Поредната безсънна нощ за Сакура Харуно.Сасуке или Наруто,студеният Учиха или пламенният Узумаки?И в най-смелите си фантазии не бе допускала,че някой ден ще се окаже в такава ситуация-да трябва да избира между двамата си съотборници,и да ги избира не просто като бойни другари,а като любовници.Момичето се измъчваше безкрайно,не можеше да си намери място.Кой можеше да предположи,че ще се влюби в Наруто,глупавия,вбесяващ я многократно Наруто?
Тя изстена и се покри с възглавницата.Сигурно вече минаваше полунощ,а сънят бягаше упорито от очите й.Постоянно в съзнанието й изникваше ту Саске,ту Наруто и двамата се претегляха на въображаем кантар,който не натежаваше нито за единия,нито за другия.
-Стига!-занарежда изтормозено и стисна очи.-Оставете ме на мира!
Ала те не я оставяха.Сякаш си бяха поставили нарочно за цел да я побъркат.Сакура не издържа,скочи от леглото,разпилявайки завивки и възглавници на всички страни.Импулсивно се облече и излезе навън в нощния хлад.Коноха тънеше в дълбок сън,с изключение на патрулиращите нинджи.Сакура скачаше от покрив на покрив,без да има представа накъде отива,а вятърът развяваше косите й и я оживяваше.Неусетно кунойчито се озова извън селото,сред горският масив,и тогава се закова на място.
Бе доловила нечие присъствие наблизо.Сакура изведнъж проумя колко безразсъдно е постъпила да не си вземе поне един кунай.Бе уязвима и изложена удобно за атаки,затова се шмугна в гората.Луната се показа същевременно и цялата местност доби призрачен,нереален и плашещ вид.Сенките криеха потенциални опасности,които не закъсняха да се покажат.Мощна вибрация изпълни въздуха и девойката бе връхлетяна от свиреп натиск върху черепа й,сякаш го бяха стегнали с железен пръстен.Изкрещя и се свлече от клона право върху земята.Вибрациите се усилиха и тя почти припадна от болка.С остатъка от съзнанието й,незасегнат от натиска,се укори,че така глупаво се бе оталечила от Коноха,и то посред нощ.Нямаше смисъл да вика за помощ,дори и да можеше.
-Я да видим какво си имаме тук!-възкликна мъжки глас.Който и да бе,се бе приближил съвършено безшумно.Сакура не можеше да отвори очи и да го види,затова можеше само да гадае как изглежда.Следващото,което усети,бе,че я мятат на нечий гръб и потеглят.Движеха се доста бързо,но накъде отиваха,бе загадка.Единственото,което й оставаше,бе да чака натискът да отмине,а дотогава бе напълно безпомощна в ръцете на тайнствените похитители.
Които и да бяха те.

