Тъй като явно на никой не му се пише в тая тема, ще кажа само едно нещо :

Има само едни струни и тва са КИТАРНИТЕ струни

Елегантната Вселена. Теория на Всичко.
Теория на струните

Учените от последния век, и особено физиците, се опитват да намерят отговора на един труден въпрос: Възможно ли е да съществува една единствена теория на всичко? Една теория, едно ключово уравнение, което да обясни всички други? Да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета? Изглежда, че в наше време учените не са били никога по-близо до откриването на тази революционна теория. Нарича се теория на струните (strings theory). Но нека да погледнем малко назад във времето, за да видим проблемите и загадките пред, които учените се изправят.

Исак Нютон, един от най-големите алхимици (факт, който внимателно се прикрива впрочем) и учени за всички времена пред 1665г открива гравицията. С това откритие той доказва, че силата караща ябълката да падне от дървото и силата караща планетите да се движат в своите орбити е една и съща. Може да се каже, че той обединява земята и небето в една теория наречена гравитация. Но има един проблем, Нютон не успява да обясни защо и как гравитацията работи. Повече от 250 години след него, учените се опитват да намерят отговора, докато не се появява гениалният Алберт Айнщайн. На 26 години той публикува първите си трудове показващи, че скоростта на светлината е най-бъзрата скорост, която може да съществува във вселената и че на светлината и е нужна 8 минути, за да достигне земята. От това обаче следва, че гравитацията, не действа моментално както Нютон е смятал. Това твърдение се оказва сериозно противоречие за тогавашния научен свят. Според теорията на Нютон, ако в един момент слънцето изчезне, земята веднага ще трябва да измени своята орбита, тъй като вече няма да съществува силата на гравитацията, която да я привлича. Но ако на светлината и е нужно 8мин, за да стигне до Земята, и ако силата на гравитацията не може да е по-бърза от светлината, как може Земята веднага да се отклони от своята орбита? Следователно Нютон някъде е сбъркал . След около 10 години в изследователска работа Айнщайн открива отговора. Отговорът се крие във време-пространствения континииум. Айнщайн обеснява, че междупланетната гравитацията съществува, тъй като поради своята голяма маса планетите изкривяват материята на време-пространството, върху която се намират. И точно това изкривяване причинява гравитацията. Следователно ако в един момент слънцето изчезне, ще се образува вълна, която тръгвайки от слънцето и изкривявайки време-пространството, ще залее галактиката и ще стигне до Земята за 8мин. Това ще промени орбитата на Земята. Така Анщайн отркива общата теория на относителността. Но той не е доволен. Посвещава последните 30 години от живота си опитвайки се да открие теорията на всичко. Една единна теория, която ще обедини в себе си гравитацията и познатата тогава сила на електромагнетизма. Но така и не успява.

По приблизително същото време, група учение водени от Нийлс Бор, разработват квантовата механика във физиката, която обяснява действието на най-малките частици в природата. Малко по-късно през 30-те години на миналия век освен познатата тогава сила на електормагнетизма учените отркиват още две сили – силните и слабите атомни сили.

Възниква обаче голям проблем, учените-физици се разделят на две семейства, два лагера. Поддръжниците на теорията на относителността се опитват да обеснят всичко с нея. Те смятат, че всичко във Вселената може да бъде предвидено ако се познават съответните закони. Теорията на относителността обеснява най-добре големи обекти. Поддръжниците на квантовата механика твърдят, че всичко е възможно, но с определена вероятност. Според тях света е в пълен хаос и на квантова ниво той е като игра на зарчета. Най-доброто, което може да направи квантовата физика е да предвиди нещата с определена степен на вероятност. Квантовата физика обесянва добре действието на малките частици. Двете теории изглежда си противоречат. Въпросът е могат ли да бъдат обединени? Айнщайн до последния ден от живота си се опитва да ги обедини, но така и не успява. Та нали малките частици (квантовата физика) и големите планети (теорията на относителността) са част от една вселена? Може ли да съществува една теория, която да ги обединява?

Теорията на струните претендира, че решава този проблем. Според нея всичко във вселената, от най-малката частица, до най-голямата планета или сила се състои от струни, които вибрирайки образуват всичко друго. Вселената е нещо като Космичен оркестър. И въпреки, че теорията е в своята младост, учените се надяват, че тя може да бъде ключа за разрешване на проблема....

Наскоро излезе книга (Елегантна Вселена) по въпроса на български. Филмът (на английски) посветен на тази теория е страхотен. Той вдъхнови тази тема.

Знаете ли повече за тази теория?

Дали тази теория не идва като една необходимост да изпълни някои от пророчествата за Епохата на Водолея? Обединяване на малкото с голямото, на случайността с точните науки? Примиряването на вечното противоречие между земята и небето? Дали това няма символичен смисъл?

И дали е възможно тази теория да се окаже правилна?

А дали тази теория не е научно откритие на третия закон на Хермес (на повече от 3-4000 г.): “Всичко вибрира”?

Или преоткриване на думите на Учители като Орфей и Беинса Дуно, че целия космос е огромен божествен оркестър? "Цялото Небе е съчетано от композиции, симфонии, дуети, терцети..." - казва мъдрецът.