Имам сравнително малко/недостатъчно познания по история.
Не мога да преценя дали любовта,топлите или братски чувства ,които много българи изпитват към Русия, са оправдани.
Изглеждат ми странни тези безрезервни чувства, които се отдават към руснаците, тъй като си мисля, че всичко е въпрос на интереси.
Ще се радвам, ако споделите мнението си.

Обикновени руснаци са измирали покрай Освобождението и от там поне аз тача едно уважение и приятелско отношение към тях. Баща ми ми е разправял, че като е бил в Русия по Съветско време са го приемали като брат. Дори на улицата като е питал хората за упътване и е споменал, че е от България - така са му се зарадвали и даже веднъж са го хванали под ръце и са го завели в близката кръчма и там водка, хайвер и всичко
Аз съм имал професори руснаци и винаги много съм им се радвал и съм бил пленен от тях (е, че са специалисти - специалисти са, но примерно на англичаните лекциите съм ги проспивал ), харесвам им научната фантастика, музиката...
Общо взето - "обикновен" руснак ако срещна - винаги ще съм усмихнат и доброжелателен.

Политиката е съвсем различна история и там трябва да се пазим от тях на всяка цена. Голяма държава с интереси, които може да не съвпадат с нашите. Това е.

Всичко е въпрос на интреси, оттам идва пропагандата и оттам всичко производно като "топлите" чувства.
Понеже не говориш за индивиди(пък и няма особено голям смисъл), отговорът е такъв, макар и второто да е в пряка зависимост от това.

Има един руски магазин до нас. Продават много хубави сладки, редовно си купувам оттам. Само дето вътре малко мирише на риба.. И всички продавачи са руснаци, говорят добре български и винаги ми казват "добро утро" и "приятен ден". Не че изпитвам братски чувства към тях, ама са симпатяги.

Самоопределението, което направи един познат руснак за народа си, беше "хора са по-студени, не като тук". Самият той се държеше малко особено, поне на мен така ми се стори. Сякаш никога не знаеш какво си мисли, нищо че е приятелски настроен. Иначе момчето музикант, възпитан (държеше се учудващо нормално, като цяло руснаците, които се изсипват в града сезонно са доста цивилизовани), не съм го виждала пиян нито веднъж Това, което ми направи лошо впечатление обаче, беше че винаги успяваше да се набърка в някакви свади, и то така, че на следващия ден го виждах я бинтован, я шит...

Руската музика, поне класическата, е добра. Точка. А, и Черный Кофе. И Земфира.

Руската класическа литератира може да е прекрасна и възвишена в оригинал, досега обаче прочетеното е успяло само да ме приспи. Сигурно е от културните различния, де да знам. Но аз пък какво ли разбирам от литература.

Руската кухня е ужасен бълвоч, но пък имат страшни бонбони, сладолед и шоколад Альона.

За особеностите на руската любов нищо не знам освен че има такава пиеса. Е, и няколко повести, но те не са кой знае колко актуални...

Та в резюме май нямам много общо с руснаците, като изключим понабитичкото тяло, южносибирския тип физиономия, няколкото фрази на руски и един-двама познати руснаци (или такива с руска кръв).

Аз бих желал да взема отношение, само че за мен впечатленията са противоположни.
Бих участвал в дискусия ако първо изясним точните параметри на взаимоотношенията ни със САЩ, НАТО, ЕС и Русия и по-конкретно: какво и от кого получаваме, какво и на кого даваме.

