Отговорността според годините...

....Накратко - в тази тема искам да разгледаме как възприемаме отговорността, как ценим живота и как го живеем, Когато сме още деца, когато сме юноши, когато "възвърастяваме", когато сме възрастни, когато остареем ~ и до колко живота ни е в опасност поглеждайки и базирайки се на по-предните мисли.

› Като деца - ние не знаем, че печката е топла и макар да ни казват да не пипаме, просто няма начин да не пипнем. Ние не знаем, че ако ни блъсне кола, животът ни ще приключи, за това изскачаме на пътното платно без да си и помислим за оглеждане... светът се върти около нас, защо ни е и ние да се въртим!? Малко по-големи деца, тръгващи на училище тепърва да речем - биха се качили на крушата на върха без да се замислят за каквито и да е последствия... При всички тези УЖАСНО стресиращи за родителското тяло случки, детското съзнание остава недокоснато и в колкото и опасни ситуации да се въвлечем, винаги се измъкваме, макар на косъм....
› Като юноши - ние "знаем", че ще се разминем с тази кола на следващия завой и караме стремглаво, сечеме завоя и се разминаваме действително, на около 2 косъма разстояние, които могат да ни костват живота по един или друг начин...
› Като навлизащи във света на големите, вече знаейки, че крушата е чупливо дърво, че пътната настилка е опасна за пешеходци, че колата не може да маневрира достатъчно бързо --- рисковете, които така ни убягват, и дори и в тези години продължаваме да практикуваме...
› Като навлезли в света на възрастните, вече знаем, че крушата е доссста чуплива иии дори детското тегло би могло да я скърши... освен това е доста на високо и едно евентуално падане би било фатално... не ни се ще децата ни да секат завоя, да тичат по шосето и да се катерят по стари чупливи дърва, нали така...
› Като навлезли в света на остарелите, вече наближили краят на този живот, осъзнавайки всичките му плюси и минуси... защо да не дадеш на внучето да се качи на крушата? Та ти го прави същото преди 60+ години, нали така.... е опасно е, за това си и ти там....

....До колко в различните стадии на живота си оценяваме неговата стойност, неговата опасност и рискът от ежедневният живот? Може би по-точният въпрос е не "до колко", а кое е най-правилното?
....Животът виси "на косъм"- това е факт от историята някак... илиии поне от моята и тази на мой познати.

....Ако сте шофьори, вероятно знаете и не веднъж сте попадали в ситуации, в които се разминавате на една боя с отсрещния/спрелия/стълба/кофата/пешеходеца.... НЕ веднъж, и това не е ненормално, нито особено стресово. Напротив, това е ежедневие. За това разстояние от една боя, може да си прецакате деня....
....Ако сте колоездачи, вероятно знаете и не веднъж и два пъти сте се разминавали на косъм не, ами на нечовешки инстинкт, дето се чудите как така успяхте да завиете/спрете/погледнете навреме/намалите///....
....Независимо какво правиме, дори в пърженето на едни яйца, можем да попаднем на ситуация живот/смърт или контузия за запомняне... разбира се, не казвам, че винаги се измъкваме, но ако 1 път сте си порязали пръста леко, помислете само този пръст до сега колко пъти сте щели да го отрежете до китката по една или друга причина/невнимание....

....И пак се връщам на осъзнаването на отговорността според годините. В крайна сметка не можем да накараме света да се върти около нас, противозаконно е просто, не за друго. Няма и как да избегнем рисковите ситуации, защото самото ни раждане на тази планета е криело страхотен риск ...

Имаме ли отговорност за този живот, за това общество?
В кои години имаме отговорност, или тя се мени според възрастта?
Виси ли животът ви, рискувате ли, забелязвате ли такива неща?
А до колко рисковете определят живота ни...?
Замисляли ли сте се за дадена ситуация "абе с какъв акъл аз съм направих това"? /става въпрос за ситуация, която може да се извърши повторно++, катооо качване на круша ;] /
Ако следиме реда на мисли, това би значело, че млад = безотговорен; върастен = отговорен, внимателен?
Дайте пример с рискови ситуации, до които сте се докоснали, макар и посредствено и които са били одобрени от повечето, но не и от вас?
Можете ли да носите отговорност за собственият си живот ;] ?

