Обичам тееееееееее!

Супер, вече ще пиша коментари. И аз следя, ама ме мързеше да пиша.

Фю...такава жега о.о......

Постарах се за това, дано да ви хареса. Коментари и съвети са винаги добре дошли. Ако видите някоя малка правописна грешка, моля кажете ми за да едитна ^^

Тази история има добри моменти и макар да не е подробна, описаъелна или много драматична, идеята все още ми харесва. Определено има неща, които трябв ада се прочетат. Enjoy ^^

*****************
Животът продължава

Глава 3


Новогодишното парти на Какаши беше забавно. Ежегодното събиране се беше превърнало в традиция и повечето генини и чуунини – освен тези заминали на много важни мисии – бяха там. В 11 вечерта, наетата зала вече беше изпълнена с млади хора, а Какакши , както винаги, се напиваше докато Ирука се опитваше да го вразуми. На Сакура определено не и беше до празнуване, но Ино не и остави никакъв избор освен да се появи.

Потайно, тя претърсваше стаята от време на време за един определен млад мъж със сребристи очи, но Неджи не се виждаше никъде. Нито братовчедка му Хината. Сакура и Ино стояха на една маса с Шикамару, Наруто и други. Ине се забавляваше, флиртувайки изкусно с Шикамару, но Сакура беше депресирана. Неджи го нямаше, Хината също. Новата година нямаше да е нещо по различно от предишната. Само ако Саске беше тук...сигурно напълно щеше да я игнорира, но тя поне би му се радвала отдалеч, знаейки че е жив и здрав.

Та, докато Ино напълно пренебрегваше приятелите си, Сакура ставаше от време на време да си вземе нещо за пиене. Тя почти не беше яла през деня и напълно подцени подозрителната смесица, която Какаши беше купил за партито.

В 11:45, с глава замаяна от алкохола и вече изгубила всякаква надежда че Хиюга ще се покажат, Сакура чу един срамежлив глас: „Сакура-чан. Съжалявам че закъсняхме.”

Сакура извърна глава и се усмихна широко на Хината и братовчед и, който стоеше до нея с ръце заровени в джобовете. „Хината! Толкова се радвам че си тук!” тя възкликнаи скочи да прегърне силно приятелката си. Тогава насочи вниманието си към Неджи. „Неджи-кун. Чудесно е че дойде.”

Той сви рамене а Хината се разсмя. „Той трябваше да дойде, семейството просто не искаше да ме пусне без бодигард.. Но той се зае доброволнос това. Може би защото ти го покани?”

Неджи се намръщи леко на кикотещите се момичета и скръсти ръце. Сега когато той беше тук Сакура се чувстваше много по щастлива. Хината седна, Неджи предпочете да стои до масата , а момичетата започнаха да обсъждат случващото се между Ино и Шикамару, докато музиката не спря и гласът на Какаши не се разнесе из стаята. „ Почти е време! Дайте на децата нещо за пиене!”

Ирука запротестира, но Какаши беше достатъчно пиян за да не го е грижа че някои от децата бяха под допустимата възраст. Наруто отвори две бутилки шампанско и всеки взе по чаша, изчаквайки момента да отпразнуват новата година. Дори Неджи си взе чаша когато Сакура му я подаде с усмивка.
И тогава Какаши започна отброяването, младоците присъединявайки се към него. „5...4...3...2...1...ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!”

Стаята се изпълни с гръма на чашите и веселите пожелания за новата година. Сакура прегърна всичките си приятелии им пожела всичко най хубаво. Преди да се обърне към Неджи. „
Неджи-кун, желая ти честита нова година.

Той отвърна сдържано на думите и, но се изненада когато тя го дръпна за целувка по бузата. Сакура реши че новата година може би няма да е толкова лоша колкото си я представяше.

