няма риск -> няма промяна -> няма развитие -> static life -> деградация на ценностна система -> заблуждаващо щастие = нещастие
поне това е в повечето случаи

това което е било от началото никога не може да бъде по-добро от това което може да бъде в бъдеще
развитието е заложено като нещо което е добре хората да правят, животните се раждат със цялото знание което им трябва да живеят и никога не напредват, а човека - ражда се, нито може да ходи говори и мисли, нито да оцелее сам, няма знание, трябва му развитие, това е основната разлика между другите животни, да не кажем че е една от целите на живота
няма риск - няма развитие - няма нищо
също така развитие не е залагане на сигурен метод за обучение за намиране на добра работа и изкарване на много пари, с които след това да циклите цял живот, ако имате останал от него, това е противоположното - това е циклене

а в моя случай аз инстинктивно отхвърлям сигурните неща но тези които водят до задънена улица, демек аз не мога да изпитам заблуждаващо щастие, пробвал съм се несъзнателно много години като всички вас да правя сигурните неща да залагам на това което работи а не това което ми е на душата, нещо все ми казваще че работите не са наред, след като отхвърлих всичко което другите правят и започнах да се насочвам към моята си посока започнах да се чувствам много по-добре в собствената си кожа, понеже това не е популярния метод ще ми трябва още годинка-две до дето премахна тези 18 в които съм залагал на него, ама все пак аз инстинктивно правя разлика между философските правилни решения а вие не за туй ме слушайте иначе за кво ги пиша тея работи, някой може да се интересува да се развива/промяна/щастие

и Саян го е страх от неуспеха, както сам потвърди

Имаше една реплика: "Който не рискува нищо, рискува всичко." Та за мен така стоят нещата...

Защото не всеки риск си заслужава и не всеки е готов да понесе последствията,ако не успее.
Аз лично рискувам и повечето пъти "печеля",това е като тръпка за мене.

Защото хорати ги е след като се добият с щастие ;]

Това ми се струва напълно грешно.
Тези връзки според мен са несъществуващи, особено между риска и развитието.
Пък и като се има предвид ,че щастието е напълно субективно как въобще може да става дума за "заблуждаващо щастие".

Човешкия мозък действа на базата на модели ... ако за дадената ситуация няма модел, според който да си изведе решение е нормално да се дръпне (страха от неизвестното) ... И да това е причината за бученето ти (и не само твоето -_-')
Иначе от всяка ситуация има gain и loss, решавам дали си струва риска с просто съпоставяне ...

Pa1N, мога да ти го обясня и на дълго и на широко ако искаш, просто незнам дали ще ти е полезно и няма що да се хабя

и не щастието не е субективно, щеше да е, ако заблуждаващото се броеше за истинско (това където ти си мислиш че си щастлив, но само си го мислиш, щото не си достатъчно развит умствено за да забележиш обратното, в резултат на еднообразния ти мисловен живот)

Да това съм си го казвала много пъти, опитвам се да бъда по- .....смела но не се получава.Имала съм толкова шансове в различни аспекти и просто или съм бягала от тях или съм си мълчала.

И все пак се опитвам да съм решителна казвам си `Да го ева!` и евентуално правя крачката или се спирам на ръба.

Относно страха от щастието. Може би всички сме такива песимисти, че когато щастието ни се усмихне ние някак си не можем да го приемем.
Ти си мечтал за това щастие, жеал си го с цялата си съществуване и един ден то ти се пльосва на главата
имаш го....имаш го това за което си мечтал. Но защо тогава те е страх да го вземеш? Защо изпитваш страх от това, за което си мечтал , за което си проливал сълзи? От къде идва този страх?

Може би е страха от загубата?
Или те плаши мисълта, че всичко се нарежда и си постигнал целта си? Че вече няма да я има тази гонидба, че може би просто не искаш преследването да свърши...

Всъщност аз съм на теорията, че каквото и да става, аз пак ще съм си наред и happy....щастието не се крие само в единия от двата пътя, по който мога да поема....дефакто аз няма какво толкова да избирам. Защото наситина ми е писнало да си задавам тоя въпрос "ами ако..." Както дойде и толкоз

Та да добавя към горната теория за страха от неуспеха.
Хората, ми се струва, ги е много повече страх от промяната сама по себе си много преди да добият страх от провала. Самата идея за промяна на нещата плаши хората, струва ми се. Да промениш нещо в себе си или в живота си изобщо не е толкова лесно колкото ни се струва. За да промениш, трябва да си смел. За да си смел или трябва да си много щастлив или да си на дъното.

PS Happiness is a state of the mind

ок, прочетох мненията на всички и намирам една бележка за много основателна критика

във въпроса ми се прокрадна моето разбиране за "реда" във вселената , ша ме прощавате за високопарните слова Но не знам как да го задам иначе
-----

Обяснението, че ги е страх от промяната е твърде плоско , за да е вярно, според мен. Промяната е ФАКТ независимо дали говорим за нея или не, независимо дали я приемаме или не... тогава как би могла да бъде конкретен фактор = тя е всеобхватна и следователно все едно не съществува (нали знаете - всичко е равно на нищо)

Въпросът е сигурен ли си, че е щастие XD

ако на везната от едната страна няма нищо, а от другата е пълна с всякакви красиви материални или не неща за дадения човек.... едва ли който и да е било от тук писалите ще го откаже...просто няма причина XD.... но тъй като това рядко е така, човек мисли и преценява....

даже и да е избрал погрешно...в болшинството случаи по-натам може да избира още н-пъти за едно и също нещо...разбира се с различни дивиденти...

...освен това не е нужно да е само страх от неуспех... може да бъде апатия... ако си в семейни взаимоотношения или изобщо във връзка, в която не носиш отговорност само за себе си, това как ще мислиш за такива неща също много се променя... нещата са по-комплексни

и това, което според мен води до липса на развитие... не е, че си избрал тих и спокоен страничен, непретендиращ за нищо път пред стръмен, бляскав и опсаен нагоре... защото за някои хора може първият да е щастие (като в случая на Саян)..та по-скоро е когато отлагаш срещата си с везните...когато я отлгааш, всъщност май не знаеш какво искаш за да можеш изобщо да почнеш да мислиш, кой би бил най-правилния път да я достигнеш...


Фростбърн...защо трябва твоето да е абсолютната идея за щастие...промяната е твоето такова


накратко...човекът не го прави, защото не е сигурен, че ще е щастлив.... може да не знае, а може и да неможе да прецени... но както казах не е нужно да е страх

мисля мисля мисля

мисля да пасувам тази вечер, ще помисля ден-два и ще кажа какво точно стои зад въпроса, защото той е метафора, нали ? В смисъл ... беше ясно от самото начало ... мисля

lol dude обазалагам се че освен че знаеш какво е абсолютното щастие знаеш и какъв точно е смисъла на живота вселената и всичко останало.

по-близко съм до отговорите от другите хора ако това те притеснява

е, проблема ми е че само на теория ги знам нещата, а за практика е трудно щото ме мързи


та вие даже не сте чули моята идея за щастие, промяната е само нужен елемент в прехора(която дума сама по себе си означава промяна) до щастието