Бих бил доволен че въобще съществува начин да се направи
тук си ми харесва

Time is illusion

Aбе в тая тема май само 3-4 човека разбраха за кво става въпрос, а
Клипчето е ПРОСТО БОНУС, не тряяше да го слагаш всъщнсот Шейп, обърква хората... Нека обясня на всички неразбрали, очевидният въпрос от първият пост:
Бихте ли зарязали всичко мило и сигурно, ако ИЗВЕДНЪЖ(никви проби, никви надниквания, никва втора възможност, никва известност - изведнъж!!!) се отвори портал, единственото за който знаете е, че е портал към друго измерение, друго пространство, вселена, свят - WHO THE F**K CARES.... да го кажем по-просто - "not!our world". Нищо друго, разбирате ли. За това в заглавието има "for real", доколкото можете да се вживеете в тази случка. Отивате да пиете вода, пийвате, обръщате се и БАМ - портал. Имате точно 10 мин. да решите, кво прайте? Ше минете ли? Наистина ли ще сте толкова смели, колкото твърдите?? Тежжжко ме съмнява, за повечето, нищо лично ;] Връщане назад няма или и да има вие 100% не знаете за него, тъй че въобще не ми слагайте "АКО" в темата, само цапате... въпроса е кратък и ясен. "АКО" е в ония теми във фенскусии Аниме, в които си мечтаеме къде искаме да идеме и какво искаме да правиме с ....

Та ся да поговоря с хората, коит за разбрали...


Бе не е задължително, аз още нз какво да отговоря, но виж - Зенит примерно. Нейният отговор е над 90% породен от емоции, а като психика няма как да знаем каква е, но в случая няма и значение. бтв Зенитче сори, че те ползвам за пример :Р Но си мисля точно, че сууупер много зависи от моментното усещане на човек.

Примерно.... ако човек точно е взел заплата, открил е любовта, смял се е много, пиян е на животно(/шегу).... все такива весели състояния :Р, тогава за какво му е... "Бе кофти живот, ама..." ама като му е добре на човек и са му топли джапанките... колебанието става мнооого голямо, колкото и отворен да си.
От друга страна... точно не са ти платили, знаеш, че няма никой до теб да те подкрепи, отнесъл си и караница, пиян си на животно(/шегу).... все такива обратни на горните настроения.. тогава вече "******* съм му мамата и живот..." ~настроение, може да заслепи с МНого здравият разум.

Бил си в такова настроение или... действително няма НИЩО за което да се замислиш? Нищо, което да ти е мило и да ти липсва от тоя свят? Не, че искам да го обръщам на драма или нещо такова, просто питам Родителите и близките, вярвам, че няма да ти е трудно - за друго нещо...

Аззззз.... не. Вероятно не. При тези условия, отговорът ми би бил 3тото, поне това ми казва здравият разум. По принцип бих искал да отида и то МНОГО, тъй че зависи ми от настроението в известен смисъл.. близките, родинини и приятели не е толкова трудно да се зарежат, в такъв случай, но има други неща, които биха ме задържали тук. За това, не съм сигурен... риска е твърде огромен.. ноне знам как бих и реагирал де, тъй като освен чувства и емоции, адреналинът също има значение, може доста да ми дойде в такава ситуация и да го направя без цел, причина, мисъл, емоция или каквото и да е... like an empty shell.... Мерси, че ми помогнахте да си формирам отговор, щот до ся нямах.

аз си разбрах перфектно и си казах - скачам, какво толкова

и извънземни да ми предложат да ходя на тяхната планета ще приема, какво остава за друга реалност

прекалено е съблазнително за мене, първото наистина очевидно свръхестествено нещо и аз да не го награбя хъх да бе..

туй за моментното състояние не важи при мене, аз съм прекалено обсебен от общи мисли за всичко и рядко се отдавам на момента(което не ми харесва но уатевър)

скачайте в портала бе какво му мислите знаете всичко за този свят какво повече може да научите в този живот - нищо, а като умрете няма връщане назад, а за останалите ви 40тина години само ще преповтаряте стари неща ... BORING

