Според мен това, за което говорип е лицемерие.
Хората просто завиждат. Някои даже се изяждат от злоба и завист.
Да се оправят.
Аз на слухове и чужди впечатления не вярвам, докато не разменя 2 изречения с човека. (поне) Да не говорим ако ми е близък/а.

хах...може да ви прозвучи глупаво...но аз съм за лъжата..на всеки му се налага поне веднъж на ден да излъже...
аз понякога лъжа за удоволствие...да кажеш на някого, че е хубав с новата си блуза и да гледаш как в даскало всички му се смеят зад гърба.. хах...
да се размотаваш с някой, когото едва понасяш...само за да го използваш и да му казваш какъв добър приятел ти е, когато виждаш колко пъти ти е забивал нож в гърба...
да излъжеш и да поемеш вината на другия..само защото си толкова влюбен в него, че не можеш да си позволиш да му се случи нещо...
...понякога лъжата е по-благородна от истината...

лъжа само когато истината боли.

Лъжа, без да ми мигне окото, когато ми досаждат с въпроси, които не желая да отговарям.
През останалото време, истината и мълчанието са достатъчни.

Имаше една поговорка, която не мога да си спомня много добре, но беше нещо от сорта на "не лъжи, за да не си натоварваш главата с излишни глупости"... На тоя съм казал 5, на онзи 3... Като малък бях точно така и направо ме е срам от това нещо.

Много по-добре е да казваш и приемаш истината. По този начин никога няма да те боли от нея (а тя е много най-гадна за повечето хора) и ще спиш спокоен (винаги съм се чудил тези хора как го правят, но явно нямат съвест).

Съвестта се надценява.
Лъжи само, ако си сигурен че няма да те хванат. Тогава хем спиш спокойно, хем си си свършил работата. Ако можеше само с истината да се минава животът щеше да е много по-лесне и още по-тегав.