-Сакура-чааааааааан!-провикна се жизнерадостно Наруто,чукайки на вратата на жилището й.-Хайде,готова ли си за тренировката?
Беше дошъл да я извика,както го бе помолила,но никой не отвори.Озадачен,блондинчото почука пак,сетне долепи ухо до вратата и се заслуша.Нито звук не долиташе отвътре.Накрая колебливо посегна към дръжката и с изненада вратата се открехна.С мисълта,че това,което прави,не е много възпитано,той тръгна из апартамента.Най-дълго събираше кураж да влезе в стаята на Сакура и когато най-сетне го стори,бе шокиран.Самата Сакура я нямаше и тук,но го посрещна същински хаос-разхвърляни дрехи,бельо,една възглавница се мъдреше на пода,одеалото бе наполовина смъкнато от леглото.И безброй чипсове,шоколади и други сладки неща,някои само като опаковки,а други недоизядени и метнати небрежно по столове и пак на земята.Челюстта му увисна.
-А мен ме обвини,че поддържам разхвърляно!-измърмори недоволно.Не стоя повече,защото бе ясно,че Сакура не е вкъщи.Затова обходи повечето места,където би могла да е-в библиотеката, където тренираха,а за последно провери при Цунаде.Нищо.Разтревожи се не на шега.Не проумяваше защо е нарушила уговорката им за днес.Просто не бе в стила й да му върже тенекия за тренировките.Немалко ядосан и изнервен,се върна при Хокагето и съобщи.
-Още е рано да пращаме екипи да я търсят.-гласеше отговорът на Цунаде.-Може все пак да е в Коноха,селото не е чак толкова малко!Я потърси отново и обиколи повече места!
Но когато няколко часа по-късно не я бе открил никъде,бе стигнал до извода,че е напуснала Коноха внезапно и напълно възможно-не по своя воля.Яви се за пореден път при Цунаде и най-сетне успя да привлече вниманието й.
-Май ще имаме нужда от кучетата на Какаши!-реши тя и извика сенсея на Наруто,Сакура и Саске.
Много скоро Пакун и другарите му вече бяха в действие.Започнаха от дома на Сакура,сетне се отправиха извън голямата порта,а Какаши и Наруто ги следваха,макар на моменти животните да избързваха доста.
-Хайде де,докъде смятате да отидете?-не се тъпря Наруто след около час.С изплезен до пъпа език и целият потен,се срути под едно дърво.-Поне да починем малко,вече не издържам!
Какаши го погледна усмихнато.
-Прав си.-и се отпусна до ученика си и нареди на кучетата да поспрат.
Наруто зарея погледа си в небето,съсредоточено.Макар и уморен,не преставаше да търси обяснения за изчезването на Сакура.Какаши също,като разсъжденията му бяха по-мрачни.Учител и ученик неусетно стигнаха до общ извод,който изрекоха едновременно на глас:
-Отвлечена е!
-Какво?!-стресна се задрямалия Пакун,а събратята му наостриха уши.-Казахте ли нещо?
-И кой я е отвлякъл?-отново казаха те по едно и също време,споглеждайки се объркано.Пакун ги зяпаше неразбиращо.-Да,това е същинският проблем!
-Какаши,ще тръгваме ли вече?-попита кучето нетърпеливо.-Явно научихме повече през почивката,а?
-Ами сега...-Какаши и Наруто се вкиснаха,защото тепърва им предстоеше най-трудната част:кой и защо е отвлякъл Сакура?Що се отнася до Наруто,въображението му рисуваше ужасяващи картини,в които Орочимару си прави опити със Сакура.Какаши пък мислеше за не по-малко страховитите Акатсуки.Не изключваше да са замесени,както и Санина.
-Да не падаме духом,по пътя на логиката ще ни се изясни всичко!-смигна на Наруто,който омекна като печен праз.
-Голяма полза от логиката,няма що!-мърмореше момчето.-Може да я е взел абсолютно всеки от нинджите-разбойници,които кръстосват между Огнената и другите страни!
-Има логика в думите ти.-усмихна се Какаши,но мозъкът му пак работеше на бързи обороти.Пакун наистина почна да губи търпение и го захапа за крачола.
-Решете най-сетне какво ще правите!-възнегодува кучето.-Нали затова ни взехте,да душим за момичето!
-Не виждаш ли,че сме напрегнати?-изгледа го убийствено Наруто.
Междувременно друг пес от глутницата на Пакун бе доловил нова миризма наблизо и сега търчеше възбудено наоколо.Излая няколко пъти,докато другите го забележат и замаха с опашка.
-Надушил е нещо.-озадачи се Пакун,когато и той го усети.Внезапно другарят му хукна напред и всички го последваха.
