Факт! Точно днес си мислех да пусна една тема, в която да се дефинират тия понятия и да се разгледа именно този въпрос и глей к'во нещо е квантовата физика ^



Та - всеки на всеки вика приятел/ка Като нали, изключим групата на "бацетата"
Съдружник на съдружник си викат "приятел", "шефче";
Мъж на ГАДЖЕ-то си вика "приятелка" и съответно жена на ГАДЖЕ-то си вика "приятел", щото предполагам "гадже" звучи несериозно и тийнейджърско ;
Преписвач вика на училия "приятел";
Предприемач вика на наемател/купувач "приятел";
Пиянде вика на себеподобен току-що запознал се "приятел";
Обирджия вика на случаен минувач "приятел(че)";
Будала вика на познати - приятели;
.... Въобще - няма толкова злоупотребявана дума
С това вече има 500 вида приятели- приятели по работа, приятели по чашка, приятели по жени, приятели тип любовници, приятели тип познати, временни приятели (за изгода) и т.н. И действително за това взе да изниква това леко абсурдно понятие "истински" приятел. Фалшивия приятел - приятел ли е изобщо?!

Какво е приятел според вас? Как наричате вие хората в обкръжението си? Различавате ли приятел от познат - как? Как викате/бихте викали на любимия си човек/гаджето си/? Нормално ли ви се струва да викате приятел на някои противен за вас човек, само и само да поддържате добри бизнес или подобни отношения - можете ли да го направите? Бързо ли се "сприятелявате" с хората? Колега/другар/накама и т.н. как ги използвате?

Аз лично:
За мен приятел е човек, на който спокойно да мога да споделя и на който мога да разчитам при дадена работа/уговорка.
Никога не използвам обръщението приятел, нито пък квалифицирам приятелите си в някаква йерархия на "добър, по-добър, най-добър, дафинов лист, истински". Обръщам се по име/ник/прякор/как ми падне.
Приятели са тия дето ше поканя у нас на ракия без да се замисля, познатите са останалите. Или по-точно, дефиницията за приятел по-горе.
На гаджето си винаги съм викал гадже или жена.
Не ми се струва нормално, чак гадно ми става като стана свидетел някой само за ползата да се "сприятелява" и да се държат като дупе-гащи защото за бизнес-партньори. За това и предполагам никога няя стана "шефче" ;0 Не мога просто...
От познат до приятел пътя е дълъг и се върви с доказване и най-вече - бавничко.
Другар е нещо като колега. Обръщението "колега" =/= "приятел". Там отношението си е ясно колегиално - за работата, за лекциите, за времето в университета/работата - това са ти колегите. Нямам против такива отношения с познати, дори ги окуражавам. Няма смисъл да се преструваме и да играем - там сме с обща цел и общи интереси, това е основното, което ни свързва.
Накама е "другар до живот", което може би е и една идея по-силно от приятел. Мразим кат' се използва от няниме фенове за носна кърпичка. Не го използвам, освен ако не е в коментари по One Piece, от където тая дума придобива своята слава и величие лул.

Благодаря за този пост. Има много истина в него !

//абе.... защо по дяволите въобще използвате "накама" в българския език? станала ми е една от най-противните думи заради вас... тя е и единствената причина да не си и помислям да опитам да влеза в един клуб, сещате се кой.

Иначе... добави ако искаш и "приятел еднократно ползване" Боен Клуб си е велик филм...

Факт. Приятел е дума, която се преизползва. Ама... остави си ги да имат широки дефиниции, оставящи думата без смисъл.

Още една тема за приятелството ли...

Са тяя си издирвам старото мнение...

Will edit, don't delete modfags.

Friendship is like shit, easier made than kept.

Един "приятелски" съвет - махни "накама" от заглавието, изглежда грозно. За да подчертая твърдението си, ще те попитам как би ти звучало ако бях казал "изглежда какко уаруй" (т.е. грозно)?

И тъй като пък би било неучтиво да не отговоря и на въпроса ти - аз ги деля на:
-> познати, добри познати, много добри познати, приятели

Това, че някой ти е приятел (възприемам и семейството по същия начин), не значи, че трябва да го третираш различно от всички останали, в случай че направи някоя глупост, поне според мен. Т.е. няма какво да си пестиш думите и да го лъжеш, че е прав, щом като очевидно не е.

Едно момиче може да стигне максимум до степен "много добри познати". Ако иска да ми е приятелка, трябва да ми стане гадже (тъй като аз пък съм момче).