Два часа по-късно залата се беше изпразнила до известна степен. Ино и Шикамару танцуваха. Хината и Наруто седяха един до друг, разговаряйки още от полунощ. Останалата част от групата изобщо не се виждаше, Сакура се забавляваше гледайки как Ино се е хванала за Шикамару и как Една много доволна Хината с широка усмивка на пламналото си лице. Каквото и да казваше Наруто, а Сакура беше почти сигурна че е свързано с рамен, Хината изглеждаше сякаш то е най-интересното нещо на света. Те всички имаха с кого да прекарат вечерта.

А Сакура имаше Неджи. Беше и нувен около половин час да го убеди да седне до нея. От време на време той хвърляше по някой поглед на Хината за да се увери че е все още там. Той беше тих, но Сакура продължи да говори и в края на краищата той се поотпусна и дори заговори малко. Понякога я удостояваше с отговор, понякога със саркастична забележка, която да я накара да избухне в кикот, най-вече обаче заради количеството алкохол , което беше погълнала.
Когато още една любовна песен заехтя из залата, Сакура игриво каза: „Хайде да танцуваме, Неджи-кун. Обичам тази песен.”

Той поклати глава. „Аз не...танцувам...” промълви.

Тя се усмихна тъжно. Многото алкохол променяше настроението и страшно бързо и тя почувства наближаващата депресия. „Съажлявам. Сигурно ти е много скучно с мен. Но изглежда всички останали си прекарват толкова добре...и ти си заседнал с мен...”

„Не” каза той. „На мен ми харесва компанията ти Сакура-сан.” Той я гледаше в очите и тя видяче е искрен, Сакура усети розовината да се прокрадва по лицето и...

„Не е честно...” се оплака тя. „Аз те наричам Неджи-кун, значи и ти трябва да ми казваш Сакура-чан.”

Нямаше отговор,най-вероятно защото той не намираше думи.
Сакура също се засрами леко. „Съжалявам, Неджи-кун. Мисля че изпих теърде много от тези...напитки...Чувствам се уморена и...Трябва да си отида вкъщи”. Тя се изправи рязко, без да помисли за ефекта на последното си питие...изгуби равновесие и падна напред.
Неджи скочи и я хвана преди да успее да падне.

Силните му ръце бяха обвити около нея и Сакура притихна. Той беше толкова близо...прекалено близо. Защо я хвана? Саске дори не би помръднал и малкия си пръст. Сакура беше объркана. Тя се облeгна изцяло на него и измънка: „З-защо?”

„Не бива да ходиш сама.” Нехарактерно мекият му глас предизвика трепети по целия и гръб.

С негова помощ тя се изправи на крака, но лявата му ръка все още стоеше небрежно около кръста и, в случай че се залюлее отново. Тя отметна косата от лицето си и промърмори: „Няма кой да ме изпрати до вкъщи. Не искам да притеснявам Ино или Хината.”

„Неджи-ниисан може да те заведе!” До този момент Сакура дори не беше забелязала че Наруто и Хината ги гледаха. Хината се усмихна срамежливо. „Не искам да оставаш само защото трябва да ме защитаваш, Неджи-ниисан. Заведи я до вкъщи.”

„Не. Мой дълг е да те защитавам Хината-сама.”

„Аз ще я защитя!” възкликна Наруто. „Обещавам ти че няма да я изпускам от очи до края на вечерта.”

„Н-Наруто-кун...” Хината смотолеви и погледна и се изчерви...много.
Нейи помисли над това за момент. Той уважаваше Наруто и това беше единствената причина той дори да обмисля предложението му. Най-накрая въздъхна и каза:”Много добре. Но трябва да я доведеш до вкъщи в безопасност, Наруто.”

„Абсолютно! И ти се грижи за Сакура-чан, нали?”

„Да.”

