Според мнозина философи познавателният процес трябва да върви постепенно като качването по стълбите – едно знание да застава върху друго и така да се надграждат.

Това прави и Аристотел в своята система на познаване на нещата и първопричините. Според него всички хора по природа се стремят към познание, защото обичат сетивата си.

А както вече е ясно на всички, сетивата са първоизточникът на „познание” за всяко едно същество, тъй като познанието е възможно благодарение на единството между душа и тяло, т.е. в разума няма нищо, което преди това да не е било в сетивата.

В „За душата” мислителят свежда основните сетива до пет основни: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Зрението не случайно стои на първа позиция – за него то е най-важното сетиво от всичките, тъй като чрез него долавяме най-много информация.

А сетивата пораждат възприятия у съществата, но според Аристотел сетивото отделя само формата от даден предмет, а съзнанието му придава образ. Така сетивото предава конкретните неща, а мисленето общото, но като посредник между двете се явява именно въображението, защото не можем да мислим безобразно..

Той определя опитността като познание за отделното и така стига до извода, че по-мъдър е опитният човек, а не този, който само притежава сетива. Ако следваме логиката на философа до тук, то познавателния процес би трябвало да започне именно от сетивата чрез, които ние натрупваме опит и така ставаме по-мъдри.

Следващата стъпка е анализирането на това, което са казали други мислители преди нас и да направим обобщение на мислите, с които разполагаме до момента. Така той успява да отсее по-актуалните и значителни предположения и теории за началата и причините като ги разнищва много внимателно.

Критериите, по които се води Аристотел в преценката си относно мислите на предшествениците си се съобразява пряко с това, по кое време са живели те и до колко истинни са били изказванията им.
Например той отправя остра критика към първите философи, които твърдят, че началата на всички неща са само материалните такива.

Тук той започва да изброява познати философи до това време като изрежда и отхвърля техните хипотези. Аристотел не подминава и неговият учител Платон изказвайки много категорично своето несъгласие с него. При Платон познанието съществува само под формата на идеи, а сетивата ни заблуждават – нещо, което Аристотел не може да приеме.

Той обвинява по-възрастния философ, че се приближава твърде близко по възглед до питагорейците с теорията си, че между идеалния и сетивния свят седят числата, както и че числата са причината за същността на други неща.

Така Аристотел оборва теориите на всичките си предшественици като определя някои от теориите им като абсурдни, а към питагорейци и техните последователи отправя въпроса как биха определили движението. Но за сметка на това той констатира, че обединявайки идеите на всички мислители получава една добра основа, от която да започне по-нататъшното си изследване.

По този начин философът е достигнал степен, в която вече е отхвърлил едни идеи и е приел за важни и добри други.

Той смята още, че познанието е знание за причините на нещата и свежда значението на думата до четири смисъла: 1) Формална причина или причина за същността и същината. Свързва се още с форма и идея, 2) Материална или подлежащото на определение, субстрат, 3) Действаща или от където започва движението, не е дотатъчно наличието на идеята, а тя трябва да бъде и осъществена и 4) Целева причина или „това заради което”. Целевата причина е последна, но въпреки това тя се явява начална и основополагаща, защото вприродата нищо не възниква случайно, всичко си има цел. Освен това се смята, че точно тя предизвиква движението у живите същества.

Ами накратко това е основното -кой разбрал, разбрал, ако имате въпроси чувствайте се свободни да ги задавате А ако желаете можете да споделите и вие как се учите на нещата от живота или отделни науки, умения и тн

И как тези прекрасни философи са установили, че сетивата са точно това за което ги мислим, че изграждат такива хипотези? Винаги ми е било любопитно.

Ами не всички са така, но това е мнението на тези, които съм взела за пример. Други, като Платон мислят, че знанието епод формата на идеи и отричат сетивния свят. Въпросът е чия страна бихте заели вие. И как смятате, че се учите, от това, което изживявате всеки ден или по по-различен духовен начин

ученето и съответно мисленето(все пак са някак си неразделни) е запаметяване и анализиране на информация

3-те основни вида знание са:

1.при философията огромната част е анализирането а много малка е запаметяването

2.при всички останали видове специализации и науки огромна част е запаметяване и малка е анализиране

3.при хората с огромна обща култура, но които от нищо не разбират само изглеждат на пръв поглед много умни е изцяло само запаметяване без процесиране на информацията, типично за тях е че са много социално адекватни и лесно се оправят с легалистичните законосвързани проблеми от типа документи, сметки, покупки, съд и тн.

