Здравейте!

Не знам откъде ми бе хрумнало да се турна mandra ,затова
да ви кажа как съм си ПУПРИНСИП.

Dumper или Вранов.

Та реших да ви пусна някои историйки,всъщност не знам откъде ми хрумна да пиша фикове,видя се,че това не е силната ми страна.

Хир ю гоу:



Някъде там долу - 2006



Странни работи се случват в момента в “Aaaaaaa,да!”Филмира се новата реклама на популярната в момента комуникационна компания начело с Дявол А и всички са под стрес.Наи вече Дявол А,който все още не може да разбере какво представлява рекламата.Стои в средата на студиото,размахва нервно ръце и току-току изпуща по някое пламъче от големите си ноздри.Предполага се,че един леден чай ще го успокои,хмм предполага се...

Самият режисьор вече окончателно се е побъркал.Уморил се е от преводи,пояснения,абсурдни изказвания и крещене по адрес на този или онзи.Надяваше се,че след като напусна компанията на Бо Господ,за да започне работа в “Ааааааа,да!”ще получи малко повече разбиране.Но,не!Ей ги,на!И тук всички са несхватливи малоумници,чакащи някой да ги срита отзад,за да почнат да действат.Особено пък този...


-Ей,режисьоре!

Режисьорът обръща глава.Дявол А въодушевено размахва ръка пред декорите.

-Айде бе,режисьоре!-подканва го.Още ще снимаме ли,а?Ей,бе са ми обясниха ква била раотата.Ма то фасулско бе,шо не каза по-рано?!

-Мисля че ви казах,господине-с цялата си останала любезност измънква режисьорът-но ви едва ли сте си направили труда да ме чуете,хммм...с извинение.

Дявол А го поглежда недоумяващо.Не,не му е ясна тая работа.Тва момче уж свястно,пък големи глупости говори.Не,не...не му е ясна тая работа.Почесва се по носа,поглежда режисьора още по-недоумяващо и продължава със своето:

-Ма то лесно било бре!И текста готин сте го докарали...Само едно не ми е ясно...шо трябва да е на английски?!

-Господине-започна режисьорът-за да изкараме рекламата в чужбина,подтиквани от,ъммм...

-Да,да продължавайте!-нетърпеливо го подканва Дявол А.

-Подтиквани от вашата...идя,целяща да помотне на хората,усигуряваща им наистина...горещ,уютен дом след като вече са напуснали земния свят и също така подтиквани от възможността безбожно скъпата и жадна за пари и власт кампания на Бо Господ против безгешния живот но земята да бъде спряна ние...простете за момент...

Режисьорът взима кърваво-червеното шишенце от рафта до себе си и отпива глътка от него.Реакцията му малко се забавя и Дявол А с любопитство заглежда шията му,където започват да се обрязуват малки черни кръгчета.Режисьорът ококорва очи,подскача върху стола и с бързината на преследвана маймуна продължава да говори:

-И най вече подтиквани от чисто бизнес идея,ние трябва да направим рекламата на английски,за да бъде тя разбрата от по-голямата част от света.

-А по-малката част?-пита Дявол А.
-Какво за нея?
-Тя как ще я разбере?
-Никак.Няма да я разбира.
-Е,защо така?-недоволсва Дявол А.-Голамата да,а малката...
-Вижте,господине,ще снимаме ли?-не се сдържа режисьорът.-Защото...
-А после ще ми обясните ли за по-малката част от света?
-Да,да непременно-бърза да го увери режисьорът и тръгва към мпровизираната клада на сцената.
-Значи заставате тук-режисьорът изпъчва гърди и се опитва да си придаде зловещ вид-и казвате това,ъмм Ванка,къде е сценария бе?!Ванка!
-Секунда,шефе!-чува се глас някъде от дъното,на голямата,боядисана в кърваво-червено стая.Дявол А доста се бе постарал да я направи както бе чул,че приляга на хората от неговия бизнес,но незнайно как на тавана бяха попаднали няколко малки сини лампички,които напълно разваляха усещането от устаналата кърваво-червена украса.

След малко запъхтян пристига Ванката,стиснал цигара между зъбите си.

-Ето ти сценария шефе-подава той смачкан(необикновено бял)лист.
Режисьорън намръщено го поема,хвърляйки бърз,неудобрителен поглед към зацапаното лице на Ванката.То забелязва че шефът го гледа и побързва да се оправдае,че с момчетата местят декорите от предишната продуция и бързо се отдалечава.



The devil will rise…

Everyone will suffer….Because
The pain is always unexpected and death…
]
Choose the “Aaaaa,da”company.Best dying.Always free.

