За справка относно заглавието посетете следните линкове: Линк 1 youtube
Линк 2 vbox7.bg
Разбира се всичко е в кръга на шегата.


Това е първият ми фик. Приемам градивна критика, даже много и се радвам, но се надявам да не излиза от рамките на добрия тон. Ако случайно нещо в темата не е както трябва, моля не я трийте веднага. Дайте ми възможност да коригирам грешката си.
Относно правописните и пунктуационните грешки ще моля да не им се обръща много внимание, тъй като пиша от Германия от чужд компютър и нямам възможност да си ползвам софтуера. При първа възможност ще проверя още веднъж за грешки и ако има ще ги коригирам. Историята не е цялата, но ще постна и другата част, като цяло е с отворен край, което значи, че ако се радва на интерес мога да я продължа. Благодаря за вниманието.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*******************************************************************************
Това е първият ми фик. Приемам градивна критика, даже много и се радвам, но се надявам да не излиза от рамките на добрия тон. Ако случайно нещо в темата не е както трябва, моля не я трийте веднага. Дайте ми възможност да коригирам грешката си.
Относно правописните и пунктуационните грешки ще моля да не им се обръща много внимание, тъй като пиша от Германия от чужд компютър и нямам възможност да си ползвам софтуера. При първа възможност ще проверя още веднъж за грешки и ако има ще ги коригирам. Историята не е цялата, но ще постна и другата част, като цяло е с отворен край, което значи, че ако се радва на интерес мога да я продължа. Благодаря за вниманието.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*******************************************************************************

