Натискайки [shift], с цел да капитализирам първата буква, осъзнавам, че ако ви разкажа нещата, както ми се иска, това ще се превърне в един адски егоцентричен и самовлюбен текст. А аз въобще не се чувствувам тъй.
Поради това ще цепя през просото.
Преди около 5 години боледувах от нещо, което си ме остави жив, но малко или много променен. Въпросната инфекция има два варианта – тежък и лек. За тежкия казват, че или умираш, или ставаш депутат, т.е. идиот за цял живот (това определение ми го каза един депутат, който също го е карал, апропо). Аз имах късмет да карам леката версия. 6 месеца по-късно според лекарите нямах абсолютно никакви следи. Според тях дори не можеше да се разбере, че въобще съм боледувал.
Както и да е, тук няма никаква драма, болестта беше по-дразнеща от рутинните, но в крайна сметка нищо особено.
Като изключим, че нямам спомени отпреди боледуването.
Не, не и не – не ме разбирайте идиотски, не говоря за амнезия. Говоря за липса на спомени.
Това ще рече – зная фактите, зная какво се е случило, и използвайки въображението си и фактите, мога с големи усилия да пресъздам някои от случките – но нямам нищо, което мога да нарека свой спомен.
Сякаш съм ги изживял, забравил, и после съм прочел някъде за тях.
Ефектът от това е прост – първо, не усещам тези факти като свои. И второ – всяко нещо, което съм преживял тогава, ако го преживея сега, няма да е ново за мен. Гадна комбинация, а?
Но майната му на това. Аз съм Бобо и към настоящата дата съм на 18. Занимавам се с 4 неща – писане, четене, помагане на приятели и мислене. Тези категории са много общи, разбира се. Например, яденето влиза в четенето, а сексът е вид писане...
Уфф, да се чуди човек що разказвам толкова. Но ако трябва да следвам някакъв план – аз съм аниме и манга фен като вас. И не съвсем. Да, аз гледам анимета само с лек подбор и съм покрил някаква прилично бройка, за да кажа, че имам бегла представа за това изкуство. Чел съм и доста манги, колкото да мога да извадя нещо от джоба си за всяка от тях. Но феновете също са индивиди. Те си имат свои предпочитания, свои представи в едно и също изкуство и дори жанр.
Например, ако искам да ви се похваля с нещо уникално, ще кажа, че любимите ми манга жанрове са шоуджо и сейнен. Достатъчно необичайно е за момче да чете шоуджо, но в комбинация със сейнен се получава нещо много особено. В крайна сметка за мен мангата е просто история за хора, както и анимето, и независимо дали гледаме от сладката, лигава и драматична страна, или от бруталната и свръхреалистична такава, те си остават хора. И това е, което истински ме интересува в анимето и мангата.
Друго, за което мога да ви разкажа, е писането. Аз пиша, и смятам да се занимавам с това докато мога. Занимавам се и с публицистика, сиреч журналистически материали. Ако има нещо, което да харесвам почти колкото създаването на един разказ, това е писането на една статия. Понякога – и повече. Но статията и разказът си приличат толкова много във важните за мен елементи – това че ги четат хората – че няма смисъл да ги сравнявам.
Освен това съм циник и сарказмът ми е по-присъщ от дишането. Не го ползвам толкова много във форумите, защото той е като изкуство – нуждае се от условия, за да е истински. Да съм саркастичен пред монитор, с букви, без да се подсмихна и да наклоня глава на една страна, или да изсумтя заядливо, това не е сарказъм.
Веднъж дойдох на една среща. Не се притеснявах да си говоря с хората, по-скоро не желаех да изниквам и да влизам в разговори, в които няма да ми е интересно. Говорихме си с Моридин и горе-долу с това се изчерпа цялата работа. На РД-то се изявих малко повече с разни хорица, но нейсе. Следващият път, повече.
Отскоро съм модератор в Арт секцията, и основно в Творчество. В момента мисля да реактивирам „Упражнения в писане” и да го направя по-смислено и по-интересно, но това са мечти, както всичко друго. Кога ще седна да го изпълнявам, не знам.
Член съм, ако и безумно мързелив, на СДК-БГ – единствената българска преводаческа и сканлейтинг група. В момента съм в нещо като ваканция – всмисъл никой от екипа не е достатъчно глупав да ме търси, освен зам.-шефката и една колежка, но те имат нещастието да са ми приятелки.
Знаете ли, аз съм технофил. Падам си по всякакви джаджи, каквито и да е, наистина, каквато и електроника да има, ще ми допадне да се запозная с нея. Работя на комп от 4-годишен. Първо играх на Цивилизацията.... свалях песни по-късно на дайл-ъп, ебахти нервната работа. Сега работя на огромен лаптоп с допълнителен екран, 10 устройства с УСБ изход , два външни харда, принтери, и още тон периферни порнографски истории, както и 10 тона кабели. И се чувствам добре около тях.
Слушам странна музика... слушам рок, метъл, руска бардова, популярни песнички, алтернативен рок, българска естрадна.... Кк, музиката не е странна, комбинацията е. Не съм помияр, просто съм си такъв. А, и слушам много японски аниме и др. песнички.
Чета фентъзи, фантастика, и всичко останало. Наистина чета всичко – може да ми хареса каквото и да е... но най-любими са ми книгите, в които наистина заобичвам героите. Така трябва да са истински добрите издания – да се влюбиш в персонажите, да живееш, да се смееш, да плачеш с тях, да бягаш с тях, да се влюбваш с тях, да обичаш това, което те обичат. Истината е, че любимите ми книги са тези, при които съм се влюбил в главния женски персонаж. Истински съм се влюбил, това не е метафора. Така се влюбих в Енея, в Кристал, в Лидрал, в Мегера, в Техану, в Доминик.... наистина не стана така с Дорс, с Ламиа, с Гладиа, и още доста, но пък се чувствам пръв приятел с Хари Селдън, с Гед, с колегата Илайджа, с Ийон Тихи, с Джони, с Рол, чието име се римува с Пол....
Вече ми писна. Ако имате въпроси, питайте, мога да отговоря на абсолютно всичко.
ПП: Извинете за дългото порно.
|
моите адмирации, dude ;o
Иначе правиш ми впечатление на много умен човек. 
