//Sooo lame topic name, ne?

Помагате ли на другите? Когато няма какво да спечелите от това? А когато бихте загубили?


Снимка: Aleksander Rabl. NB!: Темата не е за градския транспорт.
_____________________________________

Въобще това българинът и помощ са две доста несъвместими понятия. Ние най-си обичаме да стоим отстрани, да цъкаме с език и да даваме акъл (което ако е помощ, аз съм тролей 5ца в задръстване на кръговото в София...). .... Стоя си аз в 5цата, по чиста случайност - придвижвам се към Младост... и една стара жена се качва. Женицата се движи бавно, вратите на 5цата прищипват торбите и и тя почва да се бори да ги отскубне. Бори се, бори се - хората зяпат тъпо отстрани и ка че ли чакат някой да им даде пуканки и кола, за да е удоволствието пълно. На един студент му омръзна да гледа - отиде и помогна на жената. 5 секунди работа, после си седна пак в 5цата и продължи да си чете хвърчащите лекции...
_____________________________________


Та - защо аджеба хората не помагат? Тоолкова ли е трудно при все, че никакво усилие ни би коствало на човек да отиде и да и помогне?

Аргумент N1:
- "За чий да се бутам? Все някой ще помогне. Това не е моя работа."
Емии... ако всеки мисли така, какво става - ми нищо... А трябва ли да стане нещо?

Аргумент N2:
- "Какво печеля аз от цялата работа?"
А какво би загубил чак пък толкоз?

Аргумент N3:
- "Тия дето мноо се врат да помагат на хората са чисти балъци. Цял живот се трепят за други, без да печелят нещо, а накрая никой не ги поглежда като изпаднат в беда."
Това не е точно така. Едно е да си продадеш жилището и да дариш парите на дом за сираци, друго е да станеш от седалката си, да направиш 5 крачки, да дръпнеш чантата по-силно и да се върнеш 5 секунди по-късно на мястото си.

Тук вероятно има още доста аргументи, но не се сещам в момента... Бих искал да чуя и вашето мнение - общо взето де що има въпрос в темата - това е въпрос към вас; надявам се да се получи нещо подобно на дискусия...

Не ми се е случвало да оказвам голяма помощ , но когато имам възможност да помогна го правя ...

Ами аз сам за поткрепата. Лошото е когато човека те е предал и искаш да му помогнеш, ама знаеш, че ако ти беше испаднал в беда той нема да направи нищо
^^btw тва по-горе е свързано с моментните ми приживявания...
Иначе гледам да помагам, ама ако знам че човека отсреща не дава и пет пари за мен и даже си мисли нещо лошо по мой адрес, аз немога да направя нищо...

Оу,градския транспорт е манна небесна за такива прояви.
Честно казано към този тип изпълнения съм много скептично насторена,както и към бабите с големи торби,но незнайно защо и за мен самата винаги помагам.

Иначе обикновено аргументът е:на мен няма да ми помогнат,защо пък аз трябва?
Еми,не трябва.Въпрос на избор.Мен не ми пречи.Не става дума само за автобуси,трамваи и сие(там няма да си признавам колко безсърдечна съм понякога).Не ми пука за хората,но ми пука за самата мен.А определено не ми е прятно да гледам как хората се мъчат за такива дребни неща.

Когато бях малка много обичах да помагам.Винаги подавах ръка на някоя баба,ставах от мястото си и бях много мила и всички ме обичаха.И ми харесваше.Сега е горе -долу така,само дето на мен не ми пука(и повечето хора ме мразят ).

Пари не давам.
Обаче цигари-да. Голям съм гей.

Уххх колко цигари съм раздал из центъра на непознати~

Тук таме пари...

Иначе помагам на хората... как иначе, я в рейса, я в тролея...
Как иначе, искам да отида в рая.

Тук съм първи, и в буквалния, и в преносния смисъл.
На мен ми прави изключително удоволствие да помогна, каквото и да включва това, независимо от цената, която ще ми коства, а до сега не ми се е случвало да губя нещо, за което бих съжалявал, за щастие.
И не мисля, че "българинът и помощ са две доста несъвместими понятия", вярно - много рядко се срещат хора, готови да окажат помощ, било то на възрастна жена в градския транспорт (примера на Мори) или пък ... всъщност за каквото и да е било, познавам много малко хора, които биха постъпили така. За жалост повечето ми приятели просто биха си седели безучастно, дали е то от мързел или от възпирание - тяхна работа.

По аргумент №1 - наистина, по пътя на логиката това означава, че никой не би си направил труда, защото всеки следващ си мисли едно и също ... не ми звучи редно, а на вас?
По аргумент №2 - не винаги печалбата е от някакво значение, дори и да не си нито в плюс, нито в минус. Не е в това въпроса, а се състои в това просто да подадеш ръка.
По аргумент №3 - съгласен с автора, понякога дори малките неща са много, много важни. Тук се настъпва един болен за българите въпрос, а той е в доброто възпитание, имам късмета точно тази година да уча етика и да съм горе-долу наясно с главните направления и школи и ми се струва крайно нередно, например, че някои смятат поведение тип "доктор Хаус" (което стана много "популярно" във форума, а според мен е пълна глупост) за напълно нормално. Държиш се добре към другите -> те се държат добре към теб, решиш да помогнеш -> някой може пък да реши да помогне на теб, когато си в нужда.

