- Знание срещу Мъдрост
.......Първо, поотделно, нека да видиме кое какво е... От определенията по речници, най-точно ще да е " благоразумие, съобразителност, предпазливост, спокойствие, хладнокръвие". Точно както си го представят повечето от нас, при изговаряне, тази думичка вдъхва някакъв респект. Изображение на белобрад дядо знаещ много и говорещ малко, тъй като думите са ценно средство. Действително, мъдроста включва в себе си знание, но знания има бол на този свят - знанието в мъдростта е базирано най-вече на опит, живот, видяно и научено от практиката, не винаги добра. Мъдростта като цяло е изкуството да използваш знанието си. Когато знаеш нещо, ако не можеш да го употребиш, то е безмислено, че изобщо го знаеш. Самото знание.... само по себе си е свръхнедостатъчно. Често ми се случва да обясня нещо и да получа отговор "знам". Знаеш, не се съмнявам, но самото знание не докарва до никъде, ако не бъде използвано. Мъдростта използва знанието по най-спокойният и удачен начин. Създава съобразително решение, което едновременно да поучи, проницавайки хладнокръвно и философски даденият проблем. Така изведено, до тук мъдрост > знание и това е ясно, но не съвсем..
.......Както вече казах, знанието на този свят не е само едно. Ако човек е мъдър за едно, за друго може да си няма понятие, но това не прави по-малко мъдрец. Под знание влизат категориите "наука, репрезентация, умения, учения, информация",.... означава познание, вещина, осведоменост. Но така става твърде конкретно. Знанието за което аз говоря е вселенското знание. Това, което не определяме ние като такова, а това, което е заложено във времево-пространствения континиум и на което ние можем само да дадем име. Абсолютни закони на този свят няма, съответно няма и абсолютно знание. То би могло да достигне висоти, в които да опровергае себе си, но да продължи да съществува. Колкото повече знание има човек, толкова по-трудно става овладяването на следващото ниво и толкова повече човек се тормози, че не е стигнал до никъде.. Знанието е съвкупоност от познания, която ние натрупваме. Обаче, тези познания, са кръстени - ние имаме познанията, базирани на интелект - тоест - имаме описано знание. Ако нямаше как да го опишем, щяхме да имаме само знание. Тоест знанието същестува, а ние само го кръщаваме. Следователно знанието > мъдрост, защото без знание няма мъдрост и обратното. Колкото и находчив да е човек с житейски опит, мъдростите му няма да го избавят, от незнанието.
.......Понякога не е нужно да прилагаме хитрости и "чалъми", при положение, че знаем нещо, тъй като вселената е така устроена, че знанието да излиза наяве с и без нашата воля... От друга страна мъдростта не може да бъде предавана, а знанието - може! Знанието е безценно и безплатно, за мъдростта трябва да се плати - около живот време~ Но мърдостта си отива с мъдреца, а знанието остава завинаги след знаещия...
.......Е, двете думички обикновенно вървят ръка за ръка, но тук реших да ги противопоставя, тъй като в крайна сметка са си просто думички ;] Нямам точен въпрос на темата нооо... да речем ->
Ако трябва да избирате - да сте знаещ/пасивен/ или мъдър/активен/ кое бихте избрали например...
Еми така знае баба така си бае и аз така ще почна като нея - колкото и огромни запаметитилни способности да има човек, никога не може да стигне повече от... колко да са - 20мб уордов текст?(на уорд може да се пише и ситно 
). Компа ми събира 500гб информация. Тва ще рече че е няколко стотин)или хиляди?) пъти по-умен от най-умния човек. Да, би трябвало да е, нали знае повече? Тъй де, ама който е писал на php, C++, C#, Pascal, или друг език за програмиране просто си знае ква мъка е да накараш един компютър да провери колко аджеба пъти се среща дадена цифра в дадено число. А човек тва го прави само като погледне числото. Та кой каза е по-умен?