Мислите ли, че ако някой човек получи пълна амнезия и не знае дори собственото си име, ще се промени по характер? Ще има ли да кажем същото чувство за хумор, ще бъде ли по-мил или по-груб от преди, по-съпричастен или не, дали същите неща ще го влекат и ще му харесват или ще преоткрие себе си - като почнем от обувки със или без връзки, през мотор или кола до избора на професия или сексуални предпочитания? Всичко това на спомените и опита ли се дължи или просто ни идва отвътре, заложено ни е в гените или пък нещо друго? Ако е бил някой психопат убиец дали нещо ще го тласка пак да убива или и това ще отмине?
И най-важното - ако човек се промени коренно и след това си върне паметта, ще се върне ли към старото си аз или ще обърне нова страница? То е ясно, че си зависи от човека, но все пак изкажете мнение дали го вярвате, че може да стане

А как ще постъпите, ако се случи на вас?

Ами...напълно естествено..поне за мен..забравяш кой си..забравяш дори родителите и приятелите си..Това, което харесваш, и което не харесваш...изграждаш на ново своят характер

Според мен както при всички заболявания на всеки човек му влияе различно.

Ами зависи индивидуално за всеки...
След като си забравил всичко, почваш абсолютно наново. Макар че по принцип може неща от старото ти "аз" да не изчезнат. Примерно ти си бил спортист или друго, при което имаш запазени рефлекси, защото те са на тялото, а не на ума и съзнанието. Както и че, ако някой иска напълно да разбере неясностите около него, то тогава ще се опита да се върне към предишното си състояние.
Но решението си е на човек - дали да бъде като нов или да продължи живота си такъв, какъвто е бил преди; с неговите постижения, спомени и т.н.

Аз предлагам и трети вариант: да заживее нов живот, НО като запази старите спомени и връзки, и т.н...

Доколкото знам, не е регистрирана толкова пълна амнезия, че да промени характера на човек... ако една амнезия е толкова пълна, той ще забрави как да говори, как да се движи изправен дори.

Колкото и да голяма амнезията, тя би трябвало да обхваща само спомените. Ако вече загуби и способността да говори или не знае как да си върже обувките има явно и други мозъчни увреждания. Но само с амнезия всички знания и умения би трябвало да се запазят. Ако си можел да караш кола пак ще можеш да фошираш, както и да говориш, да смяташ, да знаеш кое за какво е. Просто без спомени. И вече като без спомени по същия начин ли ще се държи или различно? Дали те са определящи за индивидуалността или си е някъде отвътре, като знанията и уменията.

Темата реших да я пусна покрай някакъв филм. Злодея си беше баш бая изверг от всякъде, пълен психопат. Полицията го гонеше за не знам си колко убийства и други брутализми. И един ден го блъска кола, събужда се в болницата и *oh snap* не помни нищо. Обаче вече съвсем различен. Мил, по-човек, сваляше там едната сестра. А преди точно заради някви секс ишюс е откачил и не понасяше женския пол. И заради катасрофата трябваше да остане в болницата, всяка вечер сънува кошмари и след няколко дена се подхлъзва там и паметта му се връща и той толкова ужасен от себе си, какъв е бил и т.н. написва едно писмо и цак въжето.

Та на мен много не ми се вярва, че дори и да си промени коренно характера човек (какъвто и да бил той) след като си върне паметта ще си остане така. Може би ще види себе си отсрани, все едно е бил нечий друг живот и спомени, обаче ще се върне към всичко което познава поне така си мисля. Вече, ако иска да се променя, да си се променя от там на сетне, но така овър а найт и айде сичко наново,

Да бе разбрахме я тая амнезия стил 10 мин. помниш и след това забравяш.