WARNING - WALL TEXT

ПОСТА НА КРАТКО: имате 1 живот, който така или иначе е безсмислен, взимайте шанса, следвайте си мечтите, смело, и взимайте решенията си сами, ако пробвате и сгафите е по-добре от колкото да не пробвате и пак да сгафите, щото точно това става при втория вариянт
_
_
_
_
какво се гаврите с хората, мечтите могат да се постигнат (а и трябва), ако са смислени разбира се, не от типа на искам да съм бил гейтс.. или сляп съм, но искам да рисувам...


са тва е важна тема, щото от нея зависи живота, до колкото разбрах от първите 2 страници, които прочетох на бързо и тва ще го напиша не само за Chocolate_Cookiee но и за другите които могат да го прочетът, въпреки че кой ще взима съвета на някъв незнаен тип дето пише в аниме форум на сериозно?

както и да е, първото нешо което искам да кажа и което трябва да се запомни задължително преди да почнеш да правиш каквото и да е:
в никъв случай не оставяй другите хора да взимат важните решения за твоя живот в место теб, само ти имаш правото на това
най-вече се пази от родителите че те могат да са най-опасни
и да не те интересува когато някой те сдуха с работи като тва че никога не може да си постигнеш мечтите


3-те неща са адски различни, така че внимавай какво си избираш
на кратко графичния дизайн е свързан с рекламата и е комерсиално насочен, ще имаш клиенти - дебели, мазни шефове на банки или фабрики за кашкавал които искат няква, и те не знаят ква, реклама и ти трябва да и направиш графичната част и общо взето квото и да направиш ще ти носи пари
__
интериорен дизайн.. ще лепиш фешън тапети по апартаментите на богатите и ще гледаш мебелировката им да е възможно най-изчанчена и безвкусна но да е "модерна" и "стилна" по комерсиалните разбирания на хората, което означава отиваш и правиш нещо криво и ти плащат много за тва.. ако го харесат изобщо де, критерий - незнаен
__
concept artist.. тва няма нищо общо с горните и е термин най-често използван в гейм индустрията. Аз се стремя към това и е интересно да видя хора в бг дето да се интересуват, също така е десет пъти по-готино от горните. Ще рисуваш общо взето, тоест трябва много много да тренираш преди да ти се отвори възможност за такава работа. Това е нещо като бранш на илюстрацията, и най-често концепт артистите са и илюстратори. Тоест работите които ще са отворени за теб са из цялата ентъртейнмът индустрия - видео игри, филми, cover art, freelance на всевъзможни малки проекти на фирми или индивидуални клиенти. Проблемът тука е че трябва да ... си реално добър, да имаш много умения, и да се разбира лесно дали го можеш или не, за разлика от шантави неща като интериорния дизайн на пример.
а да - аниме не се приема, освен ако не искаш да си изкарваш парите с рисуване на манга, а тва няма да стане, от са ти го казвам

тези конкретни неща са много зле, на ниво тотално начинаещ, но това не е проблем тъй като май си на 14, тъй че не се здухвай, но и не се заблуждавай че имаш някви скилове
имаш още мноого време да се научиш, аз четох интервю с некъв концепт артист на 25 работел още в бензиностанция и решил да хване по едно време и да се научи как да рисува и е успял, и така, вече работи като концепт артист


всъщност и семейство храни, но трябва да си достатъчно добър в него, което означава че трябва много да тренираш и много време да му отдадеш, което означава по-малко от другите неща в живота, които искаш да правиш.. тоест както каза Белгарион може да стане пирова победа,

old school художниците може и да треперят всеки месец дали ще вземат пари от изложбата си, а музикантите дали ще продадът 2 копия на новия си албум на кръст, но времената се променят, днес съществува великата ентъртейнмънт индустрия, която е огромна, и предоставя много работа и не залага на старите методи за прехрана на артистите която е 1 месец ядеш 3 гладуваш, разбира се проблемът е че конкуренцията поради тази причина се увеличава и ти трябва да компенсираш с много повече умения в даденото изкуство
__

