом си решил да подкрепиш мнението на другия преди теб и пишеш, че си "ЯМАМЕ" понятие от български и английски, защо по дяволите не каза, какво не ти допада? Превода ли, грешки ли има, оформление, абзаци, сюжет, пунктуация, някое нарушено правило на българският език, щом като си толкова вещ? А? Или просто написа коментара ей така, за да се трупат. Ако толкова не ти харесва го наплюй, но поне вложи някакви доказателства!

И вземете да си преглеждате критическите мнения, не говоря само за твоето в момента, а и за другите из раздел Творчество, защото ми писна да чета как пишете, че всичко е боклук и е пълно с грешки, докато собственото ви мнение е пълно с такива.

И ти откъде знаеш, че не знам български и английски? Може и да е механична грешка, и при мен става понякога, но аз си проверявам мненията преди да ги пусна! И защо да съм грешка на природата!?
Защото искам критично мнение подкрепено с факти ли, или защото си поредния човек от този форум, който мрази Наруто!?

Караниците на ЛС!

Бтв чудя се , дали изобщо всички , които флеймят Наруто фиковете , си правят труда да ги четат Щото аз си правя и наистина са crap-oве , обаче имам чувството , че вече почва да се хейтва механично , а не с аргументация Ама то и това си е до мода , де ...

Трета глава




Deep into a dying day
I took a step outside an innocent heart
Prepare to hate me fall when I may
This night will hurt you like never before

Глава трета:
Мразейки теб, мразейки мен

Стомаха на Сакура бе свит, тя не беше готова за това, не и сега когато трябваше да забрави за всичко отнасящо се за Учиха Сасуке, неговия отказ, неговото предателство, неговото глупаво `благодаря`. Тя прекъсна целувката и Неджи се премести на едната страна на врата й, устните му оставяха мокри петна по кожата й, дъхът му я пареше. Трябваше да го спре, но езикът й отказваше да стори каквото и да било.

Ръцете й стиснаха рамото му, той щеше да спре, всичко което трябваше да направи е да му каже, но не искаше да го нарани. Ръката му се плъзна по корема й и обхвана колана на полата. Той спря целувката, върна ръката си отново на лицето й, и го завъртя така че да го погледне в очите.

“Сигурна ли си?”

Тя не можеше да говори така че разклати глава със стиснати устни. Той спря и отмести ръката си от лицето й, след което седна. Тя стана, закопча блузата си и потърси ръката му. Сакура притисна кокалчетата на ръката му към бузата си и затвори очи.

“Ядосан ли си?”

Той повдигна тъмните си вежди и поклати глава, обхвана лицето й с ръце и я целуна, мека, нежна целувка, която да успокои нервите й. Тя отвърна на целувката му докогато той й позволи. Неджи се отдръпна, търсейки панталоните си, слагайки ги обратно и обличайки тениската си. След това отново седна и притисна ръце към раменете й.
Тя се наведе когато усети, че той целува горната част на главата й.

“Как може да съм ядосан? Чаках три години, какво са в сравнение с това още два месеца.?” той повдигна брадичката й и отново я целуна. Тя обви ръце около кръста му и кимна.

Кой казва, че няма вече добри мъже на света и кой казва, че лошите момчета са по-добри от добрите? Късметлийка; това беше тя. Беше късметлийка да има мъж като Хюга Неджи в живота си.

“Всъщност,” закачи се той, “Не беше ли твоя идея да изчакаме до сватбата?”

Тя му се усмихна, можеше да види игривото пламъче в бледите му очи.

”Аз мога да изчакам.” каза той сериозно.

“Благодаря ти.”

“Не ме разбирай погрешно, Сакура, аз съм мъж, но ти искаше да изчакаме, така че ще изчакам. Тя тъкмо щеше да каже нещо, когато почукване на вратата я прекъсна. Напълно облеченият Неджи погали косата й и стана да отвори вратата. Сакура оправи дрехите си и също слезе от леглото.

Беше пълна глупачка, как можа да стори такова нещо на Неджи... просто искаше да забрави Сасуке. Беше си помислила, че ако се отдаде на Неджи, ще го забрави завинаги, за жалост дори когато опитваше да консумира връзката си с Неджи, Сасуке бе там да й попречи.

Тя погледна към Неджи, който стоеше до вратата.

“Ино е.” Гласът му беше мек и тих. Тя стана и отиде до него. Той я спря, хвана нежно ръцете й и я целуна, неговият начин без думи да покаже, че всичко е наред между тях.

