Слънце, нали ти казах. Начин винаги има, но често победата е пирова...

Защото някои хора имат това, което ти нямаш...

фамилия... пари... връзки... липса на личен живот...

Един познат на уроците ми по пиано. Тоя човек се води по-добър от мене на пиано. Същата възраст е... твърди, че ходи по-късно на уроци, но мисля, че е от много по-рано... Идеята е, че той въобще няма слух, няма талант, няма нищо особено, освен някво отделено време на пианото всеки ден. Тоя човек според мен не е израснал със стражари и апаши, а с ръцете на клавишите. Човека печели медали по евровизии, ежегодишни конкурси и т.н. За пари не знам, връзки няма... но липсата на личен живот я е заковал според моите наблюдения. Човека ще ти изсвири Lieder Ohne Worte на Менделсон без грешка толкова добре, че ще те накара да се подмокриш... но с него нито ще можеш да си поговориш, нито ще можеш да се събереш на някво купонче да съчините заедно някаква песничка... А и като ме види да правя някакви елементарни неща самоук на китара ми се чуди как съм успял без да ходя на уроци... мдаааа, яд ме хваща като го видя

Ае стига ми толкова с музикалните примери, щото наистина е съвсем друга територия...
От тука вече идва въпроса:

"Ще се лишиш ли от всичко за тоя избор?"

Бих, ако не бях бъзла.. Там идва другия момент..

Е тука вече няма кво да се обсъжда, цялата тема се обезсмисля...

Ее, не е така. Във всичко има смисъл!

Не няма. И в темата ти за творчеството ти го казах, но поста ми беше изтрит. Мислех си да съм по-груб, но като гледам песимистичните и болезнено реалистичните съфорумници, сърце не ми дава.
Мечтите са, за да се сбъдва. Ако не ги сбъдваш поне трябва на определени етапи от живота си да си доволна от това, което си постигнала, бога ми ти си на 14, какво ли обяснявам, но да речем, че говоря принципно.
И не, не е вярно, че с изкуство не се изкарват пари. Едни от най-добрите продават картините си за хиляди, някакви концептуални идиоти искарват по милиони, а дори професорите по Н-Форми не могат да ти кажат какво всъщност е направил "гениалния" артист.
Относно училището - това е средно образование. Вярно е, че искаш нещо конкретно, но повярвай ми не е задължително, това което ти си мислиш, че е добро за теб, да е. Родителите ти могат да преценят по-добре от теб. А и щом е свързано с компютър винаги може някой да те научи, да ти даде основата, от която да се саморазвиваш и да покоряваш разните програмки. А и след средното е вишето. Там може да се луташ колкото си и искаш и да правиш напук на мама и тати. Но така де - все още си непълнолетна. Може да се пробваш само да обсъждаш нещата с вашите, но решението е тяхно.
Относно това какво би и не би, си мисли по-добре. И между другото, за да се буташ където и да било с рисуване трябва да умееш повече. Най-малкото изпитите са с рисуване на ръка. Предполагам знаеш какво е това и как става.

Всеки художник ще ти каже, че не се изхранва семейство с тия пари...

днес гушваш милион, утре една стотинка не получаваш...

"Художник не храни семейство"
Системата е такава, че ЩЕ се мъчиш и без да си художник нообс.

Карай си за сега по пътя. Нали знаеш, че не е задължително да завършиш Х училище, за да създаваш и твориш хубави неща?
И не се напъвай все пак.. винаги ще има по-добри и по-смотани хора от всеки един от нас !

Не знам защо но си мисля че най-добрия вариянт за теб ще е да послушаш родителите си. както и да се мисли те винаги искат най-доброто за чедото си... щом още в началото си определила това което искаш за мечта това само си показва че няма да стане (мечтите са крайния гол за който живота винаги е кратък)... а и това са мечти който след 5 години няма да имат смисъл... и аз след 7 клас исках да уча в художествената паралелка.. и кво приеха ме но не отидох. Защо? защото осъзнах че с това няма да мога да си изкарвам прехраната осъзнах че дори да завърша това няма да мога да постигна "истинската си мечта". поставих си нови цели по-смислени цели. след 5 години и ти ще се чудиш от какъв зор си искала това. и както почнах в началото РОДИТЕЛИТЕ ВИНАГИ МИСЛЯТ НАЙ -ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО СИ. ПОСЛУШАЙ ГИ!!!

Ако ше ставам художник и ше рисувам някви линийки дето се водят за асбтрактно изкуство, и ще ги купуват за т'ва че са модерни, не мерси... А и аз тряа съм бахти късметлията, че да стана известна худжничка и белким да продам нещо, сеш' се.. И дрийм драгън, останах с впечатлението, че си мислиш че рисуването е супер мега гига лесно и може ей така да се научи.. ами не, мой човек, не е така.. К'во като съм на 14? Всички го повтаряте, все т'ва ви е в устата. Някъв грях ли е? Виновна ли да се чувствам.. Това е друга тема.. И нали знаеш.. за да имаш висше, ти трябва и средно..
Знам как става с рисуване на ръка, защото по принцип рисувам с ръце ( предтави сии! ), и разбрах те аккво искаше да кажеш, ама се изказа неправилно. Лично за мен е малко по - трудно да рисувам с таблет, отколкото на лист. Пак си е моя почерк, пак аз съм го правила.. Различното е, че тези които показах са на компютър.. дигитални бла бла бла..