-Добре,хайде сега вие пробвайте!-разгорещено подканва режисьорът.

Дявол А Взима листа от ръцете му и недоверчиво то помирисва.Долепя го до лицето си и започва да чете ясно и отчетливо:

-Дъ девил...

-Момент,момент-прекъсва го режисьорът.-Колеги снимаме ли?

Чува се дрънечене.Проблясва светкавица.После още една и две камери падат с трясък на земята.

Докато Дявол А сее ругатни,режисьорът паникьосан зяпа унищожената се апаратура.

-Какво...-едвам успява да промълви той и нервно се завтича да провери какво става ппри операторите.

-Не,не-цъка с език Дявол А.-Тоя вече взе да ми лази по нервите.-СТРАЖА!

След малко в студиото дотърчават двама измъчени дребни елфи,стиснали брадва в ръка.

-Слушайте сега-съобщава Дявол А на служителите си.-Отивайте при оня досадник там горе и му бутате кбелите гълъбчета от оградата,ясно ли е?

-Да,сър!-уморено отвръщат елфите и мълниеносно се изнасят от студиото.

Дявол А поуспокоен отива да провери какво става с режисьорът.Застава над двете унищожени камери и хвърля обстоен поглед на студиото.Режисьорът напълно съсипан лежи върху едно тъмночервено кресло и пуши лула.Изпълнен с необичайно съчуствие,Дявол А отива при него и се опитва да го успокои.Свежда поглед към кръвясалите му очи,изпуска две три пламъчета колкото да привлече вниманието му и...

-Нервен,си а,друже?

Режисьорът в знак на потвърждение му хвърля нервен поглед и продължава да пуши.

-Ех,ами да.Така е покрай големите продукции-продължава Дявол А.-Но недей да се ядосваш,ти си голямо момче...И аз веднъж бях съсипан,но...

-Не ми пука КАКЪВ СТЕ БИЛ!-изведнъж кипва режисьорът.-Интересува ме,какво по дяволите се случи с апаратурата ми!!!!

-По дяволите...?Ама

-Няма АМА!Какво се случи с двете ми камери?!
-Ами явно Бо Господ е решил да мее...така де,ние с него не сме в много добри взаимоотношения.Ииииии...
-И?
-Ами пратил е сеткавици-обяснива Дявол А и се дръпна назад от креслото,тъй като режисьорът понечва да се изправи.-Но те не бива да се притесняваш.

Режисьорът понечва да каже нещо,но гръмовен тътен заглушушава ядните му думи.Дявол А се мръщи и отстъпва още една крачка назад.После бързо се завтича към другата стая и домъква оттам нещо,прилично на голм рапан.

-НЕ СИ ГО И ПОМИСЛАЙ,ПРОКЛЕТ МАЛОУМНИКО!!!!-кресва той в него.
-АХ ТИ НЕЩАСТЕН ГАЩНИК!!!!-чува се глас някъде отгоре.-КАКВО СИ НАПРАВИЛ С ГЪЛЪБЧЕТАТА МИ???!!!!

Вранов 08

Аз и моите братя - 2007



Къщата ни е голяма.Толкова голяма,че всеки дребен,нахален,жесток и в известна доза поъбркан злодей би могъл да намери къде да се скрие.

В случая това бе малкият ми брат

Бяха изминали два часа откакто прелетя крещейки над масата ни,събаряйки всичко след себе си и продължи бясно към къщата и в най-отдалечения край на главата ми бе започнала да се заражда съвсем малка доза притеснение.все пак вратата бе залостена само с две метални тръби,заключена само с четири катинара и едва две вериги я предпазваха от натрапници,а за два часа брат ми можеше да свърши много неща.

Обърнах глава към къщата и разтревожено я обходих с поглед.
Никакви графити над вратата,никакви счупени стъкла по земята,без ипопадали тухли на балкона на втория етаж...ох,добре-дано само онзи не се добере до стаята ми,че тогава ставаше лошо.

Мхм,тежък живот водех,когато майка ми отвиваше нанякъде.Особено тежък ставаше,когато...

-Ей,брат,чуваш ли бе?!

Сепнато извърнах глава към другия край на масата,където стоеше новият ни съсед-нахълта в двора под предлог,че спешно трябвало да отиде до тоалетната и вече час и половина ми се налагаще да „фраскам” карти в неговата компания.”Брат,разбери са,нема кво да прайм у нас,ремонт прайме и ъъ,мхм,абе некви карти имаш ли?”-изломоит той и се пльосна на масата в градината на баба ми.

Оттогава все се опитвам да се отърва,но онзи не ме оставя на мира,принуждавайки ме да играя на някаква негова безсмислена игра.
-Брат,аре да я довършим тая „Мангуста”,де?Една игра не сме направили още!...