И така се реши. Пламнала, но и много радостна, Хината остана с Нарут, докато Неджи внимателно извеждаше Сакура от залата. Когато бяха вече на няколко метра от входа, Сакура спря. „Неджи-кун...Аз не искам да си ходя все още...Аз...Аз не искам да оставам сама.” Защо казваше такива неща? Знаеше че не трябва, но все пак не можа да се спре да излее сърцето си пред него. Беше грешно. Все още имаше Саске и тя не трябва да е сама с Неджи. И все пак каза: „Може ли да дойда с теб, Неджи-кун?”

Сребристите му очи, насочени към нея се присвиха, но, след момент на тишина, той кимна. „Добре.”

Тя се доближи до него и се усмихна. Утре щеше да съжалява. Но днес тя харесваше компанията прекалено много за да го остави.
Той тихо я въведе в стаята си. Тя се усмихна, когато видя одеялото, прилежно сгънато на леглото му. Значи беше задържал подаръка и. Вратата се затвори и той посегна към копчето. Тя бързо го спря. „Не, харесва ми повече когато е тъмно.” Промълви тя.

Той и се усмихна многозначителнои пусна копчето, оставяйки стаята в комфорта на полумрака.

Тя пристъпи по-близо до него и сложи ръка на гърдите му. „Сега когато сме сами, ще танцуваш ли с мен, Неджи-кун?” измърка тя.

„Няма музика...”

„Нямам нищо против...” промърмори тя с мек глас. Тя обви ръце около врата мu и започна да се поклаща леко, следвайки нечутата мелодия, съществуваща само в главата и. Неджи сложи ръцете си на гърба и и я последва, бързо нагаждайки се към ритъма и.

Ръцете му около нея и ароматът му...това беше почти прекалено за нея. Тя беше достатъчно пияна за да забрави за Саске...и ако сега не се отдадеше на чувствата си, едва ли би го направила друг път. „Неджи-кун.” Прошепна тя, устните и едва докосващи ухото му.

„Наистина те харесвам”

Тя започна да целува деликатната кожа под ухото му, наслаждавайки се на вкуса. В началото той не отговори, но след малко тя почувства ръката му на тила си, неговите дълги, силни пръсти преплитащи се нежно с косата и, едва докосвайки чувствителната кожа на врата и.

Той леко подръпна един кичур, докато тя не наведе глава назад... и тогава се целунаха. Беше като първата им целувка на Коледа, ала в същото време напълно различна. Още веднъж тя почувства вкуса на устните му заедно с онова пърхащо чувство с стомаха си. Езикът му премина върху устните и и тя отвори устата си, охотно задълбочавайки целувката. Тя се почувства все едно е изгубила земята под краката си. Значи така се усещала истинска целувка. Макар и тъжно, това наистина беше първата и истинска целувка. Беше прекарала толкова много години в чакане на Саске.
В сегашното и състояние, тази мисъл я натъжи. Неджи и показа какво беше пропуснала през всичките тези години. Беше толкова прекрасно да бъде с него, достатъчно за да не отдели дори още една мисъл за Саске.

Когато се разделиха за да си поемат дъх, Сакура се взря дълбоко в очите му, изгубвайки се в тези сребристи сфери. Тя спря да се движи, когато усети нещо да докосва крака и. Те подсъзнателно се бяха придвижили до леглото. Тя си пое дъх. Значи това е. Ако искаше да го спре, трябваше да го направи сега. Тя беше на път да разруши клетвата си, тихото обещание да се запази за Саске.

Ала това не значеше нищо.

Тя седна на леглото и Неджи се наведе над нея, целувайки я силно. Ръцете и намериха връзката на косата му, развързвайки я така, че кестенявата му коса падна върху раменете му и я погъделичка когато той се наведе още повече.

Сакура много добре знаеше, че ще правят любов. И тя го искаше, искаше го толкова много, че подръпна блузата му, подтиквайки го да я съблече през главата си. Но той не го направи и когато тя хвана подгъва за да го направи сама, той я спря. Изненадана, тя се вгледа в него.

Той погали лицето и и каза нежно: „ А какво за него?”