А въпросът не е само и главно в градския транспорт, вярно, там има доста такива "прояви", както се изрази Zenith, но това е една незначителна капка в чашата на поведенията. Това да си мил към останалите не е кой знае какво, нали? Дори на мен по-голямо впечатление ми правят хората, които не са мили, отколкото да се открояват тези с добро поведение.

И сега като казвате за пари - аз доста пъти така съм се "прецаквал", за жалост, ако някой ми поиска, не отказвам особено често ... особено на някой познат да му трябват, не виждам проблем. А пък често съм оставал без нищо за себе си, но това е друг въпрос

Хитрец.Що не си помогнал ТИ?Все едно се оплакваш от себе си и хора като тебе.Ходи се метни от някъде.

Като цитираш огромни постове слагай многоточие вместо самия пост.

//Аз съм сигурно единственият студент в София, който чете хвърчащи листове лекции в градския транспорт. Nuff said.

Аз също не давам пари. Благотворителни акции и т.н. събиране на ръка - от къде да знам, че ще отидат на правилното място? Само по банков път - а нямам и толкова пари, че да пращам по банка... Само смс-чета за Бг коледата съм пращал.

@Zenith - аз на девойки винаги помагам. Така че не си права, че няма кой да ти помогне...

Иначе както Прес каза - може би това дали ще помагаш си е въпрос на възпитание/личен избор. Аз лично не се чувствам по-добре като подам ръка на някой и т.н.: просто го правя, защото мога и не ми коства нищо... //Брееей, това колко лейм прозвуча... почуствах се като Мис Свят на церемонията по награждаването...

@Morridin
Мне,забрави за световния мир. ;р
А за мен не се притеснявай,аз поне с автобусите мога да се оправям...

Между другото съм давала пари за сираци от SOS селищата.не бяха много,но аз и нямах повече,но купихме разни неща и децата бяха щастливи.Тогава ми беше кеф.

А сега се сетих, че и аз съм пускал есемесчета . Даже си спомням един път когато vivatel имаха там копуваш 2 карти за 20лева и каквото исхарчиш на другият ден се въстановява. Тогава пратих около 9 есемеса на там за семействата на загиналите полицай...
edit: Забраих че и от другата карта пратих около 8...

btw:
Zenith пишеш за себе си в женски род, а казваш това...

направо ме разбиваш...

Да, и аз доста пъти съм помагал така като събират за сираци, за домове в региона и т.н., но да проси някой на улицата и да иска пари "за хляб", а след десет минути да видиш как се събира с останалите "просяци", за да си разделят парите и да купят алкохол/цигари, е ужасно грозно ~_~
SMS-четата са добър начин, поне с помощта на голямото медийно внимание можеш да си напълно сигурен, че парите, които не са чак толкова всъщност, след като извадиш ДДС и таксата, която операторът взема за "услугата", отиват на правилното място и могат да помогнат на хора в нужда.

Ей, това не е тема да си мерим пи... ерм, да показваме как майка Тереза е била алчен скъперник в сравнение с нас, а дискусия около това - дали е добре да се помага, до каква степен и въобще има ли това чудо почва у нас?

Нямам много голям житейски опит, но съм научил, че никое добро не остава ненаказано.

Мори, не смятам, че тука става дума за "нас", като българи, като нация и т.н. Честно казано това да бъдеш роден задник си е чиста човешка черта, която съществува при всеки, а не само при българите n_~

Не те знам тебе как са те раждали, ама хората тук(поне повечето) не са задници.
Ако сте гледали Gantz в началото се поставя същия въпрос за помагането и обществото като цяло.
Но човек помага главно защото се чуства по-добре.Дали ще е по време или след доброто дело няма значение.Е има го и момента да ти стане жал за някой и просто да искаш да разкараш кофти чуството де.Но в общи лини пак си е същото.

Go go go доброто!!! .Иначе сериозно-та и аз обичам да помагам като Прес,просто отдавна съм го решил и преценил,че доброто е в пъти повече от това да си злото.Макар да сме по принуда от живота да бъдем гадни,то пак може да се променят нещата.Тц тц,ги плямпам едни в три през ноща .По-нататък ще си развия мисълта.
А да добавя-Мори-сама,бях чел за проведен експеримент,ама това май още през 90-те ли или по-назад(не мога да се сетя).Та ставаше дума точно за твоя случай-канят напълно непознати хора и ги питат различни въпроси,след което питащата ги жена отива в друга,съседна стая;където има магнетофон и след време хората чуват как нещо пада и чуват гласа на жената,която казва-Кракът ми,боли ме и т.н. И резултатите били интересни-когато човек е бил сам,то той е повлиян от това да види какво е станало и ако може да помогне.Но ако са били група(защото те така са провеждали експеримента-тоест сам и на групи),то никой не ставал да отиде и да погледне.Тогава психолозите(бе май беше от учебник по психология,ама не мога да се сетя ве..... )разбрали че става дума за едно колективно чувство-тоест като си в група,чуждото влияние е по-силно,а и след като никой не отива,ти си мислиш несъзнателно,че това е правилното поведение.
Това е в общи линии(ако някой попадне на тоя експеримент,да го напише тука,то и аз ще си проверя).Ама и аз едно мнение написах-въобще не го подредих както трябва,но нейсе.