-Чакай,къде отиваш?-провикна се Наруто.Кучето продължаваше да лае,сега яростно и дори уплашено.Спря се при други храсти,сниши се и изръмжа свирепо,оголил зъби.Сетне изскимтя и се отдръпна.
Наруто и Какаши застинаха.Сега те доловиха присъствието на трета чакра,смущаващо позната.Вълнение ги изпълни,без да знаят защо.
Но скоро разбраха.От храстите излезе Саске.
За момент Наруто си помисли,че е хванат в нечия илюзия.Това не можеше да е Саске,бе нелогично присъствието му тук,с оглед на това,че бе заявил недвусмислено,че връзката му със Селото на Листата е прекъсната.Искаше да проговори,но гърлото му бе сковано.А и дали имаше изобщо смисъл да казва каквото и да е?Може би просто Саске бе дошъл да разузнае,може би Орочимару пак планираше нападение срещу Коноха.Когато самият Учиха заговори,Наруто очакваше да чуе всичко друго,но не и това.
-Имам информация за похитителите на Сакура.-каза той.-Знам къде са,кои са и колко силни са.
-Как...-Какаши наруши мълчанието.-Откъде знаеш?
-Не е от значение.-Саске дори не ги гледаше,а бе зареял поглед някъде встрани.-Е,предлагам ви сделка:ще ви помогна да измъкнете Сакура от онези типове,а вие в замяна ще убедите Хокагето си да спрат да ме преследват.
Той имаше предвид издирващите го Анбу,които не бяха престанали да го търсят дори и вече две години след измяната му.Наруто бе завладян,редом с вълнението,от гняв.
-Не мога да повярвам!-процеди през зъби блондинчото и зае нападателна стойка.-Връщаш се пак в Коноха,имаш наглед благородно намерение, но всъщност не ти пука за Сакура!
-Наруто...-Какаши го докосна по рамото.-Успокой се,да не избързваме, той може наистина да ни е от полза!
-Но той иска в замяна да забравим за предателството му и да го помилваме!-възропта момчето. Изненада се сам колко суров бе към някогашния си съотборник, но действително бе против да опрости прегрешенията на Саске така лесно.-И понеже сме в затруднено положение,идва и се възползва!
-Значи тогава и на вас не ви пука за Сакура?-хладно отвърна Учиха.
-Копеле такова,-кипна Наруто.-не смей да го казваш,още по-малко пък ти...
-Наруто,извинявай,но не си прав.-намеси се строго учителят и застана между двамата младежи,защото имаше опасност Наруто да нападне Саске.-Действаш,заслепен от гнева си,и забравяш за целта ни.Сакура е в опасност и навярно Саске може да ни помогне да я спасим.
-Как да му се доверим,след като той най-невъзмутимо се продаде на Орочимару?-палеше се Наруто.-Откъде да сме сигурни,че като го последваме,няма да ни заведе право в капана на онзи нещастник?
-Да,не можете да сте сигурни,но аз знам къде е Сакура.-Саске леко самодоволно изгледа приятеля си.-Какво има,Наруто,нима ще оставиш любимата си на произвола на съдбата? Нима заради недоверие ще пропуснеш шанса да й помогнеш?
Наруто се стъписа. Как Саске бе разбрал за чувствата му към розовокоската? Доволен,че ударът му е попанал право в целта,Саске продължи:
-Сигурно в момента тя се надява да я спасиш.Представи си колко разочарована ще бъде,ако не се появиш.
Наруто му обърна гръб,а Какаши изрече остро:
-Саске,престани,неуместно е подобно нещо в момента!
-Той е прав.-обади се Наруто унило.-Сакура се надява да й помогнем.Наистина не е редно да пропуснем възможността да й помогнем.
-Значи ще постъпиш като лоялен любим и ще загърбиш предубежденията?-иронично рече Саске.Доставя му удоволствие,осъзна Наруто и се вбеси.Забавляваше се от всичкото това нещастие.Какаши също го прозря, но не каза нищо.
-Това, което искам от вас, е малка цена за спасяването на един човешки живот.-отбеляза Учиха, когато Какаши и Наруто изказаха съгласието си за споразумението.Отмести се встрани,за да минат.-Е,хайде,след вас.
-А,не,ти ще си най-отпред,хич да ги нямаме такива!-не отстъпи Наруто.Саске с въздишка се подчини.
-Предполагам,че доверието ви не е безгранично.-и се изгуби сред дърветата.Какаши и Наруто се спогледаха,сетне изчезнаха.Макар Пакун твърдо да бе против идеят,подкара глутницата си след нинджите.
"Ама че нахалник е този Саске!",мина му през главата."Не стига,че предаде селото,а сега иска да се държат,все едно нищо не е направил!Ала предаде ли тези двамата,ще опита зъбите ми,дори това да е последното,което ще сторя като нинджа-куче!"


