Note: Не става въпрос за хитовото аниме-класика, което трябва да гледате A wind named Amnesia, нито става въпрос за някой съфорумник, нито за тежки случаи на напиване...
.....
.....Image: Persona Trinity soul opening

.....Какво ще стане с вас, ако ви сполети вятърът на амнезията?

.....Пробвайте се да си представите и да ни преразкажете какво би станало с вашето "аз" след едно изгубване на личността. Естествено "вятър на" е само една красноречива част от темата. Идеята е да си представите себе си, събуждайки се БЕЗ спомени за миналото, за това кой сте и какво сте, как очаквате вашето безлично, но способно да говори и усвоява света "АЗ" да реагира на обкръжаващото го незнание. Как ще реагират близките ви, роднини, семейство? Как се справите със ситуацията? А как ще се справите, ако вие сте от гледната точка на събудилият се до човек с амнезия. Тоест - как ще овладеете някой ваш близък, на който надявам се никога няма да му се случи такова нещо ест...
До колко познавате себе си?! // Вярвате ли, че знаете какво ще правите ако ви сполети....
До колко познавате хората около себе си? // До колко можете да овладеете такава ситуация....

Темата е само за предположения и размисли, запълване на свободно време, но колкото и да ви се вижда зле - не è за СПАМ

До колко познавате себе си?! // Вярвате ли, че знаете какво ще правите ако ви сполети....
До колко познавате хората около себе си? // До колко можете да овладеете такава ситуация....

Sayan
Еми честно казано не знам въобще какво ще стане
В смисъл,дори и прекалено добре да познаваш близките,себе си след като се сабудиш и не знаеш нищо...ама нищо
Цялото това доверение към близкия и прочие се губи : )
За теб това ще бъде един нов свят..Свят в който не познаваш никой и нищо : )
Дори и себе се ; )
Не знаеш,какъв си бил,не знаеш какво си правил..

И не...нямам представа какво ще направя ако ме сполети : )
И дали ще увладея такава ситуация...еми едва ли ....но едва ли ще се доверя много лесно на някого поне в началото
А може и точно обратното да се случи ; )
Не мисля,че това е въпрос на който може да си сигурен в отговора му

Относо това..
Ако аз се сабудя до някого с Амнезия..
Ми първоначално в паника и тн ще започна да му обяснявам най различни моменти , които сме прекарали заедно
Да му покажа снимки,документи и тн
да се опитам да му обясня що за човек е бил и от къде се познаваме или колко сме близки и прочие ; )
Естествено след като се овладея ще потърся съвет,помощ как се процедира в такива моменти : )
Но сам мисля,че няма да се справя..особено ако е някой много близък..Ще се радвам ако има още някой до мен и ме подкрепя и ми помага

С тази картинка все на психария ме избива, макар за апатия да се сещам...

Интересен въпрос, но ми се струва с невъзможен отговор. За да предположиш как ще реагираш в такава ситуция(да не ми е уроки) ще изходиш от това, което си сега, а то е придобито от опит, който пък ще бъде заличен. В общи линии - мазало.

И все пак...

Ако се събудя така и евентуално мога да разсъждавам почвам всичко от начало.Аз съм, както се вика tabula rasa и всичко започва да се пише наново. При осъзнаване на липсата на спомени-паника. Иначе не съм убедена,че трябва да има някаква реакция. И всичко зависи най-вече от това къде се събудя...Кой знае каква среда ще започне да ме формира наново.

Не знам как ще реагира обкръжението ми.Не съм се запитвала дали познавам тези хора до толкова.Вероятно не.И не трябва.
Иначе аз...Няма да знам какво да правя.ще ми трябва солидно време,за да се изясня със себе си и с това дали мога и искам да се замесвам в това, след което ще реша какво да правя...

Честно казано нямам си и идея какво бих направил

и на двете ще отговоря с напълно нищо не познавам от хората около себе си
познаването на един човек за мен е = на това да можеш да предвидиш всяка негова реакция и мисъл
аз своите не мога да предвидя...пфф

както и да е
понеже знам че съм егоист,знам че имам голямо макар и скрито его и знам че когато ножа опре в кокала изведнъж преставам да се правя на идиот и съм се измъквал от всяка ситуация...

така че първото ми предположение е че когато осъзная ситуацията в която се намирам ще извъртя така нещата че да мога да се чукам със всяка срещтната хубавица и да използвам амнезията си за извинение
end.точкъ .