ПП: Ако не ви се четат гадни неща не четете първия голям абзац

Да взема да кажа и аз какво бих направил. Първо - напълно съм съгласен със Саян или по- скоро твърдението му, че зависи от чувствата.
Aз, преди 2 години и половина, точно когато се преместих в София, без никакви приятели, отблъснат от почти всички съученици, правейки едно и също всеки ден - ставам-ям-училище-в къщи-ям-спя, без да говоря с който и да е през цялото време и на всичкото отгоре бях отблъснат от хората, с които общувах, които считах за приятели, хора на които вярвах, докато живеех във Варна. Учителите се чудеха как да ми пишат слаби оценки(откъде да ги знам защо ) и имаха видимо отрицателно мнение за мен. Абе... цялата човешка жестокост към тези идващи отвън/напускащи мини-обществото ми беше завряна в лицето на 14 години. Имаше 7 месеца от живота ми, за които от супер веселия и отворен човек, който бях във Варна, се превърнах във затворено, утегчено от всичко същество без никакви мисли в главата, бях загубил голяма част от чувствата си, лесно се депресирах, без основателна причина, не исках да говоря със семейството си дори. Имаше случаи, в които по 3-4 дни не съм казвал повече от 4-5 изречения. С 3 думи - бях на дъното. Само за самоубийство не помислих - най- вероятно защото се крепях на спомените си. Аре че почна да ми става гадно, няма да навлизам в повече подробности... Та в този момент от живота, ако се беше появила някаква възможност да отида в друго измерения, паралелна вселена, whatever, аз щях да тръгна без дори миг колебание. Просто защото нищо не ме крепеше тук, не виждах смисъл... в нищо. Нямаше да е от значение дали от другата страна ме очаква рая, ада или нещо по- лошо. Нямаше значение дали някой щеше да скърби/плаче за моето изчезване. Единственото, което щеше да е от значение щеше да е, че няма да видя този отвратителен свят отново.

От другата страна съм Аз в момента. Точно в края на онези 7 месеца аз реших да започна да гледам аниме. Колкото и да ме убеждават хората(дори и на майтап), че са пропаднали, защото са гледали аниме, то що се отнаса до мен - то ме изкара от калта. В рамките на около 3-4 месеца възвърнах чувствата, които бях започнал да губя, започнах да гледам на всичко малко по- положително, всичко вървеше нагоре, както борсите преди 86 година, с малки корекции(спадове) от време на време. В началото на онова лято започнах да пиша във форума, после отидох на първата си аниме среща, след което самочувствието ми отново започна да се повдига, макар дори и до днес да не мога да говоря така свободно, както преди, с всеки срещнат човек и да се забавлявам независимо от обстоятелствата, запознах се с нови хора. Започнах да спортувам отново малко по- късно, започнах да говоря с още повече хора в училище, на зала, като ходех на таекуондо. И от тогава всичко е само нагоре и нито веднъж не съм се чувствал наистина гадно за целия период. "Аз"-ът в момента е напълно различен от този, който беше преди 2 години. Напълно различен е светогледът ми, напълно различен би бил и изборът ми. Веднъж преживявайки лошата страна на играта, наречена "Живот", аз вече оценявам много повече положителните, а и дори отрицателните страни от живота. Всичко е интересно, не бих го заменил за нищо. Това е нещото, което ми казват емоциите в момента. То се преплита и със здравия разум. Не бих изоставил всички познати, приятели, Истински приятели, роднини. Никой. Затова и спокойно гласувам "В никакъв случай! Тук ми харесва." Каквото и да стои от другата страна то не може да е по- добро от тази. Защото там няма да има никой, на който да разчитам поне малко. Там ще съм сам, точно както бях преди 2 години и половина, само че този път няма да има други хора. И тъй като аз съм 100% сигурен, че не мога да живея, когато съм сам, аз мога да гласувам, че няма да отида там, каквото и да стане
Съвсем други биха били обстоятелствата ако съм отивал до кенефа с брат си, 2-3 стари приятели и освен това бих имал начин да се свържа със семейството си и всички други познати и приятели в рамките на 10-те минути, но нека оставим това за друг път.

Интересна тема,наистина,но може би въпроса трябва да се уточни с думата "Сега". Сигурен съм че след 2-3 години ще дам различен отговор от "Не знам,рисковано е",но какъв ще е той зависи от тези 2-3 години. Иначе бих искал да попадна в свят,подобен на вселената на FMA - сходен с нашия,но в същото време толкова различен.

[spam]
+
любопитството уби котката, представете си че аз съм котка, nyaаа~~
[/spam]

сега сериозно
Семейство, приятели, близки и познати. Живот, книги, хобита, работа дори ... книгите !!!! Музиката !!!!! Планините (знам ли там дето ще отида дали има ) .
Всичко това ще ми мине през главата. Много добре ще си дам сметка какво ще загубя. И сега си я давам де ... само че има нещо , което ще получа и което ще ми е по-скъпо ... може би най-скъпото нещо на този свят.
Става въпрос за познанието ... и за уникалността.
Минавайки през този портал , аз придобивам уникален опит. Такъв за какъвто, както отбелязахте, няма втори шанс - или го взимаш или гориш. Това със сигурност е по-хубаво от секса .
Губиш всичко, а печелиш само това , което си донесъл със себе си .

