Или по друг начин поставено-уникалност.
Темата е сложна и зависи от доста гледни точки.
Няма правилен или грешен отговор.
Какво мислите че е индивидуалността?Смятате ли че сте уникални и неповторими на този свят,сред този океан от хора.
Смятате ли че сте наистина различни?
Като се замисли човек това е почти невъзможно.
Всяка мисъл,всяко ваше знание е почерпено от нещо.
Развитието на всеки един от нас протича през сходни обстоятелства,колкото и да си мислим че израстваме по различен начин.
"Всичко ново е добре забравено старо"
Мислите,откритията,действията ни-всичко това е правено от някой някъде,някога,мислено е по подобен,ако не и един и същ начин.
Информацията,която използваме е еднаква,колкото и малка част от нея да знаем,образованието в днешно време учи едни и същи неща (говоря за цялостната картинка),като деца израстваме в среда от хора със същите норми на поведение,мислене,светоглед.Живота ни учи че при тази и тази ситуация трябва да реагираме по този и този начин.
Общо взето картинката е странна.
Всеки си мисли че е невероятен и уникален и така изгражда един свят за себе си,като по този начин въприема всичко през призмата на този си свят.Предполагам че всеки,който надрастне определена възраст,се обляга на знанията и опита си и смело заявява пред себе си че той е различен,колкото и да се преструва пред другите индивиди в неговото обкръжение.Забелязва неща,които си мисли че никой не е забелязвал досега или поне не по този начин.
За мен картинката стои така-всичко,което мислим,правим,чувстваме и преживяваме вече е направено от много хора много пъти.
въпросите,които си задаваме и на които успяваме да си отговорим също най-вероятно са били премислени хиляди пъти.
Строим,изобретяваме и т.н.т. нали...но това са временни неща,неща които траят до края на нашия еон.
Човекът е ограничен-сам се е ограничил в собствения си свят,собственото си леговище ,което може да се нарече с много прилагателни и нарицателни.
Досега доказвах че човек няма индивидуалност,но всъщност темата е точно за обратното.

Какво според вас е индивидуалността-това е проста дума,но значението и може да е много сложно?!
Какво може да отличи един човек от милиардите покрай него и трилионите,които са живели преди него?
Вие предположете.

Според мен това е въображението!
Всеки човек,с който съм си говорил досега има различни фантазии така да се каже.
Всеки художник,музикант,поет и други видове артисти,успели да пренебрегнат нормата показват уникално и неповторимо въображение.
Това според мен се отнася за всеки човек,независимо дали може да го изрази по някакъв начин или не.
Според мен това е уникалното,неповторимото,индивидуалното във всеки от нас.
Способността да мечтаем,сънуваме,измисляме-все различни думи за едно и също нещо-въображението.
И по-точно неповторимостта на всяко въображение,на всеки ум който мисли "свободно".

Съжалявам ако темата е станала неясна но я пиша в 4 през нощта

Пиша първи. Но за да не навлизам в някакви сложни писания и също така да не ипша глупости ще цитирам. "Вие сте неповторими. Както и всички останали" - Неизвестен автор

Индивидуалността и неповторимостта на хората се изразява, че няма никой двама еднакви човека. Да, вярно е, това което каза, че че всияко е правено и мислено от много хора холяди пъти, но никога в същите милиони възможни комбинации и не и по същия начин. От друга страна вярвам (да, вярвам, "reason is satan's bitch" Мартин Лутер), че човек има душа и точно тя е тази която на моменти предупределя действията ни, а не опита и преживяванията които сме натрупали.

Характера на един човек се изгражда в зависимост от външнитефактори, които му влиаят и на някои вътрешни, които вероятно се дължат на химизма на тялото (генетично). И в двата случая е невъзможно или поне безкрайно невероятно външните или вътрешните фактори да се оеднаквят по отделно (говоря при нормални условия), като вероятноста намалява прогресивно ако трябва да се оеднаквят и двата набора от фактори за два отделни индивида.
Водейки се по тази логика, аз мисля че всеки индивид се отличава от всички останали, а колко голяма е тази разлика зависи от разликите в условията.
Естествено всяко правило си има изключенията, например сиамските близнаци (но дори и при тях има разлика - ако на единя казват Том, а на другия Сам, това също би трябвало да оказва влияние на крайния резултат).

Всъщност дори тези дребни различия в характера не са уникални.
Уникално-под се разбира нещо,което не може да се срещне в никой друг и по никое друго време.
При всеки човек смеската е различна-да-но като обща картинка се опитвам да кажа че всички следват една и съща матрица.
Няма и как да е по друг начин-живеем в едно човешко общество под сходни условия,независимо кога и къде е роден човек следва нормите и начина на мислене на човечеството.
Затова казвам въображението-защото то в повечето случаи първо че е все едно друго измерение и още повече че според мен наистина е индивидуално за всеки един от нас.

Сходен не е равно на еднакъв.
Хората могат да влизат в определен модел, но този модел е обща характеристика. Не може факторите, които ти влияят да са 100% еднакви, че да нямаш поне кпка индивидуалност или уникалност. въображението също се развива благодарение на тези фактори...