Мрачно и хладно.Това бяха първите мисли в главата й,след като се съвзе.Стягането в главата вече го нямаше,но пък се чувстваше все едно е легнала късно и е станала късно.Надигна се.Намираше се в традиционна японска къща и не бе вързана,за свое учудване.Нима похитителите й бяха толкова небрежни?Ала бързо осъзна защо не бяха стигнали толкова далеч с нея-в мига,когато опита да излезе от стаята,се блъсна във видима бариера,която я отблъсна.Изумена ,Сакура я опипа от всички страни,и от всички страни нямаше изход.
-Изчезни!-извика тя и събра пръсти.Но дори и да бе илюзия,не изчезна.Обезсърчена,девойката отново приседна на пода.Имаше си работа с нещо непознато и силно.Как да се пребори с него?
-Значи се събуди,а?-от стената близо до нея изникна женско лице.Сакура така се ицплаши,че отскочи с вик назад.Лицето продължи:
-Вече разбра,че не можеш да избягаш,нали?-устните се разтеглиха в злокобна усмивка.Нека те осведомя къде се намираш-на границата между миналото,настоящето и бъдещето.Тази преграда е стената на времето,а аз съм неговата господарка.
Сакура не можеше да смели това,което чу.Звучеше твърде невероятно.Жената поясни:
-Аз съм нинджа като теб,но командвам сили отвъд въображението ти.Името ми е Хируме,от клана Кондоуа,и моите техники манипулират времето.
Хируме се показа цялата.Бе по-ниска от Сакура,с големи черни очи,сърцевидно лице и къса коса като нейната.Би могла да мине за очарователна и сладка,но кожата й се оказа твърде бледа и вените й прозираха.Сакура,като медицински нинджа,реши,че може би е болна от нещо.
-Какво ти е?-озадачи се тя.-Изглеждаш...
-Изцедена?-довърши невъзмутимо Хируме и поклати глава.-Всъщност след толкова време,прекарано тук,вече не ми прави впечатление.До скоро!
И със звънлив смях и танцова стъпка тя се завъртя и изчезна.
-Почакай,има още неща,които искам да знам!-извика след нея Сакура,но безполезно.Онази нямаше да се върне.Но всичките тези приказки за времеви техники направо я смайваха.Може би в крайна сметка това бе генджутсу,а Хируме-една луда с мания за величие.
А Сакура-нейната играчка,осъзна розовокосата и я втресе.Дали не бе попаднала в лапите на една психопатка,която възнамеряваше да се забавлява с нея?