надявам се че някой е схванал

Всъщност на мен топика ми допада.
И принципно се въздържам да пиша в такива теми, защото го правя изключително машинално.
После все някой ще се нахвърли за нещо, или ще си променя мнението, което е някак тъпо xD
Но нека си го представя ... вярно е че сега действително се опирам на малкото себепознание което имам и не се знаe дали би било така ~ но нека предположим, все пак това е целта, neh?

След оглеждане на помещението, в което се намирам, и вероятно неколкократни опити да извлеча спомени, ще потърся хора. Хора, на които да съобщя, че имам амнезия и които да помоля за помощ. Да ми припомнят коя съм, каква съм била. Кофтито е че не знам как бих се държала до момента, в който си спомня. Отношението ми към хората е принципно добро едно такова, но не се знае как ще се държа, ако нямам спомени.Ще си прегледам хронологията в скайп, сестра ми ми знае паролата. Ще потърся дали някъде съм си водила записки относно нещо. Ще пиша с хората които са ме познавали. Все някак ще стигна до форума, и до вас. Снимки, а-у ... ще поровим в гугъл относно самата анемия, все някой ще се сети да го направи, ако не аз >.< В общи линии очакват ме много разговори / сълзи ... от моя или от страната на приятелите, семейството, приятелят ми

Нямам си на идея как бих се чувствала. Такова нещо да ти се случи ... ужаст >.<
Ситуацията – няма как да я овладея. Себе си не се познавам, не мисля, че има човек, който изцяло да се е опознал /не се заяждайте по това ми мнение, моля xD/
И те така ... абе ... xD не ми се мисли повече по този въпрос .. не го пожелавам на никой и така :]

Почти се обидих от това Гледал съм го,преди повече от 14 години.И няколко безрбойни пъти .
Таа като се има в предвид това което ще ме сполети след като задуха вятъра,интелекта както и възприятията ми ще са занишени до нивото на пещерняк.Така че освен ако не ме намери моя "Джони" ще остана първобитен и най вероятно ще движа с някое племе принасяйки жертви и правейки ритуали в чест на някой бог(който туко виж е някой булдозер или друга респектираща с размерите си машина).
PS:Според мене по правилно би звучало Вятърът на Забравата,но топика си е твои

От няколко години си мечтая това да ми се случи . Може да звучи странно, но има доста неща, които искам да забравя ама не мога. По този начин ще разбера и кои са ми наистина близки приятели (не че не знам, но все пак може да изкочи някой за които не предполагам). Преди известно време си направих една "шега" с някои от познатите ми ... бях с един приятел и разправяхме, че съм си загубил паметта. Повечето от хората на които казахме реагираха наистина добре веднага почнаха да ми разправят хубави неща, които не трябва да се забравят. Не исках да пробвам това у нас, защото майка ми ще получи инфаркт най-вероятно.

До колко познавате хората около себе си? // До колко можете да овладеете такава ситуация....
-такава ситуация никога няма да съм способна да овладея. Ама не искам и да си представям какво ще стане, ако изпадна в такава~

WARNING - Moже да видите несвързани изречения и разбъркани мисли. Четете на свой собствен риск xD /дори не съм го проверявала за грешки, така че be careful xD
Taa.. минавала ми е мисъл за това. Чудела съм се какво става ако не можеш да си спомниш това което си преживял. И да не знаеш кой си. Да изгубиш целите си и т.н.
Но честно казано, ти ако не помниш за какво си се борил, как ще ти е кофти че това нещо вече го няма?
Много често забравяме много важни неща, и не ни пречи чак докато не се сетим за тях отново. Та мисълта ми е че, никой не може да е сигурен дали не е забравил нещо, чак докато не си спомни, че да знае какво ще е чувството.
Ако се събудя без спомени ще има два варианта на развитието
- да започва нов живот. Ако ми се случи, и близките ми хора /който аз явно не знам че са ми близки/ ми разказват случки и т.н. ще е добре. Ще им повярвам. И ще си продължа живота както си е. Ест ще има доста да уча.
- ще се панирам и ще направя куп глупости за които ще съжалявам /ако си върна спомените/. Като например да кажеш на най-близкия си човек, че не го познаваш. Можете ли да си представите? ;x
Но пък. Аз сега го казвам това. Но ако си изгубя спомените няма да мисля по този начин. Не мога да съм сигурна дали изобщо ще съм способна да мисля. Ако със изгубените спомени се губи и личноста ти /ами то май не е ако, ами си се губи със сигурност/. Всичко което си изграждал до един момент, като характер, ценностна система и т.н отива по дяволите. От добър можеш да станеш лош. От лош добър.. /сетих се за един филм.. "Числото 23" xD
Общо взето по този въпрос имам и позитивни и негативни размисли. Но мисля че не зависи толкова от човека който губи спомените си. Всъщност мисля че от никой не зависи.
Ако си мислите че знаете как ще реагирате. Е, жестоко се лъжете. Защото сега мислите по един начин, но ако загубите паметта си - сте обречени. Губите личноста си и не знаете нищо за себе си. Дори ако сте се познавали идеално преди това.