1 това зо отговорността в живота и обществото ми се струва малко глобален въпросът и ще го пропусна
2 трудно е да се определи граница между годините и още повече степента на отговорност която трябва да поемем през различните етапи от нашия живот. като цяло аз от личен опит мога да кажа може би заради начина по който съм възпитан или просто по стечение на обстоятелствата но винаги (от съзнателния ми живот) съм имал усещане че не съм безсмъртен и че някои неща са потенциално опасни (може и заради това сега да имам лека фобия от височини).
до някаква степен отговорността може да се каже че се мени с възрастта но не отговорносста за собствения ти живот а по-скоро отговорността за живота на близки хора (на човека когото обичаш на децата ти след като си от имаш и т.н.)
3 не съм от хората които се страхуват да рискуват ама не ми се отдава и често да го правя
4 това е различно за всеки човек но може би на риска се дава доста голяма роля в живота ни (и как да не се като живеем в България единственият начин да се опиташ да постигнеш нещо е да рискуваш и да пробваш всичко)
5 в повечето случаи след като направя нещо и след това не мисля повече за случилото се. мотото ми е след като се е случило и съм го направил значи не съм сгрешил и няма какво да се направи по въпроса. станалото станало!
6 по-скоро млад-отговорен възрастен -по-отговорен поне според мен
7 маи скочих от втория етаж на един апартамент ама бях пиян и май това не се брои иначе не се сещам
8 мисля че мога да нося отговорност за живота си но времето ще покоже

Отговорността си е една и съща, просто в различните стадии е осъзната по различен начин.

Да вярно, че като си малчуган не осъзнаваш колко сериозни са някой твои действия, но щом си ги осъзнал като си пораснал - това е важното. (нали? о_0 ...)
Сега даже се замислих за моето детство и... Майко мила, цяло чудо е че съм се измъкнала жива от някой случки . Но хей, щом сме преживели това, значи сме готови за всичко останало, което живота може да предложи . (уж XD )

Живота виси всеки ден, всеки час, всеки миг. И това е свързано с отговора ми на първия ти въпрос. Някой наши действия може да не повлияят толкова на нас, колкото на околните. Нека си спомним 11-ти септември - хорлата си били в готиния небостъргач, откъде по дяволите да очакват, че ще ги връхлети самолет? Хм... това е малко по драстичен пример, но горе долу се схваща идеята. Просто понякога нещата не зависят от нас, колкото и да сме внимателни и отговорни. Така че да, имаме отговорност не само за себе си, но и за обществото.

"млад = безотговорен; върастен = отговорен, внимателен?" - абе уж така се води, но...
Все си мисля, че възрастните са по-отговорни, просто защото са се нагледали на какво ли не и просто не искат повече да стават свидетели на ситуации, в които някой е можело сериозно да пострада. Докато, като си млад нямаш тая грижа. Не за друго, а просто защото си готов да поемеш риска и когато го правиш се чувстваш добре, а ако оцелееш се чувстваш направо като Бог.

Всеки носи отговорност за собствения си живот, независимо дали му харесва или не. Това е задължение, с което се раждаш. Сега се сетих за един цитат от "Оскар и розовата дама":

"Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..."

Въпроса е, че всеки има свои собствени разбириания за собствения си живот, начина по който да го изживее или заслужи, за отговорността която има към себе си и пред останалите, пред обществото като цяло.

Като заключение ще кажа само, че аз самата не съм сигурна какво мисля по въпроса. Темата ме обърка, докато се опитвам сериозно да се замисля върху нещата.

Я интересна тема изпълнена с ГОЛЕМИ било то смислени или не постове.
Така мнението ми:
Живота е един, проигравай го, опитвай от всичко, все пак един път се живее, прави нещата който ти се правят, но и се съобразявай с хората който уважаваш.

Казвам уважаваш, защото "обичаш" не е правилно.
Обич/любов = временно сходство на интереси с цел облагодетелстване и на двата индвида участващи в връзката. В природата на това му се вика Мутуализъм

Съгласен с Beast-а (а и и аз не чета такива дълги мнения, затова и от мен накратко)

Поемам отговорност, според мен не зависи от възрастта, поемам и рискове в дадени ситуации, те движат живота напред. И, да, мога да нося отговорност за живот, било той моят собствен или този на друг : )
И моето мнение е, че ако повече хора са такива, би било малко по-сигурно по света

Като станеш на 19 и вече те е срам да ходиш без билет в транспорта.

