Защо толкова обичаме да се оплакваме
Какъв е тоя зор някой или нещо да ни е криво
Кой е Абдалим Джошуа Иванов Чухнг Сакурадо де ла Вега
Чувстваме ли се удовлетворени или успокоение след едно добро мрънкане
Колко често мрънкате, без да се замисляте
Викането на неволята, дали е довело Неволята, в онази приказка, или

....Нещата които ще изкарам на преден план сега са си от примери от обкържението ми. Тоест наблюденията ми не е задължително да се асоциират с цялото човечество, но имам странното усещане, че няма да съм единствения с тези наблюдения.
....Защо хората, НАЙ-вече от по-преди поколения, тоооолкова обичат да се оплакват? Не, не обичат просто да се оплакват, та те дори се съревновават в оплакванията си! До къде може да се докара този абсурд.

Примери -събират се тъщата и свекървата и се почва: Свекървата -Оле колко ми е топло, а колко неща имам да свърша, а краката как са ми се подули, а тия жеги просто ужас, не можеш да дишаш, а и главата ме боли
Тъщата -оо, ти нищо не знаеш, аз днес колко съм вървяла, че и една колежка ми наду главата, в работата е толкова напрегнато, а крака как ме боли, не мога да ходя, а то една жега направо тече от мен, да се чуди човек какво да свърши първо, няма време за почивки, и се прибираш вкъщи и трябва къща да оправяш
И всичко ни е така =0 Почнеш нова работа - пу тоя шефа колко ми е крив; почнеш ремот вкъщи - ей тия строители колко криво са ми построили апартамента; викнеш майстор да ти сложи плочки - ей тоя колко криво ги нареди; сипеш ракия -пу тая муха са кат ше земе да влезе в чашката ми; остайш салата на двора -ех тая котка мръсна как ше я бия, че изяде яденето; тръгнеш да излизаш в облачно време -ей БАШ са па ше завали *****; дойде зимата -ЛЕЛЕ къв студ, не се живее!! кога ше дойде лятото пак!!; дойде лятото -ЛЕЛЕ къв пек, не се живеее!! зимата си беше добре!; дойде пролет-есен -ЕЙ ма тва време едно такова никакво гадно, как мое да настинеш с тия промени един ден топло другия дъжд~~~ Тъй като аз самият мога да мръням доста ако пожелая, тези примери са ми сравнително безгранични, тъй че ще спра до тук...

....Извода е обаче, че винаги някои или нещо ни е криво И трябва задължително да се оплачем от него, за да ни олекне. Ми то хубаво, ама като гледам някои хора как се оплакват и как всеки, освен тях, им е крив, направо се спаружвам от абсурдизъм. Гледам ги тия хора и се чудя защо подемоните толкова се оплакват? Кеф ли им е, нямат ли си др. тема на разговор..
Кое ни е в ред? Времето -гадно, пари -няма, пуснеш филм -убийства, пуснеш новини -все лоши*, пуснеш радио -тъпа музика, цени -високи, почивка -няма.... е как да не се оплаче човек от всичко това. Та то ако спрем и да се оплакваме, съвсем оставаме под чехъл... или поне така си мислят вероятно всички водещи на предавания против съвременното, скапано, правителство. По не една и две телевизии, а че има и специализирани такива, само за това, може да пуснеш от сутрин до вечер да слушаш колко сме зле, колко са мръсници 'там горе', как народа се оставя да го тъпчат, колко е абсурдна ситуацията, че и ХЕЙ - винаги можеш да се включиш и да заявиш очевадното отново!! =D

