Завърнах се. Бандите де. Хайде, позволявам на Line да постне главата, с който историята се завръща. Надавям се, че смахнатата обстановка и бойният привкус, които съм добавил не са развалили оригиналната атмосфера, ако е така, общеавам, че скоро ще се реванширам.

Главата се посвещава на Пизулеца - най-големият почитател, Мортишън - човекът, който ме подтикна да напиша няколко думи за продължение и Нимерия - която няма да напише коментар.

Приятно четене.



Chapter 5 – Bira’s sudden arrival ; Panic in the Mall


Хората, които обичат да се промъкват незабелязано, рано или късно биват забелязани. Неизменна част от забързания, изпълнен с излишни тревоги свят, е и фактът, че човешките същества биват обземани от внезапно вълнение, щом усетят, че някой се прокрадва незабелязано. А това неминуемо води до разкриването на този някой. Това обаче, не значи, че незабелязаното промъкване свършва – това е едно от действията, които задвижват измисления свят на хората и грижливите богове не биха допуснали то да изгуби смисъла и приложението си, затова нишката не бива прекъсната. Тя продължава да броди около бившия й притежател и мислено го окуражава.

Тази теория се бе вмъкнала в съзнанието на Крафта, именно в мига, в който чорлавата глава на продавачката се извиси над него. Изражението й не бе сред най-приветливите. Никак. Все пак, момчето се надяваше тя да е уценила усилията, който бе положило, промъквайки се незабелязано зад гърба й. Тъй де, премятайки се през плота, изскачайки пред машината за пуканки и лазейки по пода зад нея.

-Аааа... – Хубаво е да започнеш да се обясняваш, преди някой да ти е поискал обяснение. – беше наложително.

Продавачката свъси вежди.

-Тъй ли?

-Ъхъ.

-Доколкото си спомням, все още е прието поръчките да ми се дават пред...плота. – впрегна блестящото си чувство за хумор девойката, откъсвайки се за момент от Крафта, за да налее кола на ниско хлапе, застанало пред касата.

-Това ми е известно.

Крафта се възползва от момента и се изправи на крака, хвърляйки разярен поглед към приклекналото до него зелено същество. Дойде му наум, че все още не бе пробвал да го срита. Почеса се по врата, извърна глава и се огледа за Асенчо. Къде по дяволите се бе дянал пък тоя... А Мосо? Бира, Ванката? Хитри копеленца са те, все изнамират за какво да се прикачат на такова място. А той? – заринат с дребни зелени създания, чието отношение към хората все още не бе успял да оточни. Да се метне (с много усилия, пъшкане и ругатни) при какичката, снабдяваща ги с живителна енергия пред салона, му се стори най-блестящата идея, която обаче, в момента леко бледнееше.

-Добре де, какво търсиш тук? – обърса ръцете си една в друга продавачката , връщайки се към разпита. – Казвай, че не ми се занимава да викам охраната.

-Аааа... – Някои фрази рядко излизат от речника на момчетата в тази възраст. – Ми, таквоз, аз...тъй де... Впрочем, едно малко зелено същество е заръфало кутията с начос.

-Не ме занасяй, мъжки! – Нов опит да се изяви като не-съвсем-сдухана-госпожичка.
-Не те занасям – кротко заяви Крафта. – Просто погледни.

Продавачката се измя презрително.

-Ъхъ, нали... и през т’ва време ти да се промъкнеш и да прибереш пуканките в тениската си, а?

Тук вече съществува малка вероятност нервната система на пълничкия ни главен герой да трепне. За миг.

-Предлагам ти да прибереш начоса, преди и останалите да са стигнали до него – все същия мек, тихичък и спокоен тон достигна до ушето на възгорядалата се девойка, получаваща не по-малко от двеста лева седмична заплата. Изчезването на пълна догоре кутия начос малко или много възпрепятстваше получаването на тази заплата и дори да не бе в напълно трезво състояние, всеки разумен човек би се опитал да елиминира въпрепятстващите това обстоятелства.

Продавачката извърна глава. Втрещи се. Изцъкли очи.

-Ама... – проточи тя – самоизяжда се.

-Не – разчупи колебанието й Пешо. – Зеленото същество е, но за жалост, само аз и Асенчо можем да го видим.

-Има ли още такива? – Разтреперана, девойката заотстъпва назад към Крафта.

-Зелени същества ли?

-Ъхъ...

-Да. В момента едно се промъква под полата ти.

