Всички губим накрая, а страхът, както абсолютно всяко друго нещо на земята е полезно в нормални количества...

Страховете могат и да те спрат от нещо хубаво понякога,но в повечето случай,ако не си ненормален параноик са основателни..

първо, някои страхове са непреодолими и ти преебават живота и ги има в голямо количество, в повечето хора
второ, ако имаш поне малко мозък да видиш кое е опасно и кое не страхът е безполезен, като защитна функция
не разбирам как може да го защитавате

а точно понеже всички губим накрая, за тва трябва да се постараем поне малко да поспечелим преди тва, а не да седиш в ъгъла и да зъзнеш от шубе
но да се самозалъгваш че не е така... и да казваш че да те е страх е ОК, и да вадиш (от wikipedia ) няква half-assed логика

Tи па кога стана толкова умен, че знаеш ВСИЧКО и следователно няма от какво да се страхуваш (а именно от непознатото - след като то явно при теб не съществува)...

точно защото се страхувам и си го признавам като недостатък мога да говоря, докато вие изглежда не искате да си признаете недостатъците, и моментално да сте контра

иначе аз не знам всико, а откривам нещата за които се говори чрез логиката, всъщност знам по-малко неща от повечето хота и не съм толкова умен колкото повечето хора, НО логиката ми е по-безупречна, за тва в края на краищата мога да кажа повече , дори да знам по-малко, но това на страна щото не се опитвам да тролствам за да ми се впрягате излишно

бтв. иска ми се някой на стари години да почне да съжалява за всиките неща които е могъл да направи или да стане като млад, но не е направил щото го е било шубе, и да се сети след тва как съм го предупредил за тва .. а да знаете на стари години хората се вглеждат повече назад и виждат грешките си, за жалост чак след като са станали
всъщност не ми се иска де, но ще е добър урок

пфф зарад вас са аз се впрягам

Не всичко е така, както изглежда...




Радвам се, че логиката ти е свръх развита и че с по-малко знания, ще постигнеш повече от нас... Очевидно другото нещо, което ти е предимство, а не недостатък е скромността... Но какво общо има това със страха... Изобщо кое от знанията ти, логиката ти и т.н. има нещо общо с тва, че се предполага, че можеш да дадеш точно определение на страха. Не знаеш всичко на света => не знаеш всички опасности. Не знаеш всички опасности => не знаеш как би реагирал. Не знаеш как би реагирал => не знаеш какви са последствията. Някъде нещо необяснимо иска ти да се мъчиш. Хубаво е, че си безстрашен. Но скоро ще си и мъртъв...




Страха не води до бездействие. Казах, че страхът е полезен, но не казах, че страхът е полезен, заради факта, че те кара да стоиш и да не правиш нищо. Напротив - винаги някои дейности трябва да се вършат внимателно. Вика му се инстинкт за самосъхранение и ако ти го нямаш, значи предполагам наистина са вярни твърденията ти, че си по-развит от нас (но може и по-недоразвит, винаги зависи от гледната точка).





Старите хора с малко акъл в главата ако съжаляват за грешките си не гледат назад във времето постоянно за да се съжаляват, а използват малкото останали години живот, за да ги поправят. Поне аз така си го обяснявам. Но уви нямам твоята свръх-логика, че да съм винаги прав.




Чувствам се толкова виновен.
Пък да не говорим по темата ПО ПРИНЦИП, че брат ми е един много добър катерач. А защо е много добър катерач. Защото го е страх да се катери. Защото може да се катери бързо и сигурно, но най-вече защото знае последствията. И го е страх от тия последствия.


П.П. Още нещо...


Замисли се над тоя цитат. Това за което говориш е параноя, не страх.

Страх ги е защото много му мислят,грабвай живота за хуя и се радвай докато е време!

Абе май като цяло не ни се вярва, че ще изкара много това щастие и един път получим ли си щастието ще ни бъде много по-трудно да живеем без него, когато го загубим, отколкото ако въобще не сме го имали. И не го виждам като риск, а по-скоро като срах, страх да останеш разочарован. А и още нещо, и щастието се вписва в неща-които-получих-и-не-искам-вече-да-имам-защото-всъщност-ги-имам графа. Така ги виждам аз нещата.

A бе според мене проблема е, че някои не могат да се научат да живеят С него, защото през цялото време са се опитвали да го търсят и като го намерят, не го оценяват. Всичко е просто една мания за стремеж към по-добро. Не за стремеж към най-доброто, а за стремеж към по-добро. Защото от по-доброто винаги може да има по-добро...

Ама тва са некви мои празни приказки...

страх ги е да рискуват защото може и да не успеят да го намерят и това ги плаши

за да не ги сполети срив на постигнатото

това е като да имаш един лъв с отворена уста, в която има огромен диамант, ако се протегнеш и го земеш ще имаш пари за да живееш без да работиш, но може и да се протегнеш и да си изгубиш ръката... никой не знае дали лъва ще захапе, за това не се пробват

предполагам че може да се опише с тази метафора

иначе темата за риска на страна, все още си държа на мнението че страха е едно от най-лошите неща в живота на човек, особено в последно време силно се убеждавам точно колко е лошо
хах даже се сетих за едно кратко филмче, което илюстрира тази идея

Хубава метафора

Coach Carter - Our Deepest Fear

http://www.youtube.com/watch?v=7h2D__ik ... re=related

И в най - лошия случай има 2 варианта..
Всичко или нищо..
Повечето, ( защото има и такива, на които пък не им пука и рискуват ) ги е страх, за да не загубят и малкото, което имат ..