Докато се придвижваха през горския масив,Наруто не изпускаше от очи Саске.Имаше толкова много въпроси,които искаше да му зададе,но сякаш и това не можеше да стори.Саске бе хладнокръвен и невъзмутим и дори ако преди бе имал моменти на грижовност и състрадание,вече бе изцяло закоравял.Какаши дори бе по-притеснен,защото като учител на него се падаше по-тежката задача,а се бе провалил.Саске бе отишъл при Орочимару,въпреки поученията му."Може би трябваше да го оставя вързан тогава!",мислеше си.Още не можеше да приеме ,че Саске не е в Коноха,че е предал селото.
Учиха не говореше много,само им обясняваше накъде отиват и откъде ще минат и защо.Поне не ги държеше в пълна неизвестност,за което му бяха благодарни другите двама.Но Наруто се измъчваше да е така близо до приятеля си и същевременно все едно ги деляха хиляди километри.Колкото и да му се искаше,не можеше да гледа на Саске като на непознат,на предател.В момента бе готов да му прости всичко,защото държеше на него.Въпреки студенината си той си оставаше негов приятел.
Скоро разбраха,че целта им са границите на Огнената страна.По пътя дори минаха през Огнения храм,издигащ се величествен под лъчите на изгряващото слънце.Явно Сакура бе отведена доста далеч.Саске по-късно им каза,че тя се намира в страната на Пясъка.Наруто бе изненадан и същевременно шокиран,защото никога не бе ходил във въпросната страна,а само бе чувал за нея.Сърцето му се свиваше при мисълта колко далеч от родния дом е Сакура и колко ли уплашена се чувства.Но все пак тя бе силна и щеше да ги изчака,каквото и да става.Наруто бе сигурен.
На границата на Огнената страна имаше пак селце с някакъв храм.Селото също бе на нинджи и носеше името Сорагакуре,или Небесното село. Там попълниха провизиите си и Саске склони да останат и да запалят тамянова пръчица в храма за успеха на мисията.
После започна същинската част от пътуването-навлизането в горещите земи на Пясъчната страна. Там ставаше дори по-горещо и от Селото на Пясъка. Скоро жегите ги притиснаха и те облякоха по-леки дрехи.Подобно на района около Суна,и тук имаше големи територии с пясъци.В Сорагакуре ги бяха посъветвали да разпъват навеси,под които да се крият,когато започнат прекалено големите горещини и тримата така и сториха.Криеха се в импровизираните палатки и чакаха да се разхлади.Именно тези часове бяха най-тежките за Наруто и тогава най-не го свърташе на едно място.
Следващото село,в което спряха,се наричаше Шинджигакуре,Селото на Вярата,и в което бе пълно с монаси по улиците.Това бе оазис преди следващите пясъчни територии и за пореден път попълниха инвентара си.Срещнаха се преди тръгване със стар монах,който бе обиколил Пясъчната страна от край до край,но родом бе от Шинджигакуре.Благодарение на него научиха доста легенди за страната,повечето от които накараха Наруто да настръхне.Монахът не скри,че е разтревожен за тях.Според него най-доброто,което можеше да им се случи из безкрайните пустини,бе пясъчната буря.Из нея обаче се били криели странни същества,които дебнели залуталите се в бурята и ненамерилите заслон пътици и ги отвличали,а ако били много гладни,ги изяждали.Наруто слушаше потресен.какаши изглеждаше леко обезпокоен,но Саске не показваше емоции,както винаги."От твърде ранна възраст е престанал да се плаши от призраци и разните му там страхотии!",изгледа го с неприязън заради непукизма му.
-Ако не нахалствам твърде,накъде сте тръгнали?-полюбопитства монахът.Какаши се поколеба дали изобщо да отваря дума за целта им.Най-безопасно бе да излъже,но странно защо,бе стигнал до извода,че пътниците не кръстосват често Пясъчната страна,а монахът е от малцината луди,дръзнали да го сторят.
-Вижте,не сте длъжни да ми обяснявате,но не е безопасен регион и затова се интересувам.-побърза да добави,забелязвайки киселото изражение на Саске.
-И да е опасно място,вече сме вътре в него!-рязко го прекъсна младият Учиха.-Наистина,не бихме желали да даваме обяснения,благодаря,че се тревожите,но няма нужда.Ще се справим.
-Саске,това бе твърде грубо!-решително се намеси Какаши и стрелна строго с очи ученика си,който понечи да възрази,обаче Наруто го изпревари и изтърси най-неочаквано:
-Приятелката ни бе отвлечена в Пясъчната страна и дойдохме да я търсим!
И тримата го зяпнаха втрещени.
-Наруто,не трябваше...-смръщи се Какаши.Саске не каза нищо,но на лицето му бе изписано,че смята постъпката на Наруто за особено неуместна.
-Отвлечена ли?-монахът видимо се заинтригува.-Тук?
За няколко минути изпадна в състояние на размисъл и като че ли игнорира другите.После се обърна пак към тях.Бе пребледнял.Несъмнено знаеше нещо,реши Саске и без да използа Шарингана.
-Имате ли реална представа къде отивате?-прошепна човекът и поклати глава.-Ако действително е това,което ми се върти в ума,отивате право към гибелта си!
-За какво говори той,Саске?-озадачи се Наруто.Саске бе този,който ги водеше и се надяваше на обяснение от негова страна.Но опасенията му нарастнаха,когато младият Учиха се озадачи.Какаши се свъси,приемайки,че май бившият му ученик не е чак толкова осведомен.Когато и Наруто си го помисли,бе готов да набие Саске,че ги бе излъгал.Монахът обаче пак заговори и прикова вниманието му.
-Приятелката,за която споменахте,не е първата жертва на похитителя си.-бе изпълнен с благоговение,страх и преклонение към висшите сили.-Всъщност самият аз на младини бях хванат от нея.
-Жена ли е?-обади се Наруто учудено.Представи си неволно стара,съсухрена бабичка,която едва крета.
-Не просто жена,а чудовище!-промълви възрастният човек.-На вид изглежда крехка, но е много силна и зла. Когато ме хвана, беше именно чрез красотата си, но малко ми трябваше да я разгадая.-той огледа тримата млади хора и кимна.-Може да не ви се нрави,но ще се нуждаете от мен,ако искате да спасите момичето и да се измъкнете живи.
-Хайде де,едва ли е чак толкова силна!-възкликна подигравателно Наруто и се подсмихна.-Някаква си бабичка...
-Изобщо не е бабичка,тя дори не е човек!-избухна монахът и стресна Наруто.-Представя се с човешко име,но е демон.
Това напомни на Наруто за демона в него и той притисна ръка към корема си."Нямат ли край тези демони!",помисли си кисело.
-Значи искате да дойдете с нас?-попита Какаши.Монахът кимна.
-Съжалявам,ако ви се натрапвам,но ви уверявам,че ще съм ви от полза.Знам всичките й трикове и мога да ви помогна да ги избегнете.
-И защо да ти вярваме?-сухо отвърна Саске.
-Ти хич и не се обаждай!-скочи Наруто вбесено и го засочи с пръст.-Явно не знаеш нищо за врагът,освен може би къде се намира.Щеше да ни предадеш все пак,нали?
-Напомням ти,че още не съм получил каквото се споразумяхме,така че още ми трябвате!-невъзмутимо го прекъсна Учиха.
-Стига с разправиите,да вземаме най-сетне решение и да не се бавим!-категоричен бе Какаши.А на монаха каза:
-Всичко е наред,можете да дойдете с нас!
Саске отново искаше да попита "Ами ако ни предаде?",но свирепият взор на Наруто затвори устата му.

