Мерси за мненията.Пускам две стихотворения,че старото се изчерпа.
Господаря на ноща
Да усещаш силата извираща от теб...
да мачкаш,тъпчеш и рушиш,
погубвайки невинните животи
на трон от бели кости да сeдиш.
Да жертваш слабите души,
и да убиваш хубавите им мечти,
да пропуснеш мрака в своето сърце
и в тъмнината да се чувстваш най-добре.
Ти си господаря на света сега,
господаря на ноща!
В тъмни улици нападаш,
и жертвата,във кръв обляна ти оставяш
потръпваща за глътка въздух животворна,
но за тебе гледката е смехотворна.
Върколак си ти и нищо няма да се промени.
Вечно страдащ,със човешка същност прокълната
в сънища ще виждаш спомени,
а в кошмарите телата...
и
Мрак и Светлина
Нощ се спуска над света,
луна облива клоните във светлина
елени бродят в малката гора,
неподозиращи за наближилата война.
Гръм разцепи тишината,
пукотът отекна във гората
на полето армията невно чака
да започне битката със мрака.
След малко втори гръм известява-
противникът ги наближава,
смъртта е близо,светлината тъй далече
битката започва вече...
Кърваво поле,нападали войници
земята е обхваната от писъци
кой ще победи?
светлината или пък сърцата зли?
Минава час,минават два
кога ще спре това?
И към края на ноща пак настава тишина.
Бойното поле е празно,
няма вече биещи се войни
всички са мъртви-другите са роби.
А във близкото селце
женица бедна със дечица на ръце
чака мъжа си да се прибере.
Но усеща в своето сърце,
че от болка ще умре.
Те дадоха живота си в проклетата война
водени от глупава човешка суета.
Разбиха хиляди семейства
за каузата си зла.
Водеше ги алчността,
неспирана от съвестта.
Дразнеше ги любовта обхванала света,
а в сърцата им цареше пълна тъмнина!
Аз също 
