Не е с толкова очевиден край, колкото си мислите. Надявам се да ви изненадам!

Той седеше мълчаливо и гледаше каменната плоча докато вятъра развяваше късата му несресана коса. Замижа и свали очилата от измореното си и загриженото лице за да ги почисти с бяла кърпичка и след това пак ги сложи. Рядко имаше време да идва на гроба на сина си, защото го изхабяваше по проекта, но го правеше всеки път когато имаше възможност. А проекта беше най-важното за него неща сега – беше ключът а и ключалката към неговото щастие. Загуби всичко фирмата, жена си и приятелите си, който го бяха изоставили сам в най-трудния момент, но това не го нараняваше защото беше станал безчувствен към всичко останало освен синът му. Въпреки че беше мъртъв, той остана най-близкия и ценен за него човек през всичките тези години. Само той имаше значение нищо друго на този свят не можеше да накара душата му да трепне, да чувства и да живее. Постави букета на земята и си тръгна с бавна умерена крачка по отсяната с есенни листа пътека. След секунди излезе от гробището и тръгна по улицата сред тълпата безлики хора. Знаеше имената на някой от тях, едно време те имаха лица, да, но за него вече ги нямаше. Всичките те бяха движещи се статуи чийто лица бяха изчукани с длето. Без души, без емоции и без значение и без плам. Плъзна ръка по бузата си, а може би и той беше загубил образа си по пресечения и дълъг път? Дори и да бе го загубил, какво толкова? Една идентичност, една същност бяха малки и заменими неща които с лека ръка би дал за осъществяването на целта си. Блъсна се с една от тези статуи, която се обърна и го наруга, но той спокойно си продължи по пътя сякаш нищо не се бе случило Отне му минути да стигне до блока в който живееше. Качи се в асансьора с три други статуи които бяха семейство съседи, така и не си направи труда да се запознае с тях. Та защо му е да говори и да се сприятелява с една статуя? Нито искаше, нито имаше нужда от подобна безчувствена връзка. Това което наистина му трябваше беше синът му и отношенията който двамата имаха. Асансьора спря и четирите мраморни фигури излязоха от него забързано и се разделиха на две. Малкия му двустаен апартамент се намираше на последния етаж в десния коридор. Това беше така защото наемът му беше най-евтин и той можеше да си го позволи само с парите които му бяха останали от продажбите на голямото имение, другите жилища и колите, повечето от които беше изхабил по проекта си , беше се разорил, но не ми пукаше, даже беше доволен от покупката защото беше успял да завърши машината. Ключът, така я бе нарекъл, защото точна така я възприемаше във вътрешния си душевен свят, който доста се беше порутил през последните години, но сега работеше с нова сила. Отвори вратата си и влезна вътре, свали си обувките и остави палтото си на закачалката след което се запъти към кухнята където седна на масата и придърпа една кутия със снимки към себе си. Те бяха стари, омачкани и целите покрити с отпечатъци от пръсти но все така силно излъчваха меланхолията която навлизаше в тялото и се насъбираше на огромни кълба в съзнанието му докато ги разглеждаше. Единствена сълза се появи и бавно си проби път през дясната половина на лицето му докато не стигна брадичката му, блесна магически за миг, отразявайки светът и падна безшумно на мокета. „Стига толкова тъга и сълзи! Времето е сега!”-прибра прилежно снимките и сложи кутията в един шкаф, след което се насочи към хола в който се намираше Ключът. Това бе огромна машина, цялата в кабели и две платформи на земята с площ по два квадратни метра. Тя беше единствения лъч надежда който осветяваше мъжът през мрачните облаци. Беше неговото спасение и успокоение през всичките тези години. Той беше създал сила равна на тази на господ, властта над живота и над смъртта, защото тази машина можеше да съживи синът му. Естествено имаше скъпа цена- живота и душата на един доброволец. Съблече се гол и взе дистанционното от масата и застана на една от платформите. Очите му пламнаха с целенасоченост и увереност, а по лицето му се четеше образът на войн готов да умре в битка, но не и да загуби. Пое последна глътка въздух избистряйки съзнанието си и натисна бутона. Краткия момент на очакване бързо бе прекъснат от шумът и светлината която светна изпод него. Болка разцепи цялото му тяло на две, а това беше добре защото му показа че машината работи. Лявата му ръка се покри с кръв и след секунди почна да се разгражда на дребни частици. Кървавото пюре което се беше образувало от нея, потече във въздушна река и се насочи като змия към втората платформа. Преви се от болка и очилата му паднаха на земята с резкия звук на счупено стъкло. Сега пюрето от кръв и месо почна да бавно да се образува от кракът му, разяждайки го бавно. Той можеше да избяга от болката, просто трябваше да излезе от кръгът, но не помръдна и сантиметър докато кракът му изчезваше. Загуби баланс и падна на коляно. Сега цялото му тяло бавно бе поглъщано и преливано в червената река. Той се усмихна защото забеляза образуващата се сянка на другата платформа.”Беше успял! Съживи синът си!” - умря с щастлив с тази мисъл. Остатъка от тялото му бързо се превърна в кървава пихтия която се образува опашката на змия. Реката се вля в другия образ. Процесът беше завършен.