ех даже как ги наредих без да искам по стойност като разбира се философията е най-висшата
болшинството от населението са в т.3 на последък все повече в т.2 като и към нея се стремят всички забравяйки че съществува и по-важна т.1

колкото до сетивата те само изграждат основата за да започне запаметяването, мозъка е отговорен за учебния процес не сетивата, да им имам и идеите на западните прославени философи,
чували ли сте да гледаш но да не виждаш и да виждаш но да не разбираш?


това по-долу е недоказуемо но го мисля за истина,
има 2 вида начина за анализиране на информацията - логически(съзнателен) и чувствен(подсъзнателен), вторият естествено е по-развит и по-труден за усвояване, повечето от нещата в живота изискват да се използва чувствения нелогичен начин защото подсъзнанието ни е малко или много в хармония с света и енергията, а за логическото сме все още прекалено глупави и недоразвити технолигически че да можем да му се доверяваме изобщо, според мен трябва да сме на едно ниво където вече покоряваме галактики за да може логическото анализиране да стане толкова надеждно колкото чувственото, това което ни е дадено от природата

Човек, всеки се учи от опита в началото, а на сетивата си и най-вече на душата(разбииш ли) се доверяват импулсивните и нестабилни хора. Всъщност оппа, то май повечето жени предпочитат да се доверяват на "душътъ" отколкото на нещо друго, тъй че не четете горните съждения твърде внимателно. За древните философи мога да кажа само едно - тяхно право е да запишат всяка простотия, която им дойде на ум, използвайки авторитета си за да й предадат важност, мое право е да си им тегля една българска.
Пък главната ми теза по темата мога да изкажа с един от мъдрите изрази на бай <не го познавате> от село -
"Остаай го да си начупи глъъътъ, ве остаай го. Човек докато не го изпита на гърба си, от седем кладенеца вода да му вадиш нема те разбере напълно."

Това е ясно, аз за друго намеквах.
Нека го кажа така - за мен самата идея за анализиране на съществуването е безсмислена. Защото то изцяло зависи от коплексния диапазон на възприятията, сами по себе си ограничени от рамките на самосъзнанието. Като в случая под възприятия не подразбирам материалните сетива.
Та с други думи - заемам моята си страна xD
Разбирането ми за света е различно, и в него "научаване" не съществува - има достъп до необходима информация при нужда, като тази информация е заложена в основите на самосъзнанието, и съдържа всичко което е необходимо.

Винаги съм мразила Аристотел. Може би, защото една мумия ми подари негповата поетика, а може и да е заради сбърканата му персона, която някак си ме отдалечава от идеята да следвам ученията му.

Все пак той е бил изключително неприятно изглеждащ, заради което се изкава неуверено и някак пренебрежително спрямо въпросите касаещи външния вид и телесното. За разлика от Платон не ги отрича, но пак се хваща на хорото за съзерцателния живот и както повечето(изключая ръкоблудстващия Диоген и шотакона Сократ) елински философи пръска благочестивост наляво и надясно, докато се забавлява нощем с Хермий. Естествено в елинската култура хомосексуализмът не е нищо ново и аморално, затова това не е проблем.

И все пак, Диоген Лаерций твърди, че Аристотел е най-верният последовател на Платон и то не само във философските учения. Което не мога да не приема предив това, че Аристотел в общи линии открива топлата вода, като облича вярванията си в по-сложни думи. Но няма лошо, нали се учи в училище...

Обаче, ако още веднъж се смени името на раздела ще изперкам... :о

Диоген да си гледа работата А Аристотел е УЧЕНИК на Платон, но НЕ и негов последовател. Та по дяволите той го критикува в почти всеки свой текст и отхвърля голяма част от неговите теории - прочетете малко и ще разберете. Колкото до сложни думи и това не е вярно - Аристотел е систематик, изразява се пределно ясно и точно.

Не знам какво си чела ти и от къде го измисли това, но мислиш в грешната посока Ако искаш да задълбаеш въпроса се информирай малкоповече, ще ми е приятно да водим дискусията на тази тема. Поздрави

Диоген Лаерций "Животът на философите"(голяма грешка според мен), Поетиката на Аристотел, някои съчинения или там каквото са, и диалозите на Платон.
Обаче не съм фен на никого от двамата. Виж, ако ще си говорим за Аристип или Сократ, тогава съм отворена за всякаква дискусия.

