Тази тема е породена от постоянно наслагващи се събития (само малка част са описани), които разклащат света ми. Става въпрос за случки свързани с насилието, напиращата агресия в подрастващите, моралния упадък и прочее. Отбелязвам, че пиша само от моя гледна точка, така че вероятно има разлики в моралните ценности и идеали.
Имам наблюдения върху деца, някои учащи в моята гимназия. Прави ми впечетление, че още в 5ти клас (11-12годишни), децата знаят да псуват като дърти каруцари с многогодишен опит (и все пак някои дори изглеждат възпитани пред тези дечурлига), бягат от училище - главната им поставена отговорност, пият повече от закоравели алкохолици, пушат какви ли не боклуци, са стигнали и до твърд наркотик. За съжаление това е реалност, според мен, произлязла от липсата на възпитание в ранните години - родителите се премазват от работа само и само да свържат двата края, учителите нехаят, а и възпитателни права и задължения липсват, министерството вкарва разни не особено ефективни поправки в законите и децата се учат главно от телевизията и интернета (за да не се отплесвам, ще вметна само че и двете влияят плачевно да крехката психика). Това довежда до едно много сбъркано общество (визирайки младежта). За последните няколко дни се нагледах на драми и колкото и да не ги приемам на вътре (за да не разрушавам идеалната илюзия, която съм си построила) в един момент чувствата надделяват... Та събитията са от рода на 16-годишно момиче се самоубива, като се хвърля от 7мия етаж на жилищен блок (позната), 13-годишно момиче - бременно от приятеля си, разни дечурлига се веят мъртво пияни в двора на училището им и укапват като есенни листа, дрогират се по парковете, не се прибират по цели нощи, като инвазират дискотеките и нощните клубове/барове и търсят място за поредната оргия... Като се имат в предвид годините на тези деца (10-16 или нещо такова), за мен това положение е абсолютно ненормално и не ми се вписва в моралните норми. Как да е, аз също съм грешила и съм правила глупости, но смятам че съм се усещала на време. Нещото, което ме тормози обаче е насилието спрямо други живи същества и най-вече хора. Редовно има побоища из училищата (и не само), има групички, които смилат всичко що им се изпречи на пътя и тн. Жестокостта е нещо, което бях игнорирала и не присъстваше в перфектните ми заблуждения. Ще дам за пример съвсем скорошна случка. Банда петокласници бягат от училище и по техни твърдения, от нямане н какво да правят, хващат едно куче (кротичко) завързано пред училището им и започват да го изтезават. В резултат на тяхното забавление, едното оче на кученцето е извадено (целенасочено) и забучено на химикал/молив/отверка... Самият факт, че им е било забавно (по техни твърдения) ме изстеля в космоса... Наказание за децата няма, стопанина е съкрушен, а ръководството на училището, за сега си затваря очите.
Вероятно всички сте се сблъсквали с далеч по-трагични случаи, аз също. Прекалено бе трудно да се справям с товара на такива нередности и затова ги изключвах, не им обръщах внимание и си създадох моя реалност, както и да е... Уви, знам че тези расъждения са трогателно наивни, винаги съм го знаела, това не ме притеснява, по-скоро е това, че масата възприема събития от този род и далеч по нецензурирани, като нещо нормално (под масата имам предвид по-голямата част от обществото).
След дискусия на тази тема една приятелка ми сподели, че това е причината тя да иска да отиде за постоянно в чужбина (да учи и живее). Повлияна от нейните аргументи бях разколебана, но все пак това не се случва само в България. Злощастинките застигат хора навсякъде по света, но е факт, че скъпата ми/ни родина ги толерира. Дори като родолюб (Защо ли ? - почнах да се питам вече) се запитах дали няма наистина да е по-добре да забегна за чужбина, нещо което винаги отхвърлям като краен вариант... Въпреки, че кажи речи 90% от познатите ми връстници смело говорят за висше в чужбина и продължаване на живота там, винаги съм твърдяла че искам да остана тук. Това ме кара да се замисля какво ще стане с България... Кой ще остане да оправи изключително сбърканата ни, но все пак наша държава? Това определно ме натъжава и ме кара да си мисля, че това е пътя който би избрал един страхливец (в случая не става въпрос за хора, на които не им пука за държавата и ги е срам да се нарекат българи). Смятам, че по-трудният път е да се опиташ да промениш действителността. Аз желая в моя свят да се намалят злобата, завистта, но най-вече жестокостта и насилието и за това ще пробвам всевъзможни средства и начини да предпазя остатъка от народа и Б-я от очакващия я погром (сигурен и лесно доказуем). (не смятам да ставам политик ) В момента съм безсилна, но с доста помощ и добри идеи, ще направим нещо по въпроса...
Извинявам се: 1-печатни грешки, не ми се оправят; 2-че се отплесвах до голяма степен от темата; 3-бъркотията и хаоса в поста, но не съм литератор човек, не ми се отдава да пиша; 4-изключително дългия и натоварвсащ пост, затормозяващ голяма част от вас; 5- към модовете, ако вече съществува такава тема (търсих ама...); и ако се сетя още нещо ще го вметна...