От Шинджигакуре до следващото село разстоянието бе още по-голямо,както разбраха.Саске отстъпи с нежелание водаческото си място,но се бе издънил,както не пропусна да му напомни Наруто.Двете момчета почнаха да си правят разни физиономии,да се дразнят и плезят един на друг,дори стигнаха до бой,но за щастие тогава започна пясъчна буря,която спаси положението.Разпънаха палатка и докато стояха вътре,монахът,чоето име бе Джиносуке,им доразказа за похитителката си,Хируме,Господарката на времето.
-Мястото,където се намира,някога е било село,от първите села на нинджи.Сега обаче там цари огромна разруха,къщите са празни,по улиците скитат предишните хора,превърнати на зомбита.Да,отдавна го видях,но още ми е пред очите.-въздъхна възрастният човек.-Преди трийсет години,когато отидох,ме посрещна призрачно село.Къщите изглеждаха все едно в тях има някой,но хора не се виждаха.По-късно се показаха и беше наистина смразяващо.
Наруто усети,че трепери.Поредната страховита мисия,само че този път Цунаде не я бе заповядала.Всъщност,сконфузи се Наруто,Цунаде не знаеше.Бяха тръгнали набързо,без да й кажат и той се тревожеше,че ще го отнесат.
-Отначало,когато видях Хируме,тя ме излъга,че незнайна сила е преминала през селото и е сторила това с жителите му,а тя е успяла да се скрие.Отидохме в нейната къща,където всъщност е щабът й,ако мога така да се изразя.Съжалих я,исках да й помогна,но тя се разкри и не можех да избягам.
Наруто се отпусна по гръб и се загледа в белезникавия плат над себе си,а навън бурята продължаваше да фучи и беснее. Звуците го плашеха, с оглед на страхотиите,които бе чул наскоро и продължаваше да слуша.
-Старче,но явно сте успял да я надхитрите по някакъв начин!-обади се по едно време.Беше започнало да му се доспива.-Щом сте тук,при нас...
Прозя се и в следващия миг се унесе.Джиносуке,Какаши и Саске бяха озадачени,но сетне и на тях им се доспа загадъчно.Последната мисъл на Какаши бе,че тук има нещо нередно.
Събуждайки се пръв,той установи че бурята е спряла,че останалите трима спят още,а някаква млада жена бърка нещо отвън на походно котле.Виждаше я през процепа в палатката.Незабавно скочи на крака и се втурна към нея.
-Ей,коя си ти и какво правиш тук?
Тя обърна глава към него,усмихната.Не излъчваше враждебност.Какаши постепенно се отпусна.
-Извинявайте за вчера,но бях принудена да ви приспа.-бе наистина хубава,с дълги коси,искрящи на светлината на бледото слънце,а очите й бяха странни-бяха тъмни като нощно небе и сякаш в тях искряха звезди.-За да спре бурята,се нуждаех от вашата енергия.
-Значи ти...-започна Какаши и не довърши,разтърсен от изумление.В това време останалите се събудиха и бяха озадачени от появата на младата жена.Монахът обаче изглежда я познаваше,защото я поздрави.
-Здравей,Алтея!-рече й и й кимна.Нетипичното име събуди интереса на Наруто.Той я оглед любопитно.
-Срещали ли сте се преди?-осведоми се Какаши.Монахът кимна с усмивка.
-Можете да й се доверите.Тя ме спаси преди години от пясъчна буря.Свари ме неподготвен и щях да съм отдавна мъртъв,ако не беше тя.-обясни Джиносуке.
-Ъъ,нее-чан,какво готвиш?-Наруто се надвеси над котлето и веднага бе запленен от аромата,носещ се отвътре.-Мирише хубаво!
-Пил съм го,вдъхва сили и бодрост.-поясни монахът.Алтея се усмихна,загреба една малка чашка и я поднесе към Наруто.Той я взе колебливо и отпи.Закова се на място,като ударен от гръм,сетне започна да скача и да се премята необуздано наоколо,крещейки от възторг.Какаши и Саске зяпаха потресени.
-Божичко,великолепно е!-смееше се Наруто се кикотеше.-Искам още!Още!
-Приема се в малки количества,-тактично метна Алтея.-защото в противен случай ставаш твърде...активен!
Наруто обаче не я чу,защото образува Расенган,и то поне три пъти по-голям от преди.Възкликна радостно.
-Чакрата ми се е увеличила!-обяви щастливо.