Тя знаеше за кого говори. Саске. То беше винаги там, стоейки межди нея и Неджи, нарушавайки крехката връзка, която се беше изградила между тях.Сакура поклати глава. „Не ме интересува.” В каквато и да е била друга ситуация тя би казала нещо коренно ралично...ако беше трезвена.

И Неджи почувства това. „Ти си пияна,” промърмори той тъжно. „ето затова...нищо няма да се случи тази нощ.” Той я целуна леко по челото и тогава силните му ръце я изоставиха.

„Неджи” почти проплака тя. „Моля те , не ме оставяй по този начин!”

Той разгъна одеялото, което тя му беше дала и внимателно я зави.

„Не искам да правиш нещо , за което ще съжаляваш на сутринта. Спи спокойно.” Тогава тя чу как вратата се затваря и тя остана сама в стаята му.

Присвивайки се на малко кълбо, момичето остави сълзите да се насъберат в очите и. Защо не я искаше той? Защо Саске винаги беше там за да разруши всичките и отношения и връзки, въпреки че беше напуснал много, много отдавна? Защо? „ Повече не искам тази любов!” прошепна тя когато първите сълзи паднаха на чаршафите на Неджи. „Искам да съм свободна.” Давейки се в самосъжаление, Сакура заспа в плач.

Страхотно, благодаря за главата, беше много интересна.

Мерси, мерси *bows*

btw поправих една две правописни грешки ^^"""...

FlameHazel, много ти благодаря, преводът е супер! А главата...беше хубава, но тъжна.

Eдна невероятна глава.Отново. Разчувствах сеееее.По дяволите шибания Саске!Тц тц Неджи не го заслужава.И все пак фика е супер както и превода ти Flame =) Браво!



ПП:Следващата глава я чакам с огромно нетърпение.

За грешки-ей тук имаш повторение:Тя се изправи рязко, без да помисли за ефекта на последното си питие. Тя изгуби равновесие и падна напред.

хм....видях доста правописни и пунктуациони грешки, но като цяло преводът е добър

Благодаря ви много, радвам се че ви харесва ^^

А колкото до грешките мерси че ми посочихте някои от тях. Аз го прегледах втори път и пооправих някои неща, дори и едно цяло изречение. Мерси за подкрепата, дано тези дни пак да имам време да превеждам, защото отнема мнооого време... xD

Flamy~

*drifts off to read GoV xD*[/url]

страшно много се радвам, че фика продължава..от много време го наблюдавам и се радвам, че най-сетне има някакво раздвижване...сега за главата - определено си струваше чакането, тъжна, но впечатляваща.Надявам се Саске да не се появи и да не развали щастието ,което Сакура ще изпита с Неджи...С огромно нетърпение очаквам следващата глава..

страхотна глава
какаши пиян ?! нямам думи напълно оба4е края е малко тъжен

Нямам думи превода е на 6 А края беше тъжен.........
Саске кога ще разбереш че Сакура те обича,нз нека видим по нататък може все пак да се обърнат нещата :Д
FlameHazel ти си човек на превода,хубаво е е че някои с опит по английски да ни го предостави :Р

@S_b: Благодарим, благодарим ^^ И ние се надявам е също :]...тоест знаем какво е де, но все пак ^^ Ще видите краят и епилога са много хубави :]

@hh: "На тази стара маса~~~...."... xP xP xP

@K: Благодаря ти @_@ Радвам се че го оценяваш така. Старая се ^^

****

Толкова ми е уморено...часове по 20 минути, но толкова ми се спиииии =__=.... Имам чувството че през мен са минали камион, няколко хладилника и един два заблудени случайно прелитащи тостера @_@.....

Инересни са, да си призная предпочитам Неджи и Сакура пред Саске и Сакура.
П. п. Саске пак разваля хубавия момент, значи СОПУС отново отваря врати.

Благодарим за подкрепата ^^

СОПУС о.о...enlighten me please o.o.........