Вятърът на Амнезия

Almateria · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:17 am

Саяне, донякъде съм съгласна. /абе какво до някъде, съгласна съм, ама има неща които трябва да се допълнят~
Докато си седях в банята се сетих точно за еф-а, където случая е "частична" загуба на паметта/ честно - не знам как да го нарека, аз така и не го догледах xD.
To oт една страна погледнато е хубаво да си загубиш някои спомени. В см. че случило се е нещо, някъв кофти спомен и много искаш да го забравиш. И вървиш си по улицата, изтрещява те една кола и си cool.~
И тук мисля че важи тоза за големите дела, защото ги помниш, но ако загубиш абсолютно всички спомени, то тогава дори и да си правил нещо, да си оставил голяма следа зад себе си, какъв е смисъла след като вече не го помниш? ;х Дори и да ти кажат. Няма да се чувстваш като човека който ги е направил.
А всъщност това за белега какво имаше предвид? ^^' белега от случилото се ли?

KoCTeH · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:33 am

Цитат:

И тук мисля че важи тоза за големите дела, защото ги помниш, но ако загубиш абсолютно всички спомени, то тогава дори и да си правил нещо, да си оставил голяма следа зад себе си, какъв е смисъла след като вече не го помниш?

А защо да няма смисъл ; )
В момента след амнезията ти ставаш НИЩО : )
Поне ти се имаш за нищо
в смисъл,не знаеш какво,защо : )
И в един момент разбираш,че ти си извършил нещо велико ; )
Нещо..с което хората са успяли да те запомнят
Това няма ли да те зарадва...едва ли не стимул да се задалбочиш още повече и да разбереш що за човек си бил : )
Ще те накара да се почустваш по добре като знаеш,че не си бил поредния пропаднал тип а точно обратно : )
Направил си нещо значително за хората около теб.Нещо хубаво : )

Almateria · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:47 am

Трябва да се самоцитирам

Цитат:

Няма да се чувстваш като човека който ги е направил.

По простата причина че не го помниш. Нямаш спомен да си извършвал нещата за които хората гледат с добри очи на теб.
И именно заради това се чувстваш нищо. Празен си.
Не можеш да си сигурен, че именно ти си човека направил нещата за които хората ти говорят и те възхваляват. Лесно могат да фалшифицират всякакви доказателства /макар че не виждам смисъл да искат да ти препишат нещо което ще ти е в ползва ама нвм XD

KoCTeH · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:57 am

Явно при различни хора ще има различни рекаций ; )
Едните,колкото и да им повтарят ,че са направили неща за много важни дела пак няма да се имат за нищо и това ще ги подтисне още повече,като те самите не могат да се сетят за тези дела ; )

А пък при някой ефекта може да е точно обратния ; )
Когато цялото положение е зле и вече си мислиш,че всичко затъва все повече и повече,ще се намерят хора,които да ти кажат,че ти си направил велики дела и това ще ти вдъхне някакво самочуствие и ще те накара да се почустваш добре и да си мислиш,че все пак нещата не са толкова зле колкото си представяш : )

Но явно това си зависи само и единствено от човека; )

Ensenga · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:59 am

спомените са ултимативната същност на човека според мен, и докато ти би си запазил малко характерни твои черти, като цяло няма да бъдеш нищо от това което си бил преди

май имаще някаква дискусия по въпроса вече, нещо свързано с филма A moment to remember, ако не се лъжа, а може би това е само моя асоциация, филма е много готина драма(корейска : ) може да го зяпнете

аз ако си изгуба паметта нямам никаква идея какво ще направя, но ако някой друг си изгуби има общо взето 2 вариянта, ако е човек който не ми е приятен ще вдигна купон че не помни на кой свят е

а ако е някой друг - ще трябва да му помогна с нещо да се чувства комфортно въпреки ситуацията, ако е някоя любов

тука става вече дебело

всичко в човешкият мозък може да се определи като спомен общо взето, вие за да знаете какво е болка трябва веднъж да сте се удряли, да имате спомен за това, иначе първия път няма да знаете какво е станало, за да имате лош характер трябва да помните/подсъзнателно/ нещата, проблемите които са ви накарали да се държите така, you get the idea предполагам

да си изгубиш паметта на пълно би бил един рестарт на човешки живот, ти умираш и се ражда някой друг, много кофти за някой хора, но за други това би било нужно

Nilion · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 11:35 am

Винаги съм смятала, че човек се определя според близките до него хора.
Аз рядко съм лидер, което автоматично означава,
че аз определям моята същност според моето обкръжение.