Да не си помислиш,че се заяждам ; )
Ама като се замислиш....Едва ли би седнала да разглеждаш хронология в скайп и прочие ; )
В смисъл,предполагам ,че в началото ще потърсиш помощ от хората около теб : )
И ддз ама предполагам,че едва ли ще седнеш да търсиш в google инфо за Амнезията ; )
Все пак по логично би било да потърсиш мнението и помоща на някой доктор или нещо подобно : )
И все пак..не се знае наистина как някой от нас ще реагира ; )
Така,че е и всичко което каза е възможно ; )
Това са само предположение : )
И пак казвам... не се заяждам с поста ти ^^^^^ { P }

Зенитче, точно психария исках да ви навява Мислех да сложа човек без лице, но не намерих достатъчно страшен ;Р

Естествено, че никой не би могъл да каже какво ще стане на 100%, никои и не го очаква от вас, темата е да помислите, да пробвате да се погледнете от другата страна и също да погледнете близките си от другата страна. Там, от където миналото няма значение~

Как бих реагирал аз
Имам се за човекомразец, та най-вероятно бих предпочел като се събудя, близките час-два да няма хора около мен, защото бих се паникьосал при наличието на такива. Ако ги няма пак ще ме е яко страх, но ако ги има -повече, защото няма да съм свободен. Ако съм си все пак с акъла, но без спомените и се събудя вкъщи, първото нещо ще е, естествено - ровене. Ровене ровене и пак ровене докъто не открия и не разгледам всичко на което ме има... а мен не е като да ме има на мн места ;/ Предполагам ще се държа привидно спокойно, макар, че вероятно няма да спя с дни. Абсурдно е някви непознати да ми се представят за родители и аз да им вярвам. Кви ли не конспиративни идеи ше ми минат, просто няма как да седя спокойно... Най-вероятно ще пробвам да се срещам с хората от снимките и да ги разпитвам, поотделно, също така да намеря свой записки или дневници, за да видя кой съм бил...

Ако някой близък му се случи... първо ще го гледам доста подозрително/damn тва явно не зависи от коя страна съм xD/, после ще се опитам да го успокоя и да му докажа кой è без да му го натяквам, защото ако настояваш, това поражда подозрения и прочее.. Ест., ще ми е сравнително жал за спомените му, но това не значи, че не мога да му ги върна, тъй че ще гледам да се държа на ниво, за да има увереност в мен.
_______________________
Зенитче, спомените ли изграждат личността В коя среда ще се събудиш, може да повлияе на празното ти 'аз', но на същността ти - дали? Доказателства за съществуването си, със сигурност си оставила. Когато нямаш спомен за тях, нямаш основание да им вярваш, но след месец-два-година, когато опознаеш 'новият' свят, вече няма да имаш основание да не им вярваш... А погледнеш ли към тях, може да загубиш някой страх, да спечелиш някой нов, но не може да загубиш личността си...

Веге, мии както си забравил собственото си име, ако още първата мацка, която инстинктивно налазиш, ти каже "това не е типично за теб" . . . Как, може би, ще отреагира твоето "аз" на ситуация, в която го определя друг човек, явно знаещ повече за теб, отколкото самият теб. Дали ще заподозреш, или може би ще отречеш?

Hinata_Foxy - тъгата неизбежен момент ли е? Има ли такова значение миналото, след като всички твой близки са до теб и те подкрепят. Има ли такова значение споменат на близкия ти, след като ти си до него и го подкрепяш

Amazoneca - рискът е твърде голям човек =/ Както може да си разбереш истинските приятели, така може да си разбереш и истинските врагове. Така можеш и ти самият, подтикнат от инстинкти дълбоко заровени под разумното ти съзнание, да зарежеш същите тези твой приятели, опитващи се да ти помогнат в този неприятен момент... сигурация ли си, че искаш такова нещо да се случи

Almateria - 23 беше хубав, ама мн груб филм. Виж от другата страна -
~ ef - a tale of memories ~
Не е гаранция, че личноста ти ще се загуби. Дори и споменът да се загуби, белегът и делата остават...