-Първо-не съм ти „брат” и второ-налага се да те оставя за малко,за да проверя какво става с истинския ми брат!

И аз тръгнах да ставам от стола си,надявайки се,че „Брат” най-после ще ме остави на мира.Hо не!Ръката му се протегна,сграбчи ме за ръкава и ме върна обратно в стола.

-Чакай,чакай сега!Сподели с мене за този твой брат.Тормози ли те?
-Най-съкровената му мечта е да занесе всичките ми вещи на вторични суровини.
-А твоята мечта ква е?
-Да го няма!
-Кой да го няма?
-Брат ми!
Брат се прокашля.
-Мхм,абе този твой брат как изглежда?
-Дребен,около пет годишен,с ухилена физиономия,къси панталони и тениска на Доналд Дък.
-Ей,брат,мечтата ти май се сбъдна...
-Като идвах насам го видях да се качва в каруцата при едни цигани.Ма тогаз ен знайх ,еч е той,инак щях да ти кажа..,аре брат ,аз трябва да изчезвам!


Край

V.V. 2008

Химикалки и приятелства - 2007



Вдигнах очи от тетрадката си към дъската,на окято класната по литература с мълиненосна скорост изписваше буква след буква,на тема,напълно непозната за по-голамата част от класа.Теебширът скърцаше оглушително по дъската,гласът на класната отекваше в другия край на стаята,а навръх всичко това,от широко отворения прозорец долитаха звуци от строежа,който се извършваще наблизо.Главата ми натежаваше все повече и повече и тъкмо щях да заспа,когато показалката изтрака върху чина ми.Мигом се разсъних и очите ми срещнаха жестокия поглед на г-жа Стефка Бирева.Поглед на изтънченен касапин.

-Това е час,а не спалня,Михайлов!-кресна тя,придавайки сш още по злобен вид.

-Еееее...ами да,знам госпожо-измънках,опитвайки се да се прикрия прикрия с учебника.

-Гледай ме в очите като ти говоря!!-разяри се Бирева и грабна учебника от ръцете ми.-Хайде да видим сега какво си запомнил от урока!

И с бърза крчка тя се върна пред дъската,пооправи малко прическата си,прида си важен вид и рече:

-Извадете лист хартия-и без да дочака да го направим продължи с нарежданията-Пригответе си химикалките!Искам съчинение на тема за Приятелството и разбиранията между хората,минимум 800 думи!Имате 30 минути,не правя никакви компромиси и не приемам извинения.Започвайте!

Неподготвен човек би се блещил дълго след като тя спря да говори,но ние си бяхме свикнали.Тази реч ни бе изнасяна от 3 години и знаехме какво да правим.Момичетата се усмихнах лъчезарно,извадиха лист,усмихнаха се пак на госпожата и като добре програмирани роботи машинално записаха по листа.На момчетата ни бяха спестени тези лигавщини,и затова единственото,което трябваше да направим беше моментално да започнем с писането.

Аз лично дотолкова бях усвоил умението да пиша по команда,че въобще не се замислях какво излиза под химикалката ми.Момчето,което седеше зад мен започваше да мисли чак на петото изречение,когато спирашеда разтърси претоварената химикалка, някои от най-добрите пишеха с две химикалки едновременно.Жоро „Мастиления” ,който бе смятан за най-големият майстор на химикалката си служеше с 3 едновременно,като една от тях той закрепяше на носа си за по-добра пунктуация.И наистина успявахме да свършим за половен час.Образуваше се истинска симфония ат тракащи химикалки,на която Бирева искрено се наслаждаваше.Тя маршируваше между чиновете,скръстила лице,с поглед втренчен в стената.А ние пишехме,ли пишехме.

-Стоп!-изкрещя тя войнствено и всички на момента оставихме химикалките,поставихме листа точно в средата на чина и седнахме в очаване.

-Преди да свършим,искам Михайлов да прочете съчинението си-с необичайно спокойствие каза Бирева и се намести точно пред чина ми.-Започвай...Михайлов!

Преглътнах.Вдигнах листа.Пак преглътнах.
-Ммммм...госпожо...
-Чети!
-Госпожо!
-Чети ти казвам бе,вандал!
-Госпожо,мастилото ми е свършило още на втората страница.

Очите на госпожата светнаха озлобено,тя тресна по чина ми и изкомандва:

-3000 ДУМИ НА ТЕМА „ДА НЕ ЗАБРАВЯМ ДА СИ ПРЕЗАРЕДИЯ ХИМИКАЛКАТА ПРЕДИ ПИСАНЕ!НЯМА ДА ТЕ ПУСНА,ДОКАТО НЕ СИ ГО НАПИСАЛ!Останалите сте свободни.