В град Каракура денят беше слънчев , светъл и с нищо предвиждащ последвалите събития, а именно заметресението и експлозията по време на откриването, на новия градски стадион. Всичко се случи толкова неочаквано и бързо, че властите едвам реагираха,
организирайки калпава евакуация на цивилните лица. По време на която Ичиго усети непознато и мощно реятсу, почти толкова
силно като неговото и със сигурност със същите колебания в аурата. Намирайки се вече на безопастно разстояние Ичиго запита приятелите си:
- И вие усетихте това реятсу, нали?
Чадо кимна утвърдително, Орихиме присви стресирано рамене. Ренджи се усмихна усетил наближаващата битка, а Ишида присвил устни, каза презрително:
- Защо задаваш тъпи въпроси Куросаки, много добре знаеш, че всеки един от нас е поне едно ниво над твойте способности за усет и контрол на реятсу. - Усетил осъдителните погледи на компанията Ишида продължи вече с по-мек тон. - Какво ще правим? Да оти...
Внезапен взрив прекъсна Ишида, от стадиона не беше останал и помен, само един огромен кратер, безброй отломки и много, много прах.
Изплашен за семейството си Ичиго се обърна с молещ поглед към Рукия. Естествено тя го разбра на мига и бързо съчини план за действие:
- Ишида, Чад, Ренджи заведете семейството на Ичиго у тях, Орихиме огради дома на Куросаки с бариера и се погрижи никой да не я преминава. Момчета после се върнете да ни помогнете, чувствам че ни чака трудна вечер. Ичиго да вървим.
Вече превърнал се в Шинигами Ичиго бързаше заедно с Рукия към мястото на експлозията. Там ги завари интересна гледка, а именно две души все още с вериги, държащи мечове бяха във вихъра на боя..
- Не приличат на Шинигамита.- каза Ичиго
- Така е не би трябвало да имат мечове, виж само какво реятсу изпускат. - каза недоумяващо Рукия.
Последните думи не достигнаха Ичиго, той вече летеше към битката с ясната мисъл да я спре час по-скоро. Издебвайки подходящият момент Ичиго се появи м/у двамата, блокирайки атаките им.
Ама че външност имаха - Единият бинтован по цялото тяло с странен кафяф цвят на кожата и отвратителен поглед, а другия - червена коса сини очи и белег на лявата буза във формата на Х.
Грозника каза на опонента си:
- Батосай, изглежда още един паразит като теб се опитва да ме спре. А ти, Оранжев, си следващата ми цел. Ще те транжирам на миниатюрни парченца- последните думи бяха произнесени с особена
злоба и очевидно се отнасяха за Ичиго.- Имаш късмет, омръзна битката, но не се отпуснайте - ще се върна.
След края на монолога очевадно злият персонаж в историята ми изчезна яко дим, оставяйки Ичиго загледан тъпо в нищото. Рукия прекъсна блеенето му с въпроса:
-Дали е безопасно да го заведем у вас? Иноуе трябва да се погрижи за раните му. Иначе е свършен...
-Да вървим, след като го закърпим, ще го разпитаме.- Каза със странна интонация Ичиго.
.... След около час в къщата на Ичиго.
- Излекувах всички рани с изключение на този белег на лявата му буза. Явно самият той не иска да го излекуваме, съпротивлява се вътрешно.
- Оставете го да почине, после ще го разпитаме - добави Ишида, загледан в зампактото на необичайният им гост... Беше с обърнато острие....
..... Няколко часа по-късно отворил очи Кеншин гледаше ококорено непознатите лица. Мислеше си:" Каде ли попаднах... Колко странно са облечени. И само как ме гледат..."
Мислите му бяха прекъснати от въпроса на Ичиго:
-Ти ли си "Батосай-убиецът" живял по времето на революцията преди Мейджи ерата?
Ококореният поглед, с който бе дарен от страна на Кеншин бе достатъчно красноречив, но това не задоволи Ичиго и той повтори въпроса си.
- Да аз съм, но отдавна не съм привързан към това име. От много време насам съм Кеншин Химура - Скиталеца.
След това признание към Ичиго полетаха безброй въпроси под формата на порой:"От каде е разбрал самоличността му, как я е разбрал и т.н." Той ги изгледа кръвнишки и им отговори:
- По време на битката опонентът му го нарече Батосай, освен това по външност е точно копие на това, което сме учили за него по История.- Каза гордо Ичиго.- Но как си се озовал тук, би трябвало
да си мъртъв от около хиляда години?
- И аз това се пита. По време на последната ми битка с Микато Шишио и двамята бяхме на границата на смъртта - поглеждайки недоумяващият поглед на Ишида - Явно си видял меча ми, той е
с обърнато острие - Не може да убие никой, но аз го ползвах обръщайки острието.
- Стига толкова явно трябва да се консултираме с Урахара- сан - Каза Чадо тръгвайки към вратата.
Всичко го последваха, изминавайки пътя в мълчание - потънали в размисъл. От съображения за сигурност Ишида помоли Кеншин да му даде меча си за да го "разгледа" по-подробно. На входа
ги чакаха Джинта и Урию. Джинта заговори пръв, пренебрегвайки напълно Урию:
-Оранжев, Муфтаджия, Урахара-доно ви чака. Рукия-сан как сте? Влизайте.
Забелязала поведението на Джинта, Рукия реши да го подразни:
-Добре съм дребосък остави Урию да ни заведе, а ти затвори след нас.
Затварайки вратата Джинта гледаше със смесица от омраза и почуда... Как го беше нарекла тази грозница - дребосък......[/quote]

Като за начало , фика е много добър.Идеята също ми харесва.Ще бъде чудесо ако го продължиш

Много е яко, кефи ме

Ами .... тъй като искаш градивна критика , а ми допадна , ще ти го редактирам , посоча грешките ти и ще ти го пратя на ЛС , защото не са фрапиращи , но е добре да се отбележат (:

Много ли ще е нахално от моя страна да те помоля да ми станеш редактор? Понеже ми липсва необходимата обстановка за да сведа грешките до минимум, ще съм ти благодарен, ако ми помогнеш като редактираш вече направените. Разбира се това зависи изцяло от твоето желание.

Утре вечер ще се постарая да опстна и останалата чест от досега съчинената ми изтория, ако се радва на интерес ще я продължа.

и аз, и аз :>

Ами ... В момента малко уча за изпити и нямам цялото време на света , но ако не е много на често , защо не (: (Само да не ми стане навик , че ... )

Радвам се. Явно съм успял да засегна струната в душите на нефеновете на Наруто. Благодаря за проявеното разбиране Нимерия. Трогнат съм от вниманието ти. Карам го в кратки изречения, тъй като след малко лягам да спя. Утре ще имате останалата част- по всяка вероятност вечерта, след като се върна от работа. Лека вечер на всички...

