По повод
ммо-тата, понеже съм бил в матрицата (Л2 около 3 години) стигнах до извода, че като при всяко друго хоби, хората които по една или друга възможност не могат да се реализират в така наречения "истински свят" (което е просто една красива измислица, защото не знам да има "не-истински", виж вариации - ок) от материалната ни вселена (ще се наложи пак да отворя скоба
твърде много хора от различни религии, учения и епохи, говорят за "не-материални светове" , кой знае може и да са прави) влагат своите сили, желания и ХЪС в компютърните игри. Пример веднага - едно време когато е нямало Интернет (о/боже/мой) хората са се събирали в разни клубове, например по Алпинизъм и са си създавали едно мини общество. Може в "истинския" свят да си шлосер (нищо против тази професия, дори не знам какво правят шлосерите, просто съм го срещал този израз така изказан) и никой да не те бръсне за нищо, но като отидеш в клуба ТИ СИ Великият и Неповторим Катерач (алпинист, каратист, актьор-любител, радио-любител, рандом хоби включващо повече от един човек). Ти вече си някои.
Нещо такова се получава и при
ммо-тата. Блъскаш скапана работа, нямаш много интереси, връзки, или по-точно - нямаш много ЗАДОВОЛИТЕЛНИ такива. А на какво ни учи пирамидата на
Маслоу (гугъл->укипедия) - че съществуват общочовешки нужди, които се задоволяват в определен ред. В един момент от живота ни се озоваваме в съществувание където имаме дом, храна, някаква (повтарям НЯКАКВА) сигурност и изведнъж това не се оказва достатъчно. Ха, всеки повтаря "само здраве да има, то е най-важното" , по същия начин ако нямаш покрив над главата и храна, те ще са ти приоритет.
Та, да продължа - имаме храна на масата, масата е под стабилен покрив, доход с който можем да си позволим разни "глезотии" (или пък съвсем приличен доход, който да ни позволява да водим този живот, който искаме) и пак не си щастлив (ти-той-тя-ние-вие-те ... всички).
Според
Маслоу (и пирамидата му) това означава, че си покрил едно ниво (всъщност първото) и нуждите ти еволюират. Да имате нагледно пред себе си
дотук добре, каква е връзката с компютърните игри и в частност
мморпг-татаВ игра като
Lineage 2 (предполагам важи с пълна сила и за
WoW, както и за много други), където имаш така нареченото (от кого не знам) "
развито community" (нарочно използвам някои английски термини, защото не съм сигурен, кой български предава най-точно и в пълнота конкретното значение в контекста на темата). За незапознатите, за да има такава общност, трябва играта да е доста мащабна, да има много запалени играчи, които правят своеобразно ядро, около което обритират тези които са по-малка степен зарибени или имат променлив интерес (ту играят много, ту спрат за месец два). Развиват се вътрешни търговски взаимоотношения (вече са и "външни" с продажбата на виртуални пари за истински). Създава се ЕЛИТ. Поглеждаме пирамидката горе и какво виждаме ... ммм :
-
Потребност от принадлежност:
в мморпг се набляга много на клановата система, на отборната игра (при pve и при pvp), на нуждата от това група хора да играят заедно, независимо че те са на различна възраст, социална прослойка, пол, образование, работа и тн. В един момент стават магове, рицари, крадци и убийци. После се оказва, че колкото ingame общуването да е ingame, неминуемо външните белези (като пол, раса, образование, интереси и тн.) почват да се мешат в играта (и да оплескват работите
).
-
Потребност от признание (уважение, почит):
АЗ СЪМ ТАНКЪТ на клана (хилърът, най-добрият pvp играч). Аз съм клан-лидерът, аз съм офицер от елитен клан, аз съм най-големия левъл, най-стария играч, най-опитния дагерист и тн и тн. Ако не ме уважавате, ще отида в друг клан, където ще бъда на почит.
Аз съм авторитет.*наблягането на "аз" не е случайност
-
Потребност от знание (да можеш, да разбираш, да умееш)
Питай Еди-кой-си, той е специалистът по съмонърите, еди кой си е майстор на pvp с дагер и арчър. Една добре направена игра, дава възможност да излязат най-отгоре елитът, който споменах - хора които знаят и умеят да играят играта. Но преди да стигнат това ниво, те първо са имали потребността (смело бих заявил, че става въпрос за неосъзната нужда, колко хора въобще имат навика да се самоанализират или просто да се познават много добре).
-
Потребност от хармония и красота:
Гледаш клипче от youtube как еди кой си известен играч прави еди какво си и спонтанната ти реакция е "колко е красиво". На теб ти харесва това, което виждаш и евентуално искаш и ти така да можеш да играеш. Да продължавам ли нататък? Още един пример, твърде ярък за мен в момента - гледайки как играят про-тата на Теккен , аз намирам техниките които ползват за "красиви" и искам да мога да се "бия" като тях и когато направа нещо, което доближава тяхната игра казвам "гледай гледай колко красива серия".
-
Потребност от себереализация:
Има ли въобще смисъл да пиша по тази точка? Групирайте всичко по-горе и го разбъркайте и voila имаме нашата себереализация. За баба Пена от село и бизнесмена Гошо може да е без никаква стойност, но колко от вас щяха да гледат другарчето си с възхита, ако той имаше
- най-яките аниме/манга дрънкулки (+ всички томове на Наруто, One piece и Блийч)
- макс левъл герой с всички итеми
- титли от големи гейм турнири
и тн и тн.
Пари ? Да с пари можеш да си купиш най-якият мотор за Париж-Дакар, но кой ще го кара?
Надявам се не съм далеч от духа на темата ти Скуал