Мързи ме да пиша за това ще карам през просото и аз ->

Пффт. Единствено страха от смъртта е това, което кара един човек да е отговорен в някаква степен към каквото и да било. (а при някои и страха от живота...)
Ако знае, че ще му се размине би прескочил всякакви правила и ограничения.
Живея живота си както искам, ценя го колкото намерени 5 стотинки в прахта по пътя, а отговорността към каквото и да е си я създавам колкото, когато и както ми е удобно.
Peace

пп. добре де, ще допълня
Не , освен според болните изкривени от обществото представи на вече психираните* хора.
Както вече казах, това понятие е въведено за да се обвържат и служат новите* на вече изтарикатените стари*
Ми с две думи - през *уя ми е

Изцяло го определят, както вече казах - ако нямаше риск нямаше никой да спазва някаква отговорност.

Да съм се замислял? Мда, непрестанно, но единствено за да преценя как да заобиколя каквато и да е отговорност ^^
Много са, мързи ме да описвам. И да, мога, и ще я нося докато ми е угодно

Peace x2 :3

Ми да ти кажа, аз не съм на 19 и вече ме е срам да ходя без билет...

Поради няколко причини:

1. Билета ми е оправдание, че си плащам и не получавам хубави услуги...

2. С билет си спестявам половин час разговор с некви досадни хора, които си мислят, че като им кажа "Свикнал съм с карта, забравих да дупча" си мислят, че ги лъжа и съм от онея безотговорни тъпи пеленачета, които ще са толкова пострадали от факта, че са дали 1 левче за билет.

Нооо.... това е друга тема

Та по темата... Отговорност ако не за друго то поне за собствения си брат нося. Поне в нас. Единственото предимство брат ми да е по-голям е, че извън къщата къвто гаф сътвори - аз не съм виновен.

И за друго освен за него и за себе си не се сещам да нося отговорност... Не че съм несериозен.
Просто няма много хора, които са ми показали, че могат да се доверяват на мене...
А брат ми е изключение... защото ми е брат, живее в моята стая и... най-вече щото на нашите не им пука много кой е направил кочина, важното е да няма кочина...

Знам за какво не нося отговорност...
За коментарите и действията ми, които имат причина. Ако съм напсувал или наранил някой - имало е причина...

П.П.
Още не мога да си обясня начина на мислене на някои индивиди...

ще отговоря само на важните въпроси, а и няма да прочета нищо от темата сега

~по цялата тема за отговорността~
отговорността е един от моите най-големи врагове , и нешо което подсъзнателно се опитвам да избягвам със всичка сила, може би това се дължи на характера ми - противоположен на характера на да речем известни хора, оправници, хора с много пари или власт и прочие, всеки от чието действие зависи нещо различно от него самия
също отговорността е синдрома на бялата офцъ и на несвободния човек, напълно подвластен на системата(матрицата), колкото повече власт има над другите - толкова повече власт те имат над него (закона за равното по сила противодействие)

А до колко рисковете определят живота ни...?
Във рискът (също като и в промяната) се корени целият живот на всички одушевени и не-одушевени предмети, частици и изобщо на цялата енергия на света - колкото по-малко риск(и промяна) толкова по-малко жизнена енергия, живот или квото и да било. Камъкът поема много по-малко риск и промени от колкото да речем едно дърво, за това е и толкова семпъл и безжизнен, какво остава ако говорим за човешки организми, те за да са на върха на всичо както изглежда, трябва да поемат най-много риск и да се изменят най-много през жизнения си цикъл, а неосъзнаването на тези неща от многото хора води до тяхното нещастие
това обаче не е по темата, що го питаш

Замисляли ли сте се за дадена ситуация "абе с какъв акъл аз съм направих това"? /става въпрос за ситуация, която може да се извърши повторно++, катооо качване на круша ;] /
по-скоро обратното - ехх защо не го направих това, толкова рисковано (истинско) беше, (погледни предишния въпрос)
Ако следиме реда на мисли, това би значело, че млад = безотговорен; върастен = отговорен, внимателен?
готови модели на живеене следват тези които не са достатъчно "прозорливи", ако мога така да се изразя, за да измислят нещо със собствения си (роботизиран) мозък


с две думи отговорност, която е свързана с нещо друго освен тебе самия - sucks, very hard
а, и временното състояние на градивните частици на елементите, което вие наричате младост и старост... НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ

на мен пък ми беше болно... особено като ми свършеше заплатата и наште ми даваха по 5 лева на ден, а аз съм и пушач...даже и да не бях, аз в тея дни не ядох ... така че цигарите може да си представиш, че са храна...а... и сменях превозно средство, което ако давах всеки път пари за билет щеше да ми е 4...а това ми е от тогавашна заплата.... май 28 лв. на ден

безотговорно тъпо пеленаче ли съм

Ми не знам дали си безотговорно тъпо пеленаче, ама пушиш... и си носиш последствията...