П.П. Олеле сега погледнах предишният си пост - страм и позор... какви грешки само... но ще продължа, обвинявайки обстоятелствата за некадърното си писане, поне докато не си купя комп...

Аз ти казах и на ЛС - обръщение се отделя със запетаи Иначе - нп и без т'ва си чакам резултатите от предварителния

Ок не ми хареса
1 Защото освен на някой световен класик не бих дал на друг да се захване с история за кеншин
2Стила,краткостта и начина на писане също не ми харесват
3 Скиталеца не че не е правилно граматически(I think ^^'),но просто звучи гадно
Скитащия,отшелника...още други синонимчета за които не се сещам и биха стояли мн. по-добре
Не го приемай зле но щом е за Шинта не бих очаквал нищо по-зле от перфектно

Всеки има право на мнение, относно критиката ти - определено е градивна. Макар и да е с отрицатена стойност.... виж за скитника и отчелника бих се съгласил, Но ( неслучайно е с главно "Н" ...) някак си не ми дойде думата за човек превърнал се от убиец в пацифист... Бих бил благодарен на този, който ми посочи подходящ варянт... Офф изтърка се клавиятурата на компа от който пиша да обяснявам - не съм си вкъщи ... блла блалл бла... не мога да си ползвам софтуера и спокойната обстановка ... блалллл бла блаллл ...

мен ми е забавно ама се ограничавай от такива коменти ;>

П.П. Явно съм излязал от рамките на добрия тон, към който самият аз призовавах... Брех, брех - Явно в последният месец и половина съм позъбравил обноските си .... Извинете ме за елегантния опит за сръвнение на значението на пердният коментар и втасалата мъжка полова келтка от банята ни тази сутрин. :Д... И се надявам да не съм подразним модератора, но все пак смятам че не съм излязнал от допустимите граници на свободата на словото в БГ интернет пространството.... Д:... от солидарност към колегата ще спра тъпата си упоритост до тук - с надеждата да не съм го засегнал по някакъв начин...

2-ри П.П. Понеже ми проблесна, като на болен от Алцхаймер... Фика е за Кеншин, но защо трябва да е непременно по Анимето или Мангата? Не може ли да вкарам Кеншин в Обещството на Душите да посмачка малко самочувствието на някой персони.. И дали не би било интересно да го видим във ролята на Шинигами ? ???? Излезте малко от тези кухи шаблони... чрез тях не ограничавате ли индивидуалността на умовете си ? ... Явно тази вечер няма да спя , а утре ще размишлявам п причината да си продължа досадният за някой монолог... Щом не ви харесва не го четете.... Да хубаво е и да има отрицателни коментари, но те убиват желанието на било то ъплоудер, потребител или който и да е от хората правещи нещо фрее за вас с цел да ви зардват да го продължават. Ако искате да стигнете обема коментари нужен ви за издигането в ранг - моля има теми в спам разделите.

Понеже аз не съм целял да предизвикам чак такава реакция,но все пак явно съм успял-ще се опитам да отговоря.


Ами самурай от мейджи ерата в днешно време + това че белината е третокласно аниме(вече) + това че похватите,настроението,историята и прочее са съвсем различни е равносилно да го направиш космонафт за мен-даже може би би стояло по-забавно и "разчупено" ;>



Кухите шаблони,ако е това което аз си представям,за мен представляват синтезирания опит на писатели,който е събран за да се хареса на определен кръг читатели,защото когато само автора намира произведението си за идейно и новаторско всяка книга,разказ,новела и прочее не би имала особено голям тираж.
Та накратко за мен шаблоните са нужни за да може да се надгражда над тях :>



Индивидуалността на умовете си
Разбирам какво се опитваш да кажеш,но въпреки това винаги и всеки от нас е напълно индивидуален-индивидуалноста в изразяването идва с опита :>

