Забелязали ли сте картинките, които напоследък се въртят във Фейсбук? 'Ако обичаш Исус, сподели това.' И идиотите го споделят. Винаги съм вярвала в нещо по- висше (като не казвам, че е бог, а примерно духове, извънземни, вещици, шит... неща, в които другите не вярват, странно защо), но в богове не вярвам. И по едно време започнах да го показвам съвсем открито, докато преди време съм си мълчала, защото не ми е пукало, така изведнъж взе да ме дразни и започнах да си изказвам мнението по религиозните въпроси. Разбира се, като кажеш, че не вярваш в бог, някак си на хората им е по- удобно да ти лепнат етикет 'сатанист' или нещо от сорта. И аз го приех с удоволствие, защото предпочитам това. А може би и симпатиите ми към Илюминатите са ги подтикнали. Както и да е, въпроса е, че след като няколко пъти кажеш, че не вярваш в бог, се превръщаш съвсем без да искаш в атракция на целия град. Всички те питат "Истина ли е?", "Защо?", "В какво вярваш?" МРАЗЯ тези въпроси. Хабила съм си времето да обяснявам в какво вярвам, но е безполезно, тъй като вярващите (а и не толкова вярващите) просто ти се нахвърлят и отказват да слушат това, което казваш. Постоянно си търсят повод да те заговорят по темата, за да ти покажат колко си заблуден и колко грешиш, да те обедят, че има бог и той е всемогъщ и така нататък. Чудя се, защо някои хора така вярват? Имали са трудни моменти? Слаби са и им е по- лесно да си мислят, че някой ще свърши всичко вместо тях, ще живее вместо тях? Или просто защото им набиват това от малки в главите?
Истината е, че веднъж по история ни влезна един поп в час и беше много интересно. Разказа интересни неща, говореше и за друго, не само за религия, приемаше и чуждите мнения. Според мен тези, които са толкова вманиачени по темата, просто не са дорасли. Пожелавам им да проумеят поне, че всеки има право на мнение и те са никои да налагат своите вярвания. Или поне като го правят да се аргументират! 
|
.).gif)
Библията все пак е най-продаваното фентъзи на всички времена.