“Ще те видя довечера.”

“Ще си вкъщи, нали?”

Неджи кимна и притисна чело в нейното.

“Окей, ще те видя довечера.” Тя се дръпна от него и тръгна към всекидневната, където Ино я чакаше.

“Какво има?” попита Ино когато вече бяха извън апартамента. Сакура погледна към Ино, сви рамене и поклати глава. Ино застана пред нея със ръце на кръста, блокирайки пътя й.

“Сакура, имали сме своите добри и лоши моменти като приятелки, но никой не те познава толкова добре, колкото аз."

“Сасуке...” тя спря. Подяволите, беше й много трудно да не постави познатата наставка; беше го наричала `Сасуке-кун` откакто се помнеше.

“Сасуке се върна в Коноха и Наруто иска да го видя, но аз дори не искам да го погледна.”

Ченето на Ино увисна.

“Не искаш, но... мислех си... нали с Наруто рискувахте живота си за да го върнете обратно?”

Сакура кимна сякаш решението й беше очевидно. Ино я бе погледнала по същия начин като Наруто, когато й каза, че не иска да вижда Сасуке.

“Защо е толкова трудно на всички да повярват, че Сасуке вече не е част от живота ми? Ще се омъжа след два месеца за чудесен мъж, който не ме притиска да правя неща, които не искам и който е наистина сладък и е истинска опора за мен. Единственото, което Сасуке ме караше да правя, бе да плача и да се притеснявам.”

“Леле, съжалявам, Сакура... не знаех.”

“Знаеше-” тя спря, не искаше да се кара с никой, това беше проблем със Учиха Сасуке, той самият беше проблем.

“Просто искам всички да разберат, че вече не се интересувам от Сасуке и че той не ми е приятел... никога не е бил, не наистина, на него дори не му пукаше за мен, за разлика от Наруто... за него аз просто бях пречка по пътя му.”

“Сакура…” тя изрече всяка сричка от името й, меко укорявайки я.

“Ти си по-умна от мен Ино; ти се отказа от него много преди аз да го направя.”

Метафорично, тя просто държеше свещ за него и остави тази свещ да гори докато ръцете й се разкървиха; Неджи беше истинския медик във връзката им. Той се погрижи за нейното ранено и смачкано сърце и никога не спомена Сасуке. Той излекува сърцето й.

Тя нямаше да заплаче, не беше плакала от пет години, нямаше да започне сега, нямаше начин!

“Благодаря ти, че се разходи с мен, Ино, ще се видим утре.”

“Не работи прекалено много, Сакура, имаш нужда от почивка.”

“Ще се оправя, чао.”

Пътищата им се разделиха и Сакура влезе в болницата, като отново си спомни как Тсунаде я накара да си тръгне. Не беше имала предвид да напусне само офиса, а и болницата, само заради Сасуке, сякаш ако го погледне ще получи пристъп... може би щеше да го удари право в самодоволното лице... окей, някой можеше да разгледа това като пристъп, като агресивен пристъп.

Чувстваше се толкова объркана.Знаеше, че не го обичаше, вече не, и не мислеше за него като приятел или семейство, той беше прекалено далеч от такива неща. На него не му пукаше за човешкият живот, можеше да остави приятелите си толкова лесно, тя се чудеше колко хора бе убил, и се чудеше защо изобщо мисли за него.

“Сакура-чан…!”

Тя се обърна към дълбокият мъжки глас, изричащ името й. Тя му се усмихна и той се приближи към нея, ръцете в джоба, облечен в дрехите си на Джоунин.

“Наруто, какво правиш тук?” попита тя, опитвайки да прикрие мъчителното си настроение със сладък глас и усмивка. Той свали усмивката от лицето си и повдигна рамене, извади ръце от джобовете си и ги кръстоса пред гърдите си.

“Току що напуснах стаята на това копеле; отказва да говори, само спи. Трябва да говоря със Тсунаде-баа-чан за Сасуке; беше му дадено смъртно наказание... неизбежно.”

Усмивката на Сакура си отиде когато той спомена Сасуке, но сега сърцето й блъскаше силно в гърдите, да не би той току що да каза смъртно наказание?

“Неизбежно какво?”

Наруто погледна надолу към нея подозрително; тя просто му отвърна с очакващо изражение.

“Наруто, просто ми кажи.”

“Мислех, че не ти пука.”

Тя сви вежди, очите й блестяха предупредително.