П.П. Нередно ли е след всички тези, изказани и не дотолкова, истини човек да остане оптимист? Аз съм от крайните и не знам дали има смисъл да се залъгвам все още...

Благодаря за вниманието!

Няма смисъл!

/end of thread

от темата или да останеш оптимист

иначе май имаше някаква тема за обществото

Когато видя/чуя за някакви деца, които мучат животинки направо се побърквам от гняв....единственото решение е бой и то доста само това е решението за българското варварче преди около година хванах едно такова свинче в действие да мъчи едно бездомно кученце по един особено жесток начин...направо се побърках не спрях да го бия докато не можеше да вижда от кръв дебилчето после взех найлоновото въже, с което бесеше кученцето и го окачих за врата на дървото да види к'во е без да му казвам нищо до зациври почна да вика да се моли (май си помисли, че вярно ще го обеся) след тва го пуснах и вече от доста време като го видя на улицата се кланя...даже си взе негово куче и доста добре го гледа...само с бой се оправят нещата в България

Все още не мога да разбера само какво удоволствие може да намериш в това да мъчиш някакво беззащитно животинче...малко неща ме изкарват извън релси ама такива случки направо ме побъркват от гняв....малко и аз избягах от темата но съжалявам...

Значи все пак има справедливост в тоя свят!!!
Ако не бяха тези моменти, живота щеше да е постен

пп. @mona_fei4kata - свиквай, тепърва по лошо ще става

Бля ужас! На къде е тръгнал този свят. Направо се побърквам от мъка като видя как някви пишлеменца се претрепват от бой. Ами децата те от малки се друсат. И о на 12 и вече го е правила. Аз... не мога да приема такъв свят. Как може? Как не ги е срам? ляляляляляля чушки с лук.

Не на насилието!!! (би казала някоя миска )
Аз също съм потресен от такива ситуации и неща случващи се около мен, но едно момче от моя клас на 3-4 пъти удряше и биеше котки и кучета, аз му правех забележки, ама той не спираше така че и той се почуства като горките животинки.
mona_fei4kata ти от къде си, къде учиш?
Въпреки всякакви такива неща аз си оставам и винаги ще бъда оптимист. Трудно е да намериш добри и верни приятели, с които да се обградиш в свой собствен кръг. Иначе насили винаги е имало и ще има, наистина напоследък(последните 1-2-3 години) се увеличи страшно много.

За интернет е така ... има страшно много клипове с твърде много насилие във vbox и youtube, но пък ако децата играят повече на игри няма да им остава време за наркотици и ще се задържат повече във вкъщи и около родителите си. Това може да ви се струва странно, но мисля че в игрите няма чак толкова много насилие колкото казват и колкото има в сайтовете с клипове.

ПМГ Шумен, води се елитно, ама като гледам 5клас випуска ми окапват зъбките и като се има предвид че Ш-н е малък град, какви ли зверства има в големите
ПП. идеята да дам примера с кучето беше да не е мн депресиращо.... в смисъл, с хора като се гаврят разни психопати е по-травмиращо... макар че тия малките са егати психарчетата, нзм как не са ги надушили още

СПоко хора като завърша ставам педагог в ДПС Дестка педагогическа стая нема им е лесно.Именно нещата и случките от първия пост ме насочиха в тази насока ако имаш за цел да промениш нещо требе се почне от малките!

