Хм..бил съм в клинична. В казармата по време на операция ,във Военна болница Пловдив (някои от анимефеновете помнят- дойдохте ми на свиждане ) ... та нещо се обърква , получава се някакъв сакатък и Джийсъс за малко да се срещне с архетипа на прякора си ;/

От това си спомням тъмнина , странно усещане "сякаш си раздвоен" ..и че много , ама много не исках да умирам.

Иначе какво е за мен смъртта.
Вярвам в прераждането. Смъртта е преход. Врата. Ново начало. Облекчение . Освобождаване.

Тогава защо не съм искал да умра , там във Военна болница?

... ами...заради една девойка Щеше прекалено много да ми липсва.

За да се отговори на този въпрос,според мен трябва да се отговори и на другия-какво за вас е Живота?И определение пак няма да се постави,не е ли така?Отговора го намира всеки по различен начин и го интерпретира по различен начин и следвайки тази логика,не би следвало да има коментари на автора от рода на .А що се отнася до мен,човек,преживял петчасова операция на главата с пълна упойка с голям риск дали изобщо ще оживея,ще кажа,че това е един сън,в който не съм сънувала нищо.А доколкото четох мнения на хора,преживели клинична смърт,това е същото като моето...Иначе смъртта за мен е просто врата,както каза преди мен Jesus.Врата към друга стая,която рано или късно ще отворя,но няма да го направя със страх от неизбежността.Не вярвам,че живота ще прекъсне заедно с тялото ми,вярвам,че ще продължа да живея.Просто това си е напълно естествено.

Аз вярвам в няколко вида смърт. При смъртта, тялото се връща в пръстта, а духът (диханието) се връща при. Тя не отива никъде. Вместо това, тя просто спира да съществува. Две неща трябва да се обединят, за да направят душа: тяло и дихание. Когато диханието си отиде, душата спира да съществува, защото тя е комбинация от тези две неща. Когато изключиш светлината, къде отива тя? Не отива никъде. Просто спира да съществува. Две неща трябва да се обединят, за да направят светлина: крушка и електричество. Без тази комбинация, светлината е невъзможна. Така е и с душата: ако тялото и диханието не се обединят, не може да има душа. Няма такова нещо като безплътна душа. Прераждане на душа няма. Смъртта е черен край.

Освобождаване на т.н. душа от тялото, а.к.а. преход. Това е.
Айма соу кратък.

p.s. бих казал, че съм съгалсен с горния пост.

всяко начало си има и край, щом си се родил - ще умреш, смъртта е край на живота, на осъзнатото ти съществуване
дори душата/енергията/whatever да се запазват/пренасят в друго тяло, все пак смъртта ще е край на твоето съществуване с твоите спомени, край на твоя свят и твоите осъзнати преживявания, което означава, че всичко след това не трябва да те касае, все пак вярвате или не - същността на един човек са неговите спомени, ако получиш пълна амнезия, която няма да се излекува, това за мен е като обикновена смърт, просто в тялото ти се появява нов индивид
общо взето това трябва да представлява

което пък дава следния извод, който не знам що хората не го схващат, а по-точно че и всичко което се случва в живота ти е без значение, щото рано или късно то ще се изтрие, което ми напомня за въпроса какво е живота, при който получаваме същия извод


и въпреки че темата е за смъртта ще кажа и две думи за живота - той е като пясъчен замък, на брега на плажа - имаш 5 минути да го построиш преди някоя голяма вълна да дойде и да го срине напълно - безмислено процъфтяване на нещо красиво, което бързо си отива
изводите от това знание пък са, че трябва да третираш живота си като строене на пясъчен замък - опитвай се да го направиш по-красив, дори знаейки че това е напълно безмислена дейност, просто защото алтернативата да не правиш нищо е по-безинтересна
от което пък се вади друг извод - всички хубави и лоши неща, които се случват по време на строежа на този замък, твоя живот, не са от никакво значение, съответно няма да е проблем да пренебрегнем всички лоши неща и да изберем да обръщаме внимание само на хубавите, за какво да се вглъбяваме в живота и да бъдем нещастни заради несполуките в строежа му, след като в близкото бъдеще всичко ще бъде заличено
това е вероятно най-важното парче мъдрост което мога да дам, за това поне помислете над него, и да не го вярвате
за жалост хората няма да престанат да имат някакъв проблем всеки ден и това е което не може да престане да ме дразни

До голяма степен съм съгласен с Frostburn...което май е рядкост 0_о. Но не съм съгласен, че като умреш всичко, което си направил се заличава. Не е възможно да живееш без да влияеш на живота на...нещо. Хора, животни, растения...все на нещо влияеш. И това влияние ще има отражение и в бъдещето дори след като си умрял. Да не говорим пък ако имаш деца. Не че за теб като личност това влияние ще има значение, но за останалите хора (сегашни и бъдещи) ще има. Ние градим живота си върху този на хората преди нас.
Иначе останалото за амнезията и спомените съм абсолютно съгласен.

мисля че няма значение какво оставяш след себе си, тъй като вече няма да си наоколо че да го оцениш и преживееш, което за мен означава че е без значение за твоето същество
от значение е за другите които остават живи, но както казах всъщност и това не е от значение

пп. то и аз вече не съм съгласен с някои работи които съм писал преди време

Значииии... Понеже и аз съм имал близки срещи със Смъртта (който иска да знае случките - на лично. Няма да ви ги пиша тук я), но общо взето нищо не помня. Както бе казано - тъмнина. Толкова. Спираш завинаги. Както и със сънуването, защото спя доста дълбоко и като заспя, просто на другата сутрин се събуждам. Няма никакви спомени, все едно съм бил в черна дупка. Все едно съм затворил очи и го отварям наново.
Затова никак не ме е страх от Смъртта. Очаквам си я.


Макар че съм съгласен със Саяна, че по-скоро разделянето със любимите неща и хора е неприятната част от всичко това.
Както и със Фростбърна, че всичко което вършим, е един вид нищо.


Но пък не съм съгласен с това, че това което си свършил през живота, не остава после. Тогава защо още помним известните учени и автори, които са ни оставили своите изследвания и творчество, чрез които неща сме напреднали?
Точно това, че ако те помнят и другите, ти няма да бъдеш забравен. Което е донякъде един вид продължаване на съзнаването за този човек...


Принципно и аз се стремя към нещо такова. Не искам да съм просто един от многото, отишъл си ей-така. Искам да оставя нещо след себе си, та хората да ме помнят и след време. Ето и в този аспект можем да кажем, че Смъртта е неприятна, понеже нали не живеем дълго и каквото правим, го правим в този промеждутък от начало и край.

Спасение...

Баси филма... само ако беше толкова лесно

да не е лесно, но не е и филм

Всяко нещо си има край.
Тва важи за вас и смъртта.
Ма аз съм творец - моя край ще е далеч след смъртта ми

Оле затвори очички

Аз съм бъзла и не мисля по този въпрос.

Бърсте - ебати депресарския отговор /=

Ок, за смъртта - съжаление и железен заслепен оптимизъм, че има нещо приятно след това : )

.