“…Нещо е било решено на съвета. Това е проблема да си човешко оръжие, хората са толкова уплашени от теб, че могат да те използват само като инструмент или причина за техния край,” измърмори той, говорейки от своя гледна точка.

“Или просто нещо, което могат да унищожат като буболечка... без да обиждаме Шино.”

Нейното изражение стана по-меко и той я погледна с усмивка, обхвана лицето й и я целуна по челото, лек допир. Ръцете му се обвиха около нейните и той наклони глава, за да прошепне в ухото й.
“Знам, че се опитваш да забравиш него и всичко, което направи, и знам, че още е задник, но това е Сасуке-теме.”

Той я пусна и ръцете му се отпуснаха около тялото.

“Иди да го видиш, кажете си сбогом и други неща.”

“Ще си помисля, но не обещавам нищо.”

“Окей. Надявам се да го направиш, предполагам, че няма да имаш угризения след като умре... ”

Той вдиша и после й пожела приятен ден преди да си тръгне. Сакура наведе глава, имаше право, но въпреки това беше виновен да я кара да се среща с това безсърдечно копеле.

Е, Наруто можеше да си прави каквото иска, но тя нямаше да си промени решението, заради никой. Тя отиде до бюрото, зад което стоеше красиво момиче със кафява коса, разместваше листове хартия и тогава подписа последния лист на дъното.

“Здравей, Сакура-сан.”

“Здравей, Акико-сан. Може ли да ти задам въпрос? Тук ли беше снощи?”

“Да. Защо искаш да знаеш?”

Сакура повдигна рамене, сякаш просто искаше да знае, но призна, че Наруто имаше право, дори да беше глупаво. Толкова много за да не й промени мнението.

“Значи знаеш къде сложиха Учиха, нали?”

Тя не срещна очите на момичето, страхуваше се, че може да види колко е нетърпелива да види Сасуке, но това беше далеч от истината. Акико остави листите настрана и погледна към Сакура.
Сакура си пое дълбоко въздух и погледна в топлите, кафеви очи на Акико. Тя даде на Акико най-добрия си празен поглед, празно, нищо. Беше картина на безгрижието, прекалено много взирала се в лицето на Учиха, беше превърнала неговата безразлична маска в изкуство.

“Той е на самият край на коридора, последната стая в ляво. Май ти липсва, а?

“Изобщо. Благодаря ти, Акико сан.” каза тя и се обърна. Трябваше да свърши с това сега и повече нямаше да си мисли или спомня за Сасуке отново, в крайна сметка, той имаше смъртно наказание. Тя стигна до края на коридора, изненадана да открие, че беше задържала дъха си. Спря и се вгледа в пазещите го АНБУ.

Никой от тях не й каза нищо, дори когато сложи ръка на дръжката. Тя си пое дълбоко въздух и отвори вратата, изненадана, че позволяваха посещения при арестувания. Пристъпи вътре и затвори вратата след себе си.

Слънчевата светлина идваща от прозореца го покриваше в златно одеяло, караше кожата му и тъмносините, най-съществени и забележителни части от черната му коса да блестят. Мамка му, беше се надявала на някоя бръчка или белег, каквото и да е, което да развали неговия перфектен външен вид, да го върне обратно към смъртните, но той винаги я разочароваше, каквото и да се надяваше.
Тя се чудеше дали не спи. Двете му очи бяха затворени и дишаше леко, леко. Тя не искаше да мърда, за да не го събуди.

Както и да е, клепачите му се повдигнаха и очите бяха все така тъмни, както ги помнеше. Бавно, погледа му се насочи към нея и тя се вдърви, точно като дете, което е хванато да бърника в буркана със сладки.

Тя не знаеше колко време беше минало докато се гледаха един друг, преди той да отвори устата си и да заговори.

“Мислех, че не искаш да ме виждаш,”

Тя само се изчерви; дори когато искаше да го разкара, намери думите заседнали в гърлото й.

“Ела тук.”

Тя се паникьоса. Чувстваше се отчаяна, всичко вътре в нея й казваше да избяга колкото можеше по-бързо от там, колкото можеше по-далече.

Не му позволявай, не му давай силата да те владее, не оставяй този тъмен ангел да те върне отново към тази несподелена любов. Сега си с Неджи; той е мъжа за когото ще се омъжиш.

Предупредителния глас вътре в нея не успя да я задържи. Тя отиваше към него, предпазливо, но сигурно.Tой се взираше в нея, имаше нещо в очите му, но тя не можеше да каже какво.