Хората в обкръжението ми просто съществуват, но не са ми особено интерестни. Говорят ми - кимам им, това е. Няколко човека наричам "приятели" пред останалите, защото забелязват неща за мен, които другите дори не възприемат, притежават подобен на моя или напълно противоположен начин на мислене и са земни хора - не пребиват всеки ден по 10 циганина, не са анаболо-стероидни кюфтета на протеинова диета и не се правят на интерестни, когато не са.

Предполагам много хора биха ме определили като приятел. Вероятно влизам в тези рамки, но от около три години се опитвам да избягам от това определение за познатите си. Всичко е общи интереси и съвместно съжителство (не заедно, в една къща, а в един град, на една планета). Няма как да не станем по-близки с хората, които срещаме всеки ден, но приятел придава друго значение на познанството, а това е твърде обвързващо, а за някой хора и сериозно. Твърде много се играе с думичката приятел, приятелство и т.н.

То е сложено с цел да е грозно. Именно защото...
+
Е, ако толкова дразни може и да го махна де, целта на темата не е да провокирам намеци и оффтопици, нито реално ми пречи някой да ми говори на Бълпонски или Япънългарски като цяло. Просто така или иначе влиза в категорията за дефиниране... реших да се възползвам.

семиотика
всяка дума е натоварена с три значения:
- истинското
- официалното
- такова каквото й придадеш


Та ... кой от нас е достатъчно мъдър, че да познава истината, кой от нас е достатъчно досаден, че да изтъква очевидни неща, за които всички знаем и кой от нас няма какво да прави, че да занимава другите хора как разбира и тълкува света ... ммм ?

Хмм, май отговарям на всички категории
Но държа да подложа на съмнение ед.ч. във въпроса ти. Именно обсъждайки, чрез повече от 1 гледна точка, може да се достигне до "общата истина" съответно общата мъдрост (е, или глупост), чрез което човек може да нанесе поправки в собствените си разбирания и тълкувания на света или поне да си размърда мозъка и поразмишлява върху възприятията си на света.

Истинското е това, за което е била измислена. Никога не можеш да си на 100% сигурен какво е. Офиц. е това в последния излязъл речник. Все тая какво е. Придаденото - за него е темата. Кой как го разбира и ползва е по-интересният въпрос, тъй като възникват конфликти, както си личи от първия пост, в придаваното значение и прочее и т.н.
Може и да съм досаден, особено щом се 'засягам' (хванах се на чийп трик xD), но не сменяй темата!

"Другар до живот"... наистина ли можеш да ограничаваш своя приятел до тази роля? В някакъв смисъл от тук идва част от омразата ми към тази дума: хората се променят; и да наречеш някого накама ми се вижда страшно егоистично и налагащо му твоите очаквания. "Приятел", казано по подходящия начин, ще изрази същата степен на готовност от твоя страна, като в същото време не налагаш ограничения за бъдещето.

казано по подходящия начин...

това ме довежда до другата ми мисъл: чели ли сте Стивън Бруст? За мен най-добрия фентъзи автор (след класика Толкин )
Деветата си книга от поредицата за Влад Талтош той пише като трактат за етиката в обществото (да бе да, просто това е една рамка... но все едно). Та там главната героиня казва, че учтивостта може да вземе много форми... защо разправям това? Ами... защо се размива значението на думата приятел? Защото в социалните ти отношения това е един ключов термин. И... факта, че социалните ни кръгове са толкова широки ни принуждава от учтивост в различни моменти да използваме думата по различен начин... въпрос на етика тоест. Разбира се, от там нататък се получава един положителен фийдбак, породен от това, че някои приемат за "вътрешна", "собствена" дефиниция показаното външно от други, които си имат по-строга вътрешна дефиниция, но просто са твърде мили, че да го изразят външно. Или може би говоря глупости... но аз така си го обяснявам.

Познати много, приятели малко, а истински - съвсем малко, но въпреки това се надявам да намеря своите накама.

Няма такова нещо... това са само понятия... и какво е "приятел/истински приятел" ... първото е фалшиво ? или..

Според поизбледняващите ми езикови познания думата приятел идваше от старославянската дума за " правя нещо хубаво , правя добро на някого". Английското friend пък имаше същия корен като "брат" - т.е. най- близкия ти възможен друг човек.
Английската (тоест тази на германските езици) етимология по- ми харесва.
Приятел- това е някой ти е много , много вътре в сърцето.