Нямам какво да коментирам по този разказ, той сам си казва всичко... на някой може да им се стори малко банално, но на мен лично много си ми харесва ^^ (извинявам се ако има грешки)

Lost Wings

-Защо плачеш?
Детски глас наруши настъпилата тишина, в която бе потънал мрака.
Аз отворих очи и се огледах, тъмнина, не виждах нищо.
-Защо плачеш? – отново попита детският глас.
-Защото ме боли... – отвърнах аз и се огледах.
-Защо те боли, не виждам рани, не виждам кръв, къде те боли? – попита учуден детският глас.
-Моите рани не се виждат, те са вътре в мен, боли ме, защото изгубих нещо.
-Какво?
-Крилата си... – отвърнах тихо и една сълза се стече по лицето ми.
-Крила?! – възкликна гласът. – Това означава, че ти си ангел... ангел, който е загубил крилата си... – гласът бавно се снижи и усетих разочерование в тона му.
Аз се разсмях...
-Не, не!!! Аз не съм ангел, човек съм...
-Но как така?!? – попита гласът. – Хората нямат крила, ако си имал значи си бил ангел!
Усмихнах се и леко разтърках очи.
-Не, не съм ангел, де да бях... – една тежка въздишка отекна в мрака. – Моите крила бяха по различни от тези на ангелите, те не се виждаха като техните, но винаги съм ги усещал... а сега ги няма.
-Но, защо?
-Не зная...
-Ако си ги загубил, значи трябва да ги намерим!!! – въкликна гласът. – Но трябва да ми кажеш как изглеждат. Разкажи ми за тях, какви бяха твоите крила?
-Крилата ми... – змислих се. - ... те бяха с пера бели като снега, но имаше и няколко по тъмни. Сами по себе перата ми бяха единствени и неповторими, различни, но и еднакви, а заедно те бяха моите крила... с които щях да отлетя от този мрак...
Спомням си, че някой от перата бяха по-малки, а други по-големи. Някои едва се забелязваха сред останалте, но за мен винаги са били там и аз ги обичах. Имаше и някои доста своенравни, други винаги са ме дразнели, но бяха моите пера от моите крила, които обичах.
Понякога ми се искаше да отскубна някои, но без тях нямаше да мога, да летя, те бяха част от крилата ми. Имаше пера, които израстнаха по-късно от други, но това не означава, че съм ги обичала по-малко.
Всички се променяха с времето, но си оставаха перата от моите крила, тези които ще помня вечно... тези които сега ги няма.
-Това са те, така изглеждат крилата ми...
В мрака се чу хлипане.
-Плачеш ли? – попитах гласа.
-Да... – изхлипа той.
-Но, защо?
-Защото ти няма да намериш крилата си...
-Какво?!? – попитах разтревожено и се изправих рязко, търсейки детският глас в мрака. – Защо, кажи ми... – виковете ми отекнаха в тъмнината.
-Тези крила... – гласът се промени, усещаше се тъга в него. – ... тях никога вече няма да можеш да си върнеш...
-Но, защо, не те разбирам...
-Те са част от нещо отминало и както всяко минало нещо, те не могат да се върнат.
Очите ми се изпълниха със сълзи, свлякох се на колене и закрих лице с длани.
-Не плачи... – успокояваше ме гласът. – Недей...
-Но... крилата ми...
-Недей да плачеш, те ще са винаги с теб, защото всичко отминало остава в сърцатани като спомени, а те са най-ценни... нали? Пък и твоите крила скоро пак ще израснат... с едно ново начало.

Алармата на телефона ми се включи, 6:00 часа, беше понеделник, бяха минали две седмици от бала, вече не бях ученичка...

Посветено на 12ж клас НГХНИ ”К. Преславски” Варна

Хареса ми : )
Може би , защото не си обичах класа и това ме трогна малко ^-^ Сигурно е гадно да се разделиш с хора за които ти пука ... Сравнението на хората от класа ти с пера и изобщо на целия клас с крила беше много добро - направо останах изненадана на края ( мислех , че е няква емовщина >< )

Балгодаря! ^__^
Да предполагам, че доста хора ще си помислят, че е нещо такова и затова няма да му обърнат голямо внимание

Страхотно е... много прочувствено ^^ наистина ужасно много ми хареса идеята за крилата.... красиво е ^^ браво~ ^_^

Много ми хареса, прекрасно е. И аз не се разбирах много с предишния си клас, но когато се разделих с него започна да ми липсва.
едит: Да питам ще довършиш ли "Втори шанс" ?

Ами да, всъщност той е завършен, но изисква малко допълнителни корекции, пък и последно време бях заета с матурите, но скоро ще пусна новите глави.
П.П.
Не знаех, че разказа е породил интерес в някой, благодаря!!!

Няма защо, радвам се, че ще пуснеш продължението.