ама требва психика бетон, че инак ще ти бъркат в зравето... поздравления за избора на професия

Еми... то не само в Шумен, навсякъде си е така (за жалост). Насилие винаги е имало, винаги ще има, но напоследък все повече зачестяват тези случаи, а по-лошото е, че все по-малки деца почват да вършат такива неща.
Масово се бият, даже май един от точно същото даскало щяша да го гонят за това,ама се размина... Това за насилието с кучето е адски кофти, тия деца са си за бой
Няма да забравя как един път като бях в Русе и гледам едни максимум 6ти клас, яко пияни, едната се въргаляше по тревичката в една градинка, другите се мъчат да я изправят,ама тц...

М, само аз ли няма да си направя труда да прочета тая тема ? O.o

В смисъл, c'mon, т'ва е шибано ежедневие.

х2.
само като видях размера на първия пост и после 13 годишно бременно момиче ми стана ясно. нищо ново, - съседа ми дава стаи под наем и една женица беше наела една, и по цял ден седеше там и ревеше, накрая като я попитах дали е добре тя ми разказа за 13 годишната и дъщеря която е бременна и я е изгонила от къщи.
както столкъра каза, ежедневие. децата правят секс от любопитство когато дори не знаят презервативите какво са. за това мисля че родителите трябва да им обясняват и от по раничко, колкото и да им е неприятно.

Не ми се чете първия пост най малкото да беше поразделил текста малко на параграфи...

но по темата... мамка ви ама ако мислите че ви е скапан живота да той ще е такъв и ще се скапва все повече!!!

Я малко оптимизъм... или ако не е оптимизъм пробвайте да подходите така... като има проблем вместо да почнете да се вайкате колко ви е гаден живота ми решете го! По добро нещо от решението няма. А и всичко си има изходите. Както казва един всепознат кретен: "Каквото влезе трябва да излезе."

А впрочем за хорските неволи... може да ви прозвучи малко егоистично: Който каквото е направил си е за НЕГО! Какво ви интересува вас че на няква там дъщеря и е бременна на 13... ми тя си е виновна да се оправя!
Такива драми зачитам и се впускам в тях само ако е на близък човек или по някакъв начин ме засяга мене.

Всеки си има философия по въпроса.За мен родителите са виновни за всичко.Никой не обръща внимание на децата и те в някаква степен поемат "юздите" на живота си.За жалост почти винаги в грешна посока(казвам почти,защото има и много изключения ).Изявяват мъката чрез агресия.Предполагам,че защото съм още малка може и да се бъркам,но родителите в стремежа да угодят и осигурят финансово детето в някои моменти забравят за него.

Всекидневно малки деца се прибират насинени,защото на някой батко му трябвали пари за цигари или просто е искал да се позабавлява.И какво следва от това,малкия иска да отмъсти и започва да подражава на големите и ето ти след годинка две той същия пребива по-малко детенце,защото му трябват пари.Това си е порочен кръг.

По същия начин момиченцата стават малки курви.Видяли някоя какичка,установили че такива момичета се харесват и започват да подражават.И така абсолютно същото се повтаря с всяко поколение.

Доказано е че през първите 7 години се оформя психиката,а за да се оформи по този начин нещо трябва да й влияе.Детето копира всичко което види и това става част от него.Следователно малките са такива сега не защото те самите са станали и избрали да са такива,а просто околните са създали впечатлението че държанието им е нормално.

Ние казваме че тези пишлеменца ще се оправят с бой,но няма.Това им е заложено дълбоко в подсъзнанието.Трябва да се вгледаме и в нас защото пък точно ние даваме примера за лошото поведение.

Естествено не съм учила все още психология в училище и всичко това може да е напълно погрешно,ама какво да се прави не съм обичайното 15 годишно момиче и мисля за някой неща по различни от момчетата.