Само си представете ЦЯЛ ЕДИН НОВ ШИ%$%Н свят, в който вие ще бъдете в уникално положение. Единствен носител на едно познание за света, поставен в друг свят. С добри познания пред вас се разкриват невероятни врати за сравения, това са мисли и разсъждения, който могат да запълнят не един, а стотици животи Всичко е възможно ... направо ми се завива свят като си помисля, че мога да попадна в такава ситуация . Това със сигурност е и по-добрия наркотик
Рано или късно губим всичко, или поне така се води смъртта. Е защо не преди да умрем да видим и друг свят
Единственото нещо, за което бих се помолил да имам време е да напиша един ред за сбогом ... би било за мен много болезнено чуството, че съм си тръгнал доброволно, без да кажа на близките ми как и защо.


п.п. сигурно и ще съжалявам горчиво, но какво да се прави ...
п.п.п. я каква е тази светлина струяща от стената до мен

Ако съм сигурен, че ще се върна жив и здрав, що да не отида

Напълно сам не съм сигурен дали бих тръгнал, но ако не съм сам - например - ако съм с жената, която обичам или с приятел, на който мога да разчитам 1000 % тогава задължително отивам
А колкото до "струнната теория" от квантомната физика, на която се базира тази теория (за различните "Вселени") - не мога да кажа, че тя е съвсем доизмислена. Тоест - вярна е според мен, но с малко повече фантазия може да се доизмисли - както теорията за измеренията, така и самата струнна теория. Все пак тя е създадена само от физици и математици. А, я си представете още колко възможности биха изникнали, ако теорията се изгражда съвместно от учени (всички области) и творци (всички области). Тогава тази струнна теория ще се превърне в "теория за нишките", като това ще позволи теорията за измеренията да бъде неимоверно разширена. В смисъл - защо да са само десет?! Като могат да бъдат 100, 1000, 1 000 000 000! Ето ви малко храна за размисъл

случвало ми се е ... но това ли е най-важното ?

Ей колко глубости видях. Иначе клипчето е яко.
Като си 3измерен чешит неможеш да си представиш 4,5,6,7,8,9 и 10-тото измерение щото си 3измерен - всяко твое догатване, разсъждение и т.н. трябва да е грешно, защото ти си с по-нисък ранг и никой не знае кво има там в 4-тото и 5-тото и ти ще си винаги по-тъп от тях и ще мислиш само по 3измърния начин - което е грешно. 2измерния чешит ще ми мисли само 2измерно - щото той неможе да мисли 3измерно и ще ми лази по пода доде го прескачам.
Да имаги тия догатки и "бъгове" като онова със безкрайната линия на завъртяното листче. За да те заблуждават, загатват или квото искайте го мислете.
Тъй скачаме в друго измерение - чувствата нямат никва роля. ЩО? питате сега - е как "що", защото там не се знае кво ще стане с теб и дали ще се върнеш някога. Пълна промяна - няма вече нищо общо с твоето АЗ, защото ти вече не си 3измерен(щото иначе няма да издържиш и ще блокираш) Подкарваш на basic да ти вари Crisys.
И аре да се съгласим с тяхната логика и да приемем че си там.
К в 4-тото си и вече можеш си пътуваш във времето - ура. Аре ся се върнем 10 години и си теглим един шут в задника. Да ама твоето 3измерно АЗ няма да разберем кво е тва щото е 3измерно още(то даже не е ясно дали ти ще се познаеш)Ти дефакто се ебаваш със себеси и другото ти аз се чуди кво става и приема тва за съдба,орист,лош късмет и т.н.
Аре искам да видя аз един 2измерен чешит - еми неможе, нещо ги няма, ама и ние не ги виждаме тия - защо? Защото не виждаме и 4-измерните и 5-мерните и т.н.
Квото и да го дървят физиците нищо няма да измислят щото по тяхната логика всичко дето те го измислят е 3измерно и то НИКОГА неможе да е вярно за 4-тото измерение, но въпреки това те пробват - тва им е парадокса.
Ся ако някой измисли машина на времето или пътуване чрез Wormhole ще кажем че са използвали 4-тото измерение - е да ама не е така и някой идиот ще каже че ние сме били 4-то измерние - ай сиктир бре.