Аз не твърдя нищо. Книгите го твърдят. Мразя гърци.

Такааам... Смятам, че Аристоти е напълно прав - така се "учат нещата", не мога да отрека, но за мен този метод е сериозно сгрешен и прецаква инстинският потенциал на човека.

Сега ще ви кажа как аз си представям вселенското знание -
Огромна планина, с връх. По нея се върви. За да се върви, трябва пътечка. Пътечката, която човечеството е направило, за свойте млн години живот е Х метра. Не се знае колко остава до върха, но едно е сигурно - тя е правена през всичките тези млн години...!
Защо е правена толкова бавно?! Защоро Аристотел е прав - или по-точно, защото "така се учим". Човешкият живот е ТВЪРДЕ кратък, за да абсорбираме и чуждите животи. Когато вървиш, в своя живот, по стъпките на друг(по изготвената пътечка), шансът ти да направиш нова стъпка за човечеството е минимален. Трябваше да отбележа, че с рождението си, човек е в началото на тази пътечка....

Нормалният път на човека, представен както è, от Аристотел е следният: раждане в началото на пътеката, вървене по отъпканото, достигане до краят й и след това - смърт или +1см максимум...

Чат-пат обаче, имаме отклонения. Тази пътечка, на човечеството е САМО една, но 1/500 години се ражда някой т.нар. гений, от типа на Айнщайн, който праща хората с мислите си с по 300 години напред, че и много повече. Тези хора, в мойте представи, не вървят по пътечката направо. Те кривват от пътеката, излизат от черната кутия на правата пътека и правят нова. За съжаление обаче, те също нямат времето да я довършат и така имаме една права пътечка с няколко отклонения, не-кратки, но различни и преплитащи се.
Не се знае, как ще стигнем до върха на планината, знанието... за това според мен всички грешат :Р

Пътят, по който аз се опитвам, но не мога да вървя, тъй като съм изпуснал момента, е различен. За мен ученията не трябва да се градят стъпка по стъпка, не трябва да има структурираност, не ми трябва Аристотел или Диоген, не ми трябват знанията на Айнщайн, за да открия вертикалата на света. Вселенското знание е една планина, но това виждаме само ние! Не се знае, всъщност още колко планини и какво "нещо/знание" има на тях. Трябва да се даде шанс да се открият пътеки към други планини, съдържащи нещо различно, НО....

... за съжаление, това е невъзможно в днешното общество :Р Обществото налага. Дори от детска възраст, нашият мозък бива постепенно промиван, интуиция и обоняния отиват подяволите и от нас става протитипи на хора. След това ни пращат в училище, където ни градят стъпка по стъпка и преди да сме се усетили, ние вече "учим нещата", точно "както трябва" и вече е твърде късно да се откъснем...

Шансът ми, и на всеки тръгнал по моя път, да се огледаме и да видиме нова планина или нова пътека е нулев. Нулев, защото ако го направиме, е по-вероятно вече да не сме "хора", при което досегашните понятия за "успех" биха отишли поангелите ;] Но все пак искам да опитам, и тук има хора, които също искат да опитат... ;]

Нееее недей да четеш Платон Това ще е по-пагубно за теб и от Диоген. И щом не си падаш по античните мислители пробвай нещо по-съвременно. Бих ти препоръчала Декарт ( чете селесно и приятно), Спиноза и щом те влече Сократ ( чието съществуване е спорно) задължително "Големият Хипий", който текст ще ти открие някои идеи по една друга тема за красивото, която пуснах.

Ако имаш интерес към някой текст ми пиши, мога да ти осигуря онлайн без проблем.

Оооо не, Декарт и неговите рационалисти ми идват в повече (или сенсуалисти бяха? все двеста, ужасни са...). Табула раза или понятия за точки и прави са някак потискащи за и без това потиснатото ми съзнание.
Виж, за Платон съм съгласна, не мога да уважавам или харесвам човек, който не присъства с личността си в нито едно от своите съчинения, а използва учителя си содомит.

Античната философия, а и психология са нещо изключително интересно стига да ги гледаш от хедонистичата има страна. Както казах вече, затова и Аристип ми е любимец...

