Какво се случва, когато човек осъзнае, че е сам?
Все пак се раждаме сами и умираме сами..През цялото това време, през живота ни, ние сме неспособни да разберем това, или по - скоро погълнати сме от случващите се събития, от хората около нас. Мисля, че всички знаем, че дори и да си с някой около себе си, пак си сам..
И така всеки, предполагам, има някакъв подобен момент, в който се замисля..Наистина ми е любопитно.

И понякога опитвали ли сте се да погледнете себе си и живота си отстрани? Ако да, какво виждате?
Какво мислите за сивото ежедневие?

С осъзнаването стига една идея по-близо до собствения си идеал за това как трябва да си изживее живота пълноценно

А ежедневието...Еми гледаме как да го разчупиме и се проваляме, но толкова може да се направи, освен да се дразниме или да му теглиме една майна няма какво друго да се направи.

Като съм сам пиша.
Като не съм сам често ми се случва да говоря, че нещата, които пиша докато съм сам са пълни глупости

Има едно златно правило...

преди взимане на всяко важно решение в живота - мастурбирай.
Утрото е по-мъдро от вечерта. Така че го имайте предвид при такива евентуално депресиращи размисли.

Да си сам и да останеш насаме със себе си са две различни неща.

Обоснави се по-добре. Твърдението ти е според мен грешно при простия факт, че написаното от теб опровергава горното твърдение.

Сивото ежедневие си е част от живото. Не може да се избегне. Просто го има и на мен ми доставя удолоствие понякога.
Когато погледна живота си виждам успял човек, не разбира се в познатия ни смисъл, но до тук съм постигнал доста и доста неща съм направил по възможно най-добрият начин. И също така продължавам напред. Мога просто да съм по-постоянен и сериозен, може би и по-малко разсеяна.

тва не е така, повечето хора се раждат с родители които ще се грижат за тях и повечето хора си обичат родителите - не се раждат сами, и за другото подобна логика, мързи ме да обяснявам

не и ако си с правилните хора

нищо чак толкова особено, после може да спреш да си сам,
но какво се случва, когато човек осъзнае, че е сам и този статут няма реални изгрели да се промени?
особено на фона на повечето хора по света, които не са сами или рано или късно спират да са?

ще ви оставя вие да си отговорите на това

Ми, нищо. После може и да осъзнае, че не е сам, а само така му се струва, защото ограничава съзнанието си само до физическото тяло, което обитава.


Опитвам се да погледна живота си отстрани и той ми се вижда като живота на всички други живи същества на Земята и най-вероятно във Вселената - труден и изпълнен с грижи, но въпреки това прекрасно всепоглъщащ.
Сивото ежедневие е сиво само за заспалите части от сивото мозъчно вещество.

Кукито, да не си забърсала една популярна в момента рекламна кампания, за самотни бебета ?

Не бе, чуди се защо не й стиска да си признае, че те обича...

А по темата:
Открих правилните хора в последните няколко години и разбрах, че не съм сам. По често срещани, предимно финансови причини рядко се събирам с тях, но не ми пука особено, защото за тях напълно си заслужава сивото ми ежедневие.

Както има един английски лаф: "Ashes to ashes, dust to dust."
Или - "Пепел при пепелта, пръст при пръстта."

Ето това е съществуването ни. Просто един отрязък от време, през който сме в реалния свят. И сме между двете парчета, наречени начало и край. Това е общо взето.
Ето защо сивото ежедневие винаги ще го има...

Пак не е сигурно, че това е реалният свят. Наречени "начало и край", но дали са такива...? Сивото ежедневие е просто част от живота, но не е всеки ден. Или просто пропускате да споменете, че ако го нямаше, нямаше да са толкова готини онези вълнуващи и различни дни?

Нищо не е сигурно, а този свят е достатъчно реален.

Аз пък винаги съм вярвала, че хората никога не са сами. Просто ние рядко забелязваме по-низшите същества от нас, което не означава, че ги няма.
Хората не се раждат сами, физически невъзможно е. И според мен, през целия си живот се стремят накрая да не умрат сами.

Всъщност какво значи изобщо да си сам? Аз мога чрез песен, телевизия, текст и т.н. да почувствам, че някой е с мен независимо от разстоянията.

А по-висшите?

Наскоро си общувах с едно магаре. Аз кибичех из Родопите , то се беше качило на една чешма и хрупаше джанки. Аз изпитвах неопределена обща неудволетвореност от живота. Магарето беше по своему щастливо. Аз му разказах, че най- големият проблем са ми жилището, работата, отношенията с хората. То отвърна, че най-големият проблем са конските мухи. И тропна показателно със заден ляв крак , за да изгони една.
Аз се опитах да му докажа,че се гордея с малкото, което съм постигнал. То се оказа,че не разбира идеята на това да се гордееш , но е го прави щастливо наличието на джанки и студена водица.
Разделихме се приятелски- аз поех по скалистата пътека, то си остана на чешмата.
Остана въпросът кой е по-висш. Аз носех въпроса в раницата си. Магарето този въпрос не го интересуваше. Интересуваха го джанките.

Осъзнава, че е сам.

От коя страна?
Има колкото хора толкова и гледни точки от които можем да се гледаме отстрани.
Безмислени въпроси.



Няма такова, it's all in your mind.

Прекалено преекспонирана тема,прекалено стари въпроси,с голям обхват.
Няма смисъл от тях.