Стига да се събудя в стаята си и родителите ми да са в нас бих могла
да стигна до същото състояние на психическо развитие, защото ако
мога да говоря за мен това означава, че просто съм заключила
миналото "аз". Характерът ми обаче би бил различен. В това съм 100% сигурна.
Дължи се на факта, че в живота ми няма да присъстват двамата души,
които са ми били много близки и са ми дали прекалено много,
макар и аз да го осъзнавам по-късно. Не знам дали има смисъл да споменавам,
но следвайки същата логика няма да мога да срещна същите хора,
с които съм прекъснала контакт, ще се промени една много ключова черта в мен.
Няма да ходя със същите хора, няма да съм видяла същите неща,
няма да съм размишлявала върху онзи въпрос като много малка.
Изобщо не бих станала същия човек. . .

Обаче познавам хората, които са моето обкръжение.
Знам, че майка ми и баща ми ще се опитат да пресъздадат миналото "аз".
Брат ми също. Приятелите ми, когато разберат, също.
Знам и че независимо от техните опити няма да постигнат дори частично целта си.

Бих станала съвсем различен човек, защото никой не познава напълно сегашното ми "аз", за да може след това да пресъздаде миналото "аз".

Nakito · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 11:37 am

Ще разучавам необятният свят :roll:

Ayumi · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 11:43 am

ами аз получих частична амнезия в 10ти клас

въпреки, че ми се губеше само половин часов период ужасно се уплаших...
намерих се седяща на чуждо място в клас и когато попитах объркано "Къде е Вера?" хората от околните чинове почнаха да ме гледат странно, все ено не са и чували за такова момиче. Яко се филмирах, извиних се и тръгнах към лекарския кабинет, обаче се сетих, че не се сещам къде е. Знаех, че трябва да знам къде е, но все ено бях в напълно непозната сграда, а не в училището, в което съм учила 3 години!!
Доста крийпи си беше... :drop:

ако изпадна в пълна амнезия, ще съм супер подозрителна към всички и ще реша, че най-накрая са ме спипали и се опитват да ми пробутат нова самоличност :mm:

Zenith · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 11:58 am

SayanMk написа:

Зенитче, точно психария исках да ви навява :nod:

Мислех да сложа човек без лице, но не намерих достатъчно страшен ;Р

_______________________
Зенитче, спомените ли изграждат личността :hmm:

В коя среда ще се събудиш, може да повлияе на празното ти 'аз', но на същността ти - дали? Доказателства за съществуването си, със сигурност си оставила. Когато нямаш спомен за тях, нямаш основание да им вярваш, но след месец-два-година, когато опознаеш 'новият' свят, вече няма да имаш основание да не им вярваш... А погледнеш ли към тях, може да загубиш някой страх, да спечелиш някой нов, но не може да загубиш личността си...

Аз само възхищение изказах за избора. Обичам картинката. :mrgreen:

А кое да я изгражда?Преживяванията, опита, средата. Да. Обаче, когато се събудиш без един единствен спомен за всичко това....Как личността ти ще бъде същата? Събуждаш се и не помниш обичаш ли ягоди, правил ли си секс, имаш ли приятели, кой е любимият ти цвят, добър човек ли си? Може би всичко това е някъде вътре, в някое от ония потайни кътчета на мозъка, за които непрекъснато разни хора намилат. Всичко е възможно. Човешкото съзнание е нещо, което никога няма да бъде разгадано. И не трябва. Обаче от това, което знам не мога да повярвам, че човек без какъвто и да е било спомен може да запази предишната си личност. :wink:

Моето "аз" е израз на същността ми. В първия момент в мен няма да има нищо.И постепенно нещата ще се наслагват.Ами, ако с времето стана съвсем различен човек. Убедена съм, че все някон ще каже "това не си ти".Да, ама не. нямаше да съм аз, ако помнех коя съм била. Загубата на всичко, което те е направило това, което си може да бъде един вид втори шанс.
Личността не е априорна.Тя се формира с течение на времето. И личността може да бъде променена в такава ситуация.;р