За това и не харесвам Аристотел. Някак си ми се вижда странно да се обръщаме към човек с такъв комплекс за малоценност, живял по време когато представите за света не са имали нищо общо с това, което е сега, макр и човешакат природа да си е почти същата. Само малко по-консуматорска..

И все пак, мога да посъбера още малко омраза към Декарт/

Точно в първия час по философия говорихме на почти същата тема. Господинът твърдеше, че преди всичко е мисленето, защото сетивата могат да те излъжат (както всъщност правят често). Той даде за аргументи това, че дори и да нямаш сетива ти чрез мисленето можеш да достигнеш до някаква истина (дали е вярна или погрешна, няма значение). Но тази истина ще е само за теб и за никой друг.
Логично погледнато сетивата са първи, то и биологично уж е така...обаче, ако се замислим по-философски, дали наистина мисленето не е първо и чак след като достигнеш до някаква своя истина, ти я потвърждаваш или я отхвърляш чрез сетивата?
Тогава господинът успя да ме убеди, че той е прав, не знам как стана, даде страхотни аргументи, аз посочих само този, който ми направи най-голямо впечатление.
Та затова според мен за научаването най-важна роля има мисленето, макар, че сетивата са нужни за възприемане на информацията (от биологична гледна точка ). Защото чрез мисленето достигаме до формата на "нещото", която е най-понятна за нас.
Естествено, това е абсолютно индивидуално, защото зависи от това как ние възприемаме света и не мисля, че има правилни и грешни мнения по този въпрос.

@ Zenith все пак не забравяй, че все още Сократ не е исторически доказана личност. Водят се много спорове дали пък Платон не си е измислил Сократ. А и принципно, когато говориш за произведение на Платон, в което участва и Сократ не казваш "Сократ твърди", а "Платон твърди"

Но както и да е това са странични неща.

@vivianne не мога да ти кажа на коя философия е последовател твоят уччител, но бих го попитала как е сигурен, че тази истина, до която е достигнал без сетива е реално? Тоест как разбира, че не се самозаблуждава. Определено не може да каже "Аз мисля, значи съм прав!". Поне това е моето мнение

Откъде да почна.. Ще се възползвам първо от оная реплика, малко изменена на Аристотел. Обичам философите, ама истината ми е по-скъпа. Истината е че ултимативна и единствена истина няма, привърженик съм на идеята, че всичко е относително и това си е.
Платон е бил прав на моменти - всички знаем Сенките и пещерата. Поука - понякога сетивата наистина водят до големи заблуди....мне, не е това поуката. Важното е да се стремиш към светлината...мне и това не е, най-много ми хареса извлечената поука че невежите дърпат прогресиращите хора назад. Колкото и да вървиш към слънцето, страхът на хората, че можеш да ги задминеш, страхът от неизвестното може да те прасне отзад.
(Да си припомним за скъпият 24-годишен Пико дела Мирандола, който просто искал световен мир, а го обесили И го изгорили на клада, понеже видиш ли бил твърде начетен за възрастта си и Естествено, сигурно е сключил сделка с дявола)
Отделно теорията за числото на питагорейците далеч не е свързана с числата, каквито го знаем. Мога да се съглася до голяма степен с тях. Няма нищо по-сигурно от математиката и нещата, доказани математически. Друг път. До днес все още се пръхват нови и нови видове геометрия, където правите са криви и т.н. и след известно време мислене открих огромна логика, но те пък са обявени за фантастика.
И после на Академията пише "да не влиза който не знае геометрия". Хем искат да ги научат да мислят.
Фенка съм на Сократ. Който казва че не е съществувал да се гръмне, такъв човек не можеш да си го измислиш. Естествено, проблемно е че не е давал на учениците си да си водят записки от лекциите му и оттам идва цулия проблем, че всичките му думи са преразказани от хора, на които им е втълпявано с години че не е хубаво да преразказваш постно и просто да си имаш знание, а трябва да го развиеш на своя глава, та по-скоро се получава така, че той получава заслугите за повече мисли, отколкото е изрекъл дори.
Мисля че не е хубаво много да мислиш, защото рано или късно ще почнеш да си противоречиш. Всички са го правили, аз го правя...
Философията може да те научи само как да се чувстваш по-добре в кожата си, останалото може само да те обърка. Ако успее да те насочи към една гледна точка - значи си глупак и си изпуснал цялата идея на тая наука.
Объркването е точно нещото, което ще те преследва докато не пукнеш и ще те кара да си размърдаш сивото вещество ^^