аз като виден философ дето е прекарал вече 5 години в размисъл за нещата в живота и най-вече тея свързани с мечтите и смисълът на нещата които хората правят докато са живи, съм стигнал до разни изводи и мога да ти ги сумирам

правило №1. Нищо не е от значение в тоя живот. Хора умират всеки ден и 70-80 години е нищожно време за да се вкопчваш толкова здраво в живота. На вселената не и дреме за няква прашинка наречена човек дали има некви мечти дали е щастлива или страда, дали живее или не, и какво изобщо прави в 70 годишния си сън наречен живот, който е като секунда за живота на планетата земя и милиардите хора които ще умрът нещастни през това време, което пък е като секунда за остатъка от вселената и нещата в нея.
- извод: да не ти дреме, прави квото искаш и особено никога не се отказвай от мечтата си ако тя е истинската ти, просто прави това което на тебе ти се прави в тоя живот, продължавай си спокойто на пред, дори около тебе да падат труповете на другите.. все тая
правило №2. Теорията е различна от практиката. Това означава че винаги когато имаш някаква теория, за да я приложиш се изисква усилия и време, тоест ако мислиш че нещо трябва да сработи по определен начин, но то не сработва така, тва означава че трябва да се потрудиш малко и след малко или много време ще стане
- извод: ако искаш нещо да се случи в живота, то ще се случи, но не веднага и не без усилия
правило №3. Това вече го казах горе долу но: Никога не оставяй хората да ти казват кво да правиш, да ти промивът мозъка и да взимат решения за тебе вместо теб самата. Всеки човек има различни нужди. Всеки придобива щастие по различен начин. Ако се опитваш да живееш както другите, а не както ти си измислиш, може и да си нещастна.
правило №4. Количеството на парите които имаш не е равно на количеството на щастието ти, но е зависимо.


а конкретно КАК Chocolate_Cookiee ще се справи с проблемите си, то това зависи от тва колко добре и работи сивото вещество
да не се притеснява чак след 18 г. вече решенията вземат да имат силно отражение за останалата част от живота


пп. я кратък пост излезе са като го гледам

Frostburn, прав си. Само дето това

трябва да се пази в тайна, че всички 14-16 годишни ще хукнат да си правят каквото смятат за добре, без да са сигурни. Все още смятам, че до 18 години е по-добре да се кара на компромисни варианти, а после да си блъскаш главата.
Но иначе си е вярно - ако не си преследваме мечтите сме за никъде. Но аз смятам, че преследвайки ги трябва и да сме практични. Човек остане ли си само с преследването на мечтите и някакви стремежи да ги осъществи, ще се изгуби и изведнъж може да се окаже доста яко наритан от живота.

Тези неща се учат висшо...а дотогава бая време имаш, не ти трябва да фащаш пътя извън България даже ..Потрай още 5-6 годинки и си ги учи...няма да ти пропадне всичко както си мислиш,но ще имаш време да решиш дали наистина го искаш или не ( щото и аз така исках да ставам лекар от дете ама като се запознах със куцата схема и сега уча за инженер ) така че няма да умреш и нищо кой знае какво няма да стане ако потърпиш 5-6 годинки и тогава почнеш да го учиш и без това тази диплома за средно никой не ти я ебава за нищо освен за книжка и да се запошеш в университет. Cut the drama and think...

Мислех да не пиша пак след ненужно дългия ми преден пост, но съгласен съм с това че сега не е фатално да направиш компромис - но ако наистина искаш да се занимаваш с рисуване(не ми се изброяват и 3те професии които си избрала) то по-добре отделяй по малко време от сега да се осъвършенстваш сама - имаш интернет, има го този форум , има хора които могат да рисуват вероятно биха ти дали поне насока какво да погледнеш като сайт, книга или нещо.
Ако твърдо си решила да се занимаваш с нещо такова почвай здраво да рисуваш за да ставаш по-добра и да можеш по-лесно да изразяваш идеите било то на хартия или някакъв дигитален или друг носител.