.......................................

Вранов 07

mandra,пишеш върховно!!!Много ми харесва!Най ми допадна третият разказ .Напомня ми за моите часове,с разликата,че когато почти заспя не ме закачат,а ме оставят на мира!

Не знам как ги измисляш, ама чак мама дойде да види, на какво се смея толкова. Просто... страхотни са
Дано имаш още

Хах,ще ви покажа и още,само да напиша още няколко на компа.

new one


Ако кокошките ги нямаше


Ето ги – стоят до хранилката в курника и безцелно зяпат наоколо.От време на време някоя вземе се наведе и клъвне от разпилялото се по земята жито, па пак продължи да зяпа.Глупаво занимание за човек, но съвсем не и за кокошка.В зяпането на двора и неговите обитатели те влагат особен смисъл, чиято същност е сходна с тази на зяпането на телевизия при хората.Почти същото е.Стоят и гледат как минава старецът,комуто съдбата е отрекла да съжителства с тях и чисти,храни кучето,прекопава някоя друга леха в градината,после как самото куче го хваща бяса и започва да лае по тях,как жената на стареца след няколко не добре отмерени крачки залита и неусетно пада по лице в оставената до вратата тор, как някое прасе по случайност пробива с глава тънката преграда на кошарата си и влиза в двора.

По едно време на една кокшка и омръзва и тя закрачва към купата сено,поставена до стената на курника.Пльосва се на върха й и започва да мъти, гледайки господарски надолу.Друга се оттегля зад старите кашони, зарязани в другия му край.Останалите плъзват из двора в търсене на нещо,което да разнообрази ежедневието им.

Вечерта,след снасяне на две три яйца, прекарване на 5-6 часа в зяпане на двора и още един два в разхождка , всички се сгушват на топло една до друга,в очакване на следващия ден.

И ето,че стигаме до въпроса „Какво би било,ако кокошките ги нямаше”.Преди всичко, нямаше да има яйца,от които да се излюпят още кокошки, и които да заситят човек на закуска.Второ, KFC биха фалирали, поради липса на пилета, които да приготвят.Същото се отнася и до повечето месарски магазини, които значително биха намалили бюджета си, останали само със свинското,телешкото,суджука и филето.Но нека се върнем на яйцата, които взимат по-голямо участие в нашата дискусия.

Ако нямаше яйца,бихме казали край на омлетите,както вече споменах.По-големият проблем би бил, обаче липсата на Великден.Защото това е същността на Великден, нали?Чукането с яйца и плюскането на козунак.Липсата на яйца несъмнено би отегчила много християни и това вероятно би довело до отказването им от вярата.По този начин християнството частично би изчезнало,давайки възможност на другите религии да го унищожат и потъпчат,след което самите те биха започнали битка помежду си.Спорът коя е най-истинската вяра би прерастнал във война,обхващаща цялата планета и след няколко години,животът на Земята напълно би изчезнал.

Кокошките едва ли знаят това.Но ако го знаеха вероятно биха обръщали повече внимание на съществуването си, нали?

Вранов 08

За тези,които не са разбари - mandra=Dumper=Вранов

Искаш да кажеш, че липса на кокошки значи изтребване на човечеството... странен поглед на нещата... Но е добре написано и... да, хареса ми ^^

Получиш коментарче,благодаря ти искрено.Явно хората тук не ценят различното.

mandra, не се притеснявай... и в моите разказчета няма мнения (а във фика вечно имаше коментари... това е тъпо -_-), ама... напиши нещо ново ^^ пишеш някак... различно и е интересно ^^

Интересен поглед върху нещата ,ще има ли още?

ахахахаха много са яки всичките , но третото ми е фаворит особенно въпросния Жоро

Няма щото ако не е на тема Наруто /по-точно СасуСаку/ не става за четене.... Иначе аз съм чела нещата и на двама ви и ще ви кажа, че са доста дорби На Мандра са хумористични и ме накараха да се смея. Е последното беше със странна идея, но пък пак ми хареса А на solecito ще кажа че от това което пише изобщо не й личи че е на 14 Тука имаше някой на 15 който пишеше големи бози... Както и да е, ще продължа в темата ти
Един бог знае защо до сега не съм коментирала историйките ви. Явно само съм се любувала

прочетох всичко на веднъж ...и имам да кажа само няколко неща:1.правописни грешки почти няма(което е хубаво на фона наостаналите фикове)2.маш невеорятен талант

Да, винаги съм си мечтал да го мам таланта...