Сега пък се сетих за един друг кофти момент ; )
Ако нещо подобно те сподели далече от близките ти и домът : )
Като се замислиш това може би е най лошото.....
Ще се сабудиш,без да знаеш кой си,без да знаеш къде си и какво става:)
На всичкото от горе освен,че дори няма да знаеш коя е майката,баща ти и прочие ти ще бъдеш на място където тях така или иначе ги няма.
Естествено на теб няма да ти прави кой знае какво впечатление защото ти така или иначе няма да ги помниш...Обаче дори и да се опиташ да потърсиш нещо за теб,колко ли ще ти е лесно да отркиеш....
От тази гледна точка също многоооо може да се злоупотреби с теб : )
Да почнат разни хора да ти вношават и да разправят какво ли не за теб,за твойто минало и прочие ; )
Като се замисля това е адски гадна ситуация; )
П.С.
Дай боже никога да не ми се случва но ако се случи ще искам да е в мойта стая,на мойто легло. ; )

@Лиса- както Костен каза, не мисля, че някой би седнал да си разглежда хронологията в скайп, при положение, че нищо не помни о.о' /все пак... не знам, може и така да е ^^" просто ми изглежда странно... ^^" не се заяждам изобщо ^^"/

аз... нямам идея какво бих направила без спомените си... има един момент, в който искам да започна доста неща наново... но... дали ще го искам, ако все пак нищо не помня това е труден въпрос... всичко е на "ако"...

ако съм си същата... предполагам... че няма да изляза от стаята си и не бих потърсила никой, докато мен не ме намерят... знам ли... ще се разровя из нещата около мен... ще се погледна в огледалото /и ще се уплаша xD/, ще попрочета, предполагам, оттук- оттам, каквото ми падне, за да разбера за какво става въпрос тук... какъв живот се живее... и в следващия момент.... дано не си намеря разказите, че ще добия грешна представа ^^" ... ако съм си същата.... още преди да направя каквото и да е, ще си пусна музиката ^^" защото без нея не мога...
предполагам до това време майка ми, баща ми или в краен случай сестра ми ще са открили, че нещо ми има... xD ... и ще са се опитали да ми припомнят.... и... се надявам да ме убедят ^^"
---
в следващия момент... ако не помня... например как се чете о.О или.. що е то огледало... или уредба о.О най- вероятно ще си избягам от отражението и ще гледам "умно" всичко, което ми попадне.... xD
ще бъде доста ужасяващо за мама и тате ^^" защото най- вероятно ще ги събудя с писъци... ^^" надявам се да имам достатъчно разум, за да не се нараня някъде о.О [съответно да не наряня и другите ^^"]
~
ако някой мой близък има амнезия.... ще съм безсилна най- вероятно -_- няма да знам какво да направя, какво да му кажа или какво по- точно да му припомня... и ще съм объркана... и ще го заведа на лекар ^^'

Такам ; )
Другото което мисля,все пак ти не можеш без музика
Обаче след това как ще е ?
Дали пак ще си същата...Дали пак няма да можеш без музика
Дали в момента който се сабудиш и разбереш,че нищо не помниш ще ти е точно до това да си пуснеш музика
естество ако го направиш това пак по накакъв начин би ти помогнало
Ще разбереш що за музика харесваш стига само да си я пуснала от твоя компютър и да пуснеш твоята директория.
Обаче въобще ще знаеш ли коя е твоята директория.
Ще сметнеш ли за правилно да пуснет PC- то при условеи,че ти дори няма да знаеш,на кой е ... ^^

AAaaa най вероятно истина.Когато липсва разум се намесва инстинкта.А при нас най силен е инстинкта за самосъхранение.Нещо в теб те кара да мразиш себеподобните и събудил се с възприятията на първобитен усещаш нуждата да нараниш всеки в близост до тебе.Моя съвет е щом мразиш homo sapiens(след като самия ти си такъв и нямаш възможност да се смениш)по добре свиквай с тях защото вярно или не ако се събудиш в такъв свят и поддържаш това агересивно състояние към всичко човешко.U are as good as dead.Спокойно ако те намеря обещавам да те изям бързо .Тъй като най вероятно това ще правя,самостоятелен живот и минимални контакти с други не защото мразя хората просто защото не ги обичам в повече бройки на едно место.Най вероятно ще намеря женска за разплод след като си извоювам правото от друг да я притежавам.

бях написала "ако съм си същата" xD и не от компа... уредба ^^" тя ми стои на пауза през нощта, даже преди я бях настроила да се включва в 8, но съм забравила как става ^^" та... това е, ако съм си същата... а ако не съм, съм написала какво ще правя ^_-