Тоя човек не е станал адвокат...
Това ми напомня за една такава приказка за един чиновник в болница...

Адски си прав, човече.
Знам, че не съм нито първата нито последната, на която/който се случва подобно нещо. Не си мисля, че съм супер добрата, но имам надежда. Въпросът е, че не само надеждата ще ти осигури живота.
Благодаря на всички, които изказаха мненията си.
Искам да допълня само, че това не ми е щукнало преди 5 месеца, а преди 7 години и е малко кофти някои да си мислят, че е просто моментно.
Всъщност да, моментно е.. Но явно този момент ще е малко по - дълготраен от другите.
Макар, че е друг въпрос - обичам да мисля за напред, за да се чувствам по - сигурно, макар и ''плана'' за момента да не е.. сигурен
Това беше и една от причините, поради която реших да направя темата.


Frostburn, наясно съм, че тези неща са прекалено различни, едно от друго, но в същото време са и близки, малко или много.
Лично аз, предпочитам третото, но ще видим какво ще стане след време. Стискайте палци хД
Хм, Благодаря ви, лека ..

родителите ти ти мислят само най-доброто предполагат те се водят от своят по-дълъг житейски опит аз също имах мечта да уча актьорско майсторство, но уви уча икономика , а защо са се развили така нещата?Защото сега човек се надъхва колко е яко, че учи това или прави това без да се замисля за бъдещи планове,които рано или късно те спохождат (семейство,деца).Когато това,което учиш няма перспектива и не можеш да си изхраниш семейството идва момент, в който мечтите и желанията се изменят породени от факта "пари", не ми харесва и на мен този факт, но ние хората сме си устроили живота така,почваш да порасваш да разграничаваш нещата кое важно,кое не и когато не можеш да осигуриш на децата си това,което ти си нямал осъзнаваш цената на някои мечти това не значи тотално да не следваш мечтите си,но да направиш една преценка за нещата и обстоятелствата

Аз пък вчера се запознах с едни пичове от Камерун, дето казаха, че там родителите ти решават какво да правиш цял живот, тъй че... Ние тука поне се отърваваме от тях след 18 ;д
anyways, ако темата е все още актуална, не го мисли, всичко е така както трябва да бъде ^^

На седем твърдо си решила да правиш какво да правиш с живота си. Да бе повярвах. Едвам нацелвам клавиатурата от смях. Ей, момиче, ти не се застояваш с един профил, а твърдиш, че от седем гуди твърдо си решила къде ще учиш.
Както и да е. Успех в живота и дано найстина не вземе да те нарита, да успееш, там каквото си наумила.

Ъм, смей се. Не бях решила твърдо.. Просто исках да се занимавам с нещо в тази насока, това имах предвид.. не ми се рабрал хД

Прочетох много малко и доколкото разбрах "мечтата" ти е да учиш нещо ,а родителите не ти дават ... е тва пак ако е трудна за изпълнение мечта .. здраве да е ( е зависи от родителите ,но винаги има начин и той не е толкова труден колкото изглежда )....
Първото за което се сещам е да отидеш при тях и да им поговориш искрено ... както говориш тук

Това е супер добра идея!
Жалко че я пробвах милиони пъти и така пак не успях да набутам в главите им нищичко.

Тогава просто се сблъскай с реалноста....

по някога действията говорят по-силно от думите, ако с разговор не може да се разберете, просто не се разбирайте ами директно направи това което искаш, дори и да води до лоши взаимоотношения с ваще

не е нужно да се примиряваш и да се "сблъскваш с реалността", ами блъсни на реалността един голям... и продължавай на пред и прави квото си искаш

Може въпросът да бъде поставен ребром - Какво искате, за да ме оставите да правя каквото преценя?/Какво да направя, за да уважите решението ми?