Да разбирам ли, че според теб въображението не се влиае от характера, защото според мен въображението е просто огледало на подсъзнанието, а то представлява човешкия характер.
Тук ще трябва да поясня, защо мисля, че подсъзнанието и характера са едно и също нещо. И така ти си прав за матрицата тя е еднаква или поне подобна за много отделни индивиди, но тя не създава подсъзнанието макар и да му влияе по много начини, тя по-скоро създава социалната маска, която носим всеки ден, но всеки ден ние правим по нещо, което в очите на другите може да изглежда напълно несъвместимо с това за което те ни възприемат и в същото време то е напълно логично и обяснимо за нас самите. Обикновенно тези "нелогични" действия се дължат на нещо подсъзнателно и според мен точно това нещо е истинският индивидуален характер, който е създаден от комплекс от всички вътрешни и външни (матрицата+външните физико-химични фактори) влиания.
С други думи, мисля че ти възприемаш социалните фактори като калъпа в който се формира човешката индивидуалност, но на практика те са само една малка част от него.

Точно за това никой не знае
Аз само предполагам че то зависи от тях,но се развива точно благодарение на отделния човек и почти винаги не се поддава на определени норми и модели.

А иначе аз имам предвид точно еднаквост-не можете да кажете със 100% сигурност че някой,някъде не мисли и действа и разсъждава точно като вас

Hyperion

Знае се. Въображението не може да не се влияе от средата и факторите. Много често, да не кажа винаги, те го провокират. Естествено зависи и какво разбираме като въображение. Защото за мечтите за принц на бял кон не ги броя..



Само да ми дойде някой такъв...

не съм напълно съгласен, не е еднаква цялата информация, винаги някой нещо измисля макар и малко, иначе света щеше да е забил и да изглежда като от преди много години назад, някой измисля нова музика, някой нови думи в езика и ги разпространява неволно, някой нови технологии, все някога ще се намери един който да направи нещо уникално
иначе да, силно сме еднакви и неоригинални, особено масата, но за да измислиш нещо ново първо трябва да си наясно със старите

индивидуалност е не да правиш нещо което другите не са правили, а комбинацията от всички неща присъщи за тебе, които другите вече са правили да не се среща на едно място, в повече от един човек, това за мен е индивидуалност, и има бая хора които са индивидуални по този критерий, но пак много не са, това е защото да речем числата от 1-100 са си винаги същите, но ако почнеш да взимаш произволни 20 числа и ги събираш ще има адски много комбинации където резултата няма да е еднакъв

и на Hyperion идеята е добра, но това ще е вярно в малко определени случаи, когато хората вече са силно уникални, защото мисленето на хората се е развивало въз основа на всички идеали и вече изградени начини на мислене с които въпросния е израстнал, за тва въображението си е изградено на тяхната база и няма как да е индивидуално в повечето случаи, ако вземеш няколко бебета и ги отгледаш в напълно изолирана среда, където едните слушат само една музика а другите само друга, то и бебетата като порастнат и се опитат да пишат музика ще почнат да си въобразяват абсолютно типични мелодии за стила сред който са израстнали, демек тяхното въображение/фантазия е силно моделирано според външните фактори, а бе те направо копират въображенията на другите хора, сигурен съм
за артистите вече е по-сложно щото те имат една жилка която ги прави по-иновативни, но един бизнесмен ще сънува и ще мечтае за адски еднакви неща както и съседния бизнесмен

То вие сте казали май всичко което има да се каже по темата...
Имаме си вградени неща по рождение,генетично, което аз наричам характер(но кое как наричаме няма никакво значение), който си представям като нещо като Equalizer, със скали, за всякакви чувства и емоции, и това колко си податлив, привлечен от тях и т.н., имаме подсъзнание което представлява истинското ти аз, логичното ти аз, което се влияе от характера и външните фактори, и ест външни фактори които ни уеднаквяват със всички останали хора в обществото.
Аз смятам че винаги трябва да търсиш подсъзнанието си, от там идва уникалността, изобретателността, щастието...
Обществото е организирано така че всеки да може да бъде манипулиран по-лесно!
Накратко : Не трябва да си като другите, трябва да си себе си!
Или както един познат казва, Не е нормално, че е нормално

Мда, разбирам кво имаш в предвид, все пак сички сме хора отгледани, по един или друг начин, в модерното ни общество и има рамки на мислене, живеене от които е почти невъзможно да се избяга (Тимъти Лиъри и др. все пак са успяли) Но мисълта ми беше, както ти си казал, че болшинството определя кое е нормално и кое не, а правилно ли е да мислиме за това като нормално?
Най-простите примери които веднага ми се набиват на ум :
Болшинството в България възхвалява дебел циган*н педер*с, това значи ли че е нормално и аз да слушам Азис?
Болшинството в България смята наркотика алкохол за едно от природните блага на земята, консумират го на места където слушат горепосочения, след което се бият един с друг. Това нормално ли е?
Болшинството в България си мисли и се мъчи да разбира от коли и футбол, защото иначе какъв мъж си ако не разбираш от коли и футбол?
Примерите са хиляди във всеки един аспект от живота, не само в България
http://en.wikipedia.org/wiki/Timothy_leary

Принизихте смисъла на темата...

Не, просто не виждаш нещата от мойта гледна точка, а самата тема Индивидуалност може да бъде разглеждана от няколко(доста) гледни точки, ти в началото на темата просто си нахвърлял няколко различни аспекта на представите за индивидуалност без да уточниш кой трябва да се дискутира, и както виждаш... резултата е на лице
My whole point is... трябва да се бориш и отстояваш индивидуалността си

Не говоря за субективната гледна точка при всеки един човек...просто я принизихте до злободневна темичка...
Както и да е,вярно е че вски си има мнение-оставям хората да го изкажат ^^