Днес съм в настроение да пиша, та си помислиш, дали ще мога да измъдря нещо с жанр комедия. Сложна работа знам Как да е, написах нещо, което мoже да мине

На вашето внимание....

Криза!

„Времето беше много хубаво и Анджи реши да си подремне под сянката на голямото ябълково дърво в градината. Обаче няколко крачки преди да стигне целта си, си спомни, как някога същото това дърво я беше нападнало и безцеремонно бомбардирало я, с големите си, много болящи при удар, ябълки. След кратък размисъл реши, че не иска да премине през същия болезнен жизнен опит, така че се оттегли набързо към…набързо към…Накъде?!”
Фигура на очевидно много изтрещял човек скочи от стола си, намиращ се пред малко, обсипано с хиляди листове, боклучи, храна от минала година,… и други ценни притежания, бюро. Мъжът беше целия брадясал, седеше по боксерки и силно миришеща риза. Нека да не се пропуска вратовръзката, която висеше без видима причина защо, на врата му. Носеше очила, вероятно 20-ти диоптер, до него имаше кутия близалки и в момента, този индивид, смучеше една от тях.
„О, Музи, защо ме изоставяте! Моля ви, върнете се! Крайния ми срок наближава!”
След като единственият отговор беше тишината, мъжа взе, че се успокой. Повдигна важно очилата си, въпреки, че не падаха, прочисти гърло и напълно спокоен се запъти към входната врата на едностайния си апартамент. Отвори вратата и излезе отвън. Беше три сутринта. Идеално време за да си отмъстиш на света за неволите си!
Коридорът бе празен. „Ех ,тези панелки!” Душата му се хилеше зловно, очите му, на маниак заслужаващ психо диспансера, проблясваха зад дебелите стъкла. Как щеше да се разведри днес? Вече беше изтъркано да събуди всички с писък или да позвъни на всички звънци. Миналата седмица беше предизвикал наводнение, а по минала беше сложил умрели мишки в асансьора. Днес трябваше да е уникален! Нова, блестяща идея! Не искаше да се повтаря. Изражението му придоби сериозен вид, все едно усилено използва сивото си!
„О, знам, какво е днешното меню!” Тананикайки си се отправи към края на коридора, където седеше една малка кутийка с надпис „Не пипай!”. Няколко бързи маневри върху мазиката отзад, накараха кутията да падне няколко сантима напред, като оставаше да виси само на няколко кабела. Тази кутия беше най-важното за 80% от живуващите в кооперацията, но за него беше само скръб и печал, тъй като нямаше необходимото, за да се възползва от тайнствата на малката кутийка! Което му напомни, злобата му към света: „Мрете, Компютърни маниаци!” Жиците към кутията висяха изтръгнати от нея! Кутията се изтърси и с невероятна злоба, мъжа почна да скача отгоре й и да я рита. След известно време вече удовлетворен и готов да се отърве от вещественото доказателство, тръгна към близко отворен прозорец.
По средата на стъпките му, странен шум се дочу от близките стаи. От някъде писъци, от другаде блъскане на мебели, нещо наподобяващо предсмъртно послание… Бяха много и разнообразни звуци на масова истерия!
Една врата на 2 метра от протагониста ни, изхвърча и се разби на парчета. Съществото излизащо от стаята беше всичко друго, но не и човек! То си движеше странно. Ръцете, краката, тялото, главата се превиваха под неестествени градуси. Щом мерна фигурата на човек около себе си, съществото изчака за секунда да прецени ситуацията с едната си мозъчна клетка, но щом видя, все още в ръцете на фигурата, кутията, всякаква следа от разум изчезна!
„По дяволите! Зомбираните вече са в действие! Късно е да се връщам назад! Трябва да се измъкна от кооперацията. Те имат сигнали…ГСМ-и…, за да си комуникират! Сега ще искат да ме изядат жив. Защо всичко това за някакъв си нет!? Не искам да умра!” Това си мислеше мъжа, докато гротеското същество зад него, тичаше по зобенски и бръщолевеше:
„Коооо~~левввв~~, ще тии изтррръгна гла-вааата презззз заддд~ника! Саамо да теее стигггна!”



И така започва мисията за оцеляването на П-р Колев. Дали ще се измъкне от кръвожадните зомбита или ще попадне в ръчичките им! Ще разберем следващия път!
(Да ве, нали?! )

ах мамицата му, той ли беше? и аз ще му изтръгна главицата!...
(phew, добре че моя нет не минавава през прословутите "кутийки")

хм...добро е.. давай все така