MyFic: в заглавието~
не ми се чете сега, после ще си кажа мнението ^^

харесва ми ....продължи го

Оправи си заглавието -> MyFic: ...
И наистина сложи интервали - успях да изчета само първия абзац и ме заболяха очите , ама май ми хареса Не си падам по хетеро фикове , ама нивото на тоя , в сравнение с всички останали из раздела , е просто впечатляващо. Не съм се оглеждала за грешки , защото с тая липса на интервали ми е трудено да чета , ама като гледам е що-годе наред ^^

дам наистина малко бъркат в здравето тези пропуснати интервали, но като изключим тази малка подробност главата ми харесва и то много. пишеш много хубаво и мен лично ме завладя това което си написал/а. надявам се да има следваща глава

определено е на по-високо ниво.

За разтояния чували ли сте? За синоними? Само "розовокосата" виждам във всичките фикове. Диалога е... ами става. На малко по-високо ниво е от другите фикове, ама нещо пак ми се струва плосичко.

" Тежкият избор : Сакура продава жулюнско домати на пазара "

ами определено ще има,следете темата!ако се забавя,ще е от липса на вдъхновение.все пак,колкото и добре да пиша,не се сещам на секундата как да продължа.

В следващия миг лицето на Алтея стана сериозно и дори мрачно.Тя въздъхна и приседна до огъня.Наруто се укроти и се настани наблизо.
-Отивате при сестра ми,нали?-попита Алтея,обръщайки се към Какаши и Джиносуке.
-Определено!-намеси се Наруто,разравяйки разсеяно пясъка около себе си.Сетне се стресна и се втренчи в младата жена.-Ама...как така?Значи онази Хируме ти е сестра?
-Да,и отношенията ни не са добри от незапомнени времена.-за миг тя сякаш забрави за присъствието на останалите и заговори на себе си.-Тя се е самозабравила.Решила е,че отговорностите й относно времето са прекалено тежки,за да не се позабавлява с тях.
-Нее-чан,-нерешително захвана Наруто,пламнал.-ти...такова....нали ще ни помогнеш срещу сестра си?Тя отвлече моята съотборничка.
-Разбира се,именно затова дойдох.-засия отново лицето й.Все едно бе изгряло слънце и бе прогонило буреносните облаци.-Научих какво е сторила Хируме и ви предлагам съдействието си.
По изражението на Саске Наруто предположи,че Учиха се кани да възрази и го изгледа кръвнишки отново.Онзи се нацупи и му се закани с юмрук.Джиносуке се подсмихна.
-Спокойно,момче,-рече на Саске и го докосна по рамото.-Алтея няма да ни предаде.Нали вече споменах,че някога ме спаси.
-Всъщност,Саске,-строго и хладно се обади Какаши.-както Наруто ти припомня от време на време,нямаш право на глас.Ти ни водеше по свое усмотрение, без ни най-малко да си наясно с какво ще се сблъскаме,така че си дръж езика зад зъбите!
С изумление Какаши си даде сметка,че се кара особено сурово на иначе любимия си ученик,но и си припомни,че наистина бе охладнял към Саске след постъпката му.

И пак никакво внимание за интервалите.

ще следя фика само ако сложиш интервали ...иначе от това което прочетох дотук като цяло ...ми....хубав фик

Може някога и да се сетиш да го продължиш а???