Отново критика, напълно заслужаваща внимание. Тъй като изразява само единично мнение, съвсем елегантно ще я отмина. Може и да е третокласна Белината ( ), но аз позвам Аче... На мен лично ми е интересна самата история за Шинигамитата. Използвам света на Белината.... просто защото ми е лесен, познат от анимето и мангата, и го предпочетох пред преспективата да "откривам топлата вода" за Шинигамитата. Да определено това е липса на кой знае какви писателски умения от моя страна, но аз и не съм претендирал за такива.
Виж идеята да пиша нещо различно от наруто фикове ми допадна ... Относно разчупеността - ми за мен я има, ако за теб я няма ... сорри менче ама не мога да ти помогна.
А замислял ли си се над следното. Повремето на Шогунатите, Революцията, че дори и по времето на Мейджи ерата - самурайте са били Богове на смъртта, кой ще е глупака дръзнал да им противоречи... нали още преди да е довършил изречението ще е съсечен с майсторство и вещина.
Ами под шаблони имах съвсем друго, но ще се уточня.
СакуХСаске.... нужно ли е да посочвам други? .. какво да им надграждам над тези шаблони....
Но за да бъда докрай честен с теб дори подминал критиката ти, тя ми помага да се осъвършенствам, ще се радвам ако продължаваш да критикарстваш и в далечното, макар и мъгляво бдеще на моят фик. Може пък на края да ми влезе малко акъл... ама нейсе съмнявам се от пустото в празното нещо да поникне.

Аз не искам да те сравнявам със сметта от типа СаСъки~СаКура,но ако това ти е критерия спокойно ти давам 10/10
Но за мен не това е критерия,особенно когато става дума за кеншин
Има една книжка за Миямото Мусаши(в две части е)
Когато си представя нещо за кеншин обикновено го свързвам с такъв стил на писане.Съжалявам че се дразниш от моето дразнене
Това беше.
Приятен ден и продължавай да пишеш за невероятните шинигамита(и да белината е третокласно аниме,въпреки че стои на главната страница на сайта ;>)

Ето и следващата, но не и последна част. Ако има интерес ще продъжавам. Относно правописните и понктуационни грешки ще трябва да се примиря с тях. Поне докато Нимерия не ми ги редактира. Текста е писан на МС Офис 2007.. От една страна не мога да ползвам софтуера си, от друга май покрай немския съм позабравил българския. Нимерия предварително благодаря за редакцията.
...............................................................................................................