Общо взето тези "топли чувства" започват при руско-турската освободителна война . Естествено, тази война не започва защото руснаците ни обичат, а от чисто икономическа и гео-политическа гледна точка. Те забелязват, че Османската империя е отслабнала сравнително много. Осъзнават, че т.нар. Велики Сили (Англия, Германия, Италия, Франция) имат достъп до Балканите (чрез Гърция), а те нямат. Това общо взето е причината поради, която те ни освобождават. Все пак ... не се получава, както те искат . Великите сили не биха позволили толкова голяма християнска държава с руско управление за това свикват Берлинският Конгрес, който по принцип е бил с чисто дискусионна цел относно размириците на балканите, последиците от войната и т.н.. Тези неща се претупват и се започва изцяло да се говори за България. След, което територията НИ бива разпокъсана на 7 части с 5 различни начина на управление. От тук се раждат други проблеми, който по-късно прерастват в първа и втора балканска война. Не съм благодарен за нищо на руснаците, не ги и обичам особено много.

Започват много по-рано от войната 1877-78.
Ако трябва да бъдем честни- руската пропаганда започва по времето на Иван Грозни, който бидейки внук на София Палеолог, а чрез нея и на българската династия Асеневци, му светва, че може да превърне Москва в "Трети Рим" и Русия да замести, а защо не и да абсорбира Византия, включително и земите на империята, заселени със славяноезични племена.

Но заеби политиката и пропагандата.

Обикновеният руснак, както и обикновеният българин от 16 век насам живее с идеята, че православните сме близки, славяноезичните сме братя итн.
Разните селски Альоши и Серьоги не са идвали да мрат в многобройните рускот-турски войни с убеждението, че защитават интересите на императора, а че са на "православная рать". И съответно като го разквартируват в българска къща така и се държи- като брат с брата. Пък и българина се е радвал.

Рехавата българска интелигенция преди Освобождението почти изцяло е получила образованието си в Русия. по разни правителствени програми, подобни на днешните американски. Нормално е тези хора да бъдат проводници на проруското- вижте до един възрожденците ни: като изключим Раковски и донякъде Ботев (дето има двойнствено отношение- той хейти имперската власт, но иначе симпаризира на руснаците).

Отделно след Освобождението разни "жестове", като плащането на българската независимост например итн засилват русофилията.

А пък във времето на СССР се наливат много пари- повечето българи с умиление си спомнят за времето когато "цените падат, а заплатите растат", строят се заводи и училища- това всичко е с пари на СССР, да не мислите, че е от продажба на чушки и домати. Ходят нашите на специализация в СССР покажат им ГУМ, повозят ги на метрото и типичните за комунизма банкети- върнат се ако не научили нещо за производството на там каквото са се занимавали, то щастливи (някои мъже и рускиня облажили), в едната ръка със шевна машина в другата с шоколадчета "Коровка".

За руснаците е било същото- идва ли са на курорт, всичко им е било "щракай с пръсти", идвали са на обмен на кадри- почти н са излизали от банкетните зали- е как да не обичат българите?

Сега тук там има некви псевдонационалисти дето ни хейтят, наричат ни "предатели" задето сме се обърнали към ЕС, но общо взето българин в Русия го посрещат добре. Макар и да не знаят думата "братушка"- тя си е наша измислица.

^
Съвсем точно, съгласен съм с Джийзъса.
Точно политиката е проблема и руското правителство не ми харесва с тези апетити да се владее всичко.

Но пък обикновените хора са много приятни хора. Срещал съм се с руснаци като съм на бил на морето и разбирателството е чудесно. Едно на ръка, че хем не трябва да се знае езика им, че да се разбирате. Аз си говоря ня български, те на руски - пак си разбираме приказката.

Нещо с днешна дата... Аз като дете между рускиня и българин, не виждам разлика в отношенията между българи и руснаци. Друг е въпросът, че баща ми живее повече от 30 години в Русия и миналата година се прибра, за да си подновява документите. Та той ми каза, че през последните години се забелязва някакво отчуждение, дори дискриминация спрямо българите. До преди това той успешно е можел да си подновява документите чрез българското посолство в Москва, сега вече не. Освен това майка ми има стаж като медицинска сестра тук, но в Русия не й признават стажа...

В частност, откакто ние се присъединихме към ЕС, от тогава и руснаците са ни отписали, така да се каже. Политиката така или иначе се намесва в отношенията ни...