Не ми пука за него, не ми пука, не ми пука!

Тя спря на едната страна на леглото му и той се взря в нея, погледа му я изследваше внимателно. Той се ухили, ръката му бавно се надигна, но не я докосна. Взираше се в нея, привлечен от вече зрялото й лице със нефритено зелени очи.

Лицето й се беше променило: бузите й бяха по-слаби, зелените очи бяха по-тъмни, изражението им по-сериозно, устата й беше изгубила детската си извивка. Никога не бе била така прекрасна и нямаше жена в другите страни, която да може да се мери с Харуно Сакура.

“Мина доста време, Сакура.”

“Седем години...” каза тя тихо, той кимна.

“Вярвам, че си заслужаваше, всичко което направи за Коноха и Наруто.” беше самодоволен. Сасуке не беше мъж, податлив на въображението. Беше лукав и интелигентен. Не беше мил, романтичен и доверчив и внезапно тя си върна силите.

Той не беше мъжа, който тя искаше и може би никога нямаше да бъде, той не мечтаеше, той работеше и убиваше, силата беше всичко което искаше и от което се нуждаеше. Нямаше нужда от жена да топли сърцето или леглото му, той вървеше и следваше смъртта... една покорна слугиня на Учиха Сасуке.

Тя погледна надолу към него когато върховете на пръстите му докоснаха голата й ръка.

“Нямам за какво да се извинявам ако търсиш извинение. Казах ти, че не съм като теб и Наруто; отредени са ми неща, по-тъмни от всичко, което можеш да си представиш. Не ме гледай така... не отричам, че не бях готов да се върна-

“Щял си да се върнеш?”

Той погледна замислено за момент и тя премести погледа си от ръката към очите му, чудейки се колко дълго смята да я държи там, тогава забеляза колко спокойни бяха те, сякаш тъкмо е разбрал нещо и тогава видя, че кокалчетата му са наранени, мораво-черни.
”Някой ден... само да видя...”

Той обхвана с пръсти ръката й. Тя се отдръпна от него.

“Моля те, недей...”

Пръстите му се махнаха от ръката й и той ги премести така, че да стисне дланта й в своята, цялата мекота на магнетичните му черни очи изчезна и се замени от сериозност. Беше грешка да дойде при него... колко глупаво от нейна страна.

“Обичам те, Сакура.”

Много глупаво…

Сакура се почувства успокоена, когато той започна да разтрива дланта й с палец, безразличен към пръстена, който носеше. Тя не можеше да чуе сърцето си, не можеше да усети гърдите си, надигащи се и спускащи се докато дишаше. Чувстваше се глуха, вцепенена. Откакто се помнеше, искаше да отвърне на обичта й.

Той е лъжец. Той лъже!

Тя отдръпна силно ръката си, така че да се освободи от хватката му, той седна докато тя се обърна и тръгна бързо към вратата, също като кон в капана на горяща сграда.

Той каза името й, поне така й се стори, не чуваше нищо освен лудото си сърцебиене, тя отвори вратата и я затръшна след себе си. След като вратата остана зад нея тя си пое дълбоко въздух.

Той беше болен; мислеше си, че може да си играе с емоциите й просто така. Очите й се напълниха със сълзи, сълзи които не искаше да пролива, със друга глътка въздух тя успокои нервите си малко. Нямаше да му позволи да я хване отново.

Наложи си да се стегне, вдиша отново и тръгна да търси Тсунаде преди обиколката й, всичко което трябваше да направи е да стои далеч от Учиха. Предполагаше, че ще е жесток, но не толкова. Очакваше от него подлост, не признания, че я обича.

Как можеше демон като него да разбере любовта? Самата мисъл за това я караше да се чувства зле, затова реши да не мисли за него.

фейл. не съм го чел

за пореден път казвам че определено ми харесва..и сега за самата глава..надявам се Сакура да не се набута сама между шамарите и да си остане с Неджи , защото той го заслужава..Саске и копеле, което не заслужава любовта й ....чакам с нетърпение следващата глава

искам още

мри

заедно с теб mandra

Честно Line - понякога много ме кефиш!

не ми харесва

ш'потроша клавиатурата от нерви

нот.

Ще има. До два-три дни

ами не мен фика като цяло не ми харесва много. иначе превода си се струва добре. пробвай да прочетеш "The way of the wind"(itasaku) на мен много ми допадна, въпреки че още не е завършен