Листото влетя през прозореца въртейки се лудо в своите оси. След малко полетът му беше спрян защото се блъсна в на една статуя. Тя цялата беше покрита в кръв, а лицето и беше като изчукано с длето. Бащата беше успял да създаде човек, да, но по начина по който той бе почнал да възприема хората, а имено като безлики статуи. След малко вятърът пак задуха и отвя листото в нова поредица от луди лупинги . Кървавият паметник остана сам.





Съобщение до писателите на форума:

Този форум не е за писатели. Повечето от вас са го усетили на свой гръб(по един или друг начин). Предлагам ние „писателите” да се преместим в друг форум или пък да си направим наш. Главната идея е да си постваме там неща и да се критикуваме с цел да станем по-добри. Тук развитието ни е забавено и мисля че ще е добра идея да се преместим. Очаквам отговорите ви на лични.

Има вече такъв саит за поети,писатели и така нататък:

http://otkrovenia.com/main.php?action=mainpage

Пусканото на линкове е забранено(като реклама).
И не е един - те се една камара страници в нета на тая тема

хареса ми. смятам, че това е най-доброто, което си поствал досега. може би защото ми допадна като тема, като край. стилът ти ми хареса там, където описваше гробището и след това есенната улица с мраморните хора-статуи, мислите му и т.н. смятам, че като описваше как се е прибрал вкъщи, можеше да разделиш изречението на две, защото стана малко дългичко. освен това краят беше добре замислен, но ти отне част от ефекта, като го дообясни. това важи и за други моменти, но най-вече за него. това е най-силният момент в разказа ти - знаеш, че той ще изненада, ще предаде истинското значение не текста ти, затова си се съсредточил върху него. но ще постигнеш по-силен ефект, ако го оставиш недообяснено. например:
поне това е първото, което ми идва на ум. изненадай с твърдението си, остави читателя да се стресне за момент, да се замисли и да стигне до някакви изводи, към които ти си го насочил с разказа си и със случката накрая. ако го оставиш да помисли и усети, а не му кажеш направо, ефектът ще е по-голям и най-вероятно ще му хареса повече.

според мен като цяло си личи, че имаш подобрение

Знам че края леко куца, ама не можах да го построя -хем да се разбира лесно, хем да е силен. Ще го пренапиша когато ми дойде добра идея. Засега ще е в застой. Сигурно ще градя твоята идея или ще я променя малко. Благодаря за помоща!

Btw научи се да си форматираш текста четимо , че в момента е мъчение за очите и нервите ^^ Хората не са измислили абзаците , влизането на вътре в реда , оставянето на празен ред и параграфите само за спорта , а са вложили някаква умисъл

защо правиш толкова много нови теми с незавършени неща? завърши нещо, пусни го и чак тогава пускай ново

Всъщност са завършени -отделни разкази са Но могат да минат в една тема

Android Нимерия е права Оформлението идва накрая , но е по-добре да имаш навик да го правиш . А не после да го оправяш - много гадно седи така - един голям абзац и после един малък абзац Място на вътре , разстояние , повечко нови редове , моляяяя ~~~

Все още намирам грешки в пунктуацията О.о Обръщай й повече внимание .Имаш и някои други грешки , но ако препрочетеш текста ще си ги видиш

Това с обяснението накрая не седи добре - остави четящият да се сети сам . Ако оставиш някои неща недообяснени , ще имаш повече ефект върху читателите .

Историята ми харесва (нз дали е най-доброто - въпреки че аз харесах само още едно от нещата ти - Мост ) . Направил си я добре завършена . Този път обемът от думи не куца ~ ией

Поработи върху оформлението и малките грешки

Моля!? Всичко си е завършено. О, Господи!
Не, няма да коментирам, че ще взема да се изтърся.

хм, на мен някой ми се струват малко незавършени, но това все пак си е мое мнение

Да, завъвъшват гадно. Няма Happy End.

явно точно заради това ми се струва незавършено

А мене ми се струа , че се състезаваш със себе си да създадеш най-големо ако , което не е лошо ако беше във една тема де ....