Едит. Ако искаш да работиш това в България, наистина няма как да с епрехранваш.. Но в другите държави е много възможно да преуспяваш точно в това, даже.
Аз лично, искам да рабзотя това, което ми харесва.. А като не може... не знам .. не ми се и мисли..

абеее

това е гимназия. отиваш за да видиш какво ти харесва. така или иначе нищо няма да научиш.

тааа... бих казал, поговори добре с вашите за където искаш да отидеш... щото няма значение така или иначе. Ако искаш, постави им ситуацията по следния начин: кое би било по-добре, сега да си изгубиш гимназията, или след това университета? Защото, като гледам, ще продължава да те човърка.

Но да, като цяло, ситуацията е

Между другото... с упорит труд ще се постигне мечтата. Майка ми (преподавател по математика в СУ) винаги казва, че таланта няма почти никакво значение. Влияе само върху бързината, с която ще достигнеш до целта си. Аз и вервам. (това за съжаление не успява да ме накара на работя сериозно >.>)

А и пак между другото... аз учих в СМГ... гимназия за математици... и от класа ми излезоха няколко архитекта и поне едно момиче влезе точно в дизайн. Та положението не е трагично. Просто си прецакана.

Това супер ме утеши, човек

Работа за млади хора винаги се намира. Родителите ми (поне майка ми) ми казваше какво да правя до 8-ми клас, след това ми даде пълна свобода в избора на всичко. Аз, разбирсе, направих доста грешни избори. Както вече се каза - всичко се върти около парите. Искаш да учиш/работиш някъде извън България и вашите не ти дават - почваш работа било и почасова, събираш сума за да си платиш таксата за кандидатстване в даденото училище, което може да ти осигури стипендия и общежитие, където искаш да отидеш, зимаш изпита с отличен, пренебрегвайки тези където родителите ти искат да минеш и по този начин МОЖЕ БИ ще разберат, че си по-самостоятелна личност отколкото са предполагали, но може и да влошиш нещата - незнам какви са вашите. Но аз би постъпил така, защото мразя някой да ми казва кога, как и защо да прява нещо по даден начин. Проблемът е, че почнеш ли сериозно да се замислиш, осъзнаваш, че за да изпълниш всичко това ще трябва да си скъсаш г*за от учене, работа и пестене. Освен ако желанието не граничи с абсолютна мания повечето хора се отказват мислейки си, че това начинание е много трудоемко и примирявайки се със сегашното си положение. Все пак е много по-лесно, когато не се издържаш сам. Вариянт 2 - сядате на една маса с вашите и им обясняваш за твойте желания и идеи и ако са разбрани хора ще те оставят да правиш каквото те влече. Може би родителите ти виждат в теб техен провалил се отдавна шанс и не искат това да се случи и с теб. Както майка ми ми казваше за 90 % от нещата които правех след 8-ми клас "Троши си главата." и често се оказваше права, но благодарение на тези мои грешки станах способен да разсъждавам по-обстойно, да гледам по-голямата картина зад това което стои пред мен. Оф доспа ми се лягам си, дано съм помогнал нещо. Btw Карането с вашите НЕ Е решение на проблема, но знай, че има хора които и с бормашина неможеш да им втълпиш своите идеи и те никога няма да се съгласят с теб. Тогава е по-добре вместо да се избивате, да ги игнорираш и да се бъхтеш сама.

^
btw he is right too

//no prob, ти май това търсеше от тази тема, а? решението вече си го взела?


виждал съм достатъчно деца на разделени родители, та много благодаря за мнението ти, но просто си толкова не-прав, че няма накъде.

Време е и моя милост да се включи в дискусията.Нещо тая вечер не ми се спи за тва ще разясня набързо нещата и ще си легна.Мога много бързо да те подуча как да се справиш с родителите си,но ще те превърне в коренно различен човек,а това може и да не ти хареса.Все пак до колкото разбрах си на 14,повярваи ми още на 15 ще мислиш по друг начин.Залагам си оная работа...Щом имаш мечта просто я следваш,не е нужно да слушаш хората тук.Полвината от мненията които прочетох са без никаква аргументация и куцат жестоко.Едно да знаеш за 12 години в училище не научих нищо което да ми помогне в живота,всичко което знам е благодарение на самоподготовката ми .Т.е не си ли седнеш на гъза да четеш и даскалото няма да ти помогне,а успееш ли да си седнеш даскало не ти трябва.Както гледам ти си се ориентирала към Digital Painting