искам да направя статистика, ако искате може и да дискутирате

става дума как възприемате това което трябва да правите в ежедневието и в живота, основно имам предвид как се чувствате философски по въпроса защо се трудя да живея - поради сериозната причина за оцеляване/надмошие или поради много други причини, но нито една от тях серизна

ако е сериозно - вие трябва да вършите всичко на всяка цена, нали от това зависи еди кво си.. аз няма да се предавам, въпреки че света ме тъпче от горе, но аз трябва да издрапам с зълзи и пот да си намеря работа/да уча/какво ли не още/ (добре платен, с добро име, учен, работлив и сериозен, със страх от смърта и ненавист като се повдигне въпроса за нея, дълбоко вдлъбен в миналото и бъдещето, конфликтен)

ако е несериозно - вие не се страхувате, от това че няма да станете еди какъв си и че няма да сте добре платени и какво ли още не, просто си се забавлявате или живеете за тръпката, удоволствието напук или друга несериозна причина, в края на краищата един път се живее/като умреш няма да има значение/друга причина (тука може да сте всякакъв вид човек, успял или неуспял в живота по стандартни представи, не се страхува да умре и не му прави впечатление ако някой умре, няма против да дискутира темата за смърт, не се страхува от загуба на пари и имущество и не обича хората които прекалено сериозно приемат каквото и да е от живота, незаинтересован от минало/бъдеще, неконфликтен)



лошото е че резултатите няма да са обективни - сигурен съм че има един тон сериозници, които се заблуждават че са несериозници


аз пък съм несериозник който се заблуждава че е сериозник

Строго несериозен явно (поне по описанието дето си дал на несериозен (донякаде де))
Смис искам добре платена работа но не ме е страх да умра а и не ми пука особено само да не е в блиските дни щото само ще ми съкрати купона

the thing with the picture -
Its strange, I want it to be fun but there are always stuff like this, that make it stuped

След като почистих темата се налага да добавя поста на Фрост, тъй като поради липсата на пхпбб3 няма как да отрежа което искам



Ако на някой му липсва клъцнатото да го търси тук http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?t=27314


пп. По темата: Ако трябва да отговоря базирайки се на твоите определения, то отношението ми е "несериозно" / и да, кавичките не са случайни /

Предложение > Направи го и на анкета за по лесно.

По темата > Несериозно Сериозен.
Само с една от двете крайности не се оцелява.
Ако само си гоня целите ще се побъркам.
Ако само се забавлявам в крайна сметка смърта ще е причинена от глад.

Винаги съм се смятал за несериозен, разхайтен (имаше и много доказателства за това ) беше някакво яко. Ако не ти пука си пич или каквото беше преди година две, когато посред бял ден ляжах с още няколко боклуци ( най-добрите ми приятели в момента) мъртво опиянени. Главата ми висеше от някоя пейка и виждах света ...наопаки. Бяха хубави времена...
Толкова много време съм разсъждавал върху скапания живот и осъзнах ,че не е толкова скапан. Първоначалната ми цел беше беше да намеря отговор на въпроса мога ли да живея щастливо ако продължавам да съм такъв боклук
...отговорът бе да xD , от тогава се радвам на всички малки неща

Но съм се заблуждавал, всъщност съм амбициозно копеленце ( което е още по-копеленце ,защото твърди,че не е такова) уханието на победа и успех ме опиянява до такава степен , че не се понасям
Усещам отвратителен фанатизъм, когато се захвана с нещо...
Чашите кафе се изливат в гърлото ми , пръстите ми започват да треперят. Това не е някаква обикновена зависимост, аз съм зависим от това което върша (каквото и да е то)

Обичах свободата , исках да бъда свободен... главно от себе си, но уви. Първата мазна пачка символизираща първата ми заплата ми сложи един голям печат "употребен" на челото ... и ми хареса. Първата ми приятелка ,която зарязах ... имаше много слаб характер , мечтателка ...това ,което аз спрях да бъда ... и за това започна да ме дразни.

Исках да стоя на скамейката и да наблюдавам как се самоизяждат хората около мен. Но в карайна сметка реших и аз да се включа, наскоро за първи път почувствах амбиция ...която прерасна в злоба.

Незнам ...може би моята серизоност се изразява в това.. сега ми се спи ... мързи ме да преглеждам поста си, сигурно има неща, които си противоречат... но това няма значение, защото аз съм едно противоречие. Знам ,че не мога да бъда едновременно серизоен и несериозен ... а ми се иска.
Когато захапя своята цел действията ми стават фанатични, няма го вече чувството и желанието... само целта

И все пак ... продължавам да раздухвам наляво и надясно колко съм несериозен , някакси несеризоните и неамбициозни хора по-лесно си намират компания , изкарват си по-весело. Но всъщност аз съм един голям задник xD
... фасада на която дори аз самия стоя от външната страна
...не ме е страх дали живота ще свърши, незнам дали е избавление или наказание , но защо да се плашим излишно с отрицателни и гадни работи ,които могат да се случат след това ... та в момента си имаме всичко тук ...едва ли отвъд е по-лошо

По-лошо не е , но хубавите неща ги няма ... за това моят живот е борба .Борба с всичко около мен , но най-вече със самия себе си...

Отговорът е "по малко и от двете".

:nod: Same here...

Да, и при мен така.

Същото. Рази го каза много добре.

Йъп.

Животът е като тъп виц.

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

И все пак повече "Не"

x3
Попринцип обичам да се забавлявам и т.н ама също така си имам цели и искам добре платена работа...

хаха това беше добро

явно не мога да обясня какво имам предвид, трябва да поработя в/у това...


с две думи не е въпроса дали искате да имате хубава работа а дали сте прекалено сериозни по въпроса

и тва дали обичате да се забавлявате няма нищо общо, всички се забавляват, въпроса е че едните се забавляват с нещата с които другите не