..Доло ги чакаше интересна компания. Освен обичайните обитатели на магазина - тук бяха и няколко Шинигамита, а именно Зараки и елита на отряда му. Колкото и да се стараеха да крият любопитсатвото си – не се получи.
... След размяната на любезностите и запознанството. Урахара вече бе завзел водеща позиция в разговора.....
- Казваш че по време на последната ви битка със Шишио си усещал как те напуска живота , но противно на учакванията ти си имал прилив на сила, ако и Шишио е имал такъв прилив, това обяснява донякаде заклещването ви във времето и пространството.Но хиляда години са дълъг и необичаен перйод от време.. О Иоруйчи, Капитан Сой Фон. – Поздрави пристигащите Урахара. – Извинявай Кеншин би ли повторил разказа си още веднъж пред дамите?
- Да няма проблем Урахара – сан. – В отговора на Кеншин прозвуча едвам долувима досада – Приятно ми е казвам се Кеншин Химура.
- Сой Фон – Капитан на 2-ри Отряд и началник на полицията в Обществото на Душите.
- Йоруйчи, приятно ми е. Извинявай че те караме да се повтаряш.
- Няма нищо. По времето на Революцията преди Ерата Мейджи, поради убитите от мен бях наречен „Батосай-Убиецът”. В края на Революцията, осъзнах че освен безсмисленото леене на кръв има и друг начин да осъществявам желанието си да помагам на нуждаещите се.
- Интересно, ти как мислиш Сой Фон?
- Трябва да бъде задържан под наблюдение докато не се уверим в безопасността му за Обществото.
- Капитан Сой Фон!!! - Пропищя с нодка на недоумение в гласа си Ичиго. – Няма да позволя да го затворите в кулата.... – Тук се спря нямаше нужда Кеншин да знае за вече отминалите проблеми на Обществото. Усетил осъдителния поглед на Рукия, Ичиго премина към по – мек то – Може ли да го оставите при нас до приключването на конфликта му с Шишио.
- Трябва да се консултираме със Стария – Каза Зараки – Иска ми се да се бия с теб Химура, обичам силните противници. Да тръгваме.
Урахара отвори Сенкей портал към Обществото – Зараки и останалите си заминаха, оставяйки Кеншин със зяпнала уста:
- Какво беше това?!
- Това е Сенкей портал. Служи за преминаване от Реалния Свят в Обществото на Душите и обратно.
- Ичиго много горд ли се чувстваш?! – Не пропусна момента да го подхлъзне Ишида. – Нормално е да не знае за Сенкей-я.....
- Шинигамитата ми харесват. Дали не мога и аз да стана, а Ичиго?
- Ъъъъъ .. аззз. Не мога да ти кажа нищо Кеншин – При изричането на последното Ичиго и компания дружно обърнаха погледи към Урахара.
- Ще видим какво може да се направи по въпроса. Първо да се погрижим за Реятсуто, което изпускаш. – Каза Урахара, посочвайки очоте на Кеншин. – Ще се опитам да измисля нещо подходящо. По нещо си приличате Ичиго.
- По какво Урахара – сан?? – Попита стреснато Ичиго.
- И неговите Аура и Реятсу са непостоянни като твойте. Имат и същите колебания. Сигурен съм ,че Кеншин знае за какво говоря. Нали така?
- Прав сте Урахара – сан. Още по време на Революцията сегашното ми и предишното ми аз започнаха битка, която продължава и днес. Обикалях с години търсейки покой – понякога успявах, понякога не. Усещам, че ако остана тук може и да успея за постоянно да намеря покой.
- Ясно ще изчакаме решението на Генерал Ямато, а до тогава - ще се постарая да ти помогна да овладееш силите си.
По – късно същият ден, намирайки се вече в дълбоката дупка Кеншин мислено благодари на Ичиго за дадените съвети как да се справи с вътрешната си битка. Гледайки разяждащата се верига Кеншин си припомни и приятелите и враговете, който срещна по пътя си до тук. Каза си, поглаждайки белега на лявата си буза - „ Няма ад позволя реските да станат три.”
Седящите горе Урахара и Йоруйчи имаха други мисли.
- Дали постъпваме правилно с него, все пак не е точно като Ичиго или Вайзардите?
- Йоруйчи не можем да сме сигурни в нищо, но силата му е подобна на тази на Ичиго. Да изчакаме и да видим какво ще стане.
След около петнайсеттина минути Кеншин привършваше битката във вътрешният си свят. Беше изтощен, но в състояние да говори с Батосай : „Няма да ме спреш. Ще те подчиня и ще намеря покой.” „ Цената за това ще е всеки път когато влизаш в бой половината ти лице ще бъда аз.” – Изсмя се зловещо Батосай – „Не забравяй ние сме едно, така е било и така ще бъде. Сега ще ти позволя да надделееш, но мисли му ако не си заслужава.” Изкачвайки се на повърхността Кеншин мислеше за насладата и спокойствието от победата: „Дали не платих прекалено голяма цена за тази сила? .. „ Не спокойствоето , победата над Шишио и главорезите му, нямата цена..”
- Интересноп Зампактото ти се е променило само частично. - каза Урахара сочейки браздите за оттичане на кръв във формата на мълня от едната страна и прави линий от другата.
Дните на Кеншин минаваха в тренировки с Ичиго, и идващия, за да задоволи жаждата си за силни противници, от време на време Зараки. На една от тренировките, точно седмица след овладяването на Банкай, Кеншин усети присъствието му – Шишио се бе върнал. Погледна сящият на близката скала Ичиго, усмихна се и тръгна без да се обади на нокой.
Шишио не бе сам бе довел със себе си интересна компания – някой от съществата имаха маски като на ичиго но и телата им изглеждаха различно. „ Дали това не са Холоу, за който разказваше Ичиго?” мина през ума на Кеншин. Не можа да мисли много над това, неочаквано няколко нинжи го нападнаха. „Тези сигурно също са със Шишио.. Ще им покаж..” Мисълта му беше отново прекъсната но този път от Ичиго и Кемпачи появили се неусетно.. или поне за него.
- Ние ще поемем уродите и Холоу смотаняците – Каза спокойно Ичиго.
- Ти се погрижи за опонента си – Добави с усмивка Кемпачи. – и гледай да спечелиш. Имаме тренировка утре..