-Аааах! – ужаси се продавачката и заподскача бясно наоколо. – Махни го, махни го, махни го от мееееееен!!!!!

-Да де... то вече падна.

Крафта пристъпи напред, наведе се и с интерес огледа съществото, колебаейки се за състоянието му. Нямаше уста, , нямаше нос. Само малко квадратно тяло, завършващо с три причудливи крайника и две малки червени очички. Брей...

В този момент, то се озъби. Чакай, нали нямаше уста? Чудно, как инстинкът за самоотбрана, заложен в човешкия дух и природа, отстъпва на логичните въпроси, възникнали след някоя особена случка. В случая - пристигането на някое странно зелено същество без уста, което обича да се зъби.

И тогава скочи. Съществото. Разтвори несъществуващата си уста, развя крайниците си във въздуха и полетя към изпъкналото шкембе на Крафта.

-Why not dieeeee? – нададе тънкия си гласец.
Бум. Зеления се разтресе и падна на земята. Тъй де, това, което бе останало от него, падна на земята. Крафта се извърна. Бира се ухили, стиснал причудлив зелен прът в дясната си ръка.

-Ти ми спаси живота – безстрастно отбеляза Крафта, зяпнал с изветна почуда новопоявилия се.

-Ъхъ – потвърди Бира. – Ся се мръдни, щото имам малко работа за вършене.


.


Мосо крачеше неуверено на втория етаж на Мола. Филмът им бе започнал преди 15 минути. Бира обаче, го нямаше. Ванката също. За Крафта да не говорим. Отсъствието на Асенчо също бе налице, въпреки че не го глождеше особено. Затова той бродеше безцелно покрай магазините, размишлявайки за трудностите в живота.

Малкото зелено същество подскочи покрай него и му се ухили.

-А...?


.



Асенчо определено не бе от момчетата, които се криеха в банята при наличието на опасност. Виж, кенефът бе друго нещо. Нашият герой стоеше на тоалетната чиния и гледаше тъпо пред себе си.

Малкото зелено се показа под вратата и му се ухили.

Такива моменти винаги водят до истерично пищене и опити за отваряне на вратата без да се използва бравата.

-Ааааа.

Репликата си бе съвсем на място.

-Хлапе, какво ти става...Ах, помощ, нещо се случва с чантата ми!!!!

Тази – не съвсем.



.


Паника обзема любимото място на софиянци. Защото нещо странно се случва. Полузаспалият живот на тийновете за кратко ще се промени.

Чакай бе..
Аз забравих какво ставаше изцяло в историята..

Май май.. Ще трябва да ги прочитам всичките наново + този последния, хехе...

Ае, на девойка квот' и да и кажеш, ако е свързано с движение под полата й, ш'се побърка...

Авторитетност авторе, авторитетност. Такива реплики като горната може да откажат читателите...

Хедоне, бих желал да чуя мнението ти за разказа, преди коментара ти за изказванията ми. Желая ти всичко добро.

О, момчета как е? Вървили ли хейта? Като за 8-9 годишни се спрявате перфектно, ъъъ исках да кажа 13-14. Но все пак ви препоръчвам да се отклоним от тази деликатна част, за нея си има ЛС-та. Тамън ще се събера материал и ще го пратя админа, той определено ще се зарадва.
Все пак ви препоръчвам да не ми отговоряте, за да не си създаваме взаимно проблеми и най-важното, да не разваляме хубавата тема на човека...

@Line

Да, извинявам се за забележката, гледам да не правя такива и това е може би 2-рата ми забележка от както съм в този форум. Но на фона на прелично написаните глави, думите ти стоят някак си грозно и това ме притеснява.

Колкото до самия разказ- допада ми, разбира се имам и някои дребни забележки, но смятам да обърна по-специално внимание на тях, след като евентуално завършиш разказа.

Чакай, чакай. Аз нещо съм се объркал. Мортишън-а говори за момента, в който Крафта казва на продавачката, че зелено същество ръфа кутията с начос. За този момент имам друго обяснение - самоизяждането на кутията определено не звучи по-вероятно от малко зелено същество, изяждащо кутията. Това е причината продавачката да повярва в него.

Хедоне, недей да чакаш края, ами кажи още сега забележките си за прЕлично написаните глави и дали си забелязал нещо по-нестандартно в начина ми на писане.

Без лични нападки ... Където видя обида като 'путка' и не знам си какво още - трия .
Главата ще е прочета после