....Интересен ФАКТ е, че винаги обаче се смеем на лошото. Това пък защо =0 Всички пиеме спрайт и се присмиваме сега, за да не ни е яд като се смеят на нас после? Или просто това си е вродено усещане? Или както се казва "като ти стане пре-зле, вече ти е все едно"? Има такъв момент в измръзването например, когато до толкова си измръснал, че усещаш топлина на въпросното място по тялото. Главите ни са пълни с разни негативизми, обаче пускаш телевизия, където някой разпален 'общественик' разяснява ситуацията и ти му се присмиваш. Отваряш радел новини, където 13 годишно се е самоубило и отдолу гледаш коментари с надсмешка, иронизиране и подигравка с нещастното. Отваряш тема по-дълга от 5 реда и до 1-2 стр. се появява коментар, че на някой си люзър Х темата му е твърде дълга за четене~, ако ще да е с доста голяма важност за самия него... Пиеш 2 ракий в съседа и се хвалиш с новия изтеглен заем, той с неговия двоен и си се хилите заедно на нещастието си... Сядаш в компания и почваш да мръняш за всичките си проблеми, натоварвайки и тях с твойте и те с техните теб и накрая -смЕх.

....Често срещан е цитата "Защото българите много обичаме да се оплакваме, но нищо не правим, за да променим нещата!" и вероятно небезпричино. Дали ще се случи нещо добро или лошо с нас, винаги си имаме виновен... особено зад компютъра или на масата или в съседското обкръжение... винаги има на кой да се оплачеш и той да ти нод-ва през цялото време и да те подкрепя и изслуша, чакайки своя момент да покаже и той с какво е герой ...

....А дали проблема не е малко по-очевиден от народопсихология? Не е ли просто това, че ние хората сме си криви? Имаше един епизод на xxxHolic, в който злощастен човек идва да потърси помощ срещу своето нещастие. Оказва се обаче, че този човек подсъзнателно не желае да бъде оттърван от злото, което го преследва, защото този човек обича да бъде съжаляван! Поставете се на тази позиция за момент. Отивате и се оплаквате на някой, който ви съчувства, който ви признава и дори ви се възхищава за издържаното, колко ви е било тежко и прочее. Себеповдигане в герои по трудния начин? Ще спра до тук ~

Саяне, спокойно, ще ти мине

Хората обичат да мрънкат. Такава ми е работата и съм се обедил много кратно в това. Без значение от какво. както каза саяна - времето, парите, мъжете жените, цвета на облаците, подметките на обувките, и още и още. Някой би казал че им олеква когато се навикат на някой или споделят мъката по изгубената младост. да бе да, просто се опитват да се изкарат живота по черен отколкото е всъщност.
"е как на иван ще му е по-лесно , аз получавам по малко пари, по скапана работа имам по зле живея".
Аз никога не се оплаквам, не виждам смисел от това живота на всички и без това е тежък, няма защо да тормоза другите с това колко ме стягат боксерките. Живей си живота и остави друготе да живеят.

еми пийпъл сък, незнам каква е причината освен тази.. може би са лошите ни гени, може би лошото време, първобитните дали са се оплаквали, съмнявам се, всъщност обзалагам се че преди 100 год. са се оплаквали мноого по-малко, това е заради технологията, сигурен съм, прави живота ни толкова лесен че вече и най-малките незгоди ни се струват трагични и трябва да си излеем нещастието, например днеска има мъгла! МЪГЛА, е ако и за ВЪЗДУХА даже се оплакваме, какво остава за някоя тежка болест!
а може и да е от културата, японците рядко се оплакват(а може би вече и те почнаха)

много често, даже прекалено често се чуват оплаквания по адрес на нещата за които най-малко човек трябва да се оплаква, естествени природни неща които винаги са си били така - въздух, време, вятър, дъжд, температура, храна, шум, светлина дори, да, за всичко от тези чувам оплаквания, а за нещата който наистина са за оплакване направо не е реално вече колко пъшкат хората

оплакванията са на всякъде - по телевизията, по интернет, по улиците, вкъщи, че дори и когато се забавлявате с приятели, даже ако трябва да сме точни във всяко действие което се счита за забавно има в някой ъгъл по някое оплакване което го дебне, счупих си нокъта докато взимах куфъра с 2 мил. $$, ох колко съм нещастна! загравяте ли?

