Прочетох 1-вия том- много силна манга!

Излезе 27 волюм.
Има го в мангафокс. Знам, че е възможно най-лошия сайт, ама поне е нещо.

Пак умря работата май-май.

Е няма толкова изродска манга. Кръв, бой и брутален реализъм. Ей това е.

И кво сега, с Гейчо свършиха наравно. Трябваше да си го убие на ринга.

Чак най-добрата не бих я определил, но определено ме увлече.
Имаше някъде коментари, че бойните изкуства в нея всъщност са фон, за това, което мангата иска да покаже. Все още не мога да преценя, в началото съм. Има си ги нереалните и фантасмагорични неща, но не е толкова натрапчиво (като в Кеничи например, но пък тя е по-добра, според мен, макар че да ги сравнявам е кощунство).

Аз мислех да я чета тази манга докато не изгледах това ревю - http://thatguywiththeglasses.com/videol ... left-shamo

Фантасмагоричните неща ме отказаха.

Според мен след първите няколко интересни тома историята запада. Някъде около момента, в който отиде при гаджето на каратеката и тя го остави да спи у тях, мангата ми загуби интереса.

едит"

Според мен мангата се провали точно там, където трябваше да е най-силна - в нейната брутална убедителност. Но дупчица след дупчица, пукнатина след пукнатина историята й се срина в някаква жалка пародия на самата себе си. Шамо стана буквално циркаджия и ... фак ит след хиатсуто май историята продължавала иначе, но за сега загубих желания да я чета.
Иначе коментарите за "най-добрата бойна манга" ... крайно не мога да се съглася. Всъщност в нея има ужасно малко martial arts, повече е само визия "кръв и черва" . Ако някой му се спори, темата мен лично ме вълнува.

Шамото винаги е било история за light & darkness. В такъв смисъл на мен не ми е било от значение колко точно и в какъв стил се бие (те фантасмагориите бяха за 40 чаптъра и след това изчезнаха), неговата роля в тази манга е да запада все повече и да се обгръща от все повече гняв, омраза, страх, болка, да търпи максимално, и евентуално да се пречупи безвъзвратно. (като по пътя нали мангата философства от време на време нали за да има някакъв смисъл цялото нещо) След което се появи неговата антитеза, Тоума, който е олицетворението на невинното, доброто, въобще, светлината. За мен техния дуел трябва да е и краят на мангата (по време на битката имаше невероятни метафорични изображения на двамата, как Рьо завлича Тоума в ужаса и така нататък), където Рьо щеше да загуби живота си, а Тоума - разума си, тоест и двамата да са попедили и загубили.

Но не, битката трябваше да приключи по най-случайния начин евър, след което трябваше да се впуснем в купища случайни безсмислени и смотани мини аркчета, които така и така вероятно скоро ще свършат, но мангата изтърва когато да свърши и по тоя начин си провали потенциала.

Продължава да е много добра в по-голямата си част, де.