Divinity · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 9:45 pm

Ее мислех че темата е свързана със запои

Нищо, така и така съм тук

Мисля че Русо беше казал, че личността на човек при раждането му е като бял лист, върху който хората наоколо пишат. В такъв случай, амнезията би била като да обърнеш листа - отново е бял и готов за писане, но по-дебело написаните неща от другата страна прозират, когато листа бъде изложен на светлина

(мързеше ме да чета темата дотук ^^")

sunnyface · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 10:11 pm

Цитат:

А кое да я изгражда?Преживяванията, опита, средата. Да. Обаче, когато се събудиш без един единствен спомен за всичко това....Как личността ти ще бъде същата? Събуждаш се и не помниш обичаш ли ягоди, правил ли си секс, имаш ли приятели, кой е любимият ти цвят, добър човек ли си? Може би всичко това е някъде вътре, в някое от ония потайни кътчета на мозъка, за които непрекъснато разни хора намилат. Всичко е възможно.

Аз пък си мисля че личността ти може и да не е 1:1 с предишната, но определено няма да е "нова". Примерно ако си бил интровертен, саможив човек, след като си изгубиш паметта пак ще имаш част от тези черти. Или ако обичаш ягоди, като опиташ пак ягоди, пак ще ти харесат, независимо че не помниш че и преди е било така. А и амнезия не значи да се върнеш според мен в стадий бебе, когато всичко ти е ново и не можеш да говориш и не те е страх от нищо, защото не знаеш, както бебетата, че ако пипнеш гореща печка ще се опариш.
А това за Русо май беше за празното табло, табула раса, нещо такова...

Amazoneca · Публикувано на: Нед Юни 15, 2008 11:45 pm

sunnyface написа:

Цитат:

...

Еми нормално тези неща да не се променят много ... паметта се дели на 3 вида:

Цитат:

Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:

1. Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр. отличителните индивидуални белези на човешкото лице.

2. Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др.за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.

3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен пeриод от време, напр. години. За извикването ѝ могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и простанствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.

За това дори и да си получил амнезия ще говориш на БГ, повечето от чертите на характера ти ще са запазени и т.н. Аз като се замисля от тази гледна точка приятелите ми няма да ме познаят ако ми се случи това. От години се опитвам да променя някой черти на характера си, а това става страшно трудно. Примерно допреди 3-4 години бях супер нервен и избухлив, сега привидно съм супер спокоен защото осъзнавам това и се сдържам, но ако получа амнезия надали ще стане така.

Ayumi написа:

ами аз получих частична амнезия в 10ти клас

въпреки, че ми се губеше само половин часов период ужасно се уплаших...
намерих се седяща на чуждо място в клас и когато попитах объркано "Къде е Вера?" хората от околните чинове почнаха да ме гледат странно, все ено не са и чували за такова момиче. Яко се филмирах, извиних се и тръгнах към лекарския кабинет, обаче се сетих, че не се сещам къде е. Знаех, че трябва да знам къде е, но все ено бях в напълно непозната сграда, а не в училището, в което съм учила 3 години!!
Доста крийпи си беше... :drop:

ако изпадна в пълна амнезия, ще съм супер подозрителна към всички и ще реша, че най-накрая са ме спипали и се опитват да ми пробутат нова самоличност :mm:

x2. Пак в десети клас, но ми се хубеше почти час. Паднах пред дирекцията и си ударих главата много брутално. Като се свестих ме питат добре ли си алабала, а аз им викам "Да нищо няма, супер съм си"'. В последствие разбрах че вече съм си бил предал проекта по IT, звънял съм на разни приятели (разбрах го след като им се обадих за 2ри път) и такива неща, които аз не помнех. Беше наистина странно ... по това време г/д се замислих колко яко ще ми е ако получа истинска амнезия, не частична.

jabber_F · Публикувано на: Пон Юни 16, 2008 9:25 am

ауу тфа си е сложно :lol:

незнам предполагам че пак ще съм си същата, само че без спомени

ее може би ще съм малкооо по-мила към хората

а семейството ми ще ми помага колкото мое повече

*не искам да си губа паметта *

Vego · Публикувано на: Пон Юни 15, 2009 10:56 pm

up ^

goldeen · Публикувано на: Пет Юли 10, 2009 6:25 pm

А колко от вас искат да им се случи такова нещо без странични вреди ?!
Ту ми, ит саундс грейт!

Вятърът на Амнезия

Кой е на линия