после що не обичам да общувам много с хора не е само заради оплакванията, хората са пълни с всякакви подобни простотии свързани с характера им, аз не се оплаквам, може би за това съм особняк, мълча си там, заспал съм, ама не надувам главата на никой с всякакви простотии, не се държа като гадняр, не преча на никого и не си налагам мнението, когато среща достоен човек за разговор тогава само ми е приятно покрай хората, айде и аз да се оплача че ми е кофти по някога с толкова малко свестни хора


тая тема за мен е хейт-провокираща, ще спра с коментара, нека се бият един друг хората, само да не ме намесват


обаче вярвам че има все още доста хора с готин характер, които почти никога не се оплакват, и ще ги търся

Факт! Много хора гледат в чуждата паница и все, някой друг/о им е виновен. Между другото много рядко може да се срещне човек, който ако наистина греши да си признае. Ще каже "Ти си прав", но доста трудно ще измъкнеш "Аз греша". То е логично, че ако каже "Ти си прав" той излиза, че греши, но като че ли второ се избягва.

Колкото до подигравките- хората не ги мислят сериозно тези неща като си правят бъзици, защото ако това се беше случило, на някой техен близък определено щеше да ги засегне. Просто тези случки повечето не ги засягат емоционално -----> не им пука(или се замислят, само). Възползват се от това нещо и се правят на непукисти и дразнят тези, които ги интересува новината.

Съравнованието не е само при това, при всичко е. "Ама знаеш ли аз какво мога/имам/правя" и т.н. Може би е с цел да се изкара един индивид нещо повече от другия? Ама това е масово. И дори сигурно не се усещат повечето хора. "Аз си купих количка", "аааа, ама пък аз си купих камионче", "Уаааааа, моето камионче се счупи", "Моето се счупи по-лошо от твоето". Този саркастичен пример, показва, че това нещо е дори инфантилно...

А по този начин за себеповдигане в герой, специално по този начин, който представи е доста жалък според мен. Най-големия ужас е да ме съжаляват, а това е още по-голям, един вид "фалшиво" съжаление. Не понясям такива хора.

В заключение:

Идеята на българина да се изкара най-най-най, да е винаги прав и всички други да са му виновни и почти никога да не си признава грешките(когато той осъзнава това), може да му изиграе доста лоша шега... Алеко Констатинов е успял доста добре да покаже тези черти на българина в "Бай Ганьо".

Да се надяваме, че съм разбрал правилно темата...

До личност, до личност . . .
Аз лично винаги страдам от липса на внимание ~~~

Все се опитвам да представя нещата от добрата страна на тези, които постоянно се оплакват, а понякога изобщо не схващам, че и аз съм същата. Понякога, когато завързвам някакъв разговор, започвам да се оплаквам за щяло и за нещяло, с подсъзнателната цел да стигна и до някакъв подобен проблем и на събеседника и така да го "приближа" малко до себе си. И в един момент се спирам и си викам "Добре де, за какво мръняш за глупости, на човека сигурно му се слушат хубави работи"....обаче когато аз спра, тоя срещу мен започва и разбирам как тоя номер малко или много действа Но малко или много така се поражда негативизъм у хората, който и без това си е доста срещана черта у българина (да си признаем - не сме оптимистично настроен народ). А като пробвам да повдигна някаква оптимистична тема, да кажа, че съм добре, че съм весела и щастлива най-много да ми завидят....
Иначе не съм от тези хора, които само чакат някои да дойде и започват да си изливат нещастията върху неговата глава. Това най го мразя, имам някакъв сериозен проблем, той ми е в главата в момента и да дойде някакъв и да започне да ми се оплаква, как оня ден си изпуснал автобуса...или пък аз да имам тройка, а някаква съученичка да реве заради петица....
Колкото до това, че се смеем на лошото....аз лично се опитвам от лошото да извадя нещо положително....да се посмея в гаден момент....като гледам естествено да не наранявам чувствата на тоя дето примерно се е подхлъзнал на леда и си е натъртил задника....

Не са ме учили да се оплаквам, за това и не го правя, а и не намирам нужда.


Аз съм такъв, бтв малкото които останахме сме записани в червената книга, ама наскоро едни цигани я откраднаха

пп.
Саяне надявам се усещаш колко е смешен марка , като че ли някой ще се замисли за какво си го сложил... директно ще си крадне каквото му е кеф

Не си единственият който се пита това.Имам чуството,че човек като се оплаче,от всичко което го търмози му олеква на душата.Пък и съм забелязала,че повечето хора които се оплакват за дреболий са израстнали в такава среда,която им е позволила да се развият по този начин.Примерно когато едно дете е отгледано от родители,които са му позволявали всичко и са го глезели,детето като порасне и започне самостоятелен живот,ще се оплаква от всичко което не му харесва,дразни го и го безпокои.Докато едно дете което е израсло в такава среда,която не му позволявала всички блага,няма да му прави толкова впечатление или ако му прави впечатление,ще си замълчи.
Друго нещо което съм забелязала е,че българинът просто си е едно досадно мрънкяло -____-'.Свикнали сме да се оплакваме от всичко и всички,без да си мръднем пръста,за да го променим и после защо сме толкова бедни,защо правителството не струвало,защо има такава голяма мафия и т.н.Еми честно казано ако си седим пред компа и телевизора и само псуваме всичките новини и пишем колко ни е зле,нищо не променяме и заради това затъваме,и това ни различава от поврчето добре устроените европейски страни.Това,мисля, ни е заложено от комунизма.
Аз мрънкам рядко,в повечето случаи споделям,това което ме безпокои,когато някой ме попита или просто,да сложа разговора в друга насока.Но дори когато се оплаквам,никой не ме чува,пък и ми е все тая дали ще се оплача или не,не изпитвам ''удовлетворение''.
И викането на Неволята,много рядко помага...
Пресата обаче в огромна степен влиае на един човек.В новините по всички български канали,дават все лошо и негативно,една хубава новина не пускат,от което следва и огромният негативизъм на българското население.Не стига,че положението е лошо, но трябва и постоянно някой безспирно да ни го повтаря и да крие добрите ФАКТИ-пример:все чета колко се оплаквате от образованието,а какво гледам аз,по френските и немските канали дават нащо ''проклето'' образование,като най-доброто в Европа и едно от най-добрите в света....просто no comment =/.Толкова много е повтаряно,че образованието ни е ''скапано'',че вече ни е втълпено и без да мислим,пак си повтаряме колко ни е зле.Все не разбирам щом няма добро образование,защо нявсякъде по света,където и да отидем винаги сме по-интелигентните,не е защото българинат се ражда умен,а е просто добре научен.
Просто сега ми идва да си ударя едно голямо facepalm.




btw поредната страхотна тема от SayanMk ^^'

В момента всички мрънкате срещу мрънкането, мрънкала такива...

И все пак темата е много добра.Аз лично смятам че мрънкаме просто защото така сме свикнали, всички това правят, а и уж ни разтоварва "споделянето на проблемите"... за какво иначе са приятелите освен за да им се намрънкаме колко ни е зле и да се поуспокоим?



Знам ,така е , но просто по принцип съм по-мрънкащ от останалите ми приятели например... много лош навик ,ама някак си не мога да се отърва от него колкото и да се опитвам... иначе аз не мрънкам точно срещу мрънканията на антимрънковците, просто споделям факт.. всички уж все храним тия дето ни мрънкат, все ни дразнят ,обаче и ние сме същите( с малки разлики в количеството мрънкане) - днеска храним тъщата че ни мрънка за крака си, а утре се оплакваме как сме си изкълчили глезена на футбол... според мен само хора, които никога не са се оплаквали могат да държат сметка на останалата част от човечеството ( и примерно да искат да избият тая част ).. но такива хора просто няма

Не мисля обаче че това е точно българска народопсихология(макар че верно не сме от най-оптимистичните ,както каза KISSSY )... някакси много се дразня когато се каже това - колко точно от вас са живели години наред в чужди страни за да имат добра представа от тяхната психология? Все ми се струва че всички хора по света си мрънкат, разликата е в процента на мрънкане от общите им коментари(докато гледах О.С. примерно съм се счупвал да се смея на неща от срота "тц тя е кралицата на О.С. - има 2 къщи за по 10млн$ ,а аз бедния съм само с една за 4 млн...")

а ти мрънкаш срещу